Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХІ НПК. С Присъда № 289 от 11.04.2012 г., постановена по НОХД 110/2012 г., Горнооряховският районен съд е признал подсъдимия Й. А. А., роден на 24.10.1980г. в гр. С., с постоянен адрес, с. К., общ.С.,ул."М."N11, българин, български гражданин, живущ на съпружески начала, със средно образование, работещ, осъждан, с ЕГН * , ЗА ВИНОВЕН в това, че на 26.12.2011 г. в с.К., общ. С., управлявал МПС - л. а. „Опел Астра” с рег. № ..., без да притежава СУМПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НП № 227/28.03.2011 на Началника на РУП С., влязло в законна сила на 23.06.2011 г., поради което на основание чл. 343 в, ал.2 вр. ал.1 НК, вр. чл.373 ал.2 НПК ,вр. чл. 58 а ал.1 НК, вр. чл. 54 и чл. 36 НК го ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „СТРОГ” режим което наказание да изтърпи в Затвор, или затворническо общежитие от закрит тип. Против присъдата, в осъдителната и част, е постъпила жалба от подсъдимия А. чрез А. Т. от ВТАК, като определен негов служебен защитник, в която макар и общо се навеждат доводи за неправилност на постановената присъда, поради нейната явна несправедливост. Моли се за извършване на въззивна проверка и изменение на присъдата с прилÓгане по възможност разпоредбата на чл.55 ал.2,б.”б” от НК /което следва от искането за налагане на наказание ”Пробация”/,както и алтернативно намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” към законовия минимум. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, служебният защитник, адв. А. Т., поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения. Адвокат Т. излага допълнителни доводи, свързани с това,че се касае за човек за който са били налице смекчаващи отговорността обстоятелства, както и че наложеното наказание е несъразмерно тежко с извършеното. Иска налагане на наказание „Пробация”, защото по този начин щели да се постигнат целите на наказанието.Освен да бъде изменена тя, присъдата се предлага отново като алтернатива и правната възможност за намаляване размера на наложеното вече наказание. Изтъкват се като аргументи обстоятелствата, че липсвала обосновка на съда за определянето на такова тежко наказание и не били отчетени подбудите за извършването на деянието, характеристичните данни и обществения резонанс.Твърди се, че това деяние не било обществено опасно и не са настъпили никакви вредни последици от него. В правото си на последна дума,подсъдимият моли съда за предоставяне на шанс с определяне на другото наказание - „Пробация”, както и справедливост. Представителят на Великотърновската окръжна прокуратура заема становище за неоснователност на депозираната жалба и предлага да бъде оставена в сила обжалваната присъда, тъй като същата е правилна и съобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства, а наложеното наказание на А. - справедливо. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА С въззивната жалба е сезиран родово и функционално компетентен съд. Жалбата е подадена срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса – подсъдимият чрез служебният защитник, който съгласно разпоредбата на 318, ал.3 и ал.6 НПК има право да обжалва присъдата във всичките и части. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно. Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в жалбата и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено следното: Подсъдимият Й. А. А. е осъждан многократно/осем пъти/ за извършени престъпления от общ характер против собствеността и по чл.343в ал.2, включително и на лишаване от свобода за част от деянията. Наказван е общо 21 пъти с административни наказания – глоби на различни суми за нарушения по ЗДвП. По искане на подсъдимия и защитника му, А. Т. първоинстанционното дело било разгледано и приключено по реда на глава ХХVІІ от НПК. А. признал изцяло всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като се използват тези, събрани на досъдебното производство и оформени в протоколи за разпит на свидетели. При това се изяснило, че подсъдимия не притежавал свидетелство за правоуправление на МПС, видно от представеното по делото писмо под № К-26346/27.12.2011 г. (л.13 и 14 от ДП). Въпреки това на 26.12.2011г. в с.К., той управлявал л.а. „Опел.Астра" с рег.№ .... Свидетелите П.П. и М.Й. - двамата служители на РУП С. го спрели за проверка и установили, че същият управлява горепосоченото МПС, без да притежава свидетелство за правоуправление на такова. Била извършена справка в оперативната дежурна част на РУП С. като се установило, че А. е неправоспособен водач. За извършените и установени нарушения, Йо. му съставил АУАН № 279098/26.12.2011 г., приложен съответно на л.10 от ДП, който бил предявен на водача и подписан без възражения тогава от него. От извършената проверка по късно в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР В. Търново било установено, че подсъдимия бил наказан вече за управление на МПС , без да притежава СУМПС с НП № 227/28.03.2011 г., издадено от Началника на РУП - гр.С., съответно влязло в сила на 23.06.2011г. С това постановление на А., било наложено наказание Глоба в размер общо на 300 лв. Приетата за установена фактическа обстановка в действителност се обосновава и доказва от показанията на свидетелите П.П. и М. Й., Акт № 279098/26.12.2011 г., НП № 227/28.03.2011 г., писмо № К-26346/27.12.2011 г. ведно със справка към него, декларация за семейно и материално положение, справка за съдимост и другите писмени доказателства по ДП ЗМ-303/2011г. по описа на РУ „Полиция” С., характеристична справка за подсъдимия, писма. Районният съд правилно е кредитирал в своите мотиви показанията на свидетелите, тъй като същите са били непротиворечиви, последователни и съответни със събраните по делото писмени доказателства. Окръжният съд не възприема доводите изразени както в жалбата,така и по време на съдебното заседание пред въззивната инстанция, че наложеното наказание от първоинстанционния съд е явно несправедливо и несъобразено с процесуалното поведение на подсъдимия и другите доказателства по делото.Напротив,видно от мотивната част на присъдата на ГОРС,съдът е отделил достатъчно време и аргументи да се обоснове защо именно следва да се наложи този вид наказание и с оглед на това да определи разумен срок. Правилни са и останалите доводи на решилият делото районен съд поради , което и тази инстанция счита,че следва да ги възприеме изцяло. ОТ ПРАВНА СТРАНА Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че следва да бъдат направени следните правни изводи: Подсъдимият Й. А. А. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, доколкото на 26.12.2011 г. в с.К., общ. С., управлявал МПС - л. а. „Опел Астра” с рег. № ..., без да притежава СУМПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НП № 227/28.03.2011 на Началника на РУП С., влязло в законна сила на 23.06.2011 г.. Правилни са в тази връзка доводите на ГОРС определяйки именно престъпната дейност на А.,като такава. Подсъдимият е бил наказан по административен ред - наложено наказание Глоба в размер на 300.00 лв., с НП № 227/28.03.2011 г. издадено от Началника на РУП - гр.С., съответно влязло в сила на 23.06.2011г. по чл. 177 ал.1 т. 2 ЗДП. В едногодишен срок от наказването му по административен ред - на 26.12.2011 г. отново е управлявал МПС, без съответното свидетелство. От субективна страна деянието на подсъдимия е било осъществено при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е обещственоопасните последици и е искал настъпването им. Бил е наказван за същото деяние по административен ред с НП. Нямало е никакви обективни причини подсъдимият да управлява МПС неправоспособен. Изнесеното от него пред ВТОС за наличието на здравословен проблем тогава и неявяване на медицински екип не се подкрепя от никакви доказателства. Подсъдимият е имал изградена в себе си представа за това, че управлява МПС без да притежава свидетелство за правоуправление и е неправоспособен. Във волево отношение той пряко е искал настъпването на този резултат. Подсъдимият е бил пълнолетно и наказателно отговорно лице. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът намира, че ГОРС е съобразил всички предпоставки, за да определи посоченото в присъдата наказание, включително е обсъдил и тези факти сочени от защитника на А.,А. Т. пред настоящата инстанция. При определяне размера на това наказание, съдът е отчел средно високата степен на обществена опасност на деянието, предвид на обстоятелството, че управлението на МПС без съответното свидетелство за правоуправление, може да доведе до настъпването на ПТП с тежки последици за пострадалите,както и високата обществена опасност на дееца, и обсъдил наличните отегчаващи отговорността обстоятелства - миналите осъждания, лошите характеристични данни, множество наложени наказания по ЗДП, престъпна упоритост при извършване на престъпление по транспорта. Така съобразно санкционните параметри за деянието по чл. 343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК е определил справедливо наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и правилно е отказал приложението на чл.55 от НК, като приложил разпоредбата на чл. 58 а ал.І НК, действаща в редакцията от 10.04.2010 г., тъй като самото деяние е извършено след тази дата, откогато е влязло в сила изменението в бр. 26 на ДВ от 2010г.. Освен това видно и от справката за съдимост на А., по време след като е бил наказан с наказание лишаване от свобода /направената замяна /,което е било за извършване на същото престъпление – по чл.343в ал.2 от НК, той отново е управлявал МПС неправоспособен и е извършил неколкократно умишлено престъпление, за което му е било налагано наказание ”Пробация” от РС гр.Г.. Този компромис направен от съда не е повлиял положително върху лицето тогава. Нещо в повече, само от 07.01.2010г. до 26.12.2011г. подсъдимия е управлявал МПС неправоспособен общо пет пъти, когато е и бил задържан от органите на МВР. Съдът счита,че така наложеното ефективно наказание е законосъобразно и ще изпълни целите на индивидуалната и генерална превенция на наказанието,което ще въздействува възпитателно и възпиращо на дееца. По гореизложените мотиви и извършената оценка на събраните доказателства, неоснователни се явяват възраженията на защитника на подсъдимия,за несправедливост на присъдата на РС Г. по отношение вида или размера на наложеното наказание на А.,възражения, които не кореспондират и със събраните по делото доказателства. Неоснователни и без доказателствена опора, се явяват изложените в жалбата твърдения че присъдата е със неправилно определено като вид или завишено наказание. По гореизложените мотиви, подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 289 от 11.04.2012 г., постановена по НОХД 110/2012 г. на Горнооряховският районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |