Р
Е Ш Е
Н И Е № 123
гр. Пловдив, 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
наказателно отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Стефани Калоферова и прокурора Галин Гавраилов, като
разгледа докладваното от съдия Анастасова ВНОХД № 518/2020 г. по описа на ОС -
Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл.ХХI от НПК.
С
Присъда № 336/17.12.2019 г., постановена по НОХД № 4792/2019 г., РС – Пловдив, IХ н.с. е признал подс. М.С.Ю. - роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български
гражданин, основно образование, безработен, женен, неосъждан /реабилитиран/,
ЕГН ********** за
виновен в това, че на 25.10.2018 г. в гр. Пловдив, в магазин, находящ се в ***,
без съгласието на притежателите на изключителното право, както следва:
„LACOSTE“, в качеството на притежател на
марки:
- международна търговска марка с рег. №
437000/25.04.1978 г., словна, с покровителствен срок на действие до 2028 г.
- международна търговска марка с рег. №
437001/25.04.1978 г., графична, с покровителствен срок на действие до 2028 г.
„PHILIPP
PLEIN“, в качеството на притежател на марки:
- марка на Европейския съюз №
*********/17.11.2015 г., словна, покровителствен срок на действие до 2025 г.
- марка на Европейския съюз №
*********/17.11.2015 г., комбинирана, покровителствен срок на действие до 2025
г.
„GIORGIO
ARMANI S.P.A“, в качеството на притежател на марки:
- марка на Европейския съюз №
*********/10.08.2016 г., словна, покровителствен срок на действие до 2026 г.;
- марка на Европейския съюз № *********/01.04.1997
г., словна, покровителствен срок на действие до 2027 г.;
- марка на Европейския съюз №
*********/10.08.2016 г., фигуративна, покровителствен срок на действие до 2026
г.;
- марка на Европейския съюз №
*********/09.06.2000 г., комбинирана, покровителствен срок на действие до 2020
г.
„CALVIN
KLEIN TRADEMARK TRUST“, в качеството на притежател на марки:
- марка на Европейския съюз №
*********/01.04.1996 г., комбинирана, покровителствен срок на действие до 2026
г.
- марка на Европейския съюз № *********/26.03.1996
г., комбинирана, покровителствен срок на действие до 2026 г.
„GUCCIO
GUCCI S.P.A., IT, FERENZE, 50123 VIA TORNABUONI 73/R”, в качеството на
притежател на марки:
- марка на Европейския съюз №
*********/01.04.1996 г., словна, с покровителствен срок на действие до 2026 г.
- марка на Европейския съюз №
*********/03.11.2004 г., комбинирана, с покровителствен срок на действие до
2024 г.
- марка на Европейския съюз №
*********/01.04.1996 г., словна, с покровителствен срок на действие до
01.04.2026 г.
- марка на Европейския съюз №
1241685/14.11.1994 г., монограм, с покровителствен срок на действие до 2024 г.
„ADIDAS
AG” – Германия (adidas AG, DE), в качеството на притежател на марки:
- марка на Европейския съюз №
*********/28.07.2006 г., комбинирана, с покровителствен срок до 28.07.2026 г.
- марка на Европейския съюз №
*********/28.07.2006 г., фигуративна, с покровителствен срок до 2026 г.
- национална марка с рег. №
40719/12.11.2001, фигуративна
- международна търговска марка с рег. № 414034/13.03.1975,
комбинирана, с покровителствен срок до 2025 г.
„ADIDAS
INTERNATIONAL Marketing BV” – Нидерландия (adidas AG, ), в качеството на
притежател на марка:
- марка на Европейския съюз с рег. №
*********/28.07.2006, комбинирана, с покровителствен срок до 2026 г.
„NIKE
INNOVATE C.V.”- САЩ, в качеството на притежател на марка:
- международна търговска марка с рег. №
*********/12.03.2005, фигуративна, с покровителствен срок до 2025 г.
„DOLCE&GABBANA
TRANDEMARKS S.r.l.“, в качеството на притежател на марки:
- марка на Европейския съюз с рег. №
*********/10.09.1996 г., с покровителствен срок до 2024 г.
- международна търговска марка с рег. №
628886/07.06.1994 г., с покровителствен срок до 2024 г.
е
използвал в търговската си дейност /по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закона
за мерките и географските означения: “използване
в търговската дейност е предлагането на стоките с този знак за продажба или
пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането
или предоставянето на услуги с този знак”/ така изброените марки, обект на
това изключително право, без правно основание, като е предлагал за продажба и
съхранявал с тази цел стоки, както следва:
-
тениски, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „LACOSTE“ – 5
(пет) броя с единична цена 89.00 лева, на обща стойност 445.00 лева;
-
борсети, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „LACOSTE“ – 3
(три) броя с единична цена 224.00 лева, на обща стойност 672.00 лева;
-
борсети, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „ARMANI“ – 7
(седем) броя с единична цена 393.75 лева, на обща стойност 2756.25 лева;
-
колани, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „ARMANI“ – 7
(седем) броя с единична цена 280.75 лева, на обща стойност 1960.00 лева;
-
колани, носещи отличителните знаци на търговска марка „GUCCI” – 8 (осем) броя с единична цена
420.20 лева, на обща стойност 3362.00 лева;
-
колани, носещи отличителните знаци на търговска марка „CALVIN KLEIN” – 8 (осем) броя с единична
цена 187.00 лева, на обща стойност 1496.00 лева;
-
борсети, носещи отличителните знаци на търговска марка „CALVIN KLEIN” – 3 (три) броя с единична цена
156.27 лева, на обща стойност 468.81 лева;
-
анцузи, носещи отличителните знаци на търговска марка „ADIDAS” 13 (тринадесет) броя с единична цена 119.50
лева, на обща стойност 1553.50 лева;
-
борсети, носещи отличителните знаци на търговска марка „D&G” 4 (четири)
броя с единична цена 545.00 лева, на обща стойност 2180.00 лева;
-
анцузи, носещи отличителните знаци на търговска марка „NIKE” - 9 (девет) броя с
единична цена 122.00 лева, на обща стойност 1098.00 лева;
-
якета, носещи отличителните знаци на търговска марка „PHILIPP PLEIN” - 9
(девет) броя с единична цена 685.00 лева, на обща стойност 6165.00 лева;
- колани,
носещи отличителните знаци на търговска марка „PHILIPP PLEIN” - 2 (два) броя с
единична цена 342.27 лева, на обща стойност 684.54 лева,
всичко
– на обща стойност 22 841.10 лева, поради което и на основание чл. 172б, ал. 1
от НК вр. чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода в размер на шест
месеца, както и глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
На
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание
лишаване от свобода в размер на шест месеца е отложено с изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със
същата присъда подс. С.Б.А. - роден
на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, без образование
– втори клас завършен, не може да чете и пише, неженен – живее на съпружески
начала, работещ като готвач, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 25.10.2018 г. в гр. Пловдив, в
магазин, находящ се в ***, без съгласието на притежателите на изключителното
право върху марките, както следва:
„GUCCIO
GUCCI S.P.A., IT, FERENZE, 50123 VIA TORNABUONI 73/R”, в качеството на
маркопритежател на марките:
- марка на Европейския съюз №
*********/01.04.1996 г., словна, с покровителствен срок на действие до 2026 г.
- марка на Европейския съюз №
*********/03.11.2004 г., комбинирана, с покровителствен срок на действие до
2024 г.
- марка на Европейския съюз №
*********/01.04.1996 г., словна, с покровителствен срок на действие до
01.04.2026 г.
- марка на Европейския съюз №
1241685/14.11.1994 г., монограм, с покровителствен срок на действие до 2024 г.
„ADIDAS
AG” – Германия (adidas AG, DE), в качеството на маркопритежател на марките:
- марка на Европейския съюз №
*********/28.07.2006 г., комбинирана, с покровителствен срок до 28.07.2026 г.
- марка на Европейския съюз №
*********/28.07.2006 г., фигуративна, с покровителствен срок до 2026 г.
- национална марка с рег. №
40719/12.11.2001, фигуративна
- международна търговска марка с рег. №
414034/13.03.1975, комбинирана, с покровителствен срок до 2025 г.
„ADIDAS
INTERNATIONAL Marketing BV” – Нидерландия (adidas AG, ), в качеството на
маркопритежател на марката:
- марка на Европейския съюз с рег. №
*********/28.07.2006, комбинирана, с покровителствен срок до 2026 г.
„PUMA
SE, DE”- Германия, в качеството на маркопритежател на марката:
- марка на Европейския съюз с рег. №
*********/06.02.2014, комбинирана, с покровителствен срок до 2024 г.
е
използвал в търговската си дейност /по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закона
за мерките и географските означения: “използване
в търговската дейност е предлагането на стоките с този знак за продажба или
пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането
или предоставянето на услуги с този знак”/ така изброените марки, обект на
това изключително право, без правно основание, като е предлагал за продажба и
съхранявал с тази цел стоки, както следва:
-
тениски дълъг ръкав, носещи отличителните знаци на търговска марка „GUCCI” – 2 (два) броя с единична цена 379.50
лева, на обща стойност 759.00 лева;
-
тениски, носещи отличителните знаци на търговска марка „GUCCI” – 1 (един) броя с единична цена 325.00
лева;
-
тениски дълъг ръкав, носещи отличителните знаци на търговска марка „ADIDAS” 2 (два) броя с единична цена 58.00
лева, на обща стойност 116.00 лева;
-
тениски, носещи отличителните знаци на търговска марка „ADIDAS” 1 (един) брой с
единична цена 38.50 лева;
-
тениски, носещи отличителните знаци на търговска марка „PUMA” 3 (три) броя с
единична цена 39.00 лева, на обща стойност 117.00 лева,
всичко
на обща стойност 1 355.50 лева, поради което и на основание чл. 172б, ал. 1 вр.
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 3 от НК го е осъдил на наказание
пробация за срок от девет месеца при следните пробационни мерки: по чл. 42а,
ал.2, т. 1 от НК - „задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок от
девет месеца, което на основание чл. 42б ал. 1 от НК да се изпълнява два пъти
седмично; по чл. 42 а, ал. 2 т. 2 от НК - „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от девет месеца.
Постановено
е веществените доказателства, предадени от подс. Ю. с Протокол за доброволно
предаване от 25.10.2018 г.:
- тениски, носещи отличителните знаци на
защитена търговска марка „LACOSTE“ – 5 (пет) броя;
-
борсети, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „LACOSTE“ – 3
(три) броя;
-
борсети, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „ARMANI“ – 7
(седем) броя;
-
колани, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „ARMANI“ – 7
(седем) броя;
-
колани, носещи отличителните знаци на търговска марка „GUCCI” – 8 (осем) броя;
-
колани, носещи отличителните знаци на търговска марка „CALVIN KLEIN” – 8 (осем) броя;
-
борсети, носещи отличителните знаци на търговска марка „CALVIN KLEIN” – 3 (три) броя;
-
анцузи, носещи отличителните знаци на търговска марка „ADIDAS” - 13 (тринадесет) броя;
-
борсети, носещи отличителните знаци на търговска марка „D&G” 4 (четири)
броя;
-
анцузи, носещи отличителните знаци на търговска марка „NIKE” - 9 (девет) броя;
-
якета, носещи отличителните знаци на търговска марка „PHILIPP PLEIN” - 9
(девет) броя;
-
колани, носещи отличителните знаци на търговска марка „PHILIPP PLEIN” - 2 (два)
броя - на съхранение в Архива на РС – Пловдив, на основание чл. 172б,
ал. 3 от НК да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат след влизане на
присъдата в сила.
Постановено
е веществените доказателства, предадени от подс. А. с Протокол за
доброволно предаване от 25.10.2018 г.:
-
тениски дълъг ръкав, носещи отличителните знаци на търговска марка „GUCCI” – 2 (два) броя;
-
тениски, носещи отличителните знаци на търговска марка „GUCCI” – 1 (един) брой;
-
тениски дълъг ръкав, носещи отличителните знаци на търговска марка „ADIDAS” - 2 (два) броя;
-
тениски, носещи отличителните знаци на търговска марка „ADIDAS” 1 (един) брой;
-
тениски, носещи отличителните знаци на търговска марка „PUMA” - 3 (три) броя – на съхранение в
Архива на РС – Пловдив, на основание чл. 172б, ал. 3 от НК да се отнемат
в полза на държавата и да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Ю. е осъден да заплати половината от
направените разноски по досъдебното производство в общ размер на 287,50 лева, а
именно да заплати сумата от 143,75 лева по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на
държавата.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. А. е осъден да заплати половината
от направените разноски по досъдебното производство в общ размер на 287,50
лева, а именно да заплати сумата от 143,75 лева по сметка на ОДМВР – Пловдив в
полза на държавата.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Ю. е осъден да заплати половината
от направените разноски по делото в общ размер на 50 лева, а именно да заплати
сумата от 25 лева по сметка на РС – Пловдив в полза на съдебната власт.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. А. е осъден да заплати половината
от направените разноски по делото в общ размер на 50 лева, а именно да заплати
сумата от 25 лева по сметка на РС – Пловдив в полза на съдебната власт.
Срещу
съдебния акт е постъпила жалба от подс. Ю. и подс. А., чрез защитника им адв. А.Д.,
като се твърди че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, а наложените
наказания – несъразмерно тежки. Иска се същата да бъде отменена. Постъпила е и
допълнителна жалба, с която по
изложените в нея съображения се поддържа искането първоинстанционната присъда
да бъде отменена и вместо нея постановена нова, с която подсъдимите да бъдат
оправдани, респ. да бъде изменена като се намали размерът на наложените
наказания.
Становището
на представителя на ОП - Пловдив е за правилност и законосъобразност на
постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което предлага присъдата да
бъде потвърдена.
Жалбата
се поддържа от адв. Д. в съдебно заседание. Твърди се, че по отношение на подс.
Ю. присъдата е необоснована, тъй като същият не е извършил престъплението, във
връзка с което му е повдигнатото обвинение, а относно подс. А. е завишена
цената на стоките, предмет на престъплението, поради което се иска налагането
на по-леко наказание.
Подс. Ю.
поддържа казаното от неговия защитник и желае да бъде оправдан.
Подс. А.
също поддържа заявеното от адв. Д., като заявява, че не иска наказание
пробация, както и че не знае какво иска.
Пловдивски
окръжен съд, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди
доводите и съображенията на страните в жалбата и в съдебно заседание, и
служебно провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите
на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира следното:
Жалбата
е подадена в законния срок от лице сред изброените в чл.318 от НПК, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
За да
постанови съдебния си акт първоинстанционният съд е възприел за установена
следната фактическа обстановка:
Подс. Ю.
е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин,
основно образование, безработен, женен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.
Подс. А.
е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, без
образование – втори клас завършен, не може да чете и пише, неженен – живее на
съпружески начала, работещ като готвач, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.
Стоков
пазар *** бил разположен на *** и представлявал търговска площ, включваща в
себе си отделно обособени търговски обекти /сергии/, в които се продавали стоки
от различно естество. Пазарът се стопанисвал от ***, чийто управител бил св. Я.
С.А..
На
01.01.2016 г. между ***, от една страна - в качеството на наемодател,
представлявано от управителя – св. Я. А., и св. Ш. С.Ю., от друга страна – в
качеството на наемател, бил сключен
договор за наем на търговски обекти. По силата на същия наемодателят отдавал
под наем на наемателя сергии № 18, 19 и 20, Сектор Б на пазара, срещу
заплащането на месечна наемна цена. Договорът бил сключен за срок от 01.01.2016
г. до 01.01.2017 г., като договорът се считал продължен за срок от една година, ако до 7 дни преди
изтичането му никоя от страните не
представи писмено уведомление за прекратяването му.
Въпреки,
че по договор св. Ю. имал качеството на наемател, от момента на подписване на
посочения договор, сергия № 20, Сектор Б в Пловдивски пазар *** се стопанисвала
от неговия брат – подс. Ю.. Сергията се намирала по алеята в ляво от централния
вход на пазара, второто по ред помещение от лявата страна на същото. На
посочената сергия № 20, Сектор Б, подс. Ю. продавал дрехи и аксесоари, като
нямал регистрирано със свое участие търговско дружество, не бил регистриран
като едноличен търговец, нямал касов апарат, не плащал осигуровки, а извършвал
стопанска дейност като физическо лице.
При
това подс. Ю. закупил от неустановено по делото лице дрехи и аксесоари с
надписи и логота „ADIDAS”, „NIKE”, „LACOSTE”, „CALVIN KLEIN”, „PHILIPP PLEIN“,
„GIORGIO ARMANI”, „GUCCI”, „DOLCE&GABBANA”. Подс. Ю. бил с ясното съзнание,
че не закупувал дрехите и аксесоарите от
носителите на изключителните права върху поставените върху тях знаци, но с цел
продажбата им и реализиране на печалба, носел същите в стопанисвания от него търговски
обект в ***, находящ се на ***, а именно сергия № 20, Сектор Б в същия пазар,
за да ги продава, както и да ги съхранява в посочения обект с тази цел.
Срещу
гореописаната търговска клетка – сергия № 20, Сектор Б на *** били разположени
сергии № 21 и 22, Сектор Б, които представлявали една обща търговска площ,
намираща се по алеята в ляво от централния вход на пазара, второто помещение от
дясната страна на същата. Същите били наети на 01.01.2016 г. по силата на
договор между ***, от една страна - в качеството на наемодател, представлявано
от управителя – св. Я. А., и Ф. Й. А., от друга страна - в качеството на
наемател, срещу заплащането на месечна наемна цена. Въпреки, че документално Ф.
А. ги била наела, сергии № 21 и 22, Сектор Б в *** се стопанисвали от подс. А.
– внук на А., където продавал дрехи. Същият нямал регистрирано със свое участие
търговско дружество, не бил регистриран като едноличен търговец, нямал касов
апарат, а извършвал стопанска дейност
като физическо лице.
При
това подс. А. се снабдявал от неустановено по делото лице с дрехи с надписи и
логота „GUCCI”, „ADIDAS” и „PUMA“. Подс. А. бил с ясното съзнание, че не
закупувал дрехите и аксесоарите от носителите на изключителните права върху
поставените върху тях знаци, но с цел продажбата им и реализиране на печалба,
носел същите в стопанисваните от него търговски обекти в ***, находящ се на ***
в гр. Пловдив, а именно сергии № 21 и 22, Сектор Б в същия пазар,
представляващи една обща търговска площ, за да ги продава, както и да ги
съхранява в посочения обект с тази цел.
На
25.10.2018 г. във връзка с утвърден от Директора на ОДМВР - Пловдив план се
провела специализирана полицейска операция на територията на гр. Пловдив с цел
пресичане, разкриване и документиране на закононарушения и престъпления при
съхранение и разпространение на стоки, означени със знаци, сходни или идентични
с тези на регистрирани търговски марки, без знанието и съгласието на
притежателите на изключителните права върху тези марки и на юридическите им
представители за Р България. Свидетелите И. Д. Т. - изпълняващ длъжността
„инспектор“ в Сектор „ИП“ при ОДМВР - Пловдив и Н. Б. Ц., също „инспектор“ в
Сектор „ИП“ при ОДМВР – Пловдив извършили проверка на търговските обекти,
разположени в ***, находящ се в ***.
В хода
на проверката установили, че в търговски обект - сергия № 20, Сектор Б свободно
били изложени за продажба дрехи и аксесоари, обозначени с отличителните знаци на защитените търговски марки „ADIDAS”,
„NIKE”, „LACOSTE”, „CALVIN KLEIN”, „PHILIPP PLEIN“, „GIORGIO ARMANI”, „GUCCI”,
„DOLCE&GABBANA”. Свидетелите установили, че дрехите и аксесоарите били
предлагани за продажба и съхранявани с тази цел в посочения търговски обект
именно от подс. Ю., който не представил документи, удостоверяващи съгласието на
притежателите на посочените марки да предлага за продажба дрехите и
аксесоарите, носещи отличителните белези на регистрираните търговски
марки.
В хода
на проверката свидетелите Т. и Ц. установили също така, че на сергии № 21 и 22,
Сектор Б на ***, представляващи общо обособена търговска площ, свободно били
изложени за продажба дрехи, обозначени с отличителните знаци на защитените
търговски марки „GUCCI”, „ADIDAS” и „PUMA“. Дрехите били предлагани за продажба
и съхранявани с тази цел в посочения търговски обект от подс. А., който не
представил документи, удостоверяващи съгласието на притежателите на посочените
марки да предлага за продажба дрехите, носещи отличителните белези на
регистрираните търговски марки.
При
извършения оглед на местопроизшествие, се установило, че в сергия № 20, Сектор
Б на *** подс. Ю. предлагал за продажба и съхранявал с тази цел 5 бр. мъжки
тениски, 22 бр. мъжки анцузи, 25 бр. мъжки колани, 9 бр. мъжки якета и 17 бр.
мъжки борсети, обозначени с посочените по-горе търговски марки – „ADIDAS”
„NIKE”, „LACOSTE”, „CALVIN KLEIN”, „PHILIPP PLEIN“, „GIORGIO ARMANI”, „GUCCI”,
„DOLCE&GABBANA”.
С
Протокол за доброволно предаване от 25.10.2018 г. подс. Ю. предал намерените в
стопанисваната от него сергия № 20, Сектор Б на посочения по-горе пазар стоки,
а именно:
-
тениски, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „LACOSTE“ – 5
(пет) броя;
-
борсети, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „LACOSTE“ – 3
(три) броя;
-
борсети, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „ARMANI“ – 7
(седем) броя;
-
колани, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „ARMANI“ – 7 (седем)
броя;
-
колани, носещи отличителните знаци на търговска марка „GUCCI” – 8 (осем) броя;
-
колани, носещи отличителните знаци на търговска марка „CALVIN KLEIN” – 8 (осем) броя;
-
борсети, носещи отличителните знаци на търговска марка „CALVIN KLEIN” – 3 (три) броя;
-
анцузи, носещи отличителните знаци на търговска марка „ADIDAS” - 13 (тринадесет) броя;
-
борсети, носещи отличителните знаци на търговска марка „D&G” 4 (четири)
броя;
-
анцузи, носещи отличителните знаци на търговска марка „NIKE” - 9 (девет) броя;
-
якета, носещи отличителните знаци на търговска марка „PHILIPP PLEIN” - 9
(девет) броя;
-
колани, носещи отличителните знаци на търговска марка „PHILIPP PLEIN” - 2 (два)
броя.
При
извършения оглед на местопроизшествие се установило, че в сергии № 21 и 22,
Сектор Б на ***, подс. А. предлагал за продажба и съхранявал с тази цел 9 бр.
тениски, обозначени с посочените по-горе търговски марки – „GUCCI”, „ADIDAS” и
„PUMA“.
С
Протокол за доброволно предаване от 25.10.2018 г. подс. А. предал намерените в
стопанисваните от него сергии № 21 и 22, Сектор Б на посочения по-горе пазар
стоки, а именно:
-
тениски дълъг ръкав, носещи отличителните знаци на търговска марка „GUCCI” – 2 (два) броя;
-
тениски, носещи отличителните знаци на търговска марка “GUCCI” – 1 (един) брой;
-
тениски дълъг ръкав, носещи отличителните знаци на търговска марка “ADIDAS” - 2 (два) броя;
-
тениски, носещи отличителните знаци на търговска марка „ADIDAS” 1 (един) брой;
- тениски,
носещи отличителните знаци на търговска марка „PUMA” -3 (три) броя.
Възприетата
фактическа обстановка е изградена въз основа на обстоен анализ на
доказателствата по делото. Изложени са ясни мотиви кои доказателства съдът
кредитира и кои факти приема за установени, поради което възражението за
необоснованост на присъдата, е неоснователно.
Така на
първо място районният съд е приел фактическата обстановка за установена от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – И. Д. Т.,
Н. Б. Ц., А. Я. А. и Я. С.А., които са кредитирани като последователни, логични,
непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите
доказателства по делото.
Съдът
се е аргументирал защо приема за изцяло достоверни показанията на свидетелите Т.
и Ц., от които се установява извършената на 25.10.2018 г. специализирана
полицейска операция на територията на гр. Пловдив, в хода на която подсъдимите Ю.
и А. са били установени на търговски обекти в ***, където предлагали за
продажба и с тази цел съхранявали вещите, които впоследствие предали с
протоколи за доброволно предаване.
Що се
отнася до показанията на св. Я. А. съгласно тези, които същият е дал в хода на
съдебното следствие се установява, че в качеството му на Управител на *** е
имал договор с Ф. А. – баба на двамата подсъдими, която ползвала търговски
площи и продавала дрехи и която дейност след нейната смърт продължил синът й –
св. Б. Ш.А. – баща на подс. А. и чичо на подс. Ю.. Действително в показанията
си св. А. твърди, че не е виждал подсъдимите да продават, но заявява, че те винаги
са присъствали на пазара. Във връзка с горното следва да се отбележи, че поради
наличие на съществени противоречия между показанията, които св. Я. А. е дал в
хода на съдебното следствие и тези, дадени от него пред орган на досъдебното
производство относно обстоятелството осъществявали ли са подсъдимите дейност на***,
е приложена процедурата на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Съгласно
прочетените показания на св. Я. А. след смъртта на Ф. А., на сергиите са продължили
да продават нейните роднини, а именно двамата подсъдими, които показания следва
да бъдат кредитирани, доколкото от една страна, кореспондират с тези на
свидетелите Т., Ц. и А. А, а от друга са дадени в един по-близък до
инкриминираното деяние момент, когато спомените са били по-ясни.
Кредитирани
от съда са и показанията на св. А. Я. А., които са в подкрепа на тези на св. Я.
А. и от които се установява, че подсъдимите са продавали дрехи в сергиитена ***.
И във връзка с дадените от този свидетел показания в разпита му в хода на
съдебното следствие е приложена процедурата на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2,
пр. 2 от НПК поради неспомняне на обстоятелството сама или заедно с някого от
подсъдимите Ф. А. е продавала на сергиите. От прочетените показания на св. А. А.
се установява, че и към момента, когато Ф. А. е била жива, на ползваните под
наем от нея сергии № 21 и 22 на пазара, са продавали както тя, така и нейният
внук – подс. А., които именно показания следва да се кредитират, тъй като са
дадени непосредствено след деянието и бяха потвърдени от св. А. А..
За да
приеме за установена фактическата обстановка по делото, съдът е съобразил и
показанията на св. А. Т.Т., от които се установява, че към момента на деянието
дружество „Арсис Консулт“ е представлявало
“ADIDAS AG” – Германия, “ADIDAS INTERNATIONAL Marketing BV” –
Нидерландия (adidas AG) и „NIKE INNOVATE C.V.”- САЩ, както и показанията на
свидетелите Р. Г. Г., Н. С. Д., Г. Д. К., В. Н. Д. и И. Т. Г., дадени пред
орган на досъдебното производство и прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр.
чл. ал. 1, т. 5 от НПК, като такива, от които се установява местното
представителство на притежателите на изключителните права върху описаните търговски марки.
Правилно
първоинстанционният съд не е дал вяра на показанията на св. Б. Ш. А. относно
това, че подсъдимите А. и Ю. не са продавали на посочените сергии, както и че
продажбата на стоките била извършвана от неустановено по делото лице – „И.“,
който именно продължил дейността на майката на свидетеля – Ф. А.. Тези
показания не са кредитирани, от една страна, с оглед на противоречието им с
посоченото от свидетелите Т., Ц., А. А. и Я.А., а от друга, на това че св. А. е
баща на подс. А. и чичо на подс. Ю., поради което при преценка на неговите
показания следва да се има предвид евентуалната му заинтересованост от изхода
на делото. Наред с горното и както
правилно е посочил районният съд, звучи нелогично осъществяваната от майката на
св. А. търговска дейност да продължи да се извършва от лице, данни за което и
самият свидетел не може да посочи.
По
изложените съображения съдът не е дал вяра и на обясненията на подсъдимите Ю. и
А., които отричат да са продавали на сергиите, като твърдят, че с това се
занимавало друго лице – „И.“. И двамата подсъдими твърдят, че са били извикани
от полицаите като внуци на баба им Ф. А.. Възниква въпросът защо полицаите не
са извикали св. Ю., който е бил наемателят на сергии № 18, 19 и 20, Сектор Б,
или св. А., който е син на Ф. А., с която именно е бил сключен договорът за
наем на сергии № 21 и 22, Сектор Б на пазара.
Единственото
логично в случая обяснение е, че именно подсъдимите са били на сергиите и са
предлагали за продажба, а наред с това и съхранявали с тази цел процесните
стоки. Както правилно е посочил районният съд при предявяване на веществените
доказателства в хода на съдебното следствие и двамата подсъдими са
демонстрирали изключително познаване на същите, давайки подробни обяснения
колко на брой са били тениските на сергиите, чантите, коланите и вида на
техните токи, каквито познания те ни биха могли да имат, ако не са знаели какво
се продава.
На
следващо място съдът е съобразил и заключението на изготвената по делото
експертиза за нарушаване на права по регистрирани на територията на Р България
търговски марки, съгласно което притежатели на изключителните права върху релевантните
за експертизата търговски марки, чиито обозначения били върху предадените от подс. Ю. с протокол за доброволно предаване стоки, а именно: „ADIDAS”
„NIKE”, „LACOSTE”, „CALVIN KLEIN”,
„PHILIPP PLEIN“, „GIORGIO ARMANI”, „GUCCI” и „DOLCE&GABBANA” са юридическите
лица, както следва: „LACOSTE“, „PHILIPP PLEIN“, „GIORGIO ARMANI S.P.A“, „CALVIN
KLEIN TRADEMARK TRUST“, „GUCCIO GUCCI S.P.A., IT, FERENZE, 50123 VIA TORNABUONI
73/R”, „ADIDAS AG” – Германия (adidas AG, DE), „ADIDAS INTERNATIONAL Marketing
BV” – Нидерландия (adidas AG), „NIKE INNOVATE C.V.” и „DOLCE&GABBANA
TRANDEMARKS S.r.l.“.
Според
вещото лице по отношение на посочените търговските марки, чиито обозначения били върху предадените от подс. Ю. с протокол за
доброволно предаване стоки, са нарушени следните права върху търговски марки:
За „LACOSTE
“, в качеството на притежател на марки:
- международна търговска марка с рег. №
437000/25.04.1978 г., словна, с покровителствен срок на действие до 2028 г., за
всички класове от класификацията от Ница;
- международна търговска марка с рег. №
437001/25.04.1978 г., графична, с покровителствен срок на действие до 2028г.,
за всички класове от класификацията от Ница;
За
„PHILIPP PLEIN“, в качеството на притежател на марки:
- марка на Европейския съюз № *********/17.11.2015
г., словна, покровителствен срок на действие до 2025 г., за класове 18, 25 и 26
от класификацията от Ница;
- марка на Европейския съюз № *********/17.11.2015
г., комбинирана, покровителствен срок на действие до 2025 г., за класове
3,14,18,20,21,24,25,26 и 28 от
класификацията от Ница;
За „GIORGIO
ARMANI S.P.A, в качеството на притежател на марки:
- марка на Европейския съюз №
*********/10.08.2016 г., словна, покровителствен срок на действие до 2026 г.,
за класове 3,9,14,18,25,26 от
класификацията от Ница;
- марка на Европейския съюз № *********/01.04.1997
г., словна, покровителствен срок на действие до 2027 г., за класове 18 и 25 от класификацията от Ница;
- марка на Европейския съюз №
*********/10.08.2016 г., фигуративна, покровителствен срок на действие до 2026
г., за класове 3,9,14,18,25 и 26 от класификацията от Ница;
- марка на Европейския съюз №
*********/09.06.2000 г., комбинирана, покровителствен срок на действие до 2020
г., за класове 3,14,16,18,24,25,26 и 35 от класификацията от Ница;
За
„CALVIN KLEIN TRADEMARK TRUST“, в качеството на притежател на марки:
- марка на Европейския съюз №
*********/01.04.1996 г., комбинирана, покровителствен срок на действие до 2026
г., за няколко класа от класификацията от Ница, между които 18 и 25;
- марка на Европейския съюз №
*********/26.03.1996 г., комбинирана, покровителствен срок на действие до 2026
г., класове 18 и 25 от класификацията от Ница;
За „GUCCIO GUCCI S.P.A., IT, FERENZE, 50123 VIA
TORNABUONI 73/R”, в качеството на притежател на марки:
- марка на Европейския съюз №
*********/01.04.1996 г., словна, с покровителствен срок на действие до 2026 г.,
за всички класове от класификацията от Ница;
- марка на Европейския съюз №
*********/03.11.2004 г., комбинирана, с покровителствен срок на действие до
2024 г., за класове 18,24 и 25 от класификацията от Ница;
- марка на Европейския съюз №
*********/01.04.1996 г., словна, с покровителствен срок на действие до
01.04.2026 г., за класове 18 и 25 от класификацията от Ница;
- марка на Европейския съюз № 1241685/14.11.1994
г., монограм, с покровителствен срок на действие до 2024 г., съдържаща в кръга
на закрила клас 18 и 25 от
класификацията от Ница;
За „ADIDAS AG” – Германия (adidas AG, DE), в
качеството на притежател на марки:
- марка на Европейския съюз №
*********/28.07.2006 г., комбинирана, с покровителствен срок до 28.07.2026 г.,
съдържаща в кръга на закрила клас 25 от
класификацията от Ница;
- марка на Европейския съюз №
*********/28.07.2006 г., фигуративна, с покровителствен срок до 2026 г. , за
класове 3,9,14,18,25 и 28 от класификацията от Ница;
- национална марка с рег. №
40719/12.11.2001, фигуративна;
- международна търговска марка с рег. № 414034/13.03.1975, комбинирана, с
покровителствен срок до 2025 г., включваща закрила на стоките от клас 25 от
класификацията от Ница;
За „ADIDAS
INTERNATIONAL Marketing BV” – Нидерландия (adidas AG, ), в качеството на
притежател на марка:
- марка на Европейския съюз с рег. №
*********/28.07.2006, комбинирана, с покровителствен срок до 2026 г., за
класове 18,25 и 28 от класификацията от Ница;
За
„NIKE INNOVATE C.V.”- САЩ, в качеството на притежател на марка:
- международна търговска марка с рег. №
*********/12.03.2005, фигуративна, с покровителствен срок до 2025 г., включваща
закрила на стоките от клас 25 от класификацията от Ница;
За
„DOLCE&GABBANA TRANDEMARKS S.r.l.“, в качеството на притежател на марки:
- марка на Европейския съюз с рег. №
*********/10.09.1996 г., с покровителствен срок до 2024 г., за класове 18 и 25
от класификацията от Ница;
- международна търговска марка с рег. №
628886/07.06.1994 г., с покровителствен срок до 2024 г., за класове 18 и 25 от
класификацията от Ница.
Според
вещото лице, изготвило експертизата, нарушението на правата върху
гореизброените търговски марки е породено от идентичността между обекта на
защитените марки и обозначенията, видни по стоките – обект на експертизата,
предадени с протокол за доброволно предаване от подс. Ю.. Тази идентичност се
определяла въз основа на няколко показателя и въвеждала в заблуждение
потребителя в случай, че ползването на гореизброените търговски марки е без
знанието и одобрението на притежателите им.
Според
изготвеното експертно заключение стойността на инкриминираните стоки, предадени
с протокол за доброволно предаване от подс. Ю. е, както следва:
-
тениски, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „LACOSTE“ – 5
(пет) броя с единична цена 89.00 лева, на обща стойност 445.00 лева;
-
борсети, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „LACOSTE“ – 3
(три) броя с единична цена 224.00 лева, на обща стойност 672.00 лева;
-
борсети, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „ARMANI“ – 7
(седем) броя с единична цена 393.75 лева, на обща стойност 2756.25 лева;
-
колани, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „ARMANI“ – 7
(седем) броя с единична цена 280.75 лева, на обща стойност 1960.00 лева;
-
колани, носещи отличителните знаци на търговска марка „GUCCI” – 8 (осем) броя с единична цена
420.20 лева, на обща стойност 3362.00 лева;
-
колани, носещи отличителните знаци на търговска марка „CALVIN KLEIN” – 8 (осем) броя с единична
цена 187.00 лева, на обща стойност 1496.00 лева;
-
борсети, носещи отличителните знаци на търговска марка „CALVIN KLEIN” – 3 (три) броя с единична цена
156.27 лева, на обща стойност 468.81 лева;
-
анцузи, носещи отличителните знаци на търговска марка „ADIDAS”
13 (тринадесет) броя с единична цена 119.50 лева, на обща стойност
1553.50 лева;
-
борсети, носещи отличителните знаци на търговска марка „D&G” 4 (четири)
броя с единична цена 545.00 лева, на обща стойност 2180.00 лева;
-
анцузи, носещи отличителните знаци на търговска марка „NIKE” - 9 (девет) броя с
единична цена 122.00 лева, на обща стойност 1098.00 лева;
-
якета, носещи отличителните знаци на търговска марка „PHILIPP PLEIN” - 9
(девет) броя с единична цена 685.00 лева, на обща стойност 6165.00 лева;
-
колани, носещи отличителните знаци на търговска марка „PHILIPP PLEIN” - 2 (два)
броя с единична цена 342.27 лева, на обща стойност 684.54 лева,
или всичко
на обща стойност 22841.10 лева.
Съгласно
същото заключение притежатели на изключителните права върху релевантните за
експертизата търговски марки, чиито обозначения били върху предадените от подс.
А. с протокол за доброволно предаване стоки, а именно: „GUCCI”, „ADIDAS” и „PUMA“ са юридическите
лица, както следва: „GUCCIO GUCCI S.P.A., IT, FERENZE, 50123 VIA TORNABUONI
73/R”, „ADIDAS AG” – Германия (adidas
AG, DE), „ADIDAS INTERNATIONAL Marketing BV” – Нидерландия (adidas AG) и „PUMA SE, DE” - Германия.
Според
вещото лице по отношение на посочените търговските марки, чиито обозначения
били върху предадените от подс. А. с
протокол за доброволно предаване стоки, са нарушени следните права върху
търговски марки:
За
„GUCCIO GUCCI S.P.A., IT, FERENZE, 50123 VIA TORNABUONI 73/R”, в качеството на
маркопритежател на марките:
- марка на Европейския съюз №
*********/01.04.1996 г., словна, с покровителствен срок на действие до 2026 г.,
за всички класове от класификацията от Ница;
- марка на Европейския съюз № *********/03.11.2004
г., комбинирана, с покровителствен срок на действие до 2024 г., за класове
18,24 и 25 от класификацията от Ница;
- марка на Европейския съюз №
*********/01.04.1996 г., словна, с покровителствен срок на действие до
01.04.2026 г., за класове 18 и 25 от класификацията от Ница;
- марка на Европейския съюз №
1241685/14.11.1994 г., монограм, с покровителствен срок на действие до 2024 г.,
съдържаща в кръга на закрила клас 18 и 25 от класификацията от Ница;
За „ADIDAS AG” – Германия (adidas AG, DE), в качеството
на притежател на марки:
- марка на Европейския съюз №
*********/28.07.2006 г., комбинирана, с покровителствен срок до 28.07.2026 г.,
съдържаща в кръга на закрила клас 25 от
класификацията от Ница;
- марка на Европейския съюз № *********/28.07.2006
г., фигуративна, с покровителствен срок до 2026 г. , за класове 3,9,14,18,25 и
28 от класификацията от Ница;
- национална марка с рег. №
40719/12.11.2001, фигуративна;
- международна търговска марка с рег. № 414034/13.03.1975, комбинирана, с
покровителствен срок до 2025 г., включваща закрила на стоките от клас 25 от
класификацията от Ница;
За „ADIDAS
INTERNATIONAL Marketing BV” – Нидерландия (adidas AG, ), в качеството на
притежател на марка:
- марка на Европейския съюз с рег. №
*********/28.07.2006, комбинирана, с покровителствен срок до 2026 г., за
класове 18,25 и 28 от класификацията от Ница;
За „PUMA
SE, DE”- Германия, в качеството на маркопритежател на марката:
- марка на Европейския съюз с рег. № *********/06.02.2014, комбинирана, с покровителствен
срок до 2024 г., съдържаща в кръга на закрила клас 25 от класификацията от Ница.
Според
вещото лице, изготвило експертизата, нарушението на правата върху
гореизброените търговски марки е породено от идентичността между обекта на
защитените марки и обозначенията видни по стоките – обект на експертизата,
предадени с протокол за доброволно предаване от подс. А.. Тази идентичност се
определяла въз основа на няколко показателя и въвеждала в заблуждение
потребителя в случай, че ползването на гореизброените търговски марки е без
знанието и одобрението на притежателите им.
Според
изготвеното експертно заключение стойността на инкриминираните стоки, предадени
с протокол за доброволно предаване от подс. А. е, както следва:
- тениски дълъг ръкав, носещи
отличителните знаци на търговска марка „GUCCI”
– 2 (два) броя с единична цена 379.50 лева, на обща стойност 759.00лв.
- тениски, носещи отличителните знаци
на търговска марка „GUCCI” – 1 (един)
броя с единична цена 325.00 лева;
- тениски дълъг ръкав, носещи отличителните
знаци на търговска марка „ADIDAS” 2 (два) броя с единична цена 58.00 лева, на
обща стойност 116.00лв.
- тениски, носещи отличителните знаци на
търговска марка „ADIDAS” 1 (един) брой с единична цена 38.50 лева;
- тениски, носещи отличителните знаци
на търговска марка „PUMA” 3 (три) броя с единична цена 39.00 лева, на обща
стойност 117.00лв.,
или
всичко на обща стойност 1355.50 лева.
Заключението
на експертизата районният съд е приел като компетентно изготвено, с
необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област
и съответстващо на събраните по делото доказателства, от което се установяват
носителите на правата върху гореизброените търговски марки, идентичността между
обекта на защитените марки и обозначенията, видни по стоките, предадени от
подсъдимите и стойността на инкриминираните стоки.
Правилно
съдът е посочил, че съгласно утвърдената практика стойността на вещите следва
да се изследва съобразно тази на оригиналните продукти въпреки факта, че
конкретните иззети вещи, носещи въпросните търговски марки, ползвани без правно
основание, вероятно не отговарят на качеството на оригиналните стоки, което има
значене и за обществената опасност на престъпното деяние във връзка с
накърняване правата на засегнатите субекти, съгласно вложения от законодателя
смисъл в чл. 172б от НК.
В
допълнение към изложеното от районния съд следва да се има предвид и посоченото
в Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г. на ВКС по тълк. № 1/2013 г., ОСНК във връзка с признаването
на вреди от престъплението по чл. 172б от НК, а именно, че съгласно чл. 45, § 1
от Споразумението ТРИПС, съдебните власти следва да бъдат упълномощени
да разпоредят нарушителят да заплати на притежателя на правото щетите в размер,
компенсиращ вредата, понесена от него поради нарушаване на правото върху
интелектуална собственост. В същата насока е и чл. 13 от Директива 2004/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно
упражняването на права върху интелектуалната собственост, изискващ от държавите
- членки гаранции, че по заявление на увредената страна, съдебните органи ще
постановяват нарушителят да заплати на притежателя на правото обезщетение
съобразно претърпените действителни вреди. Тези ангажименти са намерили израз в
чл. 76, ал. 1, т. 3 от ЗМГО /отм./,
съответно в чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМГО /нов/, регламентиращ
иск за обезщетение за вреди при нарушение на правото върху марка.
По-нанатък
в посоченото решение се казва, че определянето на размера на
вредите поставя пред съдебната практика сериозни предизвикателства. Те са
свързани със същностните белези на правото върху марка като специфично
нематериално благо, част от интелектуалната собственост. Приложението на
марката в стоковия оборот е резултат на разходи на средства и време за
създаване на търговската репутация на притежателя й. Отрицателните икономически
последствия от нейното засягане са реални и различими, но трудни за
остойностяване с познатите механизми на непозволеното увреждане. Националният
законодател, при съобразяване на съществуващите международни стандарти е създал в чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗМГО /отм./,
съответно в чл. 119, ал. 1, т. 2 от ЗМГО /нов/ презумптивен механизъм за оценка на вредите при нарушение на правото
върху марка. Според него, когато искът е установен по основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение
равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични
или сходни със стоките, предмет на нарушението. Този алгоритъм е в синхрон с
правилото в наказателното производство да се издирват само претърпените вреди,
но не и пропуснатите ползи, както и с постулата, че юридическите лица не търпят
неимуществени вреди. Проектирано върху спецификата на нарушеното право по чл. 172б от НК това
схващане отразява презюмирани икономически последици от засягането на едно по
същината си нематериално благо. Абсолютният размер на определените по този
начин вреди е практически ориентир за правилната квалификация на престъплението
по чл. 172б от НК и
разграничаването му от административните нарушения.
Фактическата
обстановка районният съд е приел за установена и въз основа на писмените
доказателства. Във връзка с горното следва да се посочи, че съгласно
представените по делото Договор за наем от 01.01.2016 г. между *** и Ш. С.Ю. се
установява, че последният е бил наемател на сергии № 18, 19 и 20, Сектор Б.
Съгбасно доказателствата по делото обаче това е било само формално, доколкото продажбата
и съхраняването на стоки, и по-конкретно на сергия № 20, Сектор Б, се е
извършвало от подс. Ю. – брат на Ш. Ю.. Съгласно Договор за наем от 01.01.2016
г. между *** и Ф. Й. А. последната е била наемател на сергии № 21 и 22, Сектор
Б. По делото е представен и анекс към Договор за наем към 01.01.2016 г.,
подписан от Управителя на ***, а именно св. Я. А., съгласно който последният е
прекратен едностранно на основание чл. 8в, считано от *** поради смъртта на
наемателя Ф. А.. От доказателствата по делото, включително и от показанията на
свидетелите Я. А. и А. А., се установява, че след смъртта на Ф. А., на сергии №
21 и 22, Сектор Б, дейността по продажба и съхранение на стоки се е извършвала
от подс. А..
В
подкрепа на фактическата обстановка по делото са и приобщените по същото
веществени доказателства, а именно предадените с протоколи за доброволно
предаване от подсъдимите Ю. и А. инкриминирани стоки. В тази връзка съдът е
посочил, че макар подсъдимите да оспорват идентичността на част от вещите и
двамата при предявяване на протоколите за доброволно предаване в хода на
съдебното следствие потвърждават пред съда, че именно те са попълнили текста в
мястото за обяснения и са подписали протоколите, поради което липсват основания
да бъде дадена вяра на твърденията им, че част от вещите не били предадени от
тях.
За
неоснователно е прието и възражението на защитника на подсъдимите за допуснато
нарушение при описа на предадените с протокол за доброволно предаване вещи,
предмет на престъплението, доколкото същите не били индивидуализирани по
материя, размер, вид, цвят и серийни номера. Във връзка с горното правилно
районният съд е посочил, че в протоколите за доброволно предаване вещите са описани
по начин, който позволява същите да бъдат индивидуализирани. Следва да се
добави, че действително чл.110 от НПК изисква подробното описване в съответен
за това протокол и фотографиране на веществените доказателства. Макар и да не е
уредено в НПК, в практиката е застъпено становището, че приобщаването на
веществени доказателства може да стане и чрез протокол за доброволно предаване.
Събирането на веществени доказателства може да се осъществи чрез различни
доказателствени способи, като процесулната цел е да се съхрани тяхната
истинност и запазеност в първоначален вид. Поради това всички отклонения от
визираните в чл.110 от НПК стандарти следва да се преценяват в контекста на
тяхното влияние върху постигането на посочената цел. В случая от значение е
обстоятелството, че по делото не са налице каквито и да било данни за
компрометиране на начина на приобщаване на веществените доказателства и за
оказано въздействие, довело до тяхната промяна. След като вещите са били
предадени с протоколи за доброволно предаване от подсъдимите, с разписка от
същата дата са предадени на домакина на Сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР
– Пловдив за съхранение. Няма доказателства за това веществените такива да са манипулирани,
подменени, доколкото са предприети от разследващите органи всички действия по
съхранението им и запазване на първоначалния им вид и автентичност, надлежно са
предявени на страните в процеса. Поради това изказаните от защитата на
подсъдимите съмнения за идентичност между предмета на престъплението и
приложените по делото веществени доказателства, не могат да се споделят.
При
така установените факти първоинстанционният съд правилно е приел, че подс. Ю. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
172б, ал. 1 от НК за това, че на 25.10.2018 г. в гр. Пловдив, в магазин,
находящ се в ****, без съгласието на притежателите на изключителното право,
както следва:
„LACOSTE“, в качеството на притежател на
марки:
- международна търговска марка с рег. №
437000/25.04.1978 г., словна, с покровителствен срок на действие до 2028 г.
- международна търговска марка с рег. №
437001/25.04.1978 г., графична, с покровителствен срок на действие до 2028 г.
„PHILIPP
PLEIN“, в качеството на притежател на марки:
- марка на Европейския съюз №
*********/17.11.2015 г., словна, покровителствен срок на действие до 2025 г.
- марка на Европейския съюз №
*********/17.11.2015 г., комбинирана, покровителствен срок на действие до 2025
г.
„GIORGIO
ARMANI S.P.A“, в качеството на притежател на марки:
- марка на Европейския съюз №
*********/10.08.2016 г., словна, покровителствен срок на действие до 2026 г.;
- марка на Европейския съюз №
*********/01.04.1997 г., словна, покровителствен срок на действие до 2027 г.;
- марка на Европейския съюз №
*********/10.08.2016 г., фигуративна, покровителствен срок на действие до 2026
г.;
- марка на Европейския съюз №
*********/09.06.2000 г., комбинирана, покровителствен срок на действие до 2020
г.
„CALVIN
KLEIN TRADEMARK TRUST“, в качеството на притежател на марки:
- марка на Европейския съюз №
*********/01.04.1996 г., комбинирана, покровителствен срок на действие до 2026
г.
- марка на Европейския съюз №
*********/26.03.1996 г., комбинирана, покровителствен срок на действие до 2026
г.
„GUCCIO
GUCCI S.P.A., IT, FERENZE, 50123 VIA TORNABUONI 73/R”, в качеството на
притежател на марки:
- марка на Европейския съюз №
*********/01.04.1996 г., словна, с покровителствен срок на действие до 2026 г.
- марка на Европейския съюз №
*********/03.11.2004 г., комбинирана, с покровителствен срок на действие до
2024 г.
- марка на Европейския съюз №
*********/01.04.1996 г., словна, с покровителствен срок на действие до
01.04.2026 г.
- марка на Европейския съюз №
1241685/14.11.1994 г., монограм, с покровителствен срок на действие до 2024 г.
„ADIDAS
AG” – Германия (adidas AG, DE), в качеството на притежател на марки:
- марка на Европейския съюз №
*********/28.07.2006 г., комбинирана, с покровителствен срок до 28.07.2026 г.
- марка на Европейския съюз №
*********/28.07.2006 г., фигуративна, с покровителствен срок до 2026 г.
- национална марка с рег. №
40719/12.11.2001, фигуративна
- международна търговска марка с рег. №
414034/13.03.1975, комбинирана, с покровителствен срок до 2025 г.
„ADIDAS
INTERNATIONAL Marketing BV” – Нидерландия (adidas AG, ), в качеството на
притежател на марка:
- марка на Европейския съюз с рег. №
*********/28.07.2006, комбинирана, с покровителствен срок до 2026 г.
„NIKE
INNOVATE C.V.”- САЩ, в качеството на притежател на марка:
- международна търговска марка с рег. №
*********/12.03.2005, фигуративна, с покровителствен срок до 2025 г.
„DOLCE&GABBANA
TRANDEMARKS S.r.l.“, в качеството на притежател на марки:
- марка на Европейския съюз с рег. №
*********/10.09.1996 г., с покровителствен срок до 2024 г.
- международна търговска марка с рег. №
628886/07.06.1994 г., с покровителствен срок до 2024 г.
е
използвал в търговската си дейност /по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закона
за мерките и географските означения: “използване
в търговската дейност е предлагането на стоките с този знак за продажба или
пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането
или предоставянето на услуги с този знак”/ така изброените марки, обект на
това изключително право, без правно основание, като е предлагал за продажба и
съхранявал с тази цел стоки, както следва:
-
тениски, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „LACOSTE“ – 5
(пет) броя с единична цена 89.00 лева, на обща стойност 445.00 лева;
-
борсети, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „LACOSTE“ – 3
(три) броя с единична цена 224.00 лева, на обща стойност 672.00 лева;
-
борсети, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „ARMANI“ – 7
(седем) броя с единична цена 393.75 лева, на обща стойност 2756.25 лева;
-
колани, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „ARMANI“ – 7 (седем)
броя с единична цена 280.75 лева, на обща стойност 1960.00 лева;
-
колани, носещи отличителните знаци на търговска марка „GUCCI” – 8 (осем) броя с единична цена
420.20 лева, на обща стойност 3362.00 лева;
-
колани, носещи отличителните знаци на търговска марка „CALVIN KLEIN” – 8 (осем) броя с единична
цена 187.00 лева, на обща стойност 1496.00 лева;
-
борсети, носещи отличителните знаци на търговска марка „CALVIN KLEIN” – 3 (три) броя с единична цена
156.27 лева, на обща стойност 468.81 лева;
- анцузи,
носещи отличителните знаци на търговска марка „ADIDAS” 13 (тринадесет) броя с единична цена 119.50
лева, на обща стойност 1553.50 лева;
-
борсети, носещи отличителните знаци на търговска марка „D&G” 4 (четири)
броя с единична цена 545.00 лева, на обща стойност 2180.00 лева;
-
анцузи, носещи отличителните знаци на търговска марка „NIKE” - 9 (девет) броя с
единична цена 122.00 лева, на обща стойност 1098.00 лева;
-
якета, носещи отличителните знаци на търговска марка „PHILIPP PLEIN” - 9
(девет) броя с единична цена 685.00 лева, на обща стойност 6165.00 лева;
-
колани, носещи отличителните знаци на търговска марка „PHILIPP PLEIN” - 2 (два)
броя с единична цена 342.27 лева, на обща стойност 684.54 лева,
всичко
– на обща стойност 22 841.10 лева.
Споделя
се изводът на районния съд относно наличието на всички елементи от обективната
страна на престъпния състав, тъй като подс. Ю. е използвал в търговската си
дейност посочените търговски марки, обект на изключително право, като е
предлагал за продажба и съхранявал с тази цел стоки, носещи отличителните знаци
на тези марки. Това подсъдимият е правел без правно основание, доколкото не е
било налице съгласие на притежателите на изключителното право.
Наред с
горното следва да се добави, че понятието „търговска дейност“ по смисъла на чл.
172б от НК подлежи на тълкуване единствено в контекста на чл. 13, ал. 1 и ал. 2
от ЗМГО и не се допълва от нормите на ТЗ, доколкото последният не въвежда легална
дефиниция на търговската дейност, а я изгражда чрез понятието търговец,
посочвайки кои лица са търговци и кои не са, като нормотворческият подход
поставя акцент върху качеството на лицата, а не върху осъществяваните дейности.
За разлика от него, в чл. 13, ал. 2 от ЗМГО е създаден изчерпателен списък на
дейности, при извършването на които е възможно нарушаване на правото на марка.
Очевидно законодателят не е имал предвид ТЗ, а се е разграничил от него,
избягвайки включване в признаците на престъпния състав на специалното качество
търговец, за разлика от други текстове на НК. В горния смисъл Тълкувателно
решение № 1 от 31.05.2013 г. на ВКС по тълк.
№ 1/2013 г., ОСНК, съгласно което елементът „търговска дейност“ от
състава на престъплението по чл. 172б от НК е налице при хипотезите на чл. 13,
ал. 2 от ЗМГО, когато дейностите се извършват за реализиране на икономически
ползи; той не е в зависимост от осъществяваната от субекта дейност на търговец
по смисъла на ТЗ.
Правилно
съдът е приел за неотносимо възражението, че вещите са били придобити от бабата
на подсъдимите – Ф. А., която е извършвала търговска дейност като наемател на
търговска площ в ***, доколкото за съставомерността на деянието от значение е
фактът дали подсъдимите са извършвали дейност за реализиране на икономически
ползи чрез някоя от хипотезите на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО, а не начинът, по който
са придобили владението върху инкриминираните вещи.
От
субективна страна правилно е преценено, че престъплението е извършено умишлено,
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
При
индивидуализиране на наказанието, което да бъде наложено на подс. Ю. за
извършеното от него престъпление, първоинстанционният съд е отчел наличието
както на смекчаващото вината обстоятелство – липсата на предходни осъждания,
доколкото подсъдимият е реабилитиран, така и на отегчаващото такова – стойността
на стоките, определена като относително висока, съпоставена с обективни
критерии за стойност като размера на минималната работна заплата за страната
към момента на деянието. Наказанието на подсъдимия е определено при условията
на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като е
посочено, че стойността на вещите, макар и висока, не е прекомерна, а именно лишаване
от свобода в размер на шест месеца и глоба в размер на 1500 лева, което е намерил
за справедливо.
Правилно
районният съд е приел, че така изложените обстоятелства налагат определяне на
наказание при условията на чл.54 от НК, доколкото не са налице нито
изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, което да налага
приложението на чл.55 от НК, както и че наказанието следва да бъде определено
при превес на смекчаващите такива. Именно така наложеното на подс. Ю. наказание
се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната
превенция на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, поради което
и искането на защитата за намаляване размера на наложеното на подс. Ю.
наказание, се явява неоснователно.
Споделят
се изводите, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на
основание чл.66 ал.1 от НК следва да бъде отложено с изпитателен срок от три
години, считано от влизане в сила на присъдата, доколкото за постигане целите
на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не е наложително същият да го изтърпи.
При
така установените факти първоинстанционният съд правилно е приел, че подс. А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
172б, ал. 1 от НК за това, че на 25.10.2018 г. в гр. Пловдив, в магазин,
находящ се в ***, без съгласието на притежателите на изключителното право върху
марките, както следва:
„GUCCIO
GUCCI S.P.A., IT, FERENZE, 50123 VIA TORNABUONI 73/R”, в качеството на
маркопритежател на марките:
- марка на Европейския съюз №
*********/01.04.1996 г., словна, с покровителствен срок на действие до 2026 г.
- марка на Европейския съюз №
*********/03.11.2004 г., комбинирана, с покровителствен срок на действие до
2024 г.
- марка на Европейския съюз №
*********/01.04.1996 г., словна, с покровителствен срок на действие до
01.04.2026 г.
- марка на Европейския съюз №
1241685/14.11.1994 г., монограм, с покровителствен срок на действие до 2024 г.
„ADIDAS
AG” – Германия (adidas AG, DE), в качеството на маркопритежател на марките:
- марка на Европейския съюз №
*********/28.07.2006 г., комбинирана, с покровителствен срок до 28.07.2026 г.
- марка на Европейския съюз №
*********/28.07.2006 г., фигуративна, с покровителствен срок до 2026 г.
- национална марка с рег. №
40719/12.11.2001, фигуративна
- международна търговска марка с рег. №
414034/13.03.1975, комбинирана, с покровителствен срок до 2025 г.
„ADIDAS
INTERNATIONAL Marketing BV” – Нидерландия (adidas AG, ), в качеството на
маркопритежател на марката:
- марка на Европейския съюз с рег. №
*********/28.07.2006, комбинирана, с покровителствен срок до 2026 г.
„PUMA
SE, DE”- Германия, в качеството на маркопритежател на марката:
- марка на Европейския съюз с рег. №
*********/06.02.2014, комбинирана, с покровителствен срок до 2024 г.
е
използвал в търговската си дейност /по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закона
за мерките и географските означения: “използване
в търговската дейност е предлагането на стоките с този знак за продажба или
пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането
или предоставянето на услуги с този знак”/ така изброените марки, обект на
това изключително право, без правно основание, като е предлагал за продажба и
съхранявал с тази цел стоки, както следва:
-
тениски дълъг ръкав, носещи отличителните знаци на търговска марка „GUCCI” – 2 (два) броя с единична цена 379.50
лева, на обща стойност 759.00 лева;
-
тениски, носещи отличителните знаци на търговска марка „GUCCI” – 1 (един) броя с единична цена
325.00 лева;
-
тениски дълъг ръкав, носещи отличителните знаци на търговска марка „ADIDAS” 2 (два) броя с единична цена 58.00
лева, на обща стойност 116.00 лева;
-
тениски, носещи отличителните знаци на търговска марка „ADIDAS” 1 (един) брой с
единична цена 38.50 лева;
-
тениски, носещи отличителните знаци на търговска марка „PUMA” 3 (три) броя с
единична цена 39.00 лева, на обща стойност 117.00 лева,
всичко на
обща стойност 1 355.50 лева.
И тук
важи изложеното по-горе относно наличието на всички елементи от обективната
страна на престъпния състав, тъй като подс. А. е използвал в търговската си
дейност посочените марки, обект на изключително право, като е предлагал за
продажба и съхранявал с тази цел стоки, носещи отличителните знаци на
търговските марки. Това подсъдимият е правел без правно основание, доколкото не
е било налице съгласие на притежателите на изключителното право.
От
субективна страна правилно е преценено, че престъплението е извършено умишлено,
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
Правилно
районният съд е приел за неоснователно направеното от защитника на подс. А. възражение,
поддържано и пред настоящата инстанция, че извършеното от последния деяние не е
престъпно, поради което и следва да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение на основание чл. 9, ал. 2 от НК. Не може да се
приеме, че извършеното от подсъдимия деяние не е общественоопасно, респ. че
неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което и е обосновано
използването на санкционните средства на наказателното право. Броят на вещите,
за които е повдигнато обвинение на подсъдимия, както и тяхната стойност не
могат да обосноват извод за липса на обществена опасност, респ. за
незначителност на същата. Относно възражението на защитника за определената от
експертизата стойност на инкриминираните вещи, по-горе бяха изложени
съображения, поради които същото като обективно и компетентно изготвено, следва
да бъде кредитирано. Действително за правилната квалификация на деянието,
включително за осъждането му в контекста на чл. 9, ал. 2 от НК, е важно да се
определи размерът на вредите. В случая обаче същите не са такива, които да
изключват обществената опасност на деянието или да определят същата като явно
незначителна.
При
индивидуализиране на наказанието, което да бъде наложено на подс. А. за
извършеното от него престъпление, първоинстанционният съд е отчел както
наличието на две изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства – броят на
инкриминираните вещи и тяхната не висока стойност, така и липсата на отегчаващи
такива, поради което е приел, че наказанието следва да бъде определено при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б и ал. 3 от НК, доколкото макар и
деянието да не е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, разкрива една
по-ниска степен на обществена опасност от обичайната, предвидена от
законодателя в разпоредбата на чл. 172б, ал. 1 от НК. Предвид горното, както и
с оглед липсата на предходни осъждания, доколкото подсъдимият е реабилитиран, му
е наложено наказание пробация за срок от девет месеца при следните пробационни
мерки: по чл. 42а, ал.2, т. 1 от НК - „задължителна регистрация по настоящ
адрес”***, за срок от девет месеца, което на основание чл. 42б, ал. 1 от НК да
се изпълнява два пъти седмично; по чл. 42 а, ал. 2 т. 2 от НК - „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от девет месеца, като съдът е
приел, че на подсъдимия не следва да бъде налагано кумулативно предвиденото за
извършеното от него престъпление наказание глоба, което е намерил за
справедливо.
Правилен
е изводът на районния съд, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
под законоустановения минимум, тъй като и най-лекото, предвидено в закона
наказание в случая ще се окаже несъразмерно тежко. Правилно същото е
индивидуализирано, като при определяне на пробационните мерки, в които следва
да се изразява наказанието пробация, както и тяхната продължителност, са
отчетени всички обстоятелства по делото. Именно така наложеното на подс. А. наказание се явява справедливо и би
постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, поради което и искането на защитата за
намаляване размера на наложеното на подс. Ю. наказание, се явява неоснователно.
Законосъобразно
е произнасянето на съда и относно веществените доказателства, предадени от
подс. Ю. с Протокол за доброволно предаване от 25.10.2018 г., както следва:
- тениски, носещи отличителните знаци на
защитена търговска марка „LACOSTE“ – 5 (пет) броя;
-
борсети, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „LACOSTE“ – 3
(три) броя;
-
борсети, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „ARMANI“ – 7
(седем) броя;
-
колани, носещи отличителните знаци на защитена търговска марка „ARMANI“ – 7
(седем) броя;
-
колани, носещи отличителните знаци на търговска марка „GUCCI” – 8 (осем) броя;
-
колани, носещи отличителните знаци на търговска марка „CALVIN KLEIN” – 8 (осем) броя;
-
борсети, носещи отличителните знаци на търговска марка „CALVIN KLEIN” – 3 (три) броя;
-
анцузи, носещи отличителните знаци на търговска марка „ADIDAS” - 13 (тринадесет) броя;
-
борсети, носещи отличителните знаци на търговска марка „D&G” 4 (четири)
броя;
-
анцузи, носещи отличителните знаци на търговска марка „NIKE” - 9 (девет) броя;
-
якета, носещи отличителните знаци на търговска марка „PHILIPP PLEIN” - 9
(девет) броя;
-
колани, носещи отличителните знаци на търговска марка „PHILIPP PLEIN” - 2 (два)
броя - на съхранение в Архива на РС – Пловдив,
и от
подс. А. с Протокол за доброволно предаване от 25.10.2018 г., както следва:
-
тениски дълъг ръкав, носещи отличителните знаци на търговска марка „GUCCI” – 2 (два) броя;
-
тениски, носещи отличителните знаци на търговска марка „GUCCI” – 1 (един) брой;
-
тениски дълъг ръкав, носещи отличителните знаци на търговска марка „ADIDAS” - 2 (два) броя;
-
тениски, носещи отличителните знаци на търговска марка „ADIDAS” 1 (един) брой;
-
тениски, носещи отличителните знаци на търговска марка „PUMA” - 3 (три) броя,
-
тениски дълъг ръкав, носещи отличителните знаци на търговска марка „GUCCI” – 2 (два) броя;
-
тениски, носещи отличителните знаци на търговска марка „GUCCI” – 1 (един) брой;
-
тениски дълъг ръкав, носещи отличителните знаци на търговска марка „ADIDAS” - 2 (два) броя;
- тениски,
носещи отличителните знаци на търговска марка „ADIDAS” 1 (един) брой;
-
тениски, носещи отличителните знаци на търговска марка „PUMA” - 3 (три) броя – на съхранение в
Архива на РС – Пловдив, всички, намиращи се на съхранение в
Архива на РС – Пловдив, които на основание чл. 172б, ал. 3 от НК е постановено
да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат след влизане на присъдата в
сила
Правилно
и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Ю. е осъден да заплати половината от
направените разноски по досъдебното производство в общ размер на 287,50 лв., а
именно сумата от 143,75 лв. по сметка на ОДМВР Пловдив в полза на държавата,
както и половината от разноските по делото в общ размер на 50 лв., а именно
сумата от 25 лв. по сметка на ПРС в полза на съдебната власт, а подс. А. е
осъден да заплати половината от направените разноски по досъдебното производство
в общ размер на 287,50 лв., а именно сумата от 143,75 лв. по сметка на ОДМВР Пловдив
в полза на държавата, както и половината от разноските по делото в общ размер
на 50 лв., а именно сумата от 25 лв. по сметка на ПРС в полза на съдебната
власт.
Поради
изложеното обжалваната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде
потвърдена, тъй като не са налице основания за изменение или отмяната й.
Имайки
предвид изложеното и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 336/17.12.2019 г., постановена по НОХД № 4792/2019 г. по описа
на РС – Пловдив, IХ н.с.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Да се
изпрати съобщение по чл.340 ал.2 от НПК на страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: