Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 18.07.2012г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и девети юни
през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря К.Т. като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 1909 по
описа за 2011 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 124 от ГПК и чл.537 ал.2 ГПК.
Настоящото
гражданско дело е образувано по искова молба от Ц.В.Д. от **** с ЕГН **********
чрез процесуалния си представител адвокат Г.Г. от ПлАК със съдебен адрес ***
против М.Й.Н. с ЕГН **********, Е.Л.П. с ЕГН **********, И.Н.Й. с ЕГН **********, Г.Н.Й. с ЕГН **********,*** и Л.И.Н. с ЕГН **********
***, в която твърди, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от
06.07.1995г. придобил на търг на основание § 29 от ЗСПЗЗ като закупил от
собствениците, разпределящи имуществото на ТКЗС **** недвижим имот,
представляващ ****, изградено в имот № ****
с площ на имота 5.046 дка в местността “бивш първи селско стопански двор” в
землището на **** общ.Долни Дъбник с ЕКАТТЕ **** извън регулацията на селото.
Въз основа на съставения между страните двустранен протокол № 6 / 06.07.1995г.
било предадено владението върху процесния имот. Твърди, че към този момент не
било нужно вписването на сделката в нотариалните регистри, нито нотариално
заверяване на подписите в договора. Твърди,
че ответниците се снабдили с нотариален акт за процесния имот въз основа на
изтекла придобивна давност и давностно владение. Твърди, че в нотариалното
производство ответниците не са представили писмени и други доказателства, които
да удостоверят правото им на собственост върху процесния имот. В заключение
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответниците не са собственици на процесния недвижим имот и на основание чл.537
ал.2 ГПК да отмени констативния нотариален акт.
Ответниците
оспорват предявения иск като навеждат доводи, че представените писмени
доказателства са неистински документи. Твърдят, че през последните повече от
десет години владеят имота с изключение само на един кратък период, за който са
водили иск по чл.76 ЗС.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно
от представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност № 25 том ІІ вх.рег.№ 1020 дело 164 от 20.03.2006г. на
нотариус ****, ответниците са признати за собственици по давностно владение на
ХАЛЕ (селскостопански склад), построен в имот № **** на площ 5,046 дка в
местността “Бивш І-ви стопански двор” в землището на ****.
По
делото е ищецът е представил ДОГОВОР за покупко-продажба на недвижим имот,
придобит от търг от 06.07.1995г. в който е отбелязано, че Ц.В.Д. е закупил от
правоимащите Хале за юници № 3 в първи стопански двор имот № **** за сумата от
627100 лева. С двустранен протокол от същата дата пълномощниците на
правоимащите са предали на ищеца процесното хале. Представеният по делото
договор е оспорен от ответниците. От правна страна този договор представлява
частен документ, който в едната част има характер на свидетелстващ, а в другата
си част – на диспозитивен, подобно на нотариалния акт.
По реда на
чл.193 ГПК може да се оспорва неговата автентичност в частта, където има
характер на диспозитивен документ. В това производство авторът доказва, че е
направил съдържащото се в документа изявление. В тази връзка, съдът разпредели
доказателствената тежест и след като по делото беше приложен договорът в
оригинал, съдът допусна до изслушване като свидетели **** и ****, участвали при
изготвяне на документа. И двамата свидетели потвърдиха подписите си в
документа, с оглед на което съдът приема, че същият е автентичен.
Относно
частта, в която е посочено, че документът представлява договор за
покупко-продажба на недвижим имот придобит на търг, съдът приема, че от
свидетелските показания на двамата свидетели се установи, че търг не е
провеждан. Свидетелят **** заяви, че до края на октомври 1995г. търг не е
провеждан. От показанията на свидетелката **** се установи, че ищецът е получил
халето без търг. Предвид изложеното, съдът приема, че този документ е
неистински и следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото.
Независимо,
че съдът е открил производство по оспорване на представения договор и след
успешното му провеждане, съдът го изключи от доказателствата, дори ищецът да е
бил придобил собствеността върху спорното хале, тъй като ответникът се е
позовал на придоб****е на имота по давностно владение, то следва да бъдат
обсъдени събраните по делото доказателства относно придобивната давност.
Ответниците
в представения писмен отговор твърдят, че владеят имота от 1996г. При
разпределяне на доказателствената тежест, съдът възложи в тежест на ответниците да докажат, че са владели имота
през последните десет години. Твърденията на процесуалния представител на
ответниците е, че същите владеят **** от 1995г. По искане на двете страни,
съдът допусна до разпит множество свидетели.
От
показанията на всички изслушани свидетели се установява, че в “Бивш І-ви стопански
двор” има три халета.
Като
свидетели на ищеца са допуснати и изслушани **** и ****. В показанията си ****
заяви, че през месец юли 1995г. участвала в Ликвидациониия съвет, когато
продали на М. и *** хале, но тъй като не им стигнали купюрите, **** им продал
купюри и с тях М. и *** доплатили хале № 1. В показанията си свидетелката **** заяви,
че ищецът е купил ****, а хале № 2 останало за кооперацията. В показанията си
твърди, че ****, което е взел ищеца било северното хале, а халето, което са
купили ответниците е хале № 1 и е на юг. Видно от приложената по делото на лист
34 скица, процесното **** е най южното от трите халета и в южната си част
граничи с дерето. С оглед изложеното противоречие между свидетелските показания
и приложената и приета по делото скица, съдът приема, че не следва да се
кредитират показанията на свидетелката относно номерацията на халетата и от
същите не се установява ищецът да ползвал южното хале - № 3 в продължение на
7-8 години, когато разбрал, че М. и *** са си извадили нотариален акт за него. От
показанията на свидетелката се установява, че
ищецът е ползвал хале № 1 – халето, което се намира в северната част на
“Бивш І-ви Стопански двор” и което свидетелката погрешно обозначава като ****.
В
показанията си свидетелят **** твърди, че не знае кой какво е придобил,
нито кой какво владее и от кога.
В
показанията си свидетеля **** твърди, че Ц. е придобил **** през 1995г.,
правил му е ремонт и от тогава до момента го ползва за склад за зърно.
Свидетелят заяви, че през миналата (2010) година ходил в халето и установил, че
същото било запечатано, тъй като имало някакъв спор. Съдът не кредитира тези
показания, тъй като са изолирани и са в противоречие с всички останали
свидетелски показания. От друга страна показанията му противоречат и с
обстоятелството, че спор за процесното хале е имало през 2009г., а не през 2010г.,
когато е проведено и производство по реда на чл.76 ЗС (гр.дело № 4018 по описа
на ПлРС за 2009г.)
Като
свидетели на ответниците са допуснати и изслушани **** **** ****, ****, **** и ****.
В показанията си тези свидетели заявиха, че през 1995г. ответниците – М. и ***
са получили южното хале до дерето.
От показанията
на **** се установява, че правоимащите са взели първи това хале,
опитвали са се от 1994г. в продължение на около две години да го продадат и
след 1995г. са го продали на М. и ***. От показанията му се установява, че
първоначално халето е ползвано за обор, но впоследствие ответниците са
започнали да го ремонтират, като му поставили и дюшеме, за да го ползват за
склад за зърно.
В
този смисъл са и показанията на свидетеля ****, който заяви, че М. и И.
(син на ***) са закупили хале от **** ****, който организирал събирането на
купюрите и впоследствие им продал халето през 1995г. – 1996г. Свидетелят заяви, че от 1996г. до момента това
хале се владее от М. и И.. Свидетелят заяви, че през миналата година разбрал от
М., че ищците са му нарушили владението. От показанията на свидетеля се
установява, че ответниците ползват в момента три халета, а хале №3 ползват от
1995г.
В
показанията си свидетелят **** **** заяви, че ответниците имат хале в
първи стопански двор, срещу сушилнята. Видно от приложената на лист 34 скица,
точно срещу халето, в имот 55 се вижда сушилнята, за която споменава в
показанията си. Свидетелят твърди, че е помагал на ответниците да правят ремонт
на халето и че в момента процесното хале се ползва от ответниците, но не заяви
от кога.
В
показанията си свидетелят **** заяви, че халето, което се ползва от М. и
*** е преградено на две помещения и че му е правен ремонт преди три години. В
показанията си заяви, че преди три години ищецът идвал в стопанския двор,
претендирал владението върху халето и негови служители разбили катинара на
помещението.
По
делото е назначена експертиза, в която вещото лице посетило процесното **** и е
установило в заключението си, че **** се намира в “Бивш І-ви Стопански двор” и
представлява масивна сграда с площ от 1305 кв.м. от железобетонна конструкция и
железобетонен покрив. От заключението се установява, че сградата е преградена
на две помещения и има два отделни входа, а пода е бетониран. Вещото лице е
установило в заключението си, че процесният имот е имота, за който е издаден
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност
№ 25 том ІІ вх.рег.№ 1020 дело 164 от 20.03.2006г. на нотариус ****.
Не
следва да се разглежда приложения договор от 08.11.1995г. на лист 34а от делото, тъй като касае хале № 2.
При така изложеното, съдът приема, че в
хода на съдебното производство се установи, че ответниците владеят **** в “Бивш
Първи Стопански двор” от 1995г.
За да се признае правото на собственост
на основание придобивна давност разпоредбата на чл.79 ЗС изисква да е упражнявана фактическа
власт в продължение на 10 години и демонстриране по отношение на невладеещия
собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственически
правомощия за себе си. За да бъде проведен успешно установителен иск за
собственост ищците следва да докажат по безспорен начин, че са владели имота.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго като своя. Това означава упражняване на фактическа власт
и намерение. Първият от тях е обективен, а вторият - субективен. Упражняването
на пълна фактическа власт изключва възможността на други лица, освен владелеца
да въздейства върху вещта. Намерението пък означава, че той трябва да държи
вещта като своя, т. е. че той се смята или иска да стане собственик.
Намерението му се доказва от издадения нотариален акт, чиято отмяна се иска в
настоящето производство, както и от воденото дело за защита на владението по
реда на л.76 ЗС. Двата елемента следва да бъдат налице едновременно.
Съдът счита, че в настоящето производство
ответниците по исковете доказаха както корпус, така и анимус, т. е. налице е
хипотезата на чл.68, ал.1 ЗС. С оглед
събраните и обсъдени доказателства, съдът приема за установено, че ответниците
са придобили собствеността върху имота по давност.
Неоснователен се явява и предявения иск
по реда на чл.537 ал.2 ГПК за отмяна на нотариалния акт, който съдът счита, че
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на процеса, ищецът следва
да заплати на ответниците направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1400 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Ц.В.Д.
от **** с ЕГН ********** чрез процесуалния си представител адвокат Г.Г. от ПлАК
със съдебен адрес *** против М.Й.Н. с ЕГН **********, Е.Л.П. с ЕГН **********, И.Н.Й.
с ЕГН **********, Г.Н.Й. с ЕГН **********,***
и Л.И.Н. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.124 ГПК да бъде
признато за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот,
представляващ ****, изградено в имот № ****
с площ на имота 5.046 дка в местността “Бивш Първи селскостопански двор” в
землището на **** общ.Долни Дъбник с ЕКАТТЕ **** извън регулацията на селото,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ц.В.Д. от **** с ЕГН ********** чрез
процесуалния си представител адвокат Г.Г. от ПлАК със съдебен адрес *** иск с
правно основание чл.537 ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 25 том ІІ
вх.рег.№ 1020 дело 164 от 20.03.2006г. на нотариус ****.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК Ц.В.Д.
от **** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
М.Й.Н.
с ЕГН **********, Е.Л.П. с ЕГН **********, И.Н.Й. с ЕГН **********, Г.Н.Й. с ЕГН **********,*** и Л.И.Н. с ЕГН **********
*** сумата от 1400 лв. разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: