РЕШЕНИЕ
№
1228
Бургас,
04.12.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XVIII-ти
състав, в съдебно заседание на двадесет и трети
ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
МАРИНА НИКОЛОВА |
При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа
докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА административно дело № 20237040701787 /
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 - чл.161 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Г.Ж.К., ЕГН:********** с ЕТ
„Меркурий ГМ - Г.К.“, ЕИК: ***********, с адрес: *** против ревизионен акт №
Р-02000222005971-091-001/31.05.2023 година, издаден от началник сектор, възложил
ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас - ръководител
на ревизията, в частта, в която е потвърден с решение № 90/30.08.2023 г. на
Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ
на НАП, с който са установени задължения общо в размер на 5 882.71 лева, в
т.ч.: данък върху добавената стойност за данъчни периоди от м.01.2017г. до
м.09.2022г. общо в размер на 4 200.76 лева и лихви за просрочие в размер на
1681.95 лева.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения РА поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му.
Оспорват се правните основания за начисляване на ДДС за получаваните от
жалбоподателя доходи от недвижими имоти и извода на органите по приходите, че
отдаването им под наем не е за лични нужди. Твърди се, че същите са придобити в
режим на СИО за задоволяване на семейни нужди, че никога не са били включвани в
предприятието на едноличния търговец и че жалбоподателят, запазвайки ги като
лично свое имущество ги е изключил от системата за облагане с ДДС. Твърди се
също, че липсват данни сключените договори под наем да са свързани с дейността
на ЕТ „Меркурий-ГМ-Г.К.“, който не е осъществявал дейност, считано от 2007г.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, изцяло поддържа жалбата и моли за постановяване на решение, с
което същата да бъде уважена. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът - директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, предоставя
административната преписка. В съдебно заседание, редовно призован, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като
неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 889 (осемстотин осемдесет и девет) лева.
Административен съд - Бургас, като взе предвид
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства и закона
намира за установено следното:
Производството по издаване на обжалвания РА е
започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-02000222005971-020-001/03.11.2022г. (л.264 от делото), изменяна със Заповеди
за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) №
Р-02000222005971-020-002/13.02.2023г. (л.231 от делото),
Р-02000222005971-020-003/10.03.2023г. (л.158 от делото),
Р-02000222005971-020-004/06.04. 2023г. (л.124), всички издадени от Г. Д. П.,
началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Бургас.
Възложената ревизия е с обхват задълженията за данък върху добавената стойност
за периода от 01.01.2017г. до 30.09.2017г. и от 01.10.2017г. до 30.09.2022г.
Заповедта за възлагането на ревизията е връчена на Г.К. на 16.11.2022 год.,
а заповедите за нейното изменение – съответно на 13.02.2023г., 10.03.2023г. и
06.04.2023г., видно от разписките, представени към заповедите с
административната преписка.
За резултатите от ревизията е съставен ревизионен
доклад (РД) № Р-02000222005971-092-001/12.04.2023г. от главен инспектор по
приходите (ръководител на ревизията) и старши инспектор по приходите (л.84-112
от делото), връчен на задълженото лице електронно на 12.04.2023 г. (л.112 и
л.117). В законоустановения и в продължения срок по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК не е постъпило възражение срещу РД.
Ревизионното производство е приключило с издаването на
ревизионен акт (РА) № Р-02000222005971-091-001/31.05.2023г., издаден от
началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите към ТД
на НАП Бургас - ръководител на ревизията. Ревизионният акт е връчен на ревизираното
лице на 19.06.2023 г. (л.64).
Ревизионният акт е оспорен по административен ред и с
решение № 90/30.08.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП
същият е потвърден в обжалваната пред съда част, с която на Г.Ж.К. са определени задължения в общ размер на 5 882.71
лева, в т.ч.: данък върху добавената стойност за данъчни периоди от м.01.2017г.
до м.09.2022г. общо в размер на 4 200.76 лева и лихви за просрочие в размер на
1681.95 лева. Решението е връчено на Г.К. на 05.09.2023 год. (л.16).
В хода на ревизията органите по приходите са направили следните
констатации: Г.Ж.К. има регистрация като ЕТ „Меркурий - ГМ - Г.К.“, считано от
1992 год. и е едноличен собственик на „Пиргос-авто“ ЕООД, „Топ-инвест“ ЕООД,
„Реал Инвест“ ЕООД, „Крафт Инвест“ ЕООД и „Съни Скай Еър“ ЕООД.
ЕТ „Меркурий - ГМ - Г.К.“ е регистриран по ЗДДС, считано от 20.06.1994 год.
Основната му дейност е била търговия с авточасти, но през ревизирания период не
е извършвал дейност и от м.07.2008г. до 30.09.2022г. е подавал нулеви справки -
декларации по ЗДДС. През ревизирания период Г.К. е осъществявал дейност по
производство на селскостопанска продукция - мека пшеница и люцерна. Обработвал
е 27,9224 ха земеделска земя в землището на с. Оризаре. Първоначално е бил
регистриран в Областна дирекция „Земеделие“ на 14.02.2006г., след което има
пререгистрации за следващи години, в т.ч. за 2017г., 2018г. и 2019г. от
ревизирания период.
При извършена справка въз основа на данните в справките по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ, подадени от платци на доходи, касаещи ревизирания период 2017г.-2022г.,
органите по приходите са установили, че няколко търговски дружества - “Елит
декор“ ООД, „Прего-кей“ ЕООД, „Тодоров Корект 2014“ ЕООД, „Сорина“ ЕООД и
„Топ-инвест“ ЕООД са декларирали изплатени доходи от наем на недвижимо
имущество на Г.К. през всички години от ревизирания период, чиито размери са
посочени в таблица на стр.9-10 от РД.
С искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице
от Г.К. са изискани копия от сключени договори за наем с посочените по-горе
дружества, съпътстващи документи и писмени обяснения дали получените доходи са
декларирани в подадените годишни данъчни декларации /ГДД/ за съответната
година.
В отговор на искането Г.К. е представил писмени обяснения (л.151-152 от
делото), съдържащи данни за получените доходи от наем за всяка от ревизираните
години, договор за наем от 12.12.2021г., сключен с „Елит декор“ ООД (л.153 от
делото), с който ревизираното лице е предоставило на дружеството за временно и
възмездно ползване собствен имот, представляващ самостоятелен обект в сграда -
магазин с площ 71,14 кв. м., находящ се в гр. Бургас, ул. “Странджа планина“ №
32 партер, за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. с месечен наем в размер
на 200,00 лева, договор за наем от 12.12.2021г., сключен с „Тодоров Корект
2014“ ЕООД (л.157 от делото), по силата на който ревизираното лице е
предоставило за временно и възмездно ползване собствен недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда - кафе-аперитив, с площ 80,86 кв.
м., находящ се в гр. Бургас, ул. “Странджа планина“ № 32 партер за периода от
01.01.2022г. до 31.12.2022г. с месечен наем в размер на 200,00 лв., договор за
наем, сключен между А. Г. К., чрез законния си представител Г.Ж.К. и
„Сорина“ЕООД (л.156 от делото) и договор за отдаване под наем на земеделска
земя от 01.07.2022г., сключен между Г.Ж.К. и П. Г. И. (л.154 от делото).
В писмените си обяснения Г.К. е пояснил, че не
съхранява сключения договор между него и „Прего-кей“ ЕООД поради прекратени
правоотношения с това дружество. Заявил е също, че е отразил всички получени
доходи за периода 2017г.-2021г. в годишните данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, които е подал за съответните години.
В хода на ревизията, с искания за представяне на
документи, сведения и писмени обяснения от трети лица, са били изискани от
„Прего-кей“ ЕООД и „Топ-инвест“ ЕООД копия от сключени договори за наем с Г.К.,
копия от платежните документи за извършените плащания на наема и справки за
счетоводното отразяване на изплатените суми на лицето.
До приключването на ревизията отговор е бил представен
само от „Прего-кей“ ЕООД, ведно със счетоводни справки, писмени обяснения и
копие от договор за наем на недвижим имот от 26.05.2015г. (л.135-144 от
делото), по силата на който Г.К. е отдавал под наем на дружеството собствен
недвижим имот - кафе-аперитив с площ 80 кв. м., находящ се в гр. Бургас, ул.
“Странджа планина“ 32, за срок от пет години, считано от 01.06.2015г. при
месечен наем в размер на 200 лева. Според писмените обяснения на
счетоводителката на дружеството – наемател, договорът е бил прекратен на
31.12.2019г. с едномесечно предизвестие от страна на „Прего-кей“ ЕООД, а наемът
е бил заплащан в брой като на Г.К. е удържан данък по ЗДДФЛ, във връзка с което
са подадени всички необходими декларации и справки в НАП.
Въз основа на извършените справки, предоставени от ревизираното лице и от
неговите контрагенти, писмените обяснения и доказателства, органите по
приходите са констатирали, че през ревизирания период Г.К. е извършвал наемни
услуги в полза на четири търговски дружества както следва: в полза на „Топ-инвест“
ЕООД през месец декември 2018 година, в полза на „Елит декор“ ООД в периода от
01.01.2017г. до 30.09.2022г., в полза на „Прего-кей“ ЕООД за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2019г., в полза на „Тодоров Корект 2014“ ЕООД за периода
от 01.01.2022г. до 30.09.2022г.
Прието е, че като данъчно задължено лице, съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС,
извършващо наемни услуги, представляващи независима икономическа дейност по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС, Г.К. е следвало да начислява ДДС на основание
чл.86 във връзка с чл.12, ал.1 от ЗДДС във връзка с получените месечни наеми от
отдаване под наем на недвижими имоти на горепосочените дружества. Ето защо е
определен дължимият от него ДДС въз основа на данните за получени доходи от
наем за всеки месец от ревизирания период при съобразяване на разпоредбата на
чл.67, ал.2 от ЗДДС.
При ревизията е установено също така, че през
м.08.2017г. Г.К. е получател по фактура № 661/28.08.2017г., издадена от „Агро
Грейн Груп“ ООД (л.241 от делото) на стойност 2000 лева на зърнена култура,
която е включена в Приложение № 2 към ЗДДС /семена пшеница/ - доставка, за
която данъкът е изискуем от задълженото лице, съгласно чл.163а от ЗДДС.
Констатирано е, че ревизираното лице не е начислило дължимия данък, съгласно
чл.163б от ЗДДС с протокол по чл.117, ал.2 в срока по чл. 117, ал.3 от закона и
не е ползвало данъчен кредит във връзка с тази доставка.
С ИПДПОЗЛ от Г.К. са били изискани копия на всички
документи, които имат отношение към доставката по фактура № 661/28.08.2017г.,
издадена от „Агро Грейн Груп“ ООД. В отговор той е представил писмени обяснения
(л.250 от делото), в които е заявил, че не е бил получател на такава доставка
нито в качеството си на земеделски производител, нито като ЕТ „Меркурий-ГМ-Г.К.“
и че такава фактура не е налична в личния му архив и в този на едноличния
търговец. Обяснил е, че земеделският производител прилага хипотезата на чл.29
от ЗДДФЛ и формира годишната си данъчна основа за облагане след приспадане на
60 % нормативно признати разходи, което не го ангажира със съхраняване на
разходни документи и осчетоводяване.
С ИПДСПОТЛ от „Агрос Грейн Груп“ ООД са били изискани
документи, доказващи реалността на доставката към Г.К., документ,
удостоверяващи транспортирането на стоките - товарителници, пътни листове и
информация за транспортните средства, шофьорите, участниците в
товаро-разтоварните дейности, плащането по доставката и лицето, с което е
договаряна доставката. В отговор на искането от „Агрос Грейн Груп“ ООД е
представено копие от фактура № 661/28.08.2017г., известие за доставяне на
фактурата, подписано от М. К. на 18.09.2017г. (л.241 от делото), протокол №
035271/04.10.2017г. за приемане и предаване на пестициди (л.241 от делото),
торове и семена /за предаване на 4 000 кг семена пшеница Авеню С2 17-
0103065*8/ и банково извлечение за постъпило плащане в размер на 2 000 лева по
фактурата на 01.09.2017г. с наредител Г.Ж.К. (л.242 от делото).
Предвид установените факти и обстоятелства органите по
приходите са приели на основание чл.163а от ЗДДС, че за получената доставка на
семена от пшеница по фактура № 661/28.08.2017г. данъкът е изискуем от Г.Ж.
Георгиев. Предвид обстоятелството, че данъкът не е начислен от ревизираното
лице и на основание чл.163б от ЗДДС органите по приходите са начислили с РА
данък върху добавената стойност в размер на 400 лева за данъчен период
м.08.2017г.
Същевременно е прието, че тъй като издадената от
„Агрос Грейн“ Груп“ ООД фактура 661/28.08.2017г. не е отразена в счетоводството
на ревизираното лице, не е приложима разпоредбата на чл.73а от ЗДДС и за него
не е допустимо упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит по тази
доставка.
В хода на оспорването на РА по административен ред, във връзка с
възраженията на жалбоподателя относно сумите и периодите, за които са му
определени задължения във връзка с получените наеми, са били допълнително
изискани от „Елит Декор“ ООД сключените договори за наем с ревизираното лице и
документи, удостоверяващи изплащането на наемните вноски. В отговор на писмото
от дружеството-наемател са били представени копия от сключените договори за
наем с Г.К., издадените и подписани от него служебни бележки за изплатения наем
и счетоводни справки за всички години от ревизирания период, включително за
2017г. (л.18-л.52 от делото). Въз основа на представените доказателства
решаващият орган е потвърдил извода на ревизиращия екип, че Г.К. е отдавал под
наем на Елит Декор“ ООД собствения си магазин, находящ се в гр. Бургас, ул.
“Странджа планина“ № 32 партер, през всички ревизирани години, вкл. през 2017г.
срещу месечен наем в размер на 200 лева, който му е бил изплащан регулярно.
Решаващият орган е приел за правилни и констатациите в РД и РА за отдаваните
под наем недвижими имоти от ревизираното лице на „Прего-кей“ ЕООД, „Тодоров
корект 2014“ ЕООД и на „Топ-инвест“ ЕООД и за получените от него наеми през
ревизираните периоди, след като в отговор на изискана информация от
„Топ-инвест“ ЕООД е било представено копие от договор за отдаване под наем на
площадка за картинг от 01.06.2018г. (л.54-55 от делото), сключен между Г.Ж.К. и
„Топ-инвест“ ЕООД за срок от четири месеца, считано от 01.06.2018г. до
30.09.2018г. при месечен наем - 100 лева и счетоводни справки за изплатен наем
на ревизираното лице и удържан данък. По отношение на доставките на наемни
услуги в полза на „Топ-инвест“ ЕООД, обаче, решаващият орган е приел на
основание чл.25, ал.4 от ЗДДС, че доколкото същите са с периодично изпълнение,
то данъчното събитие за тях е възникнало в съответните периоди на извършването
им, а именно м.06.2018г., м.07.2018г, м.08.2018г. и м.09.2018г. и на основание
чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС Г.К. е следвало да начисли дължимия данък за тези
доставки през посочените данъчни периоди. Тъй като с РА е бил начислен данък в
размер на 66,67 лв. върху всички наемни вноски, но за данъчен период м.
12.2018г., същият е отменен като незаконосъобразен в тази част.
За да постанови решение № 90/30.08.2023 г., с което частично е потвърдил РА
в останалата част, директорът на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП е
анализирал събраните в хода на ревизията доказателства, обсъдил е подробно
възраженията на жалбоподателя и е доразвил мотивите в РА и Ревизионния доклад.
Решаващият орган е изложил доводи, че отдаването под наем на притежаваните от Г.Ж.
Г. имоти на търговски дружества или експлоатацията на материално имущество
представлява извършване на независима икономическа дейност по смисъла на чл.3,
ал.2, изр.второ от ЗДДС от физическото лице, тъй като не се касае за инцидентни
необлагаеми доставки, а напротив - двата недвижими имота - магазин и кафе
аперитив, бидейки подходящи единствено за икономическо ползване, са били
системно отдавани под наем от него за целите на икономическата му дейност, а
именно с цел получаване на редовен доход от тях, което дава основание да се
направи извод за редовност на осъществяваната дейност. Освен това е посочено,
че отдаването под наем е имало траен характер предвид времето, през което е
извършвано от ревизираното лице с оглед наличните данни от информационната база
на НАП, че недвижимите имоти са отдавани под наем от 2008г. на различни
наематели. Като допълнителен довод в подкрепа на извода, че имотите не са
ползвани от ревизираното лице за задоволяване на лични нужди, решаващият орган
е изтъкнал факта, че освен тях Г.К. притежава и друго недвижимо имущество, за
което има информация в РД и че през ревизираните години той е отдавал под наем
и земеделска земя на П. Г. И., от която е реализирал значителен годишен доход в
размер на 26 532 лева за 2017 год., 2018 год., 2019 год., 2020 год. и 2021
год., и в размер на 74 290.30 лева за 2022 год. Ето защо, според решаващия
орган не може да се приеме, че наемите от магазина и кафе аперитив са служили
на К. за задоволяване на личните му нужди. Изложени са доводи, че доколкото Г.К.
има регистрация като ЕТ, който е регистриран по ЗДДС и доколкото не става
въпрос за различни правни субекти, а за едно и също физическо лице, не само, че
не е необходимо, но не е и възможно същото да бъде два пъти регистрирано по
ЗДДС и Г.К. следва да се счита за данъчно задължено лице и по отношение на
отдаването под наем на посочените по-горе недвижими имоти, представляващо
независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС, без да е необходимо тези
имоти да са включени в активите на ЕТ.
Решаващият орган е потвърдил и констатацията в РД, че Г.К.
е бил получател на доставка на семена от пшеница, на стойност 2000 лева по
фактура № 661/28.08.2017г., издадена от „Агрос Грейн Груп“ ООД, с мотива, че от
доставчика са били представени както копие на фактурата, така и документ за
предаването на семената и извлечение от банковата сметка на дружеството за
извършено плащане по фактурата от Г.К.. Приел е, че са налице всички
предпоставки по чл.163а от ЗДДС, поради което и на основание чл.163б от ЗДДС
ревизираното лице е следвало да начисли за тази доставка ДДС в размер на 400
лева като издаде протокол по реда на чл.117, ал.2 от ЗДДС и включи същия в
дневниците си за покупки и продажби и СД по ЗДДС за данъчен период м.08.2017г.,
което не е било направено и че доколкото доставката е укрита и данни за нея не
са налице в счетоводството на ревизираното лице, са налице условията на чл.73а,
ал.1 от ЗДДС и за същата то няма право на приспадане на данъчен кредит.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по
чл.156, ал.1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма
и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е
абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това,
жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Оспореният ревизионен акт е издаден като електронен
документ и е подписан с електронен подпис от компетентните, съгласно чл.119, ал. 2 от ДОПК органи - началник сектор, като орган възложил
ревизията и главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията.
Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа
предвидените в чл.120, ал.1 от ДОПК задължителни
реквизити - имената и длъжностите на органите, които го издават; номер и дата;
данни за ревизираното лице; обхвата на ревизията; извършените действия в
ревизионното производство; мотиви за издаването му - фактическите основания на
органите по приходите във връзка с установените данъчни задължения на
ревизираното лице и правните основания за издаване на акта; разпоредителна част
в табличен вид, в която установените публични задължения са конкретизирани по
основание, по размер, по период и по субект; посочено е пред кой орган и в
какъв срок може да се обжалва; съдържат се и подписи на органите по приходите,
които го издават. Към ревизионния акт е приложен и ревизионен доклад, като
неразделна негова част, съобразно нормата на чл.120, ал.2 от ДОПК,
съставен като електронен документ в законоустановения срок и от компетентните
за това лица, съгласно чл.117, ал.1 от ДОПК - ревизиращите органи по приходите,
на които е било възложено по надлежен ред извършването на ревизията.
При издаване на ревизионния акт органът по приходите е
спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК. Ревизията е
надлежно възложена от оправомощено за това лице от директора на ТД на НАП –
Бургас със Заповед № РД-265/17.05.2022г. л.62 от делото). Заповедите за
изменение на заповедта за възлагане на ревизията също са издадени от
оправомощено за това лице със заповед № РД-5/03.01.2023г. на директора на ТД на
НАП – Бургас (л.60 от делото). Ревизията е приключила
в указаните в тях срокове.
При извършена от съда служебна проверка не се установяват допуснати от
органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосноват отмяната на РА само на това основание.
Жалбоподателят е надлежно уведомен за започналото
производство, чрез връчване на заповедта за възлагане на ревизия. На
жалбоподателя е предоставен и срок за подаване на възражение срещу РД, който е
удължен по негово искане, като К. не се е възползвал от това право. В хода на
производството по установения ред са събрани относими доказателства. От него са
изискани писмени обяснения на основание чл.56 от ДОПК, относно фактите и
обстоятелствата, свързани с предмета на установяване. Предоставена му е и
възможност да представи относими доказателства. От трети лица са надлежно
изискани документи, с които те разполагат.
Ревизионният акт, обаче е издаден частично при
неправилно приложение на материалния закон като съображенията за това са
следните:
Между страните не е налице спор по фактите.
Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че е получил наемите, че ги е
посочил като свои доходи в подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за съответните
години през ревизирания период и че му е бил удържан авансов данък от
наемателите. Спорът, с който е сезиран съда е изцяло правен. Той касае
обстоятелството дали извършваните от жалбоподателя доставки на услуги по
отдаване под наем на собствените му недвижими имоти представляват независима
икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС, за която той е данъчно
задължено лице по смисъла на същия закон или дейност, извършвана с цел
задоволяване единствено на лични нужди. Органите по приходите не
са съобразили практиката на Съда на ЕС (по дело С-291/02, дело С-415/98, дело С-269/00, дело С-72/05 и дело С-25/03),
според която няма пречка имотът да се използва както за търговска
(икономическа) дейност, така и за лични нужди, съответно лицето преценява дали
да го включи в имуществото на своето предприятие или да го запази за свое лично
имущество. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че недвижимите
имоти са лична собственост на Г.Ж.К. и че същите не са включени в активите на
търговското предприятие на ЕТ „Меркурий ГМ - Г.К.“, като за тях не са отчитани
приходи и разходи от търговеца. Получените доходи от наем са били декларирани
като доходи от друга стопанска дейност на физическото лице и са обложени по ЗДДФЛ. Установено е също, че през ревизирания период ЕТ
„Меркурий ГМ - Г.К.“ не е осъществявал независима икономическа дейност и е
подавал нулеви справки - декларации по ЗДДС. Ето защо, следва да се приеме, с оглед данните по
делото, че получаваните от жалбоподателя наеми са доходи, с които лицето е
задоволявало личните си нужди, а не представляват подлежащи на облагане с ДДС
доставки. След като данъчните органи не са установили факта на включването на
имота в имуществото на търговското предприятие, както и други обстоятелства за
ползването на имотите като част от независимата икономическа дейност на Г.К.,
то се формира изводът, че ревизираното лице е запазило имота като свое лично
имущество, с което го е изключило от системата за облагане с ДДС. В този смисъл
е трайната практика на ВАС - Решение
№ 8815 от 25.06.2014 г. по адм. дело №
9560/2013 г.; Решение № 6817 от 7.06.2016 г. по адм. дело № 11244/2015 г.; Решение
№ 3188 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. дело №
10588/2019 г; Решение № 3981 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11367/2020 г.; Решение
№ 4845 от 16.04.2018 г. на ВАС по адм. д. №
8598/2017 г., VIII о.., Решение № 3856 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. №
6715/2021 г., I о., решение № 3188 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. №
10588/2019 г., VIII о.,
В тази връзка следва да се има предвид и решение на Съда на ЕС по съединени дела С-180/10 и С-181/10, според което обикновеното упражняване на правото на собственост на
неговия титуляр само по себе си не може да се разглежда като икономическа
дейност (т.36). Определящо е дали лицето предприема активни действия за
съответната сделка, чрез средства подобни на тези, използвани от производител,
търговец или доставчик на услуги по смисъла на чл. 9, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета.
Като такива действия Съда на ЕС посочва благоустройствени мероприятия в имота и
използването на изпитани средства за пускане на пазара, които не се вписват в
действията по управление на лично имущество. Такива действия или други
обстоятелства, даващи основание да се приеме, че се касае за извършване на икономическа
дейност, не са установени в процесния случай от страна на органите по
приходите, нито в хода на административното, нито в хода на съдебното
производство.
Ето защо, ревизионният акт, в частта, в която е начислен данък добавена
стойност за извършените от жалбоподателя сделки по отдаване под наем на
недвижими имоти, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
В останалата част, в която е начислен ДДС за получената от жалбоподателя
доставка по фактура № 661/28.08.2017г., издадена от „Агро Грейн Груп“ ООД, на
стойност 2000 лева на зърнена култура, която е включена в Приложение № 2 към
ЗДДС /семена пшеница/ - доставка, за която данъкът е изискуем от задълженото
лице, съгласно чл.163а от ЗДДС, РА е издаден в съответствие с материалния закон
и жалбата срещу него в посочената част е неоснователна.
Съгласно чл. 163а от ЗДДС, данъкът за доставките на
стоки и услуги, посочени в Приложение № 2 на закона е изискуем от получателя -
регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или
данъчно незадължено лице. За да е приложим специалният ред на облагане по глава
деветнадесета „а” от закона е необходимо да са изпълнени едновременно следните
условия: 1.Стоката и/или услугата, предмет на доставката да
попада в Приложение № 2; 2. Мястото на изпълнение на доставката да е на
територията на страната; 3. Получателят по доставката да е регистрирано по ЗДДС
лице. 4. За доставката да не са налице условията по чл.7, 13, 15, 16 и 28 от ЗДДС.
Данните по делото сочат наличието на горепосочените предпоставки - стоката,
предмет на доставката /семена от пшеница/ попада в Приложение № 2 на ЗДДС,
мястото на изпълнение на доставката, с получател Г.К., е на територията на
страната, видно от писмените доказателства, представени в хода на ревизията от
доставчика „Агро Грейн Груп“ ООД, удостоверяващи нейното реално извършване, Г.К.
има регистрация по ЗДДС като ЕТ и за доставката не са налице условията по чл.7,
13, 15, 16 и 28 от ЗДДС. Жалбоподателят не е изпълнил задължението си като
получател на доставката да начисли за нея ДДС по реда на чл.163б от ЗДДС в размер на 400 лева чрез издаване на
протокол по реда на чл.117, ал.2 от ЗДДС, който да включи в дневниците си за
покупки и продажби и СД по ЗДДС за данъчен период м.08.2017г. Тъй като доставката
е укрита и за нея липсват данни в счетоводството му, са налице условията на
чл.73а, ал.1 от ЗДДС и жалбоподателят няма право на приспадане на данъчен
кредит.
Предвид на всичко изложено по-горе, се налага извод, че съдът следва да
отмени ревизионен акт /РА/ № Р-02000222005971-091-001/31.05.2023 година,
издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите
при ТД на НАП - Бургас - ръководител на ревизията, в частта, в която е
потвърден с решение № 90/30.08.2023 г. на Директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, в частта му, с която на
жалбоподателя са определени задължение за данък върху
добавената стойност за данъчни периоди от м.01.2017г. до м.09.2022г. общо в
размер на 3 800.76 лева и лихви за просрочие в размер на 1447.93 лева.
Едновременно с това, съдът следва да отхвърли жалбата
срещу ревизионен акт в останалата му част, с която са
установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода от
01.08.2017г. до 31.08.2017г. в размер на 400 лева главница и 234.02 лева лихва
за просрочие.
По делото всяка от страните е поискала своевременно присъждане на разноски.
Съобразно разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК и изхода на спора разноски се
дължат и на двете страни в производството в
съотношение 10.78 % за ответника и 89.22 % за жалбоподателя, с оглед
отхвърлената част от претенцията при материален интерес 5882.71 лева. Жалбоподателят е представил по делото списък с разноски,
видно от който такива са направени, както следва: 50 лева държавна такса, 800 лева разноски за адвокатско възнаграждение, или
всичко 850 лева. Следователно, в полза на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер на 758 лева /седемстотин петдесет и осем лева - 89.22% от
поисканата сума/. В полза на ответника следва
да бъдат присъдени 10.78% от претендираното от процесуалния му представител юрисконсултско
възнаграждение, а именно 96 /деветдесет и шест/ лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд– град Бургас, осемнадесети състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ревизионен
акт № Р-02000222005971-091-001/31.05.2023 година, издаден от началник сектор,
възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас –
ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с решение №
90/30.08.2023 г. на Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при ЦУ на НАП, в частта му, с която са установени задължения
за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от м.01.2017г. до
м.09.2022г. общо в размер на 3 800.76 лева и лихви за просрочие в размер на
1447.93 лева.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.Ж.К., ЕГН:********** с ЕТ „Меркурий ГМ - Г.К.“, с ЕИК: ************,
с адрес: *** срещу ревизионен акт № Р-02000222005971-091-001/31.05.2023 година,
издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите
при ТД на НАП – Бургас – ръководител на ревизията, в частта, в която е
потвърден с решение № 90/30.08.2023 г. на Директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, в останалата част, а
именно в частта, с която са установени задължения за данък върху
добавената стойност по ЗДДС за периода от 01.08.2017г. до 31.08.2017г. в размер
на 400 лева главница и 234.02 лева лихва за просрочие.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
(„ОДОП“) Бургас при ЦУ на НАП да заплати на Г.Ж.К.,
ЕГН:********** с ЕТ „Меркурий ГМ - Г.К.“, с ЕИК: ***********, с адрес: ***,
разноски по делото в размер на 758 / седемстотин петдесет и осем лева / лева.
ОСЪЖДА Г.Ж.К., ЕГН:********** с
ЕТ „Меркурий ГМ - Г.К.“, с ЕИК: **********, с адрес: *** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
(„ОДОП“) Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на именно
96 /деветдесет и шест/ лева.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.
|
Съдия: |
|