№ 735
гр. Варна, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110204961 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на "Мели Транс" ЕООД, ЕИК *********
представлявано от М.Ю.А. против Наказателно постановление № 23 -
0000621/14.06.2021 год. на Директора на РД "Автомобилна администрация" -
Варна, с което на " Мели Транс" ЕООД е наложено административно
наказание " Имуществена санкция " в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лв. на
основание чл. 96 "г", ал. 1, пр. 2 от ЗАвП.
С жалбата се твърди, че постановлението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, че в хода на производството са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила тъй като не било
посочено какъв вид е превоза- обществен или за собствена сметка, че е
налице несъответствие между приложените законови разпоредби, доколкото
едната предвижда задължение за действие, а другата санкция за различни
изпълнителни деяния и др. Навеждат се доводи за това, че българското
1
законодателство не е синхронизирано с европейското, поради което и след
като водачът е притежавал валидно СУМПС, то следователно той е отговарял
на изискванията за физическа и психическа годност. Поради тези и други
съображения се иска отмяна на постановлението и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество адв. И. Г..
отново пледира за отмяна на постановлението като неправилно и
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила поради липса на конкретизация на вида на превоза и
неяснота относно датата на извършване на нарушението. Той акцентира върху
публикувано становище на Европейската комисия за това, че държавата е
въвела изискване за допълнителен документ, удостоверяващ минимални
медицински и психологически стандарти, което се явява дискриминационно и
непропорционално. В заключение прави искане за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител. В
съпроводителното писмо са изложени съображения за това, че жалбата е
неоснователна, иска се постановлението да бъде потвърдено, както и
присъждане на разноски за процесуално представителство. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
През м. 02. 2021 г. служители на РД "АА"-Варна, един от които св.
Б.Г., извършили проверка на "Мели Транс" ЕООД. Дружеството притежавало
лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 12
427/01.10.2014 г. От представените документи, а именно товарителница,
тахографски лист и др., се установило, че на 28.08.2020 г. е бил извършен
международен превоз на товари с влекач "Ивеко АС 440" с рег. № В 58 88
ВН, чиито водач бил О.Ф.Т., ЕГН **********. След справка в регистъра се
2
установило, че този водач към момента на извършване на превоза не е
притежавал валидна за квалификация на водача.
Поради това св. Б.Г. съставил против дружеството акт за
установяване на нарушение, за това че на 28.08.2020 г. превозвача допуснал
водача О.Ф.Т. до управление на влекач "Ивеко" с рег. № В 58 - 88 ВН,
извършващ международен превоз на товари, като същият не притежавал
валидна карта за квалификация на водача Нарушението било квалифицирано
като такова по чл. 96 "г" ал. 1 пр. 2 от ЗАвП.
При предявяването на акта, както и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по
преписката, наказващият орган издал атакуваното постановление. С него била
възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната
квалификация на нарушението- по чл. 96 "г", ал. 1, пр. 2 от ЗАвП. За него, на "
Мели Транс" ЕООД, на същото законово основание била наложена
"Имуществена санкция" в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лв..
В хода на съдебното следствие бе разпитан св. Б.Г. -актосъставител,
чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
От показанията му стана ясно, че нарушението се състои в това, че превозвача
е осъществил превоз на товари с водач, който не отговаря на съответните
изисквания, тъй като не е притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно-наказателната преписка,
приобщените в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства,
които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното
3
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. с
чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно в приложения АУАН и НП на жалбоподателя на "Мели Транс"
ЕООД, ЕИК ********* представлявано от М.Ю.А. е повдигнато обвинение за
нарушение извършено в гр. Варна, ж. к. "Владислав Варненчик", б.203, вх.2,
ет.4, ап.52. В хода на административно наказателното производство не са
събрани доказателства нарушението да е извършено в гр. Варна. Макар и в
АУАН и НП да е посочено, че седалището и адреса на управление на
дружеството да е в гр. Варна, това не кореспондира с данните отразени в
публичния търговски регистър където като място на седалище и адрес на
управление на превозвача е вписано с. Войводино, общ. Вълчи дол, обл.
Варна.
Посоченият в АУАН и НП адрес в гр. Варна не е такъв на седалище,
съответно управление на търговеца /седалището е населеното място, а адреса
на управление е конкретен адрес, разположен в съответното населено място/,
а е посочен като такъв за кореспонденция с НАП. Вписания в ТР адрес за
кореспонденция с НАП обаче не определя мястото на осъществяване на
дейността на търговеца. Вписването на такъв адрес в ТР е предвидено като
законова възможност в ДОПК. Адресът на управление на ТД е адресът, на
който се взимат решенията, свързани с дейността му, там се получава
кореспонденцията на дружеството с държавните и общински органи, както и с
трети лица и др.
По делото лисват доказателства, които да сочат, че превоза е започнал
в гр. Варна, за да се приеме, че нарушението е извършено в гр. Варна, където
дружеството е допуснало започването му от водач неотговарящ на
съответните изисквания. При това положение и доколкото адресът на
управление на дружеството се намира в с. Войводино, общ. Вълчи дол, област
Варна – мястото на което се вземат решенията за дейността, то това е и
мястото, на което е извършено нарушението.
Мястото на извършване на нарушението е елемент от обективната
4
съставомерност на всяко едно нарушение. Установяването като място на
извършване на нарушението различно от това, за което е повдигнато
обвинение, съответно е наложена санкция, представлява съществено
изменение на обстоятелствената част и на практика съставлява друго,
различно нарушение – друго фактическо обвинение, за което не е повдигнато
обвинение.
По изложените доводи настоящият съдебен състав приема, че по
делото не са събрани доказателства за извършване на нарушението за което е
повдигнато обвинение на жалбоподателя, респ. не е доказано извършването
на конкретно вмененото нарушение.
По доводите, че в НП не е посочен видът на осъществения превоз:
Настоящата касационна инстанция приема, че в АУАН и НП са
посочени конкретни фактически данни, относно статута на наказаното
дружество – превозвач, посочени са данни за издадения му лиценз, времето на
извършване на нарушението и мястото на извършването му,
индивидуализирано е и конкретното неправомерно поведение – допускането
до управление на товарен автомобил, с който е извършен международен
превоз на товари от водач, който не притежава валидна карта за
квалификация на водача. Както в АУАН, така и в НП се съдържат данни за
това на кои изисквания не отговаря водачът. В обстоятелствената част на НП
не е посочено изрично дали превозът е обществен - срещу заплащане или
такъв за собствена сметка, но от друга страна, ясно е посочено, че се касае за
международен обществен превоз на товари, цитирана е международната
товарителница, която се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на
товари с превозни средства срещу заплащане. Дружеството жалбоподател
осъществява именно международен превоз на товари, разполага с нарочен
лиценз за извършване на такъв, дружеството е представило и приложените по
преписката документи, вкл. СМR, което налага извода, че за превозвача е ясен
видът на извършвания от него превоз.
По изложените доводи съдът приема, че при издаване на НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния
закон, поради което следва да се отмени атакуваното НП./ виж. КАНД
5
№ 390/2022 г. на Административен съд –Варна/.
По отношение искането на страните за присъждане на
юрисконсултско съотв. адвокатско възнаграждение:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер
на 440 /четиристотин и четиридесет/ лева, сторени за заплащане на
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие №
164/06.08.2021 г./л.6/. По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна
защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено
възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е
основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК "поемане на разноски от административен орган" означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това
е Регионална дирекция „АА“ – Варна, като второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити – така Решение № 13009 от 02.10.2019 год. по адм. д.
№ 7758/ 2018 год. на Върховния административен съд.
С оглед изхода на делото искането за присъждане на на
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото се
явява неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 - 0000621/14.06.2021 г.,
на Директора на Регионална дирекция "АА" гр. Варна, с което на "Мели
Транс" ЕООД, ЕИК ********* представлявано от М.Ю.А. за нарушение на
чл. 96 "г", ал. 1, пр. 2 от ЗАвП, е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "АА" гр. Варна да плати на "Мели
Транс" ЕООД, ЕИК ********* представлявано от М.Ю.А. направените по
делото разноски – 440.00 /четиристотин и четиридесет/ лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция "АА"
гр. Варна, за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд - Варна в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7