РЕШЕНИЕ
№ 3395
гр. София, 05.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110170695 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Б. М. М. срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от 2 500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и
стрес от ПТП, настъпило на 09.07.2021 г. по вина на водача на л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с рег. № ЕВ5621ВМ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника, ведно със законната лихва считано от дата на депозиране на исковата молба –
09.12.2021 г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 09.07.2021 г. около 11:55 ч. в гр. Габрово, по ул.
„Брянска“ с посока на движение към ул. „Доктор Никола Василиади“, М. С. И., управлявал
л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ЕВ 5621 ВМ. По същото време ищецът с
посока на движение към ул. „Ивайло“ /обратно на посоката на движение на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Голф“/, с поставен обезопасителен колан, управлявал л.а. марка
„Мерцедес“, модел „Е350 Д“, с рег. № ЕВ7083ВМ. В района срещу № 72, водачът на л.а.
марка „Фолксваген“, предприел маневра ляв завой към бензиностанция Лукойл, като не се е
съобразил с наличната пътна маркировка М2 – двойна непрекъсната линия и навлязъл в
лентата за насрещно движение, в резултат на което реализирал ПТП и се ударил в
движещия се направо и насрещно л.а. марка „Мерцедес“, модел „Е350 Д“, с рег. №
ЕВ7083ВМ, управляван от ищеца. Вследствие на инерционната сила на удара, л.а. марка
„Фолксваген“ се ударил в електрически стълб, намиращ се извън платното за движение.
Водачът М. С. И. нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за
настъпване на ПТП, при което по непредпазливост причинил на ищеца травматични
увреждания – повърхностна травма на главата, травма на врата и травма на дясна китка.
Ищецът твърди, че след ПТП-то е бил прегледан в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, гр. Габрово.
След проведени образни изследвания и консултативни прегледи се сочи, че са установени
горепосочените увреждания, както и че е назначена медикаментозна терапия и домашно
1
лечение. Твърди, че след ПТП-то е бил във влошено физическо и здравословно състояние,
като причинените наранявания довели до силни и продължителни болки в областта на
главата, десен горен крайник и врата. Сочи, че травматичните увреждания довели до бърза
уморяемост и непълноценност, а процесът на възстановяване бил съпроводен от болки в
травмираните области. Излага, че нараняванията довели до продължителни физически
страдания и отрицателни изживявания – тревожност, слабост, сънуване на кошмари,
свързани с ПТП, лесна раздразнителност, безпокойство и притеснение, както и страх да
управлява автомобил. Преживяното довело до срив на самочувствието и психически шок,
трудно преодолял стреса, страхувал се да излиза, не спял спокойно, станал чувствителен,
изпаднал в състояние на тревожност и потиснатост. Поддържа, че на виновния водач е
съставен АУАН и издадено наказателно постановление, влязло в сила на 13.08.2021 г.
Твърди, че л.а. марка „Фолксваген“ е застрахован при ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица BG/22/120002009597, валидна от 21.07.2020 г. до
21.07.2021 г. Излага, че с молба с вх. № 10081/27.08.2021 г. е направил искане за изплащане
на обезщетение, но такова не било извършено. При тези твърдения моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
твърди, че пред него е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 09.07.2021 г., във връзка с което образувана
застрахователна преписка № 0000-1000-04-21-7550/02.09.2021 г. по щета № 0000-1000-04-21-
7550 и изплатено обезщетение в размер на 400 лева на 20.01.2022 г. Ответникът оспорва
процесното ПТП да е настъпило единствено по вина на М. С. И.. Оспорва механизма на
ПТП. Оспорва вследствие на ПТП за ищеца да са настъпили описаните в исковата молба
телесни травми и здравословни състояния. Оспорва причинно-следствената връзка между
ПТП и вредите. Оспорва да са настъпили твърдените самостоятелни увреждания –
повърхностна травма на главата, травма на врата и травма на дясната китка. Оспорва към
момента да е затруднен нормалния начин на живот на ищеца, както и твърдението за
настъпили психологически последици от инцидента. Оспорва възстановителния период да
не е завършил. Излага, че размера на претенцията е изключително завишен и развива
подробни съображения в тази насока. Твърди, че ищецът има изключителен принос за
настъпване на травмите при осъществяването на ПТП и в тази връзка излага, че ищецът е
бил без поставен обезопасителен колан. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото и относими към
разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Основателността на предявения
иск е обусловена от доказване на следните правопораждащи факти- наличието на валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между увредилото го лице и
ответника, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна
на застрахования или лице, което ползва неговия автомобил на законно основание,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на
претърпените вреди.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в частност – възражението за
съпричиняване, а именно, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан.
С приетия за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорно и
2
ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между
водача на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ЕВ 5621 ВМ и ответника е
съществувало валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
От представената с молба на ищеца до ответното дружество с вх. №
10081/27.08.2021г. на ответника се установява, че ищецът е отправил извънсъдебно искане
до ответника по реда на чл. 380 КЗ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
процесното пътнотранспортно произшествие. Със следваща молба с входящ номер от
28.09.2021г. ищецът е представил допълнително документите по
административнонаказателната преписка, образувана по случая, а с молба от 07.12.2021г.
ищецът е посочил и своя банкова сметка за изплащане на обезщетението. Извънсъдебната
застрахователна претенция не е удовлетворена, поради което за ищеца е налице правен
интерес предявяването на настоящия иск.
Относно процесното ПТП и неговия механизъм, от приетия протокол за ПТП №
1809014 от 09.07.2021г., съставен от мл. автоконтрольор при ОД на МВР – гр. Габрово след
посещение на местопроизшествието се установява, че на 09.07.2021г. около 11,55ч. в гр.
Габрово, л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ЕВ5621ВМ се е движел по ул. „Брянска“ с посока
от ул. „Ивайло“ към ул. „Н. Василиади“ и при бензиностанция „Лукойл“ водачът предприел
маневра завой наляво при наличие на двойна непрекъсната линия, вследствие на което
реализирал ПТП с насрещно движещия се в дясната пътна лента л.а. „Мерцедес Е350Д“ с
рег. № ЕВ7083ВМ. От удара л.а. „Фолксваген Голф“ се е отклонил и се е ударил в стълб.
Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и след
посещение на място на местопроизшествието, поради което същият съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на
съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление. При протокол изготвен след посещение на място, съставителят удостоверява
пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП,
като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. При неоспорване на
автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ,
страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените
в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата
материална доказателствена сила на документа /в този смисъл Решение №15/25.07.2014 по
дело №1506/2013 на ВКС, ТК, I т.о. Решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на
ВКС, II ТО, Решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. на ВКС, I ТО, Решение № 73/
22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело №
750/ 2011г. на ВКС, II ТО/.
В случая констатациите в протокола за ПТП не се опровергават, а се потвърждават от
показанията на свидетеля М. С. И. /водач на л.а. „Фолксваген Голф“/. От тях се
3
установява,че на 09.07.2021г. в гр. Габрово свидетелят правил ляв завой, за да влезе в
бензиностанция „Лукойл“, за да зареди автомобила си. При извършване на маневрата
свидетелят изведнъж видял фарове, които се появили пред него, след това загубил съзнание
и се свестил в линейката. Свидетелят извършил маневрата на прав участък и според
показанията му, пътната маркировка била изтрита на мястото. Улицата имала по две ленти
във всяка посока на движение, като свидетелят започнал маневрата от лявата лента в своята
посока. Имало светофари, но те били на 150-200 метра от мястото на маневрата. В лентите
за насрещно движение имало автомобили, които чакали на светофара. Когато свидетелят
извършил маневрата, преценил, че ще може да премине, но преди това не бил видял другия
автомобил. Свидетелят се движел на първа скорост с около 10 км/ч. Свидетелят не може да
каже със сигурност, дали при извършване на маневрата автомобилите в насрещното
движение били потеглили от светофара. Ударът с насрещно движещия се л.а. „Мерцедес“
настъпил в дясната лента по посока на насрещното движение. Свидетелят не може да каже с
каква скорост се е движел другия автомобил, тъй като същият се движел срещу него и след
удара свидетелят изпаднал в безсъзнание. Не може да каже на какво разстояние е бил от
него насрещно движещият се автомобил при извършване на маневрата – мисли, че е бил на
светофара, но не е сигурен. Съдът кредитира показанията на свидетеля като добросъвестно
дадени, доколкото същите намират потвърждение в писмените доказателства по делото и
експертното заключение по САТЕ.
В синхрон с така описаните доказателства е и експертното заключение по съдебно-
автотехническата експертиза, което съдът кредитира, като пълно, ясно и компетентно
изготвено. От него се установява, че от техническа гледна точка може да се направи извод,
че причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а. „Фолксваген
Голф“ /свидетеля М. И./, който при наличие на двойна непрекъсната линия предприема
маневра за ляв завой, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с насрещни
движещия се л.а. „Мерцедес“. Видно от изготвената от вещото лице схема на пътната
обстановка и констатациите в заключението, произшествието е настъпило в дясната лента от
насрещната спрямо свидетеля посока на движение, на прав хоризонтален участък при ясно
време и нормална видимост. Доколкото по делото липсват данни за скоростта на движение
на л.а. „Мерцедес“ /такива не се установиха и от показанията на св. И./, вещото лице не
може да даде заключение за предотвратимостта на произшествието от страна на ищеца като
водач на л.а. „Мерцедес“. При всички положения, обаче, според вещото лице
произшествието е било предотвратимо от извършилия маневрата водач на л.а. „Фолксваген
Голф“.
От гореизложената доказателствена съвкупност се установява по категоричен начин,
че вина за произшествието има единствено водачът на л.а. „Фолксваген Голф“, който е
извършил маневра „завой наляво“ на място, означено с хоризонтална маркировка – двойна
непрекъсната линия – и без да се убеди, че е пропуснал насрещно движещите се моторни
превозни средства. В тази насока следва да се уточни, че дори хоризонталната маркировка
на местопроизшествието наистина да е била изтрита, както сочи свидетелят И., което не му
4
е позволявало да прецени, дали маневрата е разрешена, то за него е действало правилото на
чл. 37, ал. 1 ЗДвП, задължаващо го да пропусне насрещно движещите се превозни средства
при завой наляво. Видно от показанията на свидетеля, той не е сигурен къде се е намирал
насрещно движещият се л.а. „Мерцедес“ към момента на започване на маневрата, а е видял
същия едва в момента на удара, от което следва изводът, че свидетелят не се е убедил, че
изпълнил своето законово задължение, както и че маневрата му няма да застраши този
участник в движението.
Относно нанесените на ищеца неимуществени вреди и тяхната причинно-следствена
връзка с произшествието, съдът намира следното.
От показанията на свидетеля Християн М. М. /брат на ищеца/ се установява, че той е
бил първият, който разбрал за претърпяното от ищеца ПТП на 09.07.2021г., тъй като ищецът
му се обадил по телефона, за да му каже, че е претърпял катастрофа на бензиностанция
„Лукойл“ в центъра на гр. Габрово. Свидетелят пристигнал на местопроизшествието около
15 минути след разговора и видял ищеца. Дясната му ръка била наранена, ищецът бил
дезориентиран, объркан и в шок. Имало кръв по дясната му ръка. При пристигането на
свидетеля, на местопроизшествието вече имало полиция и линейка, тъй като в другия
автомобил имало пострадал възрастен човек. Свидетелят взел брат си и го закарал в
болницата, там го прегледали и го изписали на същия ден. По пътя за болницата ищецът
повърнал в колата. Ищецът се оплаквал от болки в главата, крака и кръста. Според
свидетеля и понастоящем ищецът продължавал да изпитва паник-атаки при возене и
чувство, че ще катастрофират. Сега ищецът пак шофирал, но бил много внимателен. Болките
на ищеца в главата отшумели след две седмици. Ищецът не бил търсил съдействие на лекар
за паник-атаките, не бил приемал медикаменти в тази насока. Показанията намират
подкрепа в събраните медицински документи и експертните заключения по СМЕ, поради
което съдът ги кредитира изцяло.
От приетите по делото медицински документи и неоспорените експертни заключения
по съдебно-медицинската експертиза, които съдът също кредитира като пълни, ясни и
компетентно изготвени, се установява, че вследствие на произшествието ищецът е
претърпял повърхностна травма на главата с неуточнена локализация, травма на врата и
травма на дясната китка, които са причинили болки и страдания, временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. По анамнестични данни ищецът бил дезориентиран, с непълен
спомен от случилото се и по пътя за болницата повърнал, с болки във врата и китката, върху
която се вижда белег около 5 см. Травмите на главата и дясната ръка в били причинени от
волана и еърбега на автомобила, докато травмата на врата може да се получи при камшичен
удар и при внезапно физическо насилие със засукване на врата при удара от другия
автомобил. Вещите лица са категорични, че тези травми е напълно възможно да бъдат
получени при механизма на процесното ПТП. С оглед анамнестичните данни за главоболие
и претърпяната травма на главата, са налице данни за претърпяно лекостепенно мозъчно
сътресение, каквото, обаче, не е диагностицирано при прегледа в болницата. Съобразно
разясненията на вещите лица причината за това е, че ищецът не е съобщил в анамнезата за
5
повръщане преди прегледа. Според експертните заключения, възстановяването на ищеца е
било в срок от 3 седмици с предписания ищецът да не упражнява физическо натоварване, да
не гледа телевизия, да не консумира кофеин и да спазва постелен режим. Болките
отшумяват за 2-3 дни, а болките във врата могат да продължат и по-дълго /няколко месеца/ с
рецидивиращ характер. Невъзстановените увреди са сетивните смущения и церебрастенен
посттравматичен синдром, за които ищецът следва да извърши консултация с невролог.
Перспективата за възстановяване на ищеца е изцяло оптимистична.
Така събраната доказателствена съвкупност е напълно еднопосочна и установява
категорично наличието на твърдените от ищеца увреждания, които са в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на процесното ПТП.
Относно релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от
ищеца, изразяващо се в шофиране без поставен предпазен колан, съдът намира следното. От
експертното заключение по САТЕ се установява, че управляваният от ищеца автомобил е
фабрично оборудван с два триточкови инерционни колани на предните седалки и три
триточкови инерционни колани на задните седалки. От експертните заключения по СМЕ се
установява, че в медицинската документация няма описани травми в областта на гръдния
кош, коремната стена и тазобедрената област, които да са от обезопасителен колан. При
ниска скорост / малка кинетична енергия, включително и при странични удари, такива следи
обичайно не се установяват. При извършения разпит на вещите лица в проведеното открито
съдебно заседание същите са уточнили, че травмата на главата на ищеца е независима от
поставянето на обезопасителен колан, тъй като главата е свободно подвижна и може да е
причинена от отварянето на еърбега, както е записано в анамнестичните данни.
От гореизложеното следва от една страна, че липсата на т. нар. „коланни“ травми не е
всякога показателно за липса на поставен обезопасителен колан, тъй като е възможно такива
травми да не настъпят, дори ищецът да е бил с поставен колан. Същевременно травмите на
ищеца биха настъпили независимо от поставянето на колана с оглед свободното движение
на главата /а и на ръцете/ и отварянето на еърбега при удар. При това положение и с оглед
тежестта за доказване на възражението за съпричиняване на вредите, съдът намира
възражението за недоказано. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, II т.о.; Решение 98/24.06.2013 г.
по т.д. 596/2012 г. на ВКС, II т.о./. В случая такива действия или бездействие не се
установиха, а същевременно се установи, че вредите биха настъпили независимо от
поставянето на колана.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
6
справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4
от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и
социално положение.
В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на преживените от
ищеца неимуществени вреди, обстоятелството, че ищецът е претърпял травма на главата, на
врата и дясната китка, чиито период на възстановяване е три седмици съобразно
медицинската документация, както и лека форма на мозъчно сътресение. Съдът отчита
факта, че болката във врата има продължителен характер и рецидивира в продължение на
няколко месеца след събитието. Следва да бъде отчетено също така обстоятелството, че
ищецът е бил дезориентиран и в шок вследствие на произшествието, както и че продължава
да изпитва притеснения, когато се движи с автомобил – когато шофира или е возен от друго
лице.
От друга страна съдът отчита обстоятелството, че претърпените от ищеца травми са
причинили единствено болки и страдания на ищеца, без опасност за неговия живот, които
болки и страдания са отшумели и възстановяването е протекло нормално в рамките на
обичайния в медицинската практика период, младата възраст на ищеца /на 20 години към
датата на ПТП/, която му позволява да се възстанови по-бързо от уврежданията, както и
обстоятелството, че ищецът не е потърсил лекарско съдействие за изпитвания от него
посттравматичен синдром.
В този смисъл съдът намира, че размерът на обезщетението, който удовлетворява
напълно обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, включително като се вземе предвид размера
на средната работна заплата в страната през 2021г. /1525 лева/, е 3000 лева. Ето защо съдът
намира, че предявеният осъдителен иск за сумата от 2500 лева е основателен и следва да
бъде уважен изцяло. Ответникът не представи доказателства за твърдяното от него плащане
по извънсъдебната застрахователна претенция в размер на 400 лева, освен това общата сума
на платеното и присъденото не надхвърля справедливия размер на обезщетението, дори
такова плащане да е било извършено.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 100 лева и 5 лева за съдебно удостоверение, както и
за депозити за възнаграждение на вещи лица и за свидетел в размер на 510 лева или общо
615 лева, които следва да му бъдат присъдени. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие, ищецът е защитаван безплатно от адв. В. О., който е регистриран по
ЗДДС, поради което и с оглед ниското ниво на фактическа и правна сложност на делото,
както и минималното адвокатско възнаграждение към датата на сключване на договора, на
7
адв. О. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв
в размер на 660 лева с включен ДДС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Б. М. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С,
ул. „Р“ №, ет., ап, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 2500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и стрес от ПТП,
настъпило на 09.07.2021 г. по вина на водача на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с
рег. № , застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със
законната лихва считано от дата на депозиране на исковата молба – 09.12.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 615
лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. В. В. О., САК, с адрес: гр. София, ул.
„Цар С“ № , партер, ап. , на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 660 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение с включен ДДС за безплатно процесуално представителство по
делото на Б. М. М..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8