№ 1544
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110140982 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „ТС” ЕАД, ЕИК /////////, със седалище и
адрес на управление гр.//////////, срещу А. П. Х. и Б. Б. Х..
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците.
Налице са предпоставки за насрочване на делото в открито съдебно
заседание и изготвяне на проект за доклад в следния смисъл:
В исковата молба се твърди, че ответниците са били клиенти на „ТС”
ЕАД, тъй като били собственици на недвижим имот с адрес: гр. ////////// и са
потребявали топлинна енергия за абонатен № 243403, като не са заплатила
начислените суми за доставена топлина енергия в срок, съответно
задълженията за обезщетение за забава.
Моли съдът да признае за установено, че всеки от ответниците дължи
сумата в размер на 162,16 лв. – представляваща мораторна лихва за периода
от 15.08.2022г. до 14.03.2024 г., начислена върху главница за доставена
топлинна за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 1417,00 лева,
както и сумата в размер на 4,43 лева-– представляваща мораторна лихва за
периода от 16.07.2021г. до 14.03.2024 г., начислена върху главница за услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
22335/2024 г. по описа на СРС, 78 състав.
Ответниците са подали идентични отговори на исковата молба, с който
оспорват предявените искове. Посочват, че съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
1
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Сочат, че е била начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл. 32, ал. 3 от ОУ, като изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане – общата фактура за периода е издадена на
31.07.2022 г., а 45-дневният срок е изтекъл на 15.06.2022 г. и респективно
15/06/2023 г. Твърдят, че при липса на възможност да се приложи уговореното
и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава след
покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Сочат, че в
общите условия на ищцовото дружество няма предвидена уговорка за
начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение,
поради което лихва следва да се дължи след отправена покана, каквато не била
отправена. Правят възражение за погасяване на задълженията по давност.
Молят за отхвърлянето на предявените искове.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
1.Правна квалификация
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2.Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
ответниците не оспорват размера на начислените суми за доставена топлинна
енергия, както и за мораторна лихва, както и че не са погасили
претендираните вземания.
3.По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответниците за главните
задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния
период. Ответниците следва да докажат възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
4. Съдът е обявявил за служебно известни Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали
след 26.06.2016г.
5. По основателността на исковата претенция:
От представените по делото доказателства – нотариален акт (л.18) и
удостоверения за наследници (л.14-16) се установява, че А. П. Х. и Б. Б. Х. са
съсобственици на недвижим имот с адрес: недвижим имот с адрес: гр. ////////// .
В качеството на титуляри на правото на собственост са страни по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот.
Страните не спорят по отношение на обстоятелството, че за процесния
недвижим имот е доставяно соченото от ищеца в заповедното производство
2
количество топлинна енергия, както и че е извършвана услуга по дялово
разпределение. Спорно е дали се дължи обезщетение за забава върху двете
главници, равняващо се на законната лихва.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва, че
ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
Съдът намира за доказана претенцията за обезщетение за забава за
главницата за цена на топлинна енергия.
Възражението за погасяване на задължението по давност е
неоснователно.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което претенцията в
тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се присъдят
разноски в заповедното, така и в исковото производство - за държавна такса и
юрк. възнаграждение в размер на 100 лв.
Съдът определя възнаграждение на процесуалния представител на всеки
ответник в заповедното производство в размер на по 50 лв., а в исковото по
100 лв. на всеки. Съобразно отхвърлената част следва да се заплатя разноски
на ответниците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл.
86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, че А. П. Х. с ЕГН:********** и Б. Б. Х. с
ЕГН:**********, ДЪЛЖАТ на „ТС" ЕАД, ЕИК /////////, в условията на разделна
отговорност, както следва:
1. А. П. Х. с ЕГН:********** - 162,16 лева - мораторна лихва за
периода от 15.08.2022г. до 14.03.2024г., върху главница за топлинна енергия за
3
недвижим имот с адрес: гр. ////////// , за които му е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22335/2024 г. по описа на СРС, 78-ми
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за 4,43 лева - лихва за периода от 16.07.2021г. до
14.03.2024г. върху главница за дялово разпределение.
2. Б. Б. Х. с ЕГН:********** - 162,17 лева - мораторна лихва за
периода от 15.08.2022г. до 14.03.2024г., върху главница за топлинна енергия за
недвижим имот с адрес: гр. ////////// , за които му е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22335/2024 г. по описа на СРС, 78-ми
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за 4,43 лева - лихва за периода от 16.07.2021г. до
14.03.2024г. върху главница за дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. П. Х. с ЕГН:**********, да заплати на „ТС" ЕАД, ЕИК
/////////, разноски в заповедното производство 55,56 лв. и в исковото
производство 60,84 лв.
ОСЪЖДА Б. Б. Х. с ЕГН:**********, да заплати на „ТС" ЕАД, ЕИК
/////////, разноски в заповедното производство 55,56 лв. и в исковото
производство 60,84 лв.
ОСЪЖДА „ТС" ЕАД да заплати на адв. МЛЛ – 1,33 лв., възнаграждение
за заповедното производство.
ОСЪЖДА „ТС" ЕАД да заплати на адв. КИБ – 1,33 лв., възнаграждение
за заповедното производство.
ОСЪЖДА „ТС" ЕАД да заплати на адв. В. Ф. С. – 2,66 лв.,
възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА „ТС" ЕАД да заплати на адв. С. Й. Д. – 2,66 лв.,
възнаграждение за исковото производство.
Решението е постановено при участието на НЕЛБО АД, ЕИК *********,
като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4