Решение по дело №8477/2017 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 423
Дата: 19 март 2018 г. (в сила от 24 април 2018 г.)
Съдия: Дарин Николаев Йорданов
Дело: 20174520108477
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 423

 

гр. Русе,  19.03.2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, Х-ти  граждански състав в  публично    заседание  19-ти февруари две хиляди и  осемнадесета година  в  състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

при     секретаря  Ширин Сефер,

като разгледа докладваното  от съдията гр. дело № 8477 по описа  за 2017 година,  за да се произнесе, съобрази  следното: 

Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД-София е предявил иск за установяване съществуването на парично задължение, възникнало въз основа на сключен договор за потребителски кредит.

Искът е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че в тяхна полза е била издадена  заповед за изпълнение на парично задължение по грд. №****/17 г. на РРС срещу ответницата, но тя в срок е подала възражение срещу същата. Общият размер на задължението й бил 4665.43 лева. Същото произтичало от сключен на 20.07.2016 г. договор за потребителски кредит между страните. Съгласно същия сумата на кредита била 2050 лв., срокът бил 24 месеца, размера на вноската бил 126.73 лв., бил определен падеж. Годишния процент на разходите бил 49.89 %, а годишния лихвен процент – 41.17%, а лихвения процент на ден бил 0.11 процента. Общото задължение по кредита бил 3041.52 лева. Освен това бил избран допълнителен пакет от допълнителни услуги, съгласно който се дължало възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 2049.84 лв., като вноската по този допълнителен пакет била 85.41 лева. Така общият размер по кредита, вкл. и по допълнителния пакет била 5091.36 лева. Договорът бил сключен при Общи условия. Съглано т. 5 от договора, „Допълнителни възможности за клиента” ответницата пожелала част от отпуснатите средства в размер на 486.45 лв. да рефинансират друго нейно задължение към ищеца. Остатъкът от кредита бил преведен в посочена сметка на ответницата. Основно нейно задължение било да изплаща уговорените погасителни вноски, което не било направено. Била уговорена в такъв случай автоматично прекратяване на договора и обяваване на неговата предсрочна изискуемост без кредитора да изпраща уведомление, покана, предизвестие или други действия. На 03.01.2017 г. договора бил прекратен и била обявена предсрочната изискуемост на кредита На 4 януари на ответницата било изпратено уведомително писмо. В условията на евентуалност ищеца моли, в случай че се приеме, че длъжника не е уведомен надлежно за прекратяване на договора, да се приеме, че това е станало с подаване на заявлението пред районният съд. Съгласно уговореното в Общите условия при прекратяване на договора клиента дължал остатъчните и непогасени вноски по погасителния план, също така и  възнаграждение при закупен пакет допълнителни услуги, лихви за забава и такси. Към настоящият момент размера на погасеното задължение от ответницата бил 428.90 лева. С плащането била погасена част от номинала по заема, а също така и лихви за забава. Било уговорено, че при просрочеие кредитора начислява лихва за забава в размер на основния лихвен процент плюс 10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане. Към настоящият момент  ищеца се отказва да претендира лихви за забава, претендира такива само от датата на подаване на заявлението. При наличие на неизпълнение от страна на ответницата към настоящия момент размера на задължението и към ищеца бил 4665.43 лева. Претендират да се признае за установено по отношение на ответницата задължението им към ищеца в този размер.

            Ответницата Р.А.П. е подала отговор, с който частично оспорва иска. Посочва, че реално е получила от ищеца сума в размер на 2050 лв., която следвало да плаща на 24 месечни вноски при уговорена лихва в конкретен размер или общо 3041.52 лева. Платила от това свое задължение частично в размер на 428.90 лева. Счита обаче, че договора е сключен при явно неизгодни условия, като е уговорената лихва е много над размера на законната лихва. Същото се отнасяло и за уговорената лихвата за забава. Извън това в задължението била включена и сума от 2049,84 лв. по така наречения „Пакет за допълнителни услуги”. Счита, че клаузата за уговаряне на цена за такъв пакет е нищожна, тъй като се поставя като условие за отпускане на кредита и води до неоснователно обогатяване на ищеца. Счита се, че тя е нищожна и като противоречаща на добрите нрави и закона, като видно от списъка на така наречените допълнителни услуги нито една от тях не изисква допълнителни средства и по този начин ищецът се облагодетелства допълнително. Моли, ако не се приеме това възражение, да се приеме, че тази клауза е недействителна като сключена при крайна нужда и принуда. По тези съображения ответницата счита, че искът е основателен само до размера на реално получената от нея сума и договорената лихва, макар и твърде висока, като се приспаднат направените плащания, а лихвата за забава да бъде в размер на законната лихва. Изцяло се оспорва иска в частта за сума в размер на 2049.84 лв. по така наречения допълнителен пакет, тъй като уговорката за дължимост на такава е нищожна. С оглед на така изложените възражения ответницата счита, че иска следва да бъде уважен само в размер на 2612.62 лв., а в останалата част следва да се отхвърли.

За да се произнесе съдът взе предвид следното :

От събраните по делото писмени доказателства е видно, че на 20.07.2016 г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит. Съгласно същия сумата на кредита била 2050 лв., срокът на изплащане е 24 месеца, размерът на вноската е 126.73 лв., годишния процент на разходите е 49.89 %, годишния лихвен процент – 41.17%, а лихвения процент на ден бил 0.11 процента. Общото задължение по кредита е 3041.52 лева. В договора е посочено още, че е избран пакет от допълнителни услуги, съгласно който се дължало възнаграждение за закупуването му в размер на 2049.84 лв., като вноската по този допълнителен пакет е 85.41 лева. Така общият размер по кредита, вкл. и по допълнителния пакет е 5091.36 лева. Договорът е сключен при Общи условия. Съгласно т. 5 от договора, „Допълнителна възможности за клиента” ответницата пожелала част от отпуснатите средства в размер на 486.45 лв. да рефинансират друго нейно задължение към ищеца. Остатъкът от кредита е бил преведен по посочена от ответницата сметка. По делото е представен препис от споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, съгласно който ищецът се задължава по искане на кредитополучателя да предостави една или повече от конкретно изброени услуги, изразяващи се в:

 

1.Приоритетно разглеждане и изплащане на кредита;

2.Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;

3.Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;

4.Възможност за смяна на дата на падежа;

5.Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

 

В исковата молба се съдържа признание от страна на ищеца, че ответницата е изплатила частично задълженията си по договора в общ размер 428,90 лв. и се претендира остатък от 4665,43 лв., който се получава при приспадане на направените плащания, с които се погасява задължение по договора, но също и 2,97 лв. – лихва за забава по чл.12,т.1 от ОУ към договора. Спорният въпрос по делото е дали от претендираната от ищеца сума следва да се изключи уговорената между страните цена по пакет за допълнителни услуги в размер на 2049,84 лв.  За да се отговори на този въпрос следва да се прецени дали уговорката за такса за допълнителни услуги е в съответствие с изискването на закона – чл.10а и чл.19 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК „Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България“. В случая уговорения в договора ГПР е близък до максималния размер – 49,89 %. При това положение е допустимо да се договори цена за допълнителни услуги, но същите следва да са в съответствие с чл.10а от закона, защото ако не представляват допълнителни услуги, а са част от условията по кредита ще е налице нарушение на изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Именно затова чл.10а предвижда, че „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“(ал.2), че „Кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие“(ал.3) и че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски“(ал.4). В случая от формулировката в споразумението за допълнителни услуги е видно, че по т.1 става въпрос за действия по предоставяне на кредита, по т.2, т.3 и т.4 няма предоставена услуга, а възможност за предоставяне на такава, т.е. заплаща се предварително цена за услуга, която не е предоставена без да е уговорено, че цената ще се плати при предоставяне на услугата, а по т.5 също става въпрос за предоставена услуга, а за условия по евентуално бъдещо кредитиране на клиента.  При съвкупната преценка на използваните формулировки и целия текст на споразумението и на общите условия на ищеца е видно, че уговорените „услуги“ касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към бъдещо несигурно събитие /евентуално искане за ново кредитиране/. Същите са неясно формулирани и в този смисъл са в нарушение не само на чл.10а, ал.2, но и на чл.10а, ал.4 от ЗПК. Не са направени твърдения и не са представени доказателства за реално извършване на услуги, които да попадат в приложното поле на чл.10а от ЗПК, при което положение следва и извода, че уговарянето и събирането и то предварително на такси за такива е в нарушение  и на чл.10а, ал.2 във вр. чл.19, ал.4 от закона. Става въпрос за нищожност на уговорката, която може да бъде установена и приложената от съда дори и служебно, а в случая е направено такова искане и от ответницата. С оглед на изложеното съдът счита, че за сумата в размер на 2049,84 лв. – такси за допълнителни услуги искът следва да се отхвърли, а искът да се уважи само в размер на 2615,59 лв.

            По изложените съображения   СЪДЪТ

 

                                      Р   Е   Ш   И :

 

            ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД-София, ЕИК ********* задължението на Р.А.П., ЕГН:********** за сумата от 2615,59 лв.- неизпълнено задължение по договор за потребителски  кредит №********** от 20.07.2016 г., включващо главница, договорни лихви и такси, но не и такси и комисионни за допълнителни услуги по споразумение за пакет от допълнителни услуги към договора, ведно със законната лихва от 18.09.2017 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част - за сумата в размер на 2049,84 лв. за допълнителни услуги по пакет за допълнителни услуги към договора.

            ОСЪЖДА Р.А.П., ЕГН:********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД-София, ЕИК ********* сумата в размер на 136,56 лв.- разноски по заповедното производство и 84,09 лв. – юриск. възнаграждение по настоящото дело.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД-София, ЕИК ********* да заплати по сметка на Районен съд Русе държавна такса по делото в размер на 93,60 лв. като след заплащането на същата съдът ще се произнесе по разпределението на тези разноски между страните.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред РОС.

 

                                                            Районен съдия: