Р Е Ш Е Н И Е
№ 180
гр. Перник, 27.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи
въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ КОВАЧКА
2. мл.с.
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от мл.съдия
К. Костадинова в.гр.д. № 223 по
описа на съда за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение №
17/26.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1177/2018 г. по описа на Районен съд –
гр. Р., първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на С.С.К., с ЕГН: **********
като баща и законен представител на малолетното си дете *** с правно основание
по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс СК) против майката на детето М.С.С., с
ЕГН: ********** за предоставяне упражняването на родителските права над детето ***,
за определяне местожителството му при бащата и за определяне на режим на
контакти с майката, както и на месечна издръжка, платима от нейна страна чрез
бащата.
Със същото
решение и предвид направени в отговора на исковата молба съответни насрещни
искания по чл. 127, ал. 2 от СК от М.С.С. като майка и законен представител на
малолетното дете ***, първоинстанционният съд е предоставил упражняването на родителските
права спрямо малолетното дете *** на
нейната майка М.С., като е определил и местоживеенето на детето при майка му на
адрес: ***. Спрямо ищеца С.К. е определен режим на лични отношения, както
следва: същият може да взема детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, с преспиване в дома си в *** от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката;
на четна година бащата ще прекарва с детето коледните и новогодишните празници,
а майката ще прекарва с детето великденските празници, на нечетна година –
обратно; относно личните празници на детето – на четна година детето ще прекарва
рождения си ден – *** с майката, а на нечетна година – с бащата. С.К. е осъден
и да заплаща на малолетното си дете ***, чрез нейната майка М.С. месечна
издръжка в размер на 150 лева, считано от влизане на решението в сила, като за
разликата до пълния претендиран от майката размер от 200 лева искът е отхвърлен
като неоснователен.
С посоченото
решение ищецът е осъден и да заплати държавна такса в размер на 216 лева в
полза на РС – гр. Р..
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 1182/12.03.2019 г.,
подадена от С.С.К.,
с която същото се оспорва изцяло. Излагат се съображения, че атакуваният акт е
незаконосъобразен и неправилен. Твърди се, че първоинстанционният съд е направил
неправилен и едностранчив анализ на събраните по делото доказателства и
най-вече на депозираните свидетелски показания като при формиране на изводите
си е отдал предпочитание на свидетелите на ответницата, въпреки че същите са
нейни близки, а е пренебрегнал твърденията на свидетелите на ищцовата страна.
На следващо място се оспорват констатациите на съда, че детето посещава редовно
***, както и че майката работи на 4-часов работен ден. Акцентира се върху
обстоятелството, че в обжалваното решение многократно се посочвало, че бащата
бил осъждан, което било неправилно и несправедливо. Излагат се подробни доводи,
че жалбоподателят има желание и възможност да отглежда детето си и че същото ще
се чувства по-добре при него, отколкото при майката. Навеждат се и доводи, че
ответницата не полага достатъчно грижи за *** си. С тези аргументи се иска
първоинстанционното решение да бъде отменено като бъде постановено друго, с
което предявените искове да бъдат уважени.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна – М.С.С. е
постъпил писмен отговор с вх. № 1520/01.04.2019 г., с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за
правилност, законосъобразност и обоснованост на атакуваното съдебно решение.
Твърди се, че първоинстанционният съд е подложил на задълбочен анализ всички
събрани по делото доказателства, като решението не страда от пороците,
релевирани от жалбоподателя. Претендира разноски и
пред двете инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят редовно призован се явява
лично и с адв. Б. Б.. Последната поддържа въззивната жалба, не прави
доказателствени искания. По същество излага доводи за уважаване на жалбата с
оглед основателността на исковите претенции. Обръща внимание на представения
пред въззивния съд социален доклад. Акцентира върху обстоятелството, че срещите
между детето и жалбоподателя като негов баща не се изпълняват съобразно
първоинстанционното съдебно решение. В тази връзка посочва, че ответницата
ограничава срещите между бащата и малолетното дете, което следва да се вземе
предвид с негативно значение при възлагане на родителските права. На следващо
място посочва, че жалбоподателят има необходимите възможности и условия да
полага грижи за *** си, доколкото работи и разполага с жилище. В тази връзка
обръща внимание, че майката е безработна, няма собствено жилище и разчита
преимуществено на помощта на приятеля си и семейството му. Обръща внимание и
върху обстоятелството, че липсват достатъчно данни дали детето посещава редовно
***, и ако не какви са причините за това. Иска жалбата да бъде уважена по
съображения, изложени в писмена защита, а първоинстанционното решение да бъде
отменено изцяло като вместо него бъде постановено друго, с което предявените от
жалбоподателя искове да бъдат уважени. Претендира разноски и пред двете
инстанции.
Насрещната
страна М.С.С. редовно призована, се явява лично в съдебното заседание пред
въззивния съд и заедно с адв. Т.П.. Последният поддържа депозирания отговор
срещу въззивната жалба, не прави доказателствени искания. По същество излага
доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното решение. Посочва, че
ищецът осъществява срещи с детето съобразно своето желание. Уточнява, че на
този етап същият не следва да взима детето с приспиване. Посочва и че
действително майката е безработна, но предстои да се регистрира в НОИ. Допълва,
че няма изменение във фактическата обстановка между страните в сравнение с
тази, установена от първоинстанционния съд. По тези съображения и предвид
изложеното в писмени бележки иска жалбата да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло.
В съдебното
заседание пред въззивния съд жалбоподателят С.К. уточнява, че не е разговарял с
ответницата относно възможността за спогодба. Ответницата М.С. от своя страна
твърди, че няма доведерие на жалбоподателя, а само на майка му, поради което
счита, че не може да се постигне спогодба.
Представител
на дирекция социално подпомагане гр. Р. не се явява пред въззивния съд като от
същата е постъпил социален доклад.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради
което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.
Пернишкият
окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд – гр.
Р. от 31.12.2018 г., подадена от С.С.К.. Със същата са предявени обективно
съединени искове с правно основание по чл. 127, ал. 2 от СК – за
предоставяне упражняването на родителските права над детето *** на бащата, за
определяне местожителството му при същия и за определяне на режим на контакти с
майката, както и на месечна издръжка, платима от нейна страна чрез бащата. В
исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са живели заедно в периода от
2015 г. до 2018 г. като на *** г. се е родила *** им ***. Посочва се, че през
м. ноември майката напуснала общото жилище и оставила детето при баща му, който
се грижел за него, но имали уговорка и тя го взимала от време на време. Това
положение продължило до края на м. декември, когато ответницата окончателно
взела дъшеря си при себе си като двете заживели при новия й приятел. Твърди се,
че след като взела детето майката не допускала повече ищеца да се вижда с него,
като дори имало конфликти между неговите родители и новия й приятел. На
последно място се допълва, че същият има собствено жилище и доходи от трудов
договор. По тези съображения ищецът счита, че може да полага адекватни грижи за
малолетната си ***, поради което и иска предявените искове да бъдат уважени.
В постъпилия
в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответницата е оспорила предявените искове.
Едновременно с това е предявила насрещни искове по чл. 127, ал. 2 от СК –
за предоставяне упражняването на
родителските права над детето *** на нея и за определяне местожителството му
при същата, както и за определяне на режим на контакти с бащата, както и на
месечна издръжка, платима от негова страна чрез нея като майка. В отговора се
твърди, че ответницата се е разделила с ищеца, след като същият започнал да
употребява алкохол и да проявява агресия спрямо нея и детето, което довело и до
влошаване на отношенията в семейството. Посочва, че от раждането на детето до
настоящия момент се е грижела постоянно за *** си като до раздялата семейството
живеело в наето от нея жилище. Уточнява, че след раздялата си с ищеца не е
изоставяла детето, а му е давала възможност да го вижда често като го е
оставяла на грижите на неговите родители. Посочва, че от средата на м. декември
2018 г. живее на семейни начала с приятеля си Кр. М. Отрича да е имало конфликт
между последния и родителите на ищеца. Уточнява, че в дома на М. тя и
малолетната *** се чувстват добре, тъй като има всички необходими условия за
нормалното отглеждане и възпитание на детето. Посочва и че *** й посещава
редовно ***, а в грижите за нея ответницата може да разчита на помощ от страна
на родителите си, приятеля си и неговите родители. Допълва и че ищецът е
осъждан няколкократно като дори е изтърпявал наказание лишаване от свобода след
раждането на детето. По тези съображения иска предявените от нейна страна
насрещни искове да бъдат уважени, доколкото счита, че е в състояние да полага
необходимите грижи за *** си.
Като
доказателства в първоинстанционното производство са приети: удостоверение за раждане
на ***, удостоверения за постоянен и настоящ адрес на М.С., удостоверения за
постоянен адрес на ***, трудов договор на М.С., удостоверение за семейно положение
на М.С., жалба от М.С., жалба от К. М., социален доклад от ДСП-гр. Р., трудов
договор и допълнително споразумение към него на С.К., фиш за спешна медицинска
помощ на С. К., справка за съдимост на С.К., служебна бележка от ***. По делото
са събрани и гласни доказателства – чрез разпит на свидетелите М. Б., С. Р., К.
М. и О. С. (майка на ответницата). Разпитан е
и социален работник – Р. А.. По реда на чл. 59 от СК са изслушани и страните в
производството.
Въз основа
на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е
приел за установено, че последните имат ненавършила пълнолетие дъщеря. Приел е
също и че и двамата родители имат желание да отглеждат детето, имат на
разположение жилища, работят и получават доходи, като могат да разчитат и на
помощта на свои близки. Като е изходил от интереса на детето и конкретните
специфични за настоящия случай обстоятелства, районният съд е изложил подробни
доводи, че упражняването на родителските права спрямо *** следва да бъде
предоставено на нейната майка, при която следва да бъде постановено и
местоживеенето на детето. В тази връзка първостепенният съд е определил на
ответника лични отношения с последното и го е осъдил да му заплаща издръжка
чрез ответницата.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС – гр. Р. в предвидената
от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което същото е валидно.
По отношение на допустимост настоящият състав на въззивния съд намира
постановения първоинстанционен акт за допустим в обжалваните части.
По въпросите
за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите,
посочени във въззивната жалба.
От фактическа страна между страните не се спори, а и от представените по
делото доказателства се установява, че същите нямат брак, но от съвместното им съжителство в периода 2015 –
2018 г. имат едно дете ***, родено на *** г. Не е спорно също така че през м.
ноември 2018 г. ответницата С. е напуснала съвместното жилище, като в края на
м. декември същата година, заедно с детето, се е установила да живее в дома на
св. К. М.. Като причини за раздялата страните сочат различни обстоятества –
ищецът твърди, че ответницата го е напуснала заради новия си приятел св. М., а
според майката отношенията между нея и бащата са се влошили, защото същият е
започнал да употребява алкохол и да проявява агресия. Допълва, че не се грижел
за детето, а такива грижи е полагала майка му (бабата на детето по бащина
линия). Относно възможносттите си да отглежда детето
всеки от родителите счита, че има по-голям родителски капацитет в тази насока.
В тази връзка и двамата посочват и че разполагат с жилище и могат да разчитат
на свои близки. От представените по делото доказателства се установява, че
ищецът работи, а ответницата макар също да е работила по време на
производството пред първата инстанция, пред въззивния съд заявява, че към
настоящия момент е безработна, но ще се регистрира в НОИ.
В показанията си св. М. Б. посочва, че за детето
се грижи преимуществено новият приятел на майката, доколкото същата работи в ***.
От своя страна св. С. Р. твърди, че макар да няма преки впечатления от грижите,
които ответницата полага за *** си, то когато е виждала детето същото е било
под грижите на майката на ищеца. Отрича да е виждала последния да употребява
алкохол. Св. К. М. посочва, че заедно с ответницата и *** й живеят в дома на
родителите му, които също помагат в отглеждането на детето. Твърди, че има
трудови доходи и се грижи за малолетната *** и майка й. Уточнява, че от ответницата
знае за агресия от страна на ищеца спрямо нея. Допълва и че последният му е
отправял заплахи. Майката на ответницата – св. О. С. посочва, че отношенията
между дъщеря й и ищеца са се влошили по повод проблеми на същия с правосъдието.
Твърди, че знае за проявена от ищеца спрямо ответицата агресия. Допълва, че е
помагала на дъщеря си за отглждане на детето още докато последната е живяла с
ищеца. Уточнява, че тя и съпругът й (дядото на детето по майчина линия) продължават да
помагат на ответницата и към настоящия момент при необходимост. В тази връзка при преценката на депозираните от всички
свидетели показания въззивният съд намира, че същите са достоверни и
последователни като противоречията в тях се дължат на различната степен на
близост съответно на различното естество на впечатленията, които всеки свидетел
е имал спрямо поведението на страните. Относно показанията, свързани с
работното време на ответницата в ***, въззивният съд не намира за нужно да ги
обсъжда, доколкото пред същия последната заяви, че е напуснала посочената
работа. По тези съображения при формиране на правните си изводи, настоящият
състав взема предвид всички събрани свидетелски показания, в това число тези на
св. О. С., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото последната е майка на
ответницата.
На следващо място от представени по делото жалби
до РУ-гр. Р. и РП-гр. Р. също се установява, че между ищеца и ответницата и
нейния приятел съществува конфликт, който се е проявявал включително в
присъствието на детето. От изготвена за нуждите на производството справка за
съдимост е видно и че ищецът С.К. е осъждат неколкократно включително на
ефективно лишаване от свобода.
По делото са изготвени и два социални доклада – в
хода на производството пред районния съд и в хода на производството пред
въззивната инстанция. В същите се съдържа изчерпателна информация за
отношенията между страните, както и отношенията между детето *** и нейните
родители. От доклада, депозиран пред въззивния съд става ясно, че детето
постоянно търси присъствието на майка си, но е привързано и към двамата си
родители, като контактува с баща си и роднините си по бащина линия редовно. Посочва
се, че ответницата осигурява на детето всички необходими условия за
отглеждането му като средата, в която същото живее е подходяща за неговото
възпитание. От доклада е видно и че и двамата родители разчитат за отглеждането
на детето на помощта на свои близки. Становището на ДСП – гр. Р. по предявените
искове е да се постанови решение, с което родителските права да бъдат
предоставени на майката като на бащата бъде определен режим на лични отношения,
както и издръжка, която същият да заплаща, доколкото това съответства в
най-пълна степен на интересите на детето.
Така
установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
За да се определи кой от родителите да упражнява
родителските права спрямо детето при заявено искане и от двамата, съгласно
трайната съдебна практика, а и задължителната такава (Постановление
на пленума № 1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на Върховния съд) съдът следва да изхожда основно и преди всичко от
интереса на детето. При преценката във връзка с този критерии, следва да се
вземат предвид всички обстоятелства по делото в тяхната съвкупност. Доколкото
обаче законът не посочва обстоятелствата от значение за определяне на мерките
относно упражняването на родителските права, то същите са изведени от съдебната
практика и обобщени в цитираното ППВС. В тази връзка съгласно последното решаващият
състав следва да прецени възпитателските качества на родителите, моралния им
облик, желанието на всеки родител да отглежда и възпитава детето, привързаността
на детето към родителя, пол, възраст на същото, оказване помощ на родителя от
трети лица при отглеждането, социалното обкръжение, жилищно-битовите нужди и
други материални условия на живот, които са от значение за конкретния казус.
В тази насока предвид спецификата на настоящия
случай въззивният съд също счита, че майката е този родител, при когото следва
да живее детето *** и на когото съответно следва да се възложи упражняването на
родителските права върху него. До същия извод по същество е достигнал и първостепенният
съд, като е изложил и подробни мотиви, за да обоснове решението си. Последните
въззивният съд намира за логични, подробни и правно обосновани като в
съответствие с цитираната задължителна съдебна практика същите отчитат всички
посочени по-горе обстоятелства от значение за преценка интересите на детето. По
тези съображения настоящият съдебен състав възприема мотивите, изложени от
районния съд, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях без да счита за
необходимо да ги преповтаря отново в своя съдебен акт. В тази връзка следва да
се отбележи, че детето е *** на *** възраст. Освен това съгласно социалния
доклад същото търси постоянно присъствието на майка си, което присъствие
предвид ниската му възраст все още до голяма степен му е жизнено необходимо. По
отношение на възпитателските качества на майката въззивният съд счита, че
въпреки младата си възраст същата има необходимите родителски и възпитателски
умения, за да отглежда *** си.
Във връзка с конкретните възражения, наведени от
страните в хода на производството пред въззивната инстанция обаче решаващият
състав намира за нужно да отбележи в допълнение и следното:
На първо място въззивният съд не споделя доводите
на жалбоподателя срещу извършената от първата инстанция преценка на
депозираните пред нея свидетелски показания. В тази връзка настоящият състав
отбелязва, че между последните не са налице съществени противоречия, доколкото
свидетелите изнасят сведения за различни обстоятелства от живота на страните.
Този извод заедно с наличието на несъществени противоречия в същите, както бе
посочено и по-горе, обаче се обяснява с различната житейска близост на
свидетелите спрямо всяка от страните по делото. В тази връзка е естествено
майката и приятеля на ответницата да имат по-подробни и по-непосредствени
впечатления от отношенията между страните и от поведението им в това число
спрямо детето, в сравненине с другите две свидетелки. По тези съображения е и
логично показанията им да са обсъдени по-задълбочено от районния съд при
формиране на правните му изводи. Това обаче не означава, че последният не е отчел
в достатъчна степен и показанията на св. Р. и св. Б.. В тази връзка въззивният
съд намира за нужно да отбележи, че при формиране на правните си изводи на свой
ред взема предвид показанията на посочените две свидетелки, доколкото намира същите
за логични и последователни, но също отчита обстоятелството, че и двете имат
сравнително ограничени и епизодични впечатления от отношенията между страните,
както междувпрочем сама признава и св. Р.. Същевременно при преценката си
въззивният съд също не пренебрегва факта, че както от страна на св. С. като
майка на ответницата, така и от страна на св. М. като нейн интимен приятел, е
налице възможна заинтересованост от изхода на делото. Посоченото
обстоятелството обаче само по себе си не може да обоснове недостоверност на
депозираните от същите показания, доколкото по делото липсват основания, които
да обусловят такъв извод. Освен това, както бе отбелязано и по-горе, поради
близостта си с ответницата и малолетната *** е житейски логично посочените
свидетели да имат последователни и непосредсвени впечатления както от
отношенията между страните, така и от отношенията между последните и детето им.
На следващо място по делото безспорно се
установява, че отношенията между ищеца от една страна, и ответницата и приятеля
й св. М., от друга страна са влошени. Установява се също, че именно поведението
на ищеца води да пораждането на конфликтни ситуации. Освен това видно от
представената справка за съдимост последният има няколко престъпни прояви.
Посочените обстоятелства в контекста на цитираното ППВС представляват индиции
за моралния облик на ищеца, който също следва да се вземе предвид при
преценката за възлагане упражняването на родителските права с оглед интересите
на детето. Действително, както посочва жалбоподателят, на същите не следва да
се отдава решаващо значение при формиране на тази преценка, но това не означа,
че последните трябва да бъдат и изцяло пренебретнати.
Относно доводите за липсата на трудова
ангажираност на ответницата, изложени пред въззивния съд, както и за
обстоятелството, че не разполага с жилище нейна лична собственост, същите
настоящият състав намира за неоснователни. На първо място относно жилището
липсват доказателства жалбоподателят също да притежава такова лична негова
собственост. Това обаче не е и необходимо, доколкото въззивният съд не намира
за обстоятелство от определящо значение как всеки от родителите осигурява
жлищно битовите нужди на детето след като последните на практика са осигурени и
от двамата съгласно представените социални доклади. Не е от решаващо значение
при преценката относно възлагане упражняването на родителските права и
обстоятелството, че към настоящия момент ответницата е безработна. Видно от
доказателствата по делото същата е в работоспособна възраст, като до
приключване на производството пред районния съд е полагала труд. В тази връзка
са налице данни, че последната има желание и възможност да полага труд като
оставането й без работа на този етап не е трайно състояние. Нещо повоче
последното е и житейски логично предвид младата й възраст. В този смисъл не
може да се приеме, че същото се отразява негативно върху възпитателските й
качества, нито върху възможностите й да отглежда *** си. За пълнота следва да
се отбележи, че самият жалбоподател в производството пред районния съд е
излагал подробни доводи, че съществувавщата към онзи момент трудова
ангажираност на ответницата е представлявала пречка същата да полага достатъчно
грижи за *** си.
Неоснователен е и доводът, че детето не посещава
редновно ***, доколкото в представения и неоспорен пред въззивния съд социален
доклад, изрично е посочено, че *** посещава такава. Освен това последното
обстоятелство в крайна сметка се потвърждава и от приложената служебна белека
от ***.
Доводът, че майката разчита на свои близки за
отглеждането на детето като аргумент срещу присъждане упражняването на
родителските права, въззивният съд също намира за неоснователен. Посоченият
извод на първо място следва от обстоятелството, че самият жалбопоподател също
твърди, че разчита на свои близки за оглеждането на *** си. На второ място
предвид възрастта и на двамата родители и особено на майката, а и предвид
възрастта на детето (* години), въззивният съд
намира за житейски естествено и логично същите да разчитат на помощта и
подкрепата включително във финансово отношение на свои близки за отглеждането и
възпитанието на малолетната ***.
Относно твърдението, че майката ограничава
срещите между бащата и детето, същото до голяма степен се опровергава от
представения пред въззивния съд социален доклад, където е посочено, че ***
контактува редовно с ищеца, макар срещите да не са с голяма продължителност, а
и с роднините си по бащина линия. По тези съображения дори да се приеме, че на
този етап от развитие на отношенията между страните, срещите между жалбоподателя
и *** му се осъществяват в по-ограничен обем спрямо постановеното от районния
съд в обжалваното решение, то липсват достатъчно данни или доказателства това
обстоятелство да се дължи на поведението на майката. В тази връзка последното
не може да се тълкува в нейна вреда при формиране на преценката за възлагане
упражняването на родителските права.
С оглед предоставянето на родителските права на
майката, на бащата следва да се определи режим на лични контакти с детето. Този
контакт ще бъде обезпечен в най-голяма степен по начина, посочен от районния съд.
Постановеният от последния режим е съобразен с фактическата обстановка по
делото и с обстоятелството, че предвид възрастта на детето последното все още
до голяма степен е зависимо от майката и има необходимост от присъствието й. Същевременно
определеният от районния съд режим дава възможност са периодични, ритмични
срещи между бащата и детето, възможност за пренощуване и по-продължителен
престой през лятото и ваканциите, с което е постигната и целта на закона –
създаване на реална възможност за контакт между детето и родителя, на когото не
са предоставени родителските права и ясна регламентация на срещите, за да бъдат
избегнати бъдещи конфликти и недоразумения между родителите. Отчитайки
възрастта на детето и възможностите на родителите, районният съд е присъдил
издръжка, която според настоящия състав е достатъчна да покрие нуждите на
детето. Доколкото и в жалбата не са направени конкретни оплаквания относно
размера на издръжката, присъдена като платима от бащата, съдът намира, че не са
налице основания за промяна на този размер.
С оглед
гореизложеното въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
изцяло.
По исканията за разноски:
Разноски пред въззивния съд претендират и двете
страни по делото. С оглед изхода на спора обаче, такива се дължат единствено на
въззиваемата страна М.С.. Последната претендира разноски в размер на 300 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната
инстанция. Доколкото извършването на същите се доказва от представен договор за
правна защита и съдействие въззивният съд намира искането за основателно. По
тези съображения на въззиваемата следва да бъдат присъдени разноски в пълен
размер.
С оглед извода за неоснователност на въззивната
жалба искането за присъждане на разноски на жалбоподателя следва да бъде
оставено без уважение.
По отношение претенцията за разноски на
ответницата относно производството пред първата инстанция, доколкото последната
по същността си има характер на молба по чл. 248 от ГПК, то въззивният съд не е
компетентен да се произнесе по същата.
Водим от
горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
17/26.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1177/2018 г. по описа на Районен съд –
гр. Р..
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК С.С.К., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.С.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по в.гр.д. № 223/2019 г.
по описа на Окръжен съд – гр. Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.