РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Пловдив, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20215300502905 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Обжалва се решение на РС - АСЕНОВГРАД по гр.д. № 1718/2020 г., в
частта, с която е уважен предявения от Я. Л. против Прокуратура на Република България иск
по чл. 2, ал. 1, т . 3 ЗОДОВ за присъждане на неимуществени вреди в размер на 2 000 лв.,
както и в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 5 000 лв.
Постъпила е въззивна жалба от РП - ПЛОВДИВ срещу решението в частта, с която е уважен
предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва и разноски. Моли се решението в тази част да бъде отменено или алтернативно
размера на присъденото обезщетение да бъде намален. Излагат се подробни съображения.
Твърди се, че в производството не са събрани каквито и да било доказателства в подкрепа на
твърдението за силно чувство на срам и притеснение пред роднини и познати, пред жената, с
която ищецът е живял на семейни начала, за силен стрес, ограничаване на социалните
контакти и невъзможност да планира ангажиментите си. В тази връзка се сочи, че е разпитан
свидетеля С. Л., син на ищеца, чийто показания обаче не са конкретни, като следва да се има
предвид, че в този период е водено и друго досъдебно производство срещу ищеца, както и
че в този период ищецът Л. е извършил друго престъпление от общ характер – а именно
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Освен аргументите за недоказаност на претенцията за
1
неимуществени вреди в конкретното производство, в което са обсъдени показанията на
свидетелите, се сочи, че в същото са посочени доказателства за хода на друго успоредно
наказателно производство, по което е присъдено обезщетение, което е след прекратяване на
наказателното производство, за водено досъдебно производство в РУ на МВР - К., по което
има присъдено обезщетение от 3 000 лв. за деяние в същия период.
Моли се да се отмени решението в обжалваната част. Алтернативно се
моли да се определи по-малък размер от присъдения от първоинстанционния съд, тъй като
присъденият размер не отговаря на претъпените неимуществени вреди. Излагат се подробни
съображения относно оспорване на присъденото възнаграждение на адв. А., които са
разгледани от І-инстанционния съд с постановено определение по чл. 248 ГПК от 6.10.2021
г.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Я.Л., с който същата се оспорва като
неоснователна и се моли да бъде отхвърлена. Твърди се, че искът за неимуществени вреди е
доказан по своето основание, като районният съд е обсъдил всички факти, които са от
значение за определяне на справедливо обезщетение. Моли се да се остави в сила
обжалваното решение в частта относно дължимото от ответника обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ищеца. Претендира се възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Постъпила е въззивна жалба и от ищеца в І-инстанционното производство Я.Л. против І-
истанционното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени
вреди за разликата до пълния предявен размер от 5000 лв. Жалбоподателят счита, че
размерът на определеното обезщетение не е съобразен със събраните по делото
доказателства и не отговаря на изискванията за справедливост. Моли се решението в
обжалваната част да бъде отменено како искът за неимуществени вреди да бъде уважен
изцяло, моли да бъдат присъдени разноски за настоящата въззивна инстанция, както и
адвокатско възнаграждение за първата инстанция отново по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Не е постъпил отговор на така депозираната от жалбоподателя - ищец въззивна жалба.
Пловдивският окръжен съд, след преценка твърденията и доводите на страните
и на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбите са подадени в срок, от оправомощени страни и срещу съдебен акт, подлежащ
на обжалване, с оглед на което се явяват процесуално допустими, поради което следва да се
разгледат по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението.
2
Първоинстанционното производство е образувано по обективно съединени искове с правно
основание чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът твърди, че с постановление от 08,08,2018г. по ДП №5001/2018г. по описан на СДВР
е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК във връзка
с чл.26 от НК. На 17,10,2018г. бил внесен обвинителен акт срещу него в СРС, като по
образуваното НОХД №17679/2018г. е постановена присъда, влязла в сила на 16,07,2020г., с
която е оправдан. Наказателното производство продължило почти две години. Той се явявал
лично на проведените множество съдебни заседания. Освен това получил и адвокатска
защита, за която заплатил сумата от общо 3000 лева – 600 лева по договор за правна помощ
от 04,09,2018г., и по 1200 лева по договори за правна помощ от 30,11,2018г. и от
03,06,2020г. От неоснователното обвинение ищецът претърпял неимуществени вреди. В
началото се налагало да крие качеството си на обвиняем от близки и колеги, за да им спести
притеснение и неудобство, а впоследствие – когато всички негови роднини и близки узнали
за повдигнатото обвинение се наложило на всеки поотделно, и особено на жената, с която
живеел на съпружески начала, да обяснява в какво е обвинен, че не е извършил
престъпление, защо е възбудено наказателно преследване срещу него. Силен дискомфорт му
причинил фактът, че бил убеден в невинността си, а бил третиран като престъпник.
Ограничил социалните си контакти, загубил желание да се вижда с приятели, затворил се в
себе си. Притеснявал се, че се налага да ангажира свои близки като свидетели. Неимоверно
стресиращо и тревожно за него било, че за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода.
Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да се ангажира обективната
отговорност на Прокуратурата на Република България и тя да бъде осъдена да му заплати
обезщетение в размер на 5000 лева за описаните неимуществени вреди от незаконно
повдигнатото му обвинение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба и обезщетение в размер на 3000 лева за описаните имуществени вреди от незаконно
повдигнатото му обвинение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Прокуратура на Република България, както и Районна прокуратура Асеновград
като контролираща страна, която в хода на производството е преобразувана в ТО
Асеновград към Районна прокуратура Пловдив, не оспорват обстоятелствата, че ищецът е
предаден на съд с обвинителен акт, по който е образувано цитираното от него наказателно
дело, както и че по него е постановена оправдателна присъда. Оспорва твърденията, че
същият е претърпял посочените в исковата молба неимуществени вреди, тъй като по същото
време, той е бил обвиняем и по друго досъдебно производство, което е прекратено и той
претендира заплащане на обезщетение и за претърпените вследствие на него вреди. В същия
период е извършил престъпление от общ характер, за което е бил осъден. Поради това той
не е изпитвал срам, неудобство, не са накърнени честта и достойнството му. Фактът, че е
привлечен като обвиняем, би могъл да стане достояние на трети лица, само от действия,
извършени от самия него.
3
Ето защо моли предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да
бъде отхвърлен. Евентуално оспорва същия по размер. Твърди, че ищецът е бил оправдан на
първа инстанция на 21,06,2019г., че му е била наложена най-леката мярка за неотклонение,
която не предполага ограничаване на социалните му контакти или други ограничения. По
тази причина не са налице действия на Прокуратурата, с които да е засегната
нематериалната сфера на лицето до степен да бъдат причинени притеснения или
ограничения.
Оспорва и предявения иск за заплащане на имуществени вреди, като твърди, че същият е
недоказан, евентуално, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Ето защо
моли и този иск да бъде отхвърлен.
Не е спорно между страните, а и от приетите в първоинстанционното производство
писмени доказателства и приложеното нохд №16769/2018г. по описа на СРС се установява,
че на 30.05.2018г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на неустановена дата през
2017г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Ц. П.,
че ще ремонтира Трансмисия модел „***“ със сериен номер „***“ и с това е причинил на
„Инерт 94“ ЕООД имотна вреда на трето лица в размер на 4960 лева – престъпление по чл.
209, ал. 1 НК. С постановление от същата дата той е задържан за срок от 72 часа, след което
е внесено искане в Районен съд София за вземане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“. Същото е оставено без уважение, като му е взета мярка за неотклонение „гаранция
в пари“ в размер на 500 лева. Впоследствие е извършено отново привличане на Я.Л. като
обвиняем за това, че на различни дати в периода от 05.05.2017г. до 26.05.2017г. в гр. София,
при условията на продължавано престъпление с три деяние и с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил заблуждение у Ц. П. относно различни обстоятелства, в резултат
на което причинил на „Инерт 94“ ЕООД имотна вреда в общ размер на 4930 лева.
Обвинителният акт е внесен в Районен съд София на 19.10.2018г. и по него е образувано
нохд №17679/2018г. С постановената присъда от 21.06.2019г. ищецът е признат за
невиновен за описаното по-горе престъпление и е оправдан. Съдебният акт е потвърден с
решение от 16.07.2019г. по внохд №484/2020г. по описа на Софийски градски съд, което не
подлежи на обжалване.
За да приеме исковата претенция за неимуществени вреди за доказана по основание
първоинстанционния съд е приел фактическа обстановка, описана по - горе, обосноваваща
ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Според чл. 2, ал.1,
т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано. По делото безспорно се установява обективният факт, че спрямо лицето е
било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на
обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден
е на съд и впоследствие оправдан – от две съдебни инстанции, което е основание за
ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
За да се ангажира отговорността за обезщетяване на претендираните неимуществени вреди
4
от страна на Прокуратурата на РБ освен, че следва да се установят горните обстоятелства,
то следва да се установят причинените вреди наличието на причинно-следствена връзка
между тях и действията на правозащитните орани.
В тази връзка са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. Л., син на
ищеца, който заявява, че знае за воденото производство през 2018 г. срещу баща му, като
сочи, че при един от случаите, на които присъстват в София за разпит е бил задържан. От
разпита на свидетеля се установява, че за времето до приключване на наказателното
производство срещу баща му отношенията между тях били прекъснати. Свидетелят
категорично отказвал да контактува с него и по тази причина ищецът не виждал и внучето
си. Това се отразило доста негативно върху баща му, той бил премазан. И другите роднини
прекратили връзката си с него до оправдаването му. Тъй като го съдели за измама във връзка
са извършваната от него дейност, това се отразило неблагоприятно и на нея. Свидетелят
посочва, че през този период имало и още едно дело във връзка с работата му, по което също
бил оправдан. Свидетелят заявява, че не знае през този период баща му да е бил съден за
друго.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да се кредитират изцяло показанията на
свидетеля, тъй като същите са последователни и безпротиворечиви. Доколкото от
показанията на свидетеля се установява, че същият не е контактувал с баща си през периода,
през който срещу него е водено наказателно производство, то съвсем логично е същият да
не е знаел през този период баща му да е бил съден за друго.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не
става ясно дали показанията на свидетеля касаят именно процесното наказателно
производство, а не ДП 284 ДВ 586/ 2018 по описа на РУ – К., което е прекратено от РП- К..
Свидетелят в показанията си изрично посочва, че при един от разпитите в гр. София, баща
му е бил задържан, като става ясно, че се визира именно воденото в РП- София досъдебно
производство.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни и възраженията, че извършването на
друго престъпление, различно по характер от процесното такова, обуславя извод, че ищецът
не е изпитвал твърдените от него срам и неудобство.
Предвид гореизложеното и събраните в хода на първоинстанционното производство
писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав счита, че се установява на
ищеца да са причинени неимуществени вреди, които са в причинна връзка с действията на
правозащитните органи.
Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд
относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, като на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях.
Безспорно се установява, че от ищеца са търпени обичайните в този случай, съгласно
съдебната практика неимуществени вреди, изразяващи се в нравствени, емоционални,
психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро
5
име в обществото. Установява се и наличието на причинно – следствена връзка между
процесното наказателно производство и претърпените неимуществени вреди. Нормално е
да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в
извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване.
Не се установява от събраните по делото доказателства вследствие на незаконното
обвинение ищецът да е претърпял разрив в отношенията с жената, с която живее на
съпружески начала.
При определяне на размера на обезщетението правилно е преценено от
първоинстанционния съд относимата съдебна практика. Държавата отговаря за всички
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло
приложима постановката на т. 11 от ТР № 3/2005г. – вземат се предвид всички
обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на престъплението, в
което ищецът е обвинен, причинна връзка между незаконността на обвиненията и
причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства. В случая правилно
са преценени от първоинстанционния съд всички релевантни по делото обстоятелство,
касаещи определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като настоящият
въззивен състав на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
В допълнение на изложеното от първоинстанционния съд следва да се посочи, че не
се установява по безспорен и категоричен начин твърдения срив в личните му и
професионални отношения. Разпитаният свидетел дава показания за разрива в отношенията
с баща, но доколкото същият през времето, през което е водено наказателното производство
не е общувал с него не може да даде показания за непосредствените му впечатления относно
твърдените от ищеца неимуществени вреди, извън обичайните такива и установени в хода
на делото. Извън обичайните негативни преживявания вследствие на незаконно обвинение
по делото от събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е прекъснал връзката
със сина си и не е виждал внучето си през този период, но твърдения в тази насока не са
изложени в исковата молба. Същият сочи, че най – трудно му било да се справи с
обясненията пред жената, с която живеел на съпружески начала, но не излага конкретни
твърдения за разрив в отношенията със сина си, както и невъзможността да види внучето си.
При определяне на размера на обезщетението, доколкото следва да се преценява и
поведението на ищеца, то правилно са взети предвид от първоинстанционния съд
предходните и последващи осъждания на ищеца. В този смисъл е и Решение № 135 от
28.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4581/2019 г., III г. о., ГК, в което е прието, че миналите
осъждания следва да се съобразяват при преценката за степента на засягане на името, честта
и достойнството на лицето.
Настоящият съдебен състав счита, че определеният от първоинстанционният съд
6
размер на обезщетението – 2000 лв. напълно съответства на характера и степента на
търпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената
процесуална принуда. В случая ищецът е бил задържан за 72 часа, а от привличането му
като обвиняем на 30.05.2018 г. до постановяване на крайния съдебен акт на 16.07.2019 г. е
изминала малко повече от година, което не е необосновано дълъг период. По делото
липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в
по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните, а възраженията на жалбоподателя
за определяне на по – малък размер са неоснователни. Определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението е съобразен, както със събраните в хода
на делото доказателства, така и със съдебната практика на ВКС по сходни дела.
На основание изложените доводи настоящият въззивен състав счита за неоснователни
и двете депозирани въззивни жалби.
С оглед неснователност и на двете въззивни жалби решението в обжалваните части следва
да се потвърди, като правилно и законосъобразно постановено.
С оглед неоснователност на въззивната жалба, депозирана от Прокуратура на
Република България на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ следва да се осъди да заплати
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 40 лв.
По отношение на претендираните разноски във въззивната инстанция следва да се
вземе предвид Определение №401/15.10.2020 по дело №1810/2020 на ВКС, ТК, II т.о., в
което се приема, че при неоснователност на две въззивни жалба от насрещни страни в
производството, въззивното решение се счита, че е постановено в полза на всяка от
страните за тази част от спорното право, която е предмет на неуважената жалба на
насрещната страна. В случая жалбоподателят – ответник – Прокуратурата на Република
България претендира юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, което
съдът на основание чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя в
размер от 100 лв. Доколкото този размер не е обвързан с определен материален интерес, то
жалбоподателят Я. Л. Л. следва да бъде осъден да го заплати изцяло на основание чл. 78, ал.
3 ГПК с оглед неоснователността на депозираната от него въззивна жалба срещу решението
в частта, с която е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди за разликата над 2000
лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. т.е. за 3000 лв.
Процесуалният представител на Я. Л. Л. претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна
адвокатска защита, съобразно отхвърлената част от жалбата на Прокуратурата на РБ. От
представения договор за правна защита и съдействие е видно, че е уговорено същата да бъде
оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 ЗА. В случаите, когато адвокатската защита се
предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за
присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда съобразно
Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
7
основание чл. 7, ал. 2 от същата наредба в полза на процесуалния представител на
жалбоподателя следва да се определи възнаграждение, съобразно спорното право, което е
предмет на неуважената жалба на насрещната страна – 2000 лв., което е в размер от 370 лв.
Сумата от 370 лв.- определено на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение
следва да се присъди в полза на адв. М.А..
Предвид горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260238 от 28.06. 2021 г., постановено по гр.д. № 1718/2020
г. на РС - АСЕНОВГРАД, в частта, с която е уважен предявения от Я. Л. Л., ЕГН
********** от гр. А., бул. *** против Прокуратура на Република България, гр. София, бул.
Витоша №2 иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на неимуществени вреди в размер
на 2 000 лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата
до пълния предявен размер от 5 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр. София, бул. Витоша №2, да заплати
по сметка на Окръжен съд - Пловдив държавна такса в размер на 40 лв.
ОСЪЖДА Я. Л. Л., ЕГН ********** от гр. А., бул. *** да заплати на Прокуратура на
Република България, гр. София, бул. Витоша №2 сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр. София, бул. Витоша №2, да заплати на
адв. М.А. А., ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. ***, сумата от 370 лв. - адвокатско
възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на Я. Л. Л., ЕГН ********** от гр.
А., бул. *** по в.гр.д.№2905/2021г. по описа на ПОС.
В необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8