Р Е Ш Е Н И Е
№353
гр.Горна Оряховица, 02.08.2011г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, ОСМИ състав, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди и единадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
МИЛКОВА
при участието на секретаря Р.Г. и в
присъствието на прокурора ........, като разгледа докладваното от съдията
Милкова Гр.д. № 297 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с
правно основание чл.128 т.2 вр. чл.242 от КТ за
неизплатен остатък от трудово възнаграждение за м.01.2010г. и иск по чл.245
ал.2 от КТ във вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД за законна лихва
за периода от 31.01.2010г. до 31.01.2011 г., ведно с акцесорна
претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на исковата молба, до окончателното изплащане.
Ищецът Г.П.Г. ***, чрез
пълномощника си адв.Т. от ВТАК, излага твърдения в
ИМ, че работи в ответното дружество по силата на ТПО от
В СЗ ищецът, чрез
пълномощника си адв.Т. от ВТАК, поддържа исковете.
Ответникът „Аркус”
АД със седалище гр.Лясковец в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен
отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени. Признава факта, че между страните съществува ТПО и че основното
трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 599лв. Релевира
възражение, че за процесния месец 01.2010г.,
възнаграждението, което е изплатено на ищеца, е процентно съотношение между
добросъвестното и точно изпълнение на задълженията му по трудовия договор и
неговото недобросъвестно поведение, т.е. че Г. не е изпълнил пълно и точно
трудовите си задължения и че индивидуалното му месечно възнаграждение се
определя на основание чл.247 ал.2 от КТ – според изработеното, като изплатеното
на ищеца такова е в хипотезата по чл.266 ал.2 от КТ. В съдебно заседание, чрез
пълномощника си мл. адв. Ш. от ВТАК, поддържа
доводите, изложени в писмения отговор. Сезира съда с претенция за съдебни
разноски.
Съдът, след като изслуша
становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен между страните е
факта, че помежду им съществува ТПО, възникнало от сключен трудов договор за
неопределено време, по силата на което ищецът Г.П.Г. заема длъжност „маш. о-р произв. инст.” при
уговорена в трудовия договор 8 часова продължителност на работния ден.
Безспорен между страните е и факта, че уговореното основно трудово
възнаграждение за заеманата от ищеца длъжност е в размер на 599лв., посочен в
неподписано от страните Допълнително споразумение от 01.04.2008г. В същото е
визирано, че индивидуалното месечно възнаграждение на ищеца се определя,
съгласно чл.247 ал.2 от КТ /според разпоредбите на КТД и ВПОРЗ/.Безспорен между
страните е и факта, че за процесния м.01.2010г. на
ищеца е начислено трудово възнаграждение в размер на 357лв., в който
размер му е изплатено. Видно от извлечение от платежна ведомост за м.01.2010г.,
начисленото на ищеца трудово възнагарждение в размер
на 357лв. е по труд. норми /разценка/, като според изработеното е начислявано и
изплащано на ищеца трудово възнаграждение и за следващите процесния
месец месеци до края на 2010г., видно от приетите като доказателства извлечения
от платежни ведомости за посочения период. Не се спори, че на ищеца не е
изплатен от работодателя претендирания остатък от
242лв. до пълния размер на уговореното основно трудово възнаграждение за
длъжността от 599лв. Фактът, че между страните е уговорено, че размерът на
трудовото възнаграждение се определя според изработеното, се доказва от ЛТД на
ищеца, в частност от подписано от страните допълнително споразумение от
01.09.2007г. – по условията на чл.247 от КП /според изработеното/. От събраните
гласни доказателства – свидетелски показания на Н. и Л., се установи, че за процесния м.01.2010г. ищецът е полагал труд и е имал пълен
отработен месец, но за този месец е имал ниска заработка
и не е изпълнил трудовата си норма, като не си е изработил основното трудово
възнаграждение. Свид. Н., ръководител производствено
отделение, установи, че ищецът бил предупреждаван, че изостава с изпълнението
на личния отчет и заработката на заплатата си, като,
с оглед ниската заработка, той е завишил
възнаграждението на ищеца за разликата от заработения размер от 256,50лв. до
изплатения му и начислен размер от 357лв., преразпределяйки от фонд работна
заплата, за сметка на други работници. И двамата разпитани свидетели
установиха, че работната заплата на ищеца се начислява и изплаща на база
отразеното в личния отчет, като на ищеца заплатата се формира на основа
заработено, като всяка една операция е нормирана за единица бройка и за 8ч.
трябва да се направят определените бройки, за да може да се достигне
договорената основна заплата. Свидетелите установиха, че за м.01.2010г. ищецът
не е наказван дисциплинарно, както и че машините, с които е работил, са били
изправни и е нямало престой, поради производствени причини.
По делото е назначена СИЕ,
като видно от писменото заключение на ВЛ Я.Н.И., в РПВ е начислена
основна заплата 357лв. за м.01.2010г., като заработеното трудово възнаграждение
от ищеца за процесния месец е 256,50лв., и не е
конкретизирано основание, от което да става ясно откъде идва разликата от
основно и изработено в размер на 100лв. Видно от СИЕ, неизплатения остатък
спрямо договорено основно възнаграждение е 242лв.
По делото са приети като
писмени доказателства действащ КТД и приетите в ответното дружество Вътрешни
правила за организация на работната заплата.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл.128 т.2 вр. чл.242 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение:
Искът е процесуално
допустим.
Разгледан по същество се
явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
За да уважи искова
претенция по чл.128 т.2 вр. чл.242 вр. чл.245 ал.1 от КТ съдът следва да установи наличието на
съществуващо/вало между страните трудово
правоотношение и факта на неизпълнение от страна на работодателя-ответник на
задължението му за заплащане на дължимото за положения от работника/служителя
труд трудово възнаграждение.
В процесният
случай безспорно се установи, че между страните съществува ТПО, възникнало от
сключен трудов договор за неопределено време, по силата на който ищецът заема
длъжност „маш. о-р произв. инстр.” с договорено в трудовия договор между страните
основно трудово възнаграждение в размер на 599лв. Не се спори, че ищецът
престира труд в
цех 2150.
Съгласно чл.22 ал.1 от НСОРЗ /обн. ДВ,
бр.9/26.01.2007г., в сила от 01.07.2007г./, организацията на работната заплата
в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата,
които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл.37 от КТ. На основание
чл.22 ал.3 т.4,5,6 от НСОРЗ, във вътрешните правила за работната заплата
задължително се включват правила и процедури за оценяване на трудовото
изпълнение, системи за заплащане на труда и правила и процедури за
определяне на индивидуалните работни заплати. Съгласно чл.4,5 от
приетите в ответното дружество в изпълнение на чл.22 от НСОРЗ „Вътрешни правила
за организация на работната заплата” основните месечни заплати на работещите в
дружеството по ТПО се определят на основа на оценката на работното място, при
което се отчитат, сложност на труда, отговорност на труда, параметри на
работната среда и е присъдена квалификационна степен, като за VІІ
квалификационна степен, каквато е присъдена за заеманата от ищеца длъжност,
основната работна заплата на работно място е в размер на 598лв., каквато в
размер на 599лв. е уговорена между страните в трудовия договор в процесния случай. Съгласно чл.4 ал.1 от НСОРЗ, основната
работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови
задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или
длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда
и времетраенето на извършваната работа. При прилагането на сделни
форми и системи на заплащане на труда основната работна заплата следва да
съответства на 100-процентно изпълнение на утвърдените трудови
норми. В процесният случай, съобразно чл.247 ал.1
пр.2 от КТ, между страните е уговорено определяне на размера на
индивидуалното трудово възнаграждение, според изработеното, при
условията на чл.247 ал.2 от КТ, което се установява както от подписаното между
страните Допълнително споразумение към трудовия договор от 01.09.2007г., от
визираното в допълнително споразумение помежду им от 01.04.2008г., така и от
съдържащите се в раздел 5 от приетите в ответното дружество „Вътрешни правила
за организация на работната заплата” правила за изготвяне на индивидуалните
работни заплати в поделение 2150, в което работи ищеца, от които е видно, че
сумираните начислени дневни заработки е окончателната
месечна заработка, изплащана на работниците като
индивидуално трудово възнаграждение. Между страните е уговорено, че
индивидуалното месечно възнаграждение се определя по условията на чл.247 ал.2
от КТ /според КТД и ВПОРЗ/, като разпоредбите на ВПОРЗ относно размера на
трудовото възнаграждение за единица изработка /трудова норма/ са неразделна
част от трудовия договор на ищеца и с препращането към ВПОРЗ са уговорени между
страните по делото, при спазване изискванията на чл.247 ал.2 от КТ. В раздел 2
от приетите в ответното дружество ВПОРЗ се съдържат правилата за определяне и
коригиране на трудовите норми и разценки, реда за разработването и
утвърждаването им, неразделна част от трудовия договор на ищеца, доколкото е
уговорено, че индивидуалното трудово възнаграждение е по условията на чл.247
ал.2 от КТ /според КТ и ВПОРЗ/. Според раздел 3 от ВПОРЗ, личният картон е
единственият документ, по който на работника или служителя може да се начисли
заплата. В тази връзка, видно от личен картон на ищеца за процесния м.01.2010г., същият е заработил 256,50лв.,
съобразно изпълнените от него операции и определените индивидуални разценки за
1бр., като ръководителят производствено поделение Н. /разпитан като свидетел/,
от общия заработен фонд от бригадата, му е определил в личния картон
индивидуално възнаграждение от 357лв. /със 100лв. над заработката/,
в който размер от 357лв. е начислено индивидуалното трудово възнаграждение на
ищеца за м.01.2010г., съгласно ведомост за заплати, респ. му е изплатено.
Уговореното между страните основно трудово възнаграждение от 599лв. се дължи на
ищеца, съобразно чл.4 ал.1 изр. 2 от НСОРЗ, при приложимата в случая сделна форма и система на заплащане на труда, при 100 –
процентно изпълнение на утвърдените с ВПОРЗ трудови норми, каквото в случая не
е налице, видно от личен картон на ищеца за процесния
месец и от събраните гласни доказателства. В процесният
случай от събраните по делото гласни доказателства се установи, че за процесният м.01.2010г. е имало поръчка за цех 2150 и че
ищецът не е изпълнил трудовата норма, на която съответства 100-процента
заплащане на уговореното основно трудово възнаграждение, поради което и на
основание чл.266 ал.2 от КТ, за неизпълнението на трудовите норми по вина на
ищеца, му се дължи индивидуално трудово възнаграждение според изработеното или
в размер на 357лв., съгласно личен картон, което му е начислено и изплатено.
При поръчка, на ищеца се дължи уговореното основно трудово възнаграждение при
100 –то процента изпълнение на трудовите норми, каквото изпълнение в случая не
е налице. Неизпълнението на трудовите норми е по вина на ищеца, което се
установи от събраните по делото гласни доказателства, доколкото свидетелят
Л.установи, че П. „просто по-бавно работи, ниска производителност”. В случая
неизпълнението на трудовите норми е по вина на работника, поради което
приложимата норма е чл.266 ал.2 от КТ. Не е налице хипотезата по чл.266 ал.1 от КТ, че на ищеца да се дължи не по-малко от уговореното му основно
възнаграждение за пълно изпълнение, каквото се дължи, когато работник или
служител не изпълни трудовите си норми не по своя вина. Ирелевантно
за приложението на чл.266 ал.2 от КТ е дали ищецът е наказан дисциплинарно или
не за неизпълнение в пълен обем на възложената работа. Доколкото липсват
доказателства дали ищецът е член на Синдикат – страна по действащия КТД или
присъединил се писмено към него член, не се доказа приложимост на нормите на
КТД по отношение на ищеца.
Предвид горното, дължимото на ищеца индивидуално трудово възнаграждение за
м.01.2010г., според изработеното, при неизпълнение на трудовите норми по негова
вина, е в размер на 357лв., съгласно личен отчет за същия месец, което му е
изплатено от работодателя, поради което предявеният иск по чл.128 т.2 вр. чл.242 от КТ за разликата от 242лв. до размера на
уговореното основно трудово възнаграждение от 599лв., се явява неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли, ведно с акцесорната
претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на ИМ до окончателното изплащане.
По иска по чл.245 ал.2 от КТ вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли.
Искът по чл.245 ал.2 от КТ вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва за забава изплащането на трудовото
възнаграждение е акцесорен, поради което отхвърлянето
на главния иск за трудово възнаграждение води до неоснователност и на акцесорния иск за мораторна лихва
за забава. Не е налице твърдяното частично неизпълнение от работодателя на
негово задължение за заплащане на остатък от трудово възнаграждение, за което
да дължи на работника обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до датата на предявяване на ИМ.Въпреки че искът се отхвърля, доколкото
е недоказан по основание, същият е неоснователен и в претендирания
размер от 58лв., доколкото обезщетението в размер на законната лихва, изчислено
върху претендираната главница от 242лв. за периода от
31.01.2010г. до 31.01.2011г., в случай, че искът би бил основателен, е в размер
на 25,05лв., изчислен от съда по реда на чл.162 от ГПК по своя преценка / с
помощта на епи- калкулатор/, а не в претендирания такъв от 58лв.
При този изход на делото
се явява неоснователна претенцията на ищеца за съдебни разноски /за адв. възнаграждение/ и следва да се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК се явява основателна
претенцията на ответника за присъждане на направените по делото съдебни
разноски /за адв. възнаграждение за един адвокат/ в
размер на 400лв., които следва да се възложат в тежест на ищеца.Съдът присъжда
разноските за адвокат в заплатения от ответника размер, в който са направени,
доколкото до приключване на устните състезания не е сезиран от насрещната
страна –ищец с искане по чл.78 ал.5 от ГПК за намаляването им, поради
прекомерност.
Независимо от изхода по спора в тежест на ищеца не следва да се възлагат ДТ и
разноски по делото, доколкото на основание чл.359 от КТ производството по
трудови дела е безплатно за работниците и служителите.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.П.Г. ***, с ЕГН
**********, против „АРКУС” АД със седалище гр.Лясковец, ул.”В. Левски”
№219, с ЕИК *********, иск с правно основание чл.128 т.2 вр.
чл.242 от КТ за неизплатен остатък от основно трудово възнаграждение в размер
на 242лв. за м.01.2010г., ведно с акцесорна претенция
за законна лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на ИМ до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.П.Г. ***, с ЕГН **********, против „АРКУС” АД
със седалище гр.Лясковец, ул.”В. Левски” №219, с ЕИК *********, иск с правно
основание чл.245 ал.2 от КТ вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 58лв. върху неизплатен остатък
от основно трудово възнаграждение от 242лв. за м.01.2010г. за периода от датата
на изискуемостта 31.01.2010г. до 31.01.2011г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Г.П.Г. за присъждане на направените по
делото съдебни разноски /за адв. възнаграждение/,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Г.П.Г. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „АРКУС”
АД със седалище гр.Лясковец, ул.”В. Левски” №219, с ЕИК *********, сума в
размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направените по
делото съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от
връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………