Р Е Ш Е Н И
Е
№260663 28.04.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На тринадесети април две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 3741 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата
молба на А.П. Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** против Община Бургас с
Булстат *****, адрес: гр. Бургас, *****, представлявана от кмета Д.Н., с която
се претендира осъждането й да заплащането на сумата от 10 540. 35 лева, от
която 2 540. 35 лева - обезщетение за имуществени вреди и 8 000 лева
– обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени поради наличието на хлътнали плочки по тротоара, под нивото на
останалите такива, непосредствено на ъгъла между улиците „Шар планина“ и
„Вардар, до бл. 38, ж.к. Братя Миладинови, в гр. Бургас, непосредствено до
входа на „Банка ДСК“ ЕАД, вследствие на което на 20.02.2020 г. ищцата се
спънала, загубила равновесие и паднала на дясната си страна, като изпитала
силна болка, като сумите се търсят ведно със законната лихва забава от датата
на подаване на исковата молба – 14.07.2020 г., до окончателното й изплащане.
Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Вследствие на събитието ищцата изпитала силна болка в
дясното си рамо и ръка, които изтръпнали и за момент изгубила съзнание. Това се
случило в присъствието на свидетели, които й помогнали да стане, тъй като не
била в състояние да се повдигне без чужда помощ. След това посетила спешния
център, като й била поставена диагноза счупване на раменна кост, вследствие на
което й било проведено оперативно лечение, и съответно следвъзстановително
такова, което било свързано с прием на болкоуспокояващи и сънотворни средства,
поради силната блока, която предизвиквала на моменти даже загуба на съзнанието.
Ищцата сочи също така и че към настоящия момент продължава да изпитва болки,
като описва подробно и всички затруднения, които е изпитала, както и тези които
продължава да изпитва и свързаните с тях неудобства, необходимостта от лечение
и прием на лекарства. Твърди, че горните вреди, както и заплатени суми за
лечение и възстановяване, са в пряка връзка с падането й, поради неизправността
на тротоара, който е собственост на общината, като тя е отговорна и за неговото
поддръжка, поради което и предявява към нея претенциите си за тяхното обезщетяване.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на исковата молба от ответната община, с който иска се оспорва
като неоснователен, като се сочи, че липсва причинна връзка между претърпените
вреди и противоправно бездействие, изразяващо се в
неизпълнение на задълженията, които произтичат от качествата на положената
настилка. Излага се и съпричиняване в настъпването на
вредоносния резултат, като се сочи, че плочките в процесния участък са
изпълнени в съответствие с относимите нормативни
изисквания, като само на едно място имало минимален наклон на плочките една към
друга, който не бил в състояние да предизвика падане, като излага подробно
доводите си в тази връзка, в това число оспорва и механизма на настъпване на
инцидента. Сочи се също така, че в случай на евентуално уважаване на исковете,
следва да се вземе предвид, че търсените обезщетения са изключително завишени и
не отговарят на принципа за справедливост, поради което следвало да бъдат силно
редуцирани, като не било без значение и поведението на ищцата, която въпреки
дадените й препоръки не е започнала незабавно лечение. Също търси присъждане на
разноските по делото, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
По делото като трето лице –помагач на
страна на ответника е конституирано „ПЪТСТРОЙ БУРГАС“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ****, представлявано от Р.Д.К., И.Н.И.и
Ж.И., заличен търговец, от 14.04.2021 г., съгласно справката в търговския
регистър. Съгласно решение от 21.01.2021 г. дружеството е преобразувано в
„ПЪТСТРОЙ ВДХ“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София –
1000, бул. *****, представлявано от Р.Д.К., И.Н.И.и М.Б.Б.,
при което и на основание чл. 227 от ГПК производството следва да продължи при
участието на правоприемника.
Приет за разглеждане в настоящото
производство и предявения срещу дружеството обратен иск, основаващ се на
твърдения, че общината е възложила на дружество, а последното е поело
задължението да извършва ремонт и да поддържа улиците и общинските пътища ведно
със съоръженията към тях, надлежно индивидуализирани в договора, сред които
попада и процесния участък, както и да представя доклад за необходимите
ремонти, какъвто не бил постъпил за мястото на процесното
ПТП, като именно неизпълнението на това задължение обуславяло отговорността на
дружеството. Излага също така, че за изпълнителя действително било налице
задължение за извършването на ремонти дейности след възлагане от страна на
общината, но това предполагало уведомяване за необходимостта от това, поради
което и при уважаване на главния иск същият следвало да отговоря по заявения
срещу него обратен иск, доколкото липсвало подобно уведомяване.
Ответникът по обратния иск е депозирал в законоустановения срок отговор по същия, с който се
изразява становище за допустимост на иска, но се сочи, че същият е
неоснователен, като се излага, че липсват доказателства за механизма на ПТП-то,
от които да се направи извода, че травмата е настъпила вследствие на
необезопасена и несигнализирана неравна плочка, както и това да е резултат от
неизпълнение на задълженията на лицата, на които е възложено поддържането на
общинските пътища. Оспорва се и обратния иск, като се твърди, че освен сочената
между общината и дружеството облигационна връзка, не се навеждат доводи,
обосноваващи отговорността му, като съдържанието на иска било бланкетно. Заявява се също така, че липсва писмено
възлагане по смисъла на чл. 3 във вр. с чл. 17, т. 1
от договора, както и доказателства за състоянието на пътната настилка към
датата на подписване на договора, за да може да се извлече извод за неизпълнение на някакви задължения на
дружеството, поради което и същото не следвало да отговаря. Също търси
присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Предявените искове са с правно основание чл. 50 във вр. с чл. 49 от ЗЗД, а на обратният иск е чл. 219, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Бургаският районен
съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и
обстоятелства, становището на ответната страна по нея и това на трето лице - помагач,
събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От ангажираните по
делото гласни доказателства и показанията на свидетелката М.Ш.- случаен
очевидец на инцидента с ищцата, се установява, че на 20.02.2020 г. пътувала към
училище „Братя Миладинови“, където учи сина ѝ и точно преди да завие надясно
за училището, отстрани до „Банка ДСК“ видяла една жена, която, както си вървяла,
полетяла и паднала много лошо с ръката напред. Свидетелката дори извикала в
колата, като видяла случилото се. Заедно с децата ѝ слезли да ѝ
помогнат. Повдигнали я, а тя само казвала „Не ми пипайте ръката“. Поискала да
извикат линейка, но пострадалата не пожела, като само помолила да я закарат до
дома й, при което свидетелката ѝ указала необходимото съдействие и я
закарала до дома ѝ. Нейното впечатление е че тя е изпитвала много силна
болка, защото сълзите ѝ течали от очите, като усещала,
че не иска да показва нищо, за да не притесни децата ѝ. Тази жена свидетелката
не е познавала преди това, като тогава я видяла за първи път. Когато я оставили
до дома ѝ, тя ѝ взела телефонния номер и след това много ѝ благодарила,
че са ѝ оказали помощ и са я закарали до дома ѝ. Свидетелката не
може да отговори на въпроса защо жената не пожелала да извикат линейка, а
предпочела да я закарат до дома ѝ. Просто тя изпитвала ужасна болка –
това видяла в очите ѝ. Не можела да говори в момента, била в такова тежко
състояние.
Свидетелката Д.К.–
дъщеря на ищцата, разказва, че на 20.02.2020 г. била на работа, когато в 16:55
часа племенникът ѝ се обадил по телефона и казал, че е с баба си в
Спешното, тъй като е паднала. След прегледа й се установило, че ръката й е
счупена в раменната става, като лекарят препоръчал на този етап нищо да не се
направи, а само да се обездвижи ръката, за което
направил превръзка от бинт и ѝ предписал обезболяващи. Казал също така,
че мястото е такова, че не може да се гипсира и препоръчал да бъде извършен
повторен преглед след една седмица. От майка си разбрали, че причина за
настъпване на травмата е спъването на плочка в ж.к. Братя Миладинови, до „Банка
ДСК“. Самата плочка е била издадена над другите плочки. След като оставили
майка си у дома ѝ, болките ѝ не намалявали, а напротив – били ужасни,
поради което ѝ давали обезболяващи, за да не е толкова силна болката.
Два-три дни си я гледали вкъщи, като лично свидетелката била при нея. Тя била на
обезболяващи, с адски болки, които не намалявали, което и принудило дъщеря
ѝ да потърсят и второ мнение от
ортопед, поради което завела майка си в Четвърта поликлиника при д-р Д.. Това било
около три дни след инцидента. Той я
прегледал, направи й нова снимка и от това, което видял, казал, че трябва да й
се направи операция, чрез която да хванат рамото за мястото му с импланти. Дал им направление и от там отишли в болницата „Бургасмед“ в ж.к. Меден рудник, където оперирали майка ѝ.
Била три дни в болницата, след което я прибрала у дома си, за да се грижа за
нея. Свидетелката разказва, че възстановителният процес също бил много тежък.
Майка ѝ имала непрекъснати болки, като болките изпитвала и до днес. Лично
тя я гледала вкъщи един месец, от там нататък малко по малко тя взела да се
опитва да прави по нещо сама. След това
ѝ била направена и рехабилитация в Рехабилитационен
център в ж.к. Братя Миладинови, някъде около три месеца след операцията, а
после и на Павел Баня. Към настоящия момент майка ѝ още имала болки, но
като цяло се чувствала добре, но не можела да върши всичко активно на 100
процента. По време на възстановителния период, състоянието на майка ѝ не
било добро – през цялото време плачела, изпадала в депресивни състояния,
чувствала се неполезна, както и заради това, че децата ѝ трябва да я
обслужват, но не били търси специализирана помощ в тази връзка. Свидетелката е
категорична, че през първия един месец майка ѝ не е била в състояние да
се обслужва сама. По принцип, след като я оперирали, трябвало да бъде
обездвижена, като й поставили ортопедична шина, която свалили на 100 процента
на третия месец и след това започна рехабилитацията.
Видно от епикриза, издадена от „МБАЛ Бургасмед“
ЕООД ищцата е приета за лечение на 24.02.2020 г., поради счупване на раменната
кост. Проведено е оперативно лечение, свързано с открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация и поставянето на
заключваща плака, като е изписана на 27.02.2020 г. За поставянето й ищцата е
заплатила 1 780 лв. Наред с това в хода на лечението и рехабилитацията, за
провеждането му и за лекарства и обезболяващи същата е заплатила 760. 35 лева
или общо разходи в размер на 2 540. 35 лева.
От изпълнената по
делото съдебно-медицинска експертиза от Д-р П.П.,
която съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвено от лице
с нужните специални познания, допълнено с изявленията на експерта в съдебно
заседание, се установява, се на 20.02.2020 г. ищцата вървейки по тротоара
стъпила накриво на неравна, размърдана плочка, залитнала и паднала на дясната
си ръка, като вещото лице проследява представената по делото медицинска
документация в тази връзка, като сочи, че получената травма е съпроводена с
болки, страдания и неудобство при обслужването. Към момента на прегледа си
експертът е установил, че основната функция на ръката е възстановена, но има ограничени
движения в раменната става. За нейното пълно възстановяване Д-р П. препоръчва
провеждането на допълнителна рехабилитационни
мероприятия, които биха могли да доведат до пълното възстановяване, но не може
да даде категоричен извод какъв ще бъде резултат след провеждането им, тъй като
рехабилитация е строго специфична. Експертът е категоричен, че първоначалният
отказ от болнично лечение не е оказал влияние и не е усложнил лечебния и
възстановителен процес.
От заключението на
вещото лице К.М. по изпълнената съдебно-техническа експертиза, която съдът също
изцяло кредитира, като изготвено от лице с нужните специални познания и като
неоспорено от страните, допълнено с изявленията на експерта в съдебно
заседание, се установява, че не са извършвани строително-ремонтни и
възстановителни работи на тротоара между ул. „Вардар“ и ул. „Шар планина“ в
периода от 20.02.2020 г. до 14.07.2020 г., което се потвърждава и от снимките
от Google
Street View. Към момента на огледа на 20.12.2020
г. експертът е установил и че към този момент е налице силно износен
повърхностен слой на тротоарната настилка на ъгъла на ул. „Вардар“ и ул. „Шар
планина“, непосредствено пред бл. 38 в к-с Братя Миладинови, гр. Бургас. Няма
пропаднали шахти, повдигнати тротоарни плочки около дърветата и бордюрите са
здрави. Според вещото лице въпросната тротоарна настилка се е използвала за
паркиране на автомобили до въвеждането на синя зона в района, което в
комбинация с недобре уплътнената основа, са довели до настъпването на процеса
на пропадане. Вещото лице сочи също така, че в непосредствена близост е
разположена шахта, която се стопанисва от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като
не е получило отговор от тях, какво е нейното предназначение, нито ситуация с
подземната инфраструктура, за да отговори на въпроса дали посоката на
хлътналите плочки следва тази на подземната инфраструктура, но счита, че
слягането на плочките е вследствие на нея и извършваните дейности по нея.
Представен по делото е сключеният
договор между Общината и третото лице-помагач договор от 28.05.2019 г., със
срок на действие от 4 години, съгласно който общината, в качеството й на
възложител е възложила, а дружеството, в качеството му на изпълнител, е приело
да извършва дейности по строителство, основен ремонт и текущо поддържане на
улиците /в това число участъци от РПМ, попадащи извън регулацията на населените
места/, общинските пътища и техните съоръжения в териториален обхват, попадащ в
обособена позиция № 6 „Зора“, а именно: пътните платна за главно движение,
разделителни ивици между тях, платната за местно движение /локални платна/,
велосипедни алеи и тротоари и общинските пътища с техните съоръжения, където не
е спорно, че попада процесния участък.
Въз основа на така установените факти
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на § 7, ал. 1, т. 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
местното самоуправление и местната администрация, общинска собственост са общинските
пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване, като тротоарът по принцип е част от пътя.
При това и тротоарът е общинска собственост, което се потвърждава и от горния
договор между общината и третото лице –помагач, в обхвата на който попадат и
тротоарите в гр. Бургас. С оглед на обстоятелството, че процесният
инцидент е настъпило на тротоара на
ъгъла на ул. „Вардар“ и ул. „Шар планина“, непосредствено пред бл. 38 в к-с
Братя Миладинови, гр. Бургас, до „Банка ДСК“ ЕАД, т.е. в населеното място, което
е част от административно-териториалните граници на гр. Бургас, съдът намира,
че задължение на общината е и осъществяването на благоустрояване и комунални
дейности, част от които е поддържането на пътищата и тротоарите. Именно това си
задължение общината не е изпълнила и е бездействала, тъй като се установява
наличието на силно износен повърхностен слой на тротоарната настилка и слягане
на плочките, към 20.02.2020 г., а и към декември 2020 г. Ето защо съобразно мястото
на реализирането на инцидента и състоянието на тротоара следва да се приеме, че
легитимирана да отговаря за причинените вреди от същия е Община Бургас.
Отговорността на собственика на тротоара произтича от разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, която предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да било вещи,
отговарят солидарно собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор тя се
намира. Отговорността е обективна. Причина за нейното ангажиране е
недостатъчната грижа, която задълженото лице е положило за обезопасяване на
вещта, за да не произлязат от нейната употреба вреди. В случая съдът приема, че
именно състояние на тротоара, надлежно описано по-горе, по който ищцата е
преминавала, е станало причина за загуба на равновесие и нейното падане, от
което същата е счупила раменната си кост.
Свидетелката Ш. е станала очевидец на така описаните факти, като е
оказала помощ на пострадалата. Същата е категорична, че тя е изпитвала много
силна болка, като сълзите са се стичали по лицето й. Съдът кредитира нейните
показания, тъй като изхождат от лице абсолютно незаинтересовано от изхода на
делото, станало случаен очевидец на процесния инцидент, описващ лично
възприетите от него факти. Именно инцидентът е наложил лечение, в това число и
оперативно такова, за наместване на фрактурата и поставяне на имплант, последващо обездвижване
за срок от три месеца, последваща рехабилитация, а
дори и предстоящата такава. Процесът е съпроводен от болки, страдания и
неудобство в обслужването, както сочи експертът т.е. от неимуществени вреди.
Преживените такива от ищцата се описват от нейната дъщеря, която е категорична,
че майката е преживяла много не само силни болки, но и психически дискомфорт от състоянието, в което се намира, предвид
необходимостта от помощ в обслужването и ограничения в ежедневния си живот
въобще. Същата е заплатила за и във връзка с лечението и рехабилитацията си
сумата от 2 540. 35 лева, за което по делото са представени съответните
платежни документи.
Същевременно не се установява и/или доказва
пострадалата да е проявила груба небрежност или да е извършила някакво друго
действие, освен, че се е движила по тротоара, за да се приеме, че е допринесла
за настъпването на вредоносния резултат. Сочените от ответника и трето
лице-помагач доводи, че е живеела в района и е знаела за състоянието на
тротоара, не могат да бъдат възприети като доводи за съпричиняване.
Напротив същите само потвърждават, че е общината не е изпълнила задължението си
да поддържа тротоара в изправно състояние.
При това съдът приема, че претенцията на
ищцата за обезщетяване на вреди – имуществените и неимуществените такива,
следва да бъде уважена до заявените размери, като тази за неимуществените е в
пълно съответствие с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, предвид
периода на лечение, в това число и оперативното такава, обездвижване,
рехабилитация и интензитета на претърпените болки, страдания, неудобства и дискомфорт.
Съответно основателна е и акцесорната претенция за законна лихва върху главниците на
присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от датата на подаването
на исковата молба – 14.07.2020 г., до окончателното им изплащане.
С оглед уважаването на главния иск
следва да се разгледа и предявения обратен иск. Видно от съдържанието на
сключения договор между общината и третото лице –помагач и по-конкретно съгласно
разпоредбата на раздел ІV, чл. 17, т. 1
възложителят т.е. общината е длъжна да възлага писмено на изпълнителя дейности
и СМР-та, които да бъдат извършени, чрез възлагателно
писмо, което да съдържа срок за изпълнение и на база ПКСС /предварителна
количество-стойностна сметка/ ориентировъчни количества на видовете работи и
материалите. Само при аварийни и неотложни дейности и СМР-та не се изисква
уведомяването чрез възлагателно писмо, но се изисква
незабавно уведомяване на изпълнителя по ел. поща.
По
делото действително липсва представено възлагателно
писмо, като всъщност не се и твърди да е налице подобно възлагане. Очевидно не
се касае и до визираната в договора хипотеза на аварийни и неотложни работи. Липсват
и данни към датата на инцидента дружеството-изпълнител да е извършвало някакви
ремонтни работи. При това съдът намира, че ответникът по обратния иск не следва
да отговоря за настъпилите вреди, тъй като не се установи неизпълнение на
задълженията му по договора. Действително съгласно чл. 31 от договора той е
длъжен да извършва регулярни обходи и да представя доклад за установените необходими аварийни и неотложни дейности по
смисъла на чл. 17, т. 2 от договора, каквито са всички източници, създаващи
повишен риск за всички участници в движението и всяко препятствие по пътя по
смисъла на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, каквото очевидно не е плочката на процесния
тротоар.
Ето
защо съдът намира, че обратният иск като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора и с оглед
претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски следва
да се осъди ответната община да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1 741. 61 лева за направените по делото разноски. Съответно
неоснователна е претенцията на ответната община за заплащането на разноски по
делото. Ответникът по обратния иск също има право да получи направените
разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, но по делото липсват доказателства
за направата на такива, като е неоснователно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като дружеството не е
представлявано по делото от юрисконсулт.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда Община Бургас с Булстат *****, адрес: гр. Бургас, *****,
представлявана от кмета Д.Н., да заплати
на А.П. Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***1, сумата от 10 540. 35 лв. /десет хиляди петстотин и четиридесет
лева и 35 ст./, от която 8 000 лева
– обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради предизвикана травма
– счупване на раменната кост и последвалото лечение и рехабилитация,
съпроводени с болки, страдания и неудобства в ежедневието и психически дискомфорт, и 2 540.
35 лева- обезщетение за имуществени вреди – разходи за и във връзка с лечението
и рехабилитацията вследствие на травмата, предизвикана поради наличието на износена тротоарна настилка и хлътнали плочки
по тротоара, под нивото на останалите такива, непосредствено на ъгъла между
улиците „Шар планина“ и „Вардар, до бл. 38, ж.к. Братя Миладинови, в гр.
Бургас, до входа на „Банка ДСК“ ЕАД, вследствие на което на 20.02.2020 г. А.П. Ч.
загубила равновесие и паднала, като получила горната травма, ведно със законната лихва забава върху сборната
главница от 10 540. 35 лева от датата на подаване на исковата молба –
14.07.2020 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 741. 61 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и един
лева и 61 ст./ за направените по делото разноски.
Решението
е поставеното при участието на ПЪТСТРОЙ ВДХ“ ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1000, бул. *****, представлявано от
Р.Д.К., И.Н.И.и М.Б.Б. /правоприемник на „ПЪТСТРОЙ
БУРГАС“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ****,
представлявано от Р.Д.К., И.Н.И.и Ж.И./ като трето лице - помагач на страната на Община Бургас.
Отхвърля
обратния иск на Община Бургас, адрес:
гр. Бургас, ул.”Александровска” № 26, представлявана
от кмета Д.Н.Н., против
„ПЪТСТРОЙ ВДХ“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София –
1000, бул. *****, представлявано от Р.Д.К., И.Н.И.и М.Б.Б.
/правоприемник на „ПЪТСТРОЙ БУРГАС“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ****, представлявано от Р.Д.К., И.Н.И.и Ж.И./, за осъждането му да заплати сумата от 10 540.
35 лева - главница, дължима за обезщетяване на претърпените от А.П. Ч. с
ЕГН ********** вреди, от която 8 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради предизвикана
травма – счупване на раменната кост и последвалото лечение и рехабилитация,
съпроводени с болки, страдания и неудобства в ежедневието и психически дискомфорт, и 2 540.
35 лева- обезщетение за имуществени вреди – разходи, свързани с лечението и
рехабилитацията вследствие на травмата, предизвикана поради наличието на износена тротоарна настилка и хлътнали плочки
по тротоара, под нивото на останалите такива, непосредствено на ъгъла между
улиците „Шар планина“ и „Вардар, до бл. 38, ж.к. Братя Миладинови, в гр.
Бургас, до входа на „Банка ДСК“ ЕАД, вследствие на което на 20.02.2020 г. А.П. Ч.
загубила равновесие и паднала, като получила горната травма, поради неизпълнение на поетите задължения на
изпълнителя по сключения договор от 28.05.2019 г. между общината и „ПЪТСТРОЙ
БУРГАС“ ЕООД за извършване на дейности по строителство, ремонт и поддържане на
улици и прилежащите им съоръжения, ведно със съответната законна лихва.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.