Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.01.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на дванадесети ноември
година 2019
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15742
по описа за 2016 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са два иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, приложим съгл. § 22 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба
обстоятества К.А.А. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.А. П. е
предявил против З. “Д.З.“АД, ЕИК ******, иск за заплащане на сумата 25 500лв.,
частично от глобалната сума от 90 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
причинени телесни увреждания в резултат на ПТП настъпило на 01.07.2016год.,
както и иск за обезщететяване на имуществени
вреди за сумата 30лв. за преглед при съдебен лекар, ведно със законната лихва
от датата на увреждането - 01.07.2016год. до окончателното им изплащане.
Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. и за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Твърди се в исковата молба, че на 01.07.2016г.,
около 20,00 часа, в с. Стряма, по ул. „Васил Левски“
се движил л.а. „Фолксваген Пасат” с per. № ******, управляван от водача А.П.К.,
който нарушил правилата за движение по пътищата, като не е съобразил
поведението си със съществуващите опасности, не възприел своевременно наличието
на детето пешеходец К.А.А., в резултат на което го блъснала. Твърди се, че в
резултат на настъпилото ПТП, на детето К.А.А. са причинени следните травматични
увреждания: 1/ контузия на главата; 2/ линеарно счупване на черепа; 3/ контузия
в областта на двете коленни стави; 4/ множество охлузвания по главата, горните
и долните крайници. Сочи се, че след инцидента на 01.07.2016 г.
мололетния ищец постъпил за лечение в
Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Св. Г.”***. Постъпил в увредено общо
състояние, с оплаквания за главоболие. Направени са съответните лабораторни,
рентгенови изследвани, консултативни прегледи, при което на пострадалото дете е
било проведено консерванитвно лечение. След 7-дневен престой в лечебното
заведение детето е изписано на 07.07.2016 г. с окончателна диагноза: контузио
капитас; фрактура базеос крани ет крани линеари регио темпоралис декстра.
Дадени били препоръки за спазване на режим и за проследяване на състоянието от
ОПЛ.
Твърди се, че в резултат на уврежданията
от процесното ПТП пострадалото дете търпи болки и страдания. Вследствие на
травмата с месеци имало главоболие и виене на свят, не можело да чете и да
гледа телевизия. Било откъснато от обичайния си динамичен начин на живот и изолирано от връстниците си. Все още ни
можело да забрави инцидента, стряскало се на сън, страхувало се да пресича.
Сочи се, че по случая било образувано ДП №
158/2016 г. по описа на РУП - Раковски за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.
„а“ във вр. с чл. 343, ал.1, б.“б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК срещу К.А.А., което
към монета на завеждане на иска не е приключило с окончателен съдебен акт.
Наведен
е довод, че причина за настъпване на ПТП са допуснатите от А.П.К. нарушения на
правилата за движение по пътищата, който поради недостатъчно внимание по
отношение на пътната обстановка не е възприел своевременно предприелия
пресичане пешеходец К.А.. В конкретната ситуация за водача е било налице
определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно
движение по пътищата, които я задължават както да се съобразява с конкретната
пътна обстановка, така при възникване на опасност за безопасността на движението,
да може да спре управляваното ППС така и с общите задължения да бъде внимателна
и предпазлива към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците.
Поддържа се, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на
водача А.К. и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди,
причинени на детето К.А..
Твърди се, че за
увреждащия л.а „Фолксваген Пасат” с per. № ******, управляван от водача А.П.К.
има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.
BG/15/115002229160/31.08.2015 г., със срок на валидност една година, считано от
02.09.2015 г. до 01.09.2016 г. със З. “Д.з. АД, ***.
В законоустановения срок по реда на чл. 367
от ГПК е постъпил отговор от ответното „Д.З.“АД, в който преките искове са
оспорени по основание и размер. Ответното
дружество не оспорва, че се явява застраховател срещу риска ГО на водача на
л.а. “Фолксваген пасат“ с рег.№ ****** по полица №BG/15/115002229160, валидна към датата на твърдяното ПТП на
01.07.2016год. Оспорва обаче, да е налице противоправно поведение от страна на
водача на л.а. „Фолксваген Пасат” с per. № ******. Заявява възражение за съпричиняване на
увреждането от пострадалия, като се твърди, че с поведението си сам се е
поставил в ситуация на повишен риск от увреждане, като е улеснил механизма на
увреждането. Оспорва размер на
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, като завишен спрямо
действителните вреди. Ответникът изцяло оспорва претенцията за обезщетение за имуществени вреди, като
сочи, че на практика се търси възстановяване на възнатраждение платено за
„освидетелстване на живо лице по негово желание, с издаване на СМУ“. Поддържа,
че това не са разходи за лечение.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е
постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът, представляван от неговата майка и законен
представител Р. П. чрез пълномощник адв.П. К., оспорва възраженията
на ответното дружество, като неоснователни.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е
постъпил и допълнителен отговор от ответното застрахователно дружество, в който
ответника поддържа наведените възражения и оспорвания.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощика
си адв. К. поддържа предявените искове.
По реда на чл.214, ал.1 ГПК в о.с.з.
на 22.01.2019г. е допусното увеличение на размера на иска за обезщетение за
неимуществени вреди от 25 500лв. на 50
000лв.
В съдебно заседание ответното дружество чрез
юрк. Х.оспорва предявения иск. Представя списък на разноски.
Софийски
градски съд, ГО, I -7 състав, като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приетите Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №19 от 01.07.2016г. на РУП Раковски и протокол за оглед
на местопроизшествие, се установява, че на
01.07.2016г., около 20,00 часа, в с.Стряма, по ул. „Васил Левски“ настъпило ПТП между л.а. „Фолксваген Пасат” с per. № ******, с водач
А.П.К. и пешеходеца К.А.А. на 9 год. В резултат на удара са причинени телесни
повреди на детето К.А.А../л.6 от делото/ В протокол за оглед на ПТП от 01.07.2016г. е отразено,
че в района на ПТП в с.Стряма, по ул.
„Васил Левски“ между №71 и №79 пътната
настилка е с асфалтово покритие, без дупки и неравности, а върху бордюра е
намерена лява детска обувка с бяла подметка, изпаднала от пострадалия при удара. /л.62-л.64
от делото/
По случая било образувано ДП № 158/2016 г.
по описа на РУП - Раковски за престъпление по чл.343а, ал. 1, б. „а“ във вр. с
чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, водено срещу А.П.К., за причинена
на 01.07.2016г. при управление л.а. „Фолксваген Пасат” с per. № ******, на К.А.А.
средна телесна повреда – фрактура на черепа.
С постановление на Районна прокуратура -
Пловдив от 26.10.2016 г., е прекратено наказателното производство по ДП № 158/2016г.
по описа на РУП – Раковски на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК, поради
несъставомерност. В хода на разследването е установено, че на пострадалия К.А.А.
при ПТП от 01.07.2016г. е причинена лека
телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.1 и ал.2 НК, а разпоредбата на чл.343а, ал. 1, б. „а“ изисква настъпване на
тежка или средна телесна повреда. /л.109-л.110
от делото/ Доколкото обаче с действията си обв. А.П.К. е нарушил
разпоредби от ЗДвП, преписката е изпратена на отдел Пътна Полиция при ОДМВР
Пловдив за реализиране на административно – наказателна отговорност на водача.
С наказателно постановление № 17-1030-000267от
27.01.2017г. на ОДМВР Пловдив на А.П.К. е наложено административно наказание,
за това, че на на 01.07.2016г., около 20,00 часа, в с.Стряма, при управление на
лек автомобил „Фолксваген
Пасат” с per. № ******, движейки се в посока от гр. Пловдив към гр.Раковски,
малко преди изхода на с.Стряма, предприема маневра изпреварване на л.а. „Опел
Астра“ с рег.№****** МР, при прекъсната осева линия на хоризонталната
маркировка, като в момента, в който стигнал наполовина на изпреварваната кола –
дете К.А.А. на 9 г. тръгнало да пресича
улицата от север на юг, като водачът допуснал ПТП, при което пострадало детето
с лека телесна повреда, с което К. нарушил чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, създавайки
пречки за движението и опасност за живота и здравето на хората./л.108 от делото/
Видно от епикриза по ИЗ № 40357 /
2016г. издадена от УМБАЛ „Св. Г.”***,
че К.А.А. на 9 г., на 01.07.2016г. е постъпил на лечение в клиниката по
неврохирургия, след като бил блъснат от автомобил, в увредено общо състояние, с
множество охлузвания по главата и челото. След консултации с детски хирург и
скенер на глава е установена фрактура на дясната темпорална кост на черепа. В
епикризата е отразено проведено медикаментозно лечение, като на 07.07.2019г.
ищецът е изписан с подобрение и диагноза:
„контузио капитас; фрактура базеос крани ет крани линеари регио
темпоралис декстра“./л.7 от делото/
От приетото съдебномедицинско
удостоверение №697/08.07.2016г. издадено от отделението по съдебна медицина при
УМБАЛ „Св. Г.”***, се установява, че
детето К.А.А. на 9 г. е прегледано от съдебен лекар по желание на дядо му К.А..
При прегледа е установено, че в следствие на станалото на 01.07.2016г. ПТП на
освидетествания е причинено: контузия на главата; линеарно счупване на черепа;
контузия в областта на двете коленни стави; множество охлузвания по главата,
горните и долни крайници. /л.8-л.9 от делото/
Видно от приетата фактура № ********** от
08.07.2016г. издадена от УМБАЛ „Св. Г.”***, за „освидетелстване на живо лице по негово
желание, с издаване на СМУ“, е
заплатена сумата от 30.00лв. от К.А.А../л.12 от делото/
От приетото неоспорено заключение на
съдебно медицинска експертиза с
в. л. д-р В.Т., се установява, че вследствие на ПТП на 01.07.2016г. ищецът К.А.А.
на 9 г. е получил следните увреждания: Видно от заключението, че в следствие на инцидента
пострадалия е получил следните увреждания: Закрита черепномозъчна травма
изразяваща се в линейно счупване на дясната слепоочна кост и на тилната кост на
черепната основа без да са налице травматични увреждания на подлежащия мозъчен
паренхим,както и кръвоизливи под меките мозъчни обвивки и под и над твърдата мозъчна
обвивка; Кръвонасядане съчетано с травматичен оток на меките тъкани в областта
на челото вляво,както и множествани охлузвания по главата, лицето, горните и
долни крайници и поясната област. Според съдебния лекар констатираните
увреждания преценени в съвкупност са причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето неопасно за живота. По отношение на лечението, в
констативната част на СМЕ е отразено, че
след ПТП на 01.07.2016 г. пострадалия К.А. е постъпил за лечение в
Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Св. Г.”***, с оплаквания за главоболие.
Направени били съответните лабораторни, рентгенови изследвани, консултативни
прегледи, при което на пострадалото дете е било проведено консервативно
лечение. Сочи се, че след 7-дневен престой в лечебното заведение детето е
изписано на 07.07.2016 г. с окончателна диагноза: контузио капитас; фрактура
базеос крани ет крани линеари регио темпоралис декстра. Дадени са препоръка за
спазване на режим и за проследяване на състоянието от ОПЛ, както и за
извършване на преглед от невролог. В заключението на СМЕ е обоснован извод, че болките
в резултат на травмите са отзвучали за срок от около 10-15 дни, като в резултат
на ЧМТ е било налице главоболие за по-продължителен период, което се засилва при
излагане на пряко слънцегреене, по-продължително гледане на телевизия и др.,
като този период е не по-малък от 30-40 дни, дакото се образува костно
срастване. След травмата трябва да се пази, още повече, че и след
травмата ще го боли главата, ако гледа телевизия, играе на компютър и т.н. В заключението се сочи, че в медицинската
документация не са отразени травматични увреждания на мозъка, поради което не се очаква да се проявят в
един по-късен период усложнения.
В о.с.з. на 27.02.2018г. вещото лице д-р В.Т.
уточнява, че травмата при ищеца се
изразява в линейно счупване, което зараства в рамките на около месец-месец и
половина. Сочи, че при ищеца няма увреждане в самия мозък, нито
вътрешно-черепни кръвоизливи. Пояснява още, че при малолетния ищец няма констатирани
анатомични и физиологични отклонения. Евентуално като усложнения от такава
травма може да се прояви в сферата на психиатрията — лицето да се страхува да
пресича, да излиза навън. По отношение на разходите, д-р Т. сочи, че лечението
на децата не се заплаща от родителите, доколкото всички деца са здравно
осигурени.
За установяване на неимуществените вреди
претърпени от ищеца е допуснат един свидетел.
Свидетелката Е.С.А./67г., баба на ищеца/, сочи в показанията си в о.з. на 19.06.2018г., че видяла внука си в
болницата след като бил блъснат от кола
през юли 2016г. Целият бил в кръв, имал травми по лицето. Св. А.сочи, че била е с детето като
придружител в болницата. Сочи, че след това в продължение на 4-5 месеца, внукът
и се възстановявал вкъщи, оплаквал се
често от главоболие. Според свидетелката
А.още не се е възстановила паметта на детето. Сочи, че след като внукът и се
върнал на училище, учителката му казала, че детето има проблем с паметта,
защото не запомнял. Останал да повтаря трети клас, а трябвало да е четвърти
клас. Все още се оплаквал, че го боли
главата.
Съдът дава вяра на показанията на свид.Е.А.и
след преценка по реда на чл.172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са
лични и непосредствени, с изключение на твърденията за смущения в паметта,
където показанията са изолирани и не се подкрепят от други доказателства по
делото.
За изясняване на механизма на ПТП са
разпитани двама свидетели, изслушана е САТЕ и допълнителна АТЕ.
От заключението на САТЕ изготвена от в.л. инж.К.Г., се установява, че следният най –вероятен механизъм
на ПТП: на 01.08.2016г., около 20:30
часа, в с. Стряма, по ул. „Васил Левски“, на прав участък, при добра видимост се е движил л.а. „Фолксваген Пасат“,
управляван от А.К. в дясната пътна лента със скорост от порядъка на 49 км/ч.
Пред него се е движил л.а. „Опел Астра“ с водач Г. Й.П.. При приближаване на
дом № 71, водачът А.К. е възприел, че предно движещият се автомобил намалява
скоростта си на движение и предприел изпреварването му, за което сигнализира,
отклонява автомобила наляво и навлиза в лявата пътна лента. Върху десния
тротоар се е намирал пешеходецът - дете К.А. на 9 години, заедно с друго дете. Пешеходецът К.А. стъпил на пътното платно и
предприел пресичането му към срещуположния тротоар косо на надлъжната ос на
пътя. Водачът на автомобила е възприел
пресичащият пешеходец и задействал спирачната уредба. Настъпил е сблъсък на
автомобила с пресичащото дете - пешеходец на мястото на удара с предната броня
на детето. От удара тялото на детето е отблъснато напред и наляво в резултата
на което от него се отделят двете му обувки и то пада върху левия тротоар. При
удара и падането върху тротоара, пешеходецът е получил травмите описани в СМЕ. Вещото лице
пояснява, че ударът е настъпил в лявата пътна лента, като посоката на движение
на всеки участинк е онагледена графично и цветово на фиг.1 от АТЕ. /л.121 от делото/ Вещото лице инж. Г. обоснова извод, че при спокоен ход на
пешеходеца, водачът на л.а. е могъл да предотврати настъпването на ПТП чрез
спиране, с оглед скоростта, с която се е движел и отстоянието му до мястото на
удара. В заключението на АТЕ е направен извод, че пешеходецът – дете е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП с предприетото пресичане на пътното
платно на необозначено място, както и с навлизането в момент, когото това не е
било безопасно.
Свидетелят Г.Й.П., разпитан по делегация, сочи
в показанията си, че на 01.07.2016г.
управлявал л.а. „Опел Астра“ рег.№ ****** през с. Стряма, като л.а. Фолксваген
Пасат е тръгнал да го изпреварва. Сочи, че л.а. „Фолксваген“ предприел
изпреварване на края на селото и в този момент детето е било пред него. Сочи,
че след като л.а. „Фолксваген“ го е изпреварил, набил рязко спирачки и
ударил детето. Свидетелят П. сочи, че се е движел със скорост 40-50 км/ч,
когато л.а. „Фолксваген пасат“ започнал да го изпреварва. Маневрата, която е
предприел е било изпреварване, като другия водач карал с висока скорост.
Свидетелят П., сочи че забелязал децата, които са били на десния тротоар от
около 10-15 метра. Удара между лекия
автомобил и детето станал на пътното платно. След удара по детето е имало кръв.
Разпитан в о.с.з. на 27.02.2018г.
свидетелят А.К. сочи, че инцидентът на 1 юли станал в населено място, на селски централен
път, двулентов, на прав участък от пътя, било е светло, без неравности и при
суха асфалтова настилка. Движел се с автомобила си с около 40-50 км/ч и преди да излезе от с.
Стряма пред него е имало кола, той се е движел зад нея и е видял, че едно момче
е минало и колата пред него е намалила. Не е знаел защо колата е намалила, но видял момче да се качва на булеварда. Решил е
да заобиколи предната кола, за да не се блъсне в нея и докато изпреварва колата
пред неговия автомобил е изтичало дете. Неговия автомобил е блъснал детето с
бронята и то се е превъртяло. Било е проснато по очи и в безсъзнание, обадил се
е на 112. Свид. К. сочи, че пострадалото дете възприел, кагото бил с насрещната
лента и изпреварвал, а то пресичало тичайки. Свид. К. сочи още, че не вижда с дясното око и е инвалид пенсионер.
Показанията на свидетелят очевидец Г.Й.П.,
съдът кредитира, като логични, непротиворечиви, изходящи от лице незаитерсовано
от изхода на спора кореспондиращи с приетите писмени доказателства. Показанията
на свидетелят А.К. преценява по реда на чл.172 ГПК, предвид
неговата заинтересованост и субективно пресъздаване на обстановката по
реализиране на ПТП.
Според приетото заключение на ДАТЕ,
свидетелските показания на очевидците потвърждават механизма на ПТП отразен в
заключението на приетата АТЕ.
В проведеното на 12.11.2019 г. осз вещото
лице уточни, че автомобил л.а. „Фолксваген Пасат“, управляван от А.К. се е движил зад предно движещия се л.а.„Опел
Астра“, възприел е, че водачът намалява скоростта и водачът на втория автомобил
е отклонил автомобила вляво, като едновременно с това е задействал спирачната
уредба. Вещото лице обосновава, че детето е възприето в момента на навлизането
му на пътното платно, като преди това водачът е възприел, че детето се намира
на десния тротоар и насочването му към пресичане.
Съдът възприема заключението на САТЕ, като
обективно и компетентно.
По делото е прието за безспорно, че между
ответното застрахователно дружество „Д.З.“, и деликвента А.К. е сключен договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил
„Фолксваген
Пасат” с per. № ****** със застрахователна полица № BG/15/115002229160/31.08.2015
г., със срок на валидност една година, считано от 02.09.2015г. до 01.09.2016г.,
което е видно и от претата справка от информационния център на ГФ. /л.10 от делото/
При тази фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предявените преки искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, приложим съгласно параграф 22 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди са допустими, обусловени от правен интерес, при надлежно
упражняване правото на иск. Доколкото
Увреденият от деликт, причинен от
застрахован по застраховка "Гражданска отговорност", има право да
иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1
от КЗ/отм./. За да възникне субективното право по чл.
226, ал. 1 от КЗ/отм./. е необходимо
кумулативното осъществяване на елементите от фактически състав, включващ валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата и вина на причинителя.
Съдът приема, че към момента на
процесното ПТП между ответника З. „Д.з.“ и деликвента А.К. е налице валиден договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което
обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата на
процесния деликт съществува валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника,
поради което последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл.
45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди - пряка и непосредствена
последица от ПТП.
Съвкупния анализ на събраните по
делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на САТЕ, сочи
на извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на деликвента К. изразяващо се в
нарушение на правилата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл.20, ал.2 ЗДвП, деянието е извършено
виновно – при форма на вината непредпазливост; налице е причинно - следствена
връзка между противоправното деяние и вредите - фрактура на черепа. Претърпяните от ищеца
неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания
от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на
фактическата страна по казуса.
По
размера на обезщетението
за
неимуществени
вреди:
Размерът на дължимото на ищцата обезщетение
за неимуществени вреди следва да се определи, като се вземат предвид всички
релевантни към него обстоятелства, в
съответствие със задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени
в т. II
на Постановление на Пленума на ВС № 4 от 23.12.1968 г., съгласно което понятието
„ справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда, а също и с формираната по реда на действащия Граждански
процесуален кодекс практика на Върховен касационен съд.
Решаващия
състав, отчита детската възраст на малолетния ищец към момента на настъпване на увреждането – 9
години, като отчита характера, тежестта и последиците от получените от него
травматични увреждания, които са: 1/ контузия на главата; 2/ линеарно счупване
на черепа; 3/ контузия в областта на двете коленни стави; 4/ множество
охлузвания. Съобрази още срока на
болничното лечение от 7 дни, лечението в
домашно-амбулаторни условия, продължителността на възстановителния период от
30-40 дни, както и липсата на констатирани анатомични и физиологични отклонения,
респ. настъпилото възстановяване на ищеца.
При преценката за претърпените неимуществени вреди, съдът съобразява и
показанията на свид. А.относно негативното отражение на травмата върху
училищното обучение на детето и честите оплаквания от главоболие. Съдът отчита
и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането –
2016г., чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", съгласно чл. 226 КЗ (отм.) във връзка с § 27 ПЗР на КЗ
(отм.). Дори и да нямат самостоятелно значение
по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития
по § 27 ПЗР на КЗ (отм.) следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички
установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения
пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите./в този см.
Решение № 9 от 22.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1286/2017 г., II т. о., ТК/
Преценени в съвкупност, всички
изброени обстоятелства, Настоящият състав намира, че справедливо, по смисъла на
чл. 52 ЗЗД, обезщетение в случая се явява сумата 30 000 лв. Тази сума би
репарирала адекватно претърпените от ищеца неимуществени вреди.
По възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
По приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
формирана задължителна практика, обективирана в ППВС № 17/63 г. и в
постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 99 от 08. 10.2013
г., по т. д. № 44/2012 г. на II т. о.; № 206 от 12.03.2010 г., по т. д. №
35/2009 г. на II т. о.; № 50 от 27. 07.2015 г., по т. д. № 271/2014 г. на II т.
о.; № 171 от 10.10.2013 г., по т. д. № 629/2012 г. на II т. о.; № 33/04. 04.
2012 г., по т. д. № 172/2011 г.; № 96 от 15. 10.2012 г., по т. д. № 936/11 г.
на I т. о.; № 39/16. 07. 2010 г., по т. д. № 551/2009 г. на II т. о., № 43 от
15.04.2009 г., по т. д. № 648/2008 г.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т. д. №
762/2010 г. на II т. о. и № 91 от 20.08.2014 г. по т. д. № 66/2013 г. на I т.
о./ и мн. други. Според възприетото със същата разрешение обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като вината на последния не е елемент от фактическия състав
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - разпоредба намираща приложение и в случаите, при които
малолетно дете, или невменяемо лице допринесе за вредата. От значение за
определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението
на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно
средство, доколкото намаляване
обезщетението за вреди от деликт не може да е по предположения. Възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия - ищец, който пресичал неправилно, в случая
е доказано. От заключението на АТЕ и
кредитираните показания на свид.Г. П., се
установи, че пострадалото дете е
предприело пресичане на пътното платно заедно с друго дете, когато там са
движили в близост леки автомобили. Установи
се, че пресичането е на необозначено място. Решаващия състав намира, че
пресичането на пътното платно на необозначено за това място / пешеходна пътека
/ - съставлява нарушение на чл. 113 ал.1 от ЗДвП. От друга страна в
разглежданата хипотеза на деликт съдът трябва да вземе предвид и
обстоятелството, че съгласно чл. 20 ЗДвП отговорността на водачите на моторните
превозни средства за осигуряване безопасност на движението е значително по-завишена
спрямо тази не пешеходците, особено на децата. Налице са предпоставките на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът на
съпричиняване от страна на ищеца, съдът възприема да е 30 %. При отчитане на
приетото съпричиняване от 30 % като причинен принос, обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено на 21 000 лв.
За разликата от определения до пълния предявен
размер от 50 000 лв., частично от глобална сума от 90 000лв. искът обезщетение
за неимуществени вреди с пр. основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ срещу
застрахователя по "Гражданска отговорност"следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното
увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява
изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане, като
негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за забавено
изпълнение от момента на настъпване на деликта – 01.07.2016г.
По
иска за обезщетение на имуществените вреди:
От приетата фактура № ********** от 08.07.2016г. издадена от УМБАЛ „Св. Г.”***, за „освидетелстване на живо лице по негово
желание, с издаване на СМУ“, е
заплатена сумата от 30.00лв. от К.А.А.. Безспорно се установи, че разхода, чието обезщетяване се претндира не е
сторен за лечение и възстановяване на ищеца.
Според заключение на СМЕ с вещо лице д-р В. Т.
болничното лечение на малолетния ищец, както и всички пациенти деца
не се заплаща от родителите, доколкото НЗОК реинбурсира лечение на пациентите
деца. Последното и ноторен факт. Решаващият състав намира, че платената сума от
дядото на ищеца сума от 30.00лв. за
„освидетелстване на живо лице по негово желание, с издаване на СМУ“ е по
желание на близките, а не е предназначена за лечение и възстановяване, поради
което не е в пряка причинна връзка с процесния деликт. По изложените
съображения на иска за обезщетние имуществени вреди следва да се отхвърли, като
неоснователен.
По
разноските:
При този изход на спора, право на
разноски имат и двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената част, ответникът
съответно на отхвърлената. Ищецът е освободен от държавна такса и разноски,
съгласно чл. 83, ал.2 ГПК.
С оглед частично уважените искове, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от
ищеца, чрез неговата майка адвокат П.К.
от САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от иска в размер на 1023 лв. с ДДС.
С оглед изхода на спора по главния
иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да
заплати на ответника “Д.З.“АД сумата 307,40 лв., съставляваща съдебно-деловодни
разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, като сторените разноски
са на стойност 530 лв. - възнаграждения
за вещи лица в размер на 300 лв., 80 лв. депозити за допуснати свидетели и 150
лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради
освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски
по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса и
разноски по делото в размер на 840 лв., пропорционално на уважената част от
иска, както и 273 лв. възнаграждение на
вещи лица по СМЕ и АТЕ платени от
бюджета на съда, също пропорционално на уважената част от иска.
На основание изложеното, Софийски градски
съд, ГО, I -7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
“Д.З.“АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.А.А.
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.А. П.,
с адрес ***, на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с чл.45 ЗЗД,
сумата 21 000 /двадесет и една хиляди/
лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от травматични увреждания при ПТП, настъпило на 01.07.2016г. по вина на водача на л.а. „Фолксваген Пасат” с peг. № ******, ведно
със законната лихва, считано от 01.07.2016 г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
присъдения размер до 30 000лв., поради съпричиняване, а до пълния предявен размер от 50 000 лв.,
частично от глобална сума 90 000лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.А.А.
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.А. П. против
“Д.З.“АД, ЕИК ******, иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за заплащане на сумата 30.00 /тридесет /лева обезщететяване
на имуществени вреди за разход за
преглед при съдебен лекар след ПТП, настъпиило на 01.07.2016г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 01.07.2016год. до окончателното им
изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА “Д.З.“АД, ЕИК ******, да
заплати на адв. П.К. от САК, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв, сумата 1023 лв. с ДДС, адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.А.А. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Р.А.П., да заплати на “Д.З.“АД, ЕИК ******,
сумата 307,40 лв. съдебно -
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА
“Д.З.“АД, ЕИК ******, да заплати на
да заплати по сметка на СГС, сумата 840 лева държавна такса и 273 лева разноски за АТЕ и СМЕ,
платени от бюджета на съда,
пропорционално на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: