Р Е
Ш Е Н И Е
№ 10.06.2019 г. гр.
Айтос
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тринадесети май две хиляди
и деветнадесета година
в публично заседание
в състав:
Районен съдия:
Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова
гражданско дело №
943 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищец по делото е „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. – изпълнителни
директори, чрез юр. Б.Р., а ответник е А. Г.Щ., с ЕГН **********,
с адрес ***.
Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК – за
признаване за установено дължимостта на вземания,
произтичащи от договор за паричен заем с № 94359 от 04.11.2016 г., сключен
между Сити кеш ООД и ответника, по който се дължи сумата от 993, 21 лева –
главница, 154, 99 лева – договорна лихва за периода от 05.01.2017 г. до
07.08.2017 г. и 1005, 46 – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 05.01.2017 г. до 07.08.2017 г., 430, 73 лева – неустойка за
предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 04.02.2017 г., 154, 63 лева –
обезщетение за забава за периода от 05.02.2017 г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 393/2018 г.
на РС-Айтос. Кредитът е следвало да бъде върнат до 07.08.2018 г. Длъжникът не е
погасил изцяло кредита, като дължи посочените суми, като същевременно се твърди
настъпила предсрочна изискуемост, съответно се начислили неустойките по-горе.
Вземанията по договора са прехвърлени на 31.10.2017 г. чрез приложение 1 към
договор за продажба и прехвърляне на вземанията на основание чл.99 от ЗЗД,
сключено между ищцовото дружество и кредитодателя, като се предявени от ищцовото
дружество чрез подаване на заявление по чл.410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.
№ 393/2018 г. по описа на РС-Айтос длъжникът не е намерен, поради което книжата
са връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, наложило указания за предявяване на установителен иск. Предвид това възникнал правен интерес от
предявяване на настощата установителна
претенция, с която се претендира установяване на дължимостта
на гореописаните суми, произтичащи от горепосочения договор за паричен заем.
Правят се доказателствени искания. Иска се присъждане
на разноски.
В срока за отговор по
исковата молба от ответника не е постъпил такъв, въпреки че е налице редовно уведомяване
до длъжника по месторабота чрез служител на работодателя.
Въз основа
на събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА съдът намира
следното:
По делото е приложен договор за паричен заем № 94359
към искане № SF119156 с дата на сключване: 4
ноември 2016 г., между „Сити Кеш” ООД и ответника А. Г.Щ. с краен падеж на
договора – 07.08.2017 г. Размерът на отпуснатият заем е 1 100 лева, при
следните параметри, посочени в договора: размер на погасителна вноска - 143
лева, ГПР - 47, 860%, брой вноски - 9, годишен лихвен процент - 40.08%, дата на
първо плащане - 05.12.2016 г., обезпечение - запис на заповед,
поръчител/банкова гаранция, дата на последно плащане - 07.08.2017 г., такса за
усвояване - няма, обща сума за плащане - 1 291, 73 лева.
Вземането по този договор е било прехвърлено от
кредитора на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД въз основа на Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземанията от 31.10.2017 г. Приложени са писмено
потвърждение за извършената цесия и пълномощно, с което цедентът
упълномощава цесионера да съобщи на длъжниците за извършената цесия. Изпратени са две
уведомления за извършената цесия от цесионера до
длъжника, но пратките са върнати в цялост – първата от Български пощи с
отбелязване, че пратката не е потърсена, а втората от Лео експрес с
отбелязване, че няма връзка с клиента.
Уведомленията за цесия са приложени към исковата молба
и съответно са били връчени на ответника по делото като част от книжата към
исковата молба. Съдът зачита връчването на уведомлението за цесия като новонастъпил факт в хода на производството по делото – чл.235,
ал.3 от ГПК.
На 30.04.2018 г. от цесионера
е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
като новият кредитор се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост, считано
от 04.02.2017 г., за настъпването на която не е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора – ч.гр.д. № 383/2018 г. на РС-Айтос. На 02.11.2018 г. в
съответствие с указанията, дадени в заповедното производство, е предявен настоящия
иск по чл.422, ал.1 от ГПК.
Според чл.8 от договора при непредставяне на
договореното обезпечение в чл.6, ал.2 от договора в тридневен срок от
сключването му или представеното обезщетение не отговаря на условията в чл.9,
ал.2, т. 1 и т.4 от Общите условия, заемателят дължи
неустойка в размер на 1 131, 93 лева с начин на разсрочено плащане,
подробно посочено в приложение № 2 към договора. Представен е погасителен план,
в който неустойката е включена като част от месечната вноска, при което
последната нарасва с 125, 77 лева, т.е. от 143, 53
лева на 269, 30 лева.
Освен тази неустойка, в чл.7, ал.4 от договора е
договорена неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 20% от дължимата до
пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасена главница,
договорна лихва и неустойка по чл.8 от договора.
Според данните в исковата молба и заявлението по
чл.410 от ГПК преди подаване на последното длъжникът е платил сумата от 270
лева, с която според кредиторът са погасени главница от 106, 79 лева, договорна
лихва от 36, 74 лева и неустойка за неизпълнение на договорно задължение 126,
47 лева.
Към исковата молба и заявлението по чл.410 от ГПК не е
представено уведомление за обявена на длъжника предсрочна изискуемост и няма
доказателства такова изобщо да е било пращано и връчвано на длъжника.
При така
установените фактически данни, от ПРАВНА СТРАНА съдът намира следното:
Установената съдебна практика по чл.290 ГПК приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните
са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да
се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/9.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тази преценка се дължи с крайния съдебен акт, като
при преценка доказателствата настоящият състав констатира такива клаузи в процесния договор, поради което не следва да постановява
неприсъствено решение, въпреки заявеното искане от ищцовата
страна. Права на ищцовата страна не са накърнени в
настоящото производство, тъй като съдът е приключил съдебното дирене едва след
изчерпване на доказателствените искани и събиране на
всички доказателства, ангажирани от ищцовата страна.
Последната изрично е посочила, че не желае събиране на други доказателства, тъй
като счита, че представените писмени доказателства безспорно установяват
основателността на претенциите й – молба
с вх. № 2711 от 09.05.2019 г. на л.52 от делото.
Нищожни според настоящия състав са клаузите за
неустойка, договорени в чл.7, ал.4 и чл.8 от договора, поради накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Видно е, че са
договорени, съответно начислени в размери, надхвърлящи значително размера на заемната
сума. При заемна сума от 1 100 лева са начислени общо неустойки в размер
на 1 562, 66 лева - 1 131, 93 лева по чл.8 от договора и 430, 73 лева
по чл.7, ал.4 от договора. Неустойката по чл.7, ал.4 от договора е договорена
да се начислява върху неустойката по чл.8 от договора, като по този начин влиза
в противоречие с добрите търговски практики, особено предвид естеството на
договора и води до неоснователно обогатяване на търговеца - заемодател. Неустойката
по чл.8 от договора е предвидена да се кумулира към
погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и също води до скрито оскъпяване
на кредита. Посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР
от 47, 860% нараства допълнително с размера на неустойките по договора в чл.7,
ал.4 и чл.8 от договора. При това, включена по този начин в погасителните
вноски, неустойката по чл.8 от договора по същество е добавък
към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател
и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на
услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на
заемодателя. С допълнителното начисляване на тези неустойки като цяло се
заобикаля правилото на ал.4 и ал.5
на чл.19 от ЗПК, в сила
от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат
нищожни. Ето защо според настоящия състав претендираните
от ищцовото дружество суми по неустойки не се дължат.
С оглед констатираната нищожност на клаузите за
неустойка длъжникът дължи по договора връщане на главницата и договорната
лихва, които общо възлизат на 1 291, 73 лева, колкото съгласно договора е
общата сума за плащане – 1 100 лева заемна сума и 191, 73 лева договорна
лихва. Длъжникът е заплатил сумата от 270 лева преди подаването на исковата
молба и заявлението по чл.410 от ГПК – изявление на самия кредитор по исковата
молба, с което следователно е покрил
изцяло първата вноска (без неустойката) в размер на 143, 53 лева (съгласно данните в
исковата молба и погасителния план първата вноска без неустойката включва главница
от 106, 79 лева и договорна лихва от 36, 74 лева). Останалите 126, 47 лева следва да се приспаднат за
покриване не на неустойката, както е посочил ищеца в исковата молба, а за част
от втората вноска от 143, 53 лева (без неустойката). При
спазване на поредността за лихва и главница, от
втората вноска следователно са платени 36, 74 лева договорна лихва и 89, 73
лева главница. При това положение остават дължими, съответно исковете за
главница и договорна лихва следва да се уважат до размера на 903, 48 лева главница (разликата между
заемната сума от 1 100 лева и платените суми по главница от 106, 79 лева и
89, 73 лева) и 118, 25 лева договорна лихва (разликата между договорната лихва от
191, 73 лева и платените суми по договорната лихва от 36, 74 лева по първа и
втора вноска, т.е общо 73, 48 лева). В
останалата част исковите претенции, ведно с претенциите за неустойка, следва да
бъдат отхвърлени.
Претендира се освен това обезщетение за забава в размер
на 154, 63 лева за периода, както следва: от деня следващ датата на настъпване
на предсрочната изискуемост - 05.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението
в съда – 30.04.2018 г.
Според настоящия състав не се дължи обезщетение за
забава за забава от 05.02.2017 г. до 07.08.2017 г., когато е крайния падеж на
договора, тъй като същото е начислено за период на предсрочна изискуемост, в
която тя не е била надлежно обявена на длъжника. Доказателства за това няма по
делото, а съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана
в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.
дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо - на първо място
- с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и на второ място - е обявила на длъжника
предсрочната му изискуемост. Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, вследствие развалянето му от изправната страна, което настъпва с
волеизявление само на едната от страните и се подчинява на общите принципи на
ЗЗД - чл.87 и сл., а датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе
ролята на нов падеж, отнемащ привилегията на длъжника да плати разсрочено.
Затова, за да може договорното изменение да прояви действието си, е необходимо
длъжникът да е уведомен, вкл. това уведомяване се дължи и от небанковите
финансови институции - Решение
№123-2015-II т. о.
С оглед изложеното по-горе обезщетение за забава може
да се присъди единствено в периода от 08.08.2017 г. (датата, следваща
крайния падеж на договора 07.08.2017 г.) до 29.04.2018 г. вкл. (датата, предхождаща датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, тъй като от 30.04.2018 г. се дължи законна лихва) върху неизплатената сума за главница и договорна
лихва, за която исковата претенция е приета за основателна по-горе – 1 021,
73 лева, от които 903, 48 лева главница и 118, 25 лева договорна лихва.
Обезщетението за забава, определено по реда на чл.162 от ГПК чрез ползване от
съда на общодостъпен онлайн калкулатор за законна лихва, възлиза на 75, 21 лева
за посочения период от 08.08.2017 г. до 29.04.2018 г., а в останалата част
исковата претенция (като размер и период) следва да се отхвърли като неоснователна.
Следва да се уважи искането за законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението – 30.04.2018 г. до окончателното плащане.
Относно
разноските в исковото и заповедното производство възлизат общо на 309, 56 лева - 154, 78 лева в
заповедното производство, от които 54, 78 лева държавна такса и 100 лева юр. възнаграждение и 154, 78 лева в исковото производство,
от които 54, 78 лева държавна такса и юр.
възнаграждение, което съдът определя на 100 лева - чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Разноски от ответника предвид направеното искане
от ищцовото дружество се дължат съответно на
уважената част на исковите претенции в размер на 123, 97 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. – изпълнителни директори, и ответника А. Г.Щ., с ЕГН **********, с адрес ***, че ответникът А. Г.Щ., с ЕГН **********, дължи на ищцовото
дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, по договор за
паричен заем № 94359 към искане № SF119156/4
ноември 2016 г., сключен със „Сити Кеш” ООД, следните суми: 903, 48 лева
главница, 118, 25 лева договорна лихва, 75, 21 лева обезщетение за забава за
периода от 08.08.2017 г. до 29.04.2018 г. вкл., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 30.04.2018 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 393/2018 г. на РС-Айтос.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции, както следва:
за размера над уважените 903, 48 лева главница до претендираните 993, 21 лева,
за размера над уважените 118, 25 лева договорна лихва
до претендираните 154, 99 лева,
за 1005, 46 лева неустойка за неизпълнение на
договорно задължение,
за 430, 73 лева еднократно начислена неустойка за предсрочна изискуемост и
за периода и размера над уважените 75, 21 лева
обезщетение за забава за периода от 08.08.2017 г. до 29.04.2018 г. вкл. до претендираните 154, 63 лева за периода от 05.02.2017 г. до
30.04.2018 г.
ОБЕЗСИЛВА издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 393/2018 г. на РС-Айтос в СЪОТВЕТНИТЕ ЧАСТИ, в които са отхвърлени исковите претенции.
ОСЪЖДА А. Г.Щ., с ЕГН **********, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, съдебно деловодни разноски в заповедното
и исковото производство в общ размер на 123, 97 лева съответно на уважената
част от исковите претенции.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Районен съдия: