Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 22.03.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на
двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР
АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина
Петрова и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД № 3 по описа на КАС за 2023 г.,
и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК. Образувано
е по касационна жалба от Л.Р.В. от ***,
подадена чрез пълномощник,
срещу Решение № 247/23.11.2022 г.,
постановено по анд № 921/2022 г.
по описа на Районен съд – Кърджали. Решението се оспорва като необосновано, постановено
при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила
и в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита,
че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка само въз основа
на показанията на актосъставителя. Като самостоятелно
основание за отмяна на съдебното решение сочи и обстоятелството, че съдът не се
е произнесъл по всички твърдения за незаконосъобразност, посочени в жалбата. Излага
подробни съображения за допуснати нарушения на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН, при съставянето на АУАН и издаването на НП, ограничили правото му на
защита, свързани с липсата на надлежно описание на нарушението /в т.ч. и на
датата и мястото на извършване на нарушението/, липса на конкретизация
на изпълнителното деяние, по чл.257,
ал.1, т.1 Закона за горите /ЗГ/, което се твърди да е извършил. Жалбоподателят
твърди също и нарушения на чл.43, ал.5 и чл.44, ал.1 от ЗАНН, тъй като съставения АУАН не му бил връчен по надлежния
ред, както и че в същия не била указана възможността за подаване на възражение.
Счита, че изводите за извършено нарушение не били съобразени с тежките зимни
условия по време на установяване на нарушението и обективната невъзможност за
извозване на дървесината до временните складове, посочени в технологичния план.
Сочи, че вмененото му нарушение не е безспорно и категорично доказано. Излага доводи за маловажност на случая, като
намира, че липсата на мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН е
самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Иска отмяна
на оспореното решение и постановяването на друго такова по съществото на спора.
Претендира деловодни разноски.
Ответникът
по касация – директор на Регионална дирекция по горите- Кърджали, намира
касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно. В
писмено становище, представено от пълномощник, излага подробни съображения и за
законосъобразността на издаденото
НП.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали, дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и моли да бъде оставено в сила решението на РС-Кърджали.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С оспореното
решение, районният съд е потвърдил Наказателно
постановление № 2607/ 15.09.2022 г., издадено от директора на РДГ-Кърджали, с
което, на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, на Л.Р.В. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 лв. С горното решение жалбоподателят е осъден да
заплати, в полза на РДГ-Кърджали и деловодни разноски в
размер на 100 лв.
При извършената проверка за
законосъобразност районният съд не констатирал допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. Въз основа на
приетите доказателства е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи;
установеното административно нарушение е описано ясно и точно; нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено са достатъчно конкретизирани; съставеният
акт е подписан от актосъставителя и свидетелите по
акта, а отказът на наказаното лице да го подпише, е удостоверен с подписа на
свидетел; наложеното административно наказание е съобразено с вида на
извършеното нарушение, като размерът на наложената глоба е в предвидения от
закона минимум. Прието е за установено от фактическа страна, че при извършена
контролна проверка в сечище, находящо се в землище
***, отдел **, подотдел „**“, на която присъствал и лицензирания лесовъд Л.В.,
е констатирано, че добитата дървесина била на фигури, разположени по цялото
сечище, а не на посочените в технологичния план временни складове. По
съществото на спора и след като обсъдил приложените по делото писмени доказателства,
както и показанията на разпитаните свидетели, съдът приел, че жалбоподателят безспорно е осъществил вмененото
му административно нарушение. Изложени са съображения за доказаност
на извършеното деяние, като е прието, че позволителното
за сеч е издадено на Л.В., и именно той е бил длъжен да осъществява контрол
върху добива на дървесина в съответния подотдел от държавната горска територия,
както и да следи за спазването на одобрения технологичен план. Въз основа на
горното, съдът е стигнал до извода, че оспореното НП е законосъобразно.
Решението е правилно.
След
извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, за съответствие на оспорения
акт с материалния закон, съдът намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, налагащи отмяната му, като правилно е приложен и материалния закон. По
делото са налице безспорни доказателства за извършено от касатора
нарушение по чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл.12б,
ал.1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г., вр. с чл.47,
ал.1, т.6 от Наредба № 8/05.08.2011 г.
Съгласно
чл.108, ал.3 от ЗГ, лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч,
упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни
действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на
остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. От своя
страна, с разпоредбата на чл.12б, ал.1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. е
предвидено задължение за лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ, след получаването на
позволителното за сеч да следят за спазването на одобрения технологичен план и
противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.
Безспорно
е по делото, че с позволително за сеч № ***/*** г., на „***“, с нает
регистриран лесовъд - Л.В., е разрешен добив на дървесина в отдел **, подотдел
„**“, находящ се в землище ***, ***, със срок за
провеждане на сечта: от 10.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и срок за извозване на
материалите от сечището – 31.12.2022 г.
Или, по отношение на разрешения добив на дървесина в определената
територия и в указаните срокове, касаторът е лицето
по чл.108, ал.2 от ЗГ, носител на
задълженията, вменени му с чл.108, ал.3 от ЗГ, по упражняване на контрол за спазването на одобрения
технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.
Установява се от приложените
доказателства: констативен протокол серия КОО №120287/24.03.2022 г. и технологичен
план №1, както и от показанията на свидетелите М. П. и Н. Я., че на 24.03.2022
г., на територията на горното сечище, в
рамките на сроковете за провеждане
на сечта и за извозване на материалите, е складирана дървесина от черен бор,
разположена извън временните складове, посочени в одобрения технологичен план. При тези факти, съдът
намира за установено по делото, че касаторът не е
изпълнил контролните си правомощия за
спазването на одобрения технологичен план, респ., неоснователен е доводът в
касационната жалба, че вмененото му нарушение не било безспорно установено.
Неоснователни са и възраженията за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита, поради липсата на пълно описание на нарушението, както и на
конкретизация
на изпълнителното деяние, което се твърди да е извършил. Видно от доказателствата по делото, наказаното лице е осъществило правото
си на защита в пълен обем. В обстоятелствената част на АУАН и НП, нарушението е
пълно описано и то по начин, от който става ясно, какво точно нарушение се
твърди да е извършил, поради което правото на защита не е ограничено. В
случая, видно от съдържанието на съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП, административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана, за това, че в качеството му на лице по чл. 108, ал.2 от ЗГ -
лицензиран лесовъд, на което е издадено позволително за сеч № ***/*** г. за отдел
**, подотдел „**“, землище ***, ***, не е осъществил контролните си правомощия по
чл.108, ал.З от ЗГ, като в периода от 07.01.2022 г. до 24.03.2022 г. е допуснал извоз и складиране на дървесина от черен бор на временни
складове, неотразени в одобрения технологичен план за добив на дървесина. Т.е, лицето
е наказано за конкретно посочено деяние - неосъществени контролни правомощия по
чл.108, ал.З от ЗГ, относимо към санкционната
разпоредба на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ. На следващо място, освен на
съставения АУАН, процесното НП е основано и на констативен протокол серия КОО №120287/24.03.2022 г., с
приложени фотоснимки и скица, като в последната ясно са
отбелязани нерегламентираните временни складове в отдел **, подотдел „**“, землище
***, ***, наред с одобрените такива, поради което мястото на нарушението е ясно
и пълно описано. Тъй като случаят касае бездействие
на задълженото лице, изразяващо се в неизпълнение на контролни правомощия,
касаещи спазването
на одобрен технологичен план, датата на извършване на административното
нарушение е датата, на която е установено това неизпълнение - 24.03.2022 г.
Това е и датата на извършване на проверката, на която е констатирано деянието,
и на която е присъствало и задълженото лице, като е подписало констативния
протокол, съставен на същата дата. В тази връзка правилно районният съд е
отхвърлил, като неотносими към спора, доказателствените
искания на жалбоподателя, свързани с установяване на началната дата на
извършване на нарушението, както и на
периода, в който била добита дървесината.
Не се установиха и сочените нарушения при връчването на АУАН. Последният е
връчен при спазване изискванията на чл.43, ал.2 ЗАНН, в условията на отказ,
оформен по надлежния ред с подписа на свидетел.
Във връзка с оплакването, че в АУАН не била посочена възможността за
подаване на възражение следва да се
отбележи, че правото на възражение срещу
съставения АУАН е уредена в закона възможност, но тя не е част от
задължителните реквизити на АУАН, посочени в чл.42, ал.1 ЗАНН.
Не са налице и
предпоставки за прилагането на чл. 28 ЗАНН, във връзка с § 1, т. 4 от ДР на
ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от
обикновените случаи на нарушения от този вид. По делото не са представени доказателства за сочената в
жалбата обективна невъзможност за извозване на дървесината до временните
складове, посочени в технологичния план, поради
тежките зимни условия. Освен това, въпросното деяние касае неупражняване
на контролни правомощия, като обстоятелствата, свързани с невъзможността за
извозване на дървесината до регламентираните временни складове са неотносими към състава на процесното
нарушение.
По изложените
съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на районния
съд – законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на
материалния закон, нито съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, поради което същото следва да се
остави в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 247/23.11.2022 г.,
постановено по анд № 921/2022 г.
по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.