РЕШЕНИЕ
№ 2583
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110218024 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. Б. срещу електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № **********, издаден от Агенция Пътна
инфраструктура /АПИ/, с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 5, вр. чл.179,
ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
- "глоба" в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
В подадената жалба чрез адв. А. се претендира отмяна на електронния фиш поради
допуснати процесуални нарушения при ангажиране на отговорността на жалбоподателя.
Жалбоподателят навежда доводи за липса на необходимите реквизити по чл. 189ж, ал. 1
ЗДвП в електронния фиш, включително и посочване на лицето, което е собственик на МПС.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а се
представлява от своя упълномощен представител – адв. А., която поддържа жалбата. Моли
за отмяна на фиша поради изложените доводи в жалбата и в представени подробни писмени
бележки. В тях адв. А. излага, че в електронния фиш неправилно като правно основание е
посочн чл. 187а, ал. 5 ЗДвП, който предвижда специална хипотеза за издаване на електронен
фиш вместо НП в алучаите по ал. 4. Но защитникът намира, че такава хипотеза не е била
налице и неправилно е издаден електронен фиш. Позовава се и на неприложимостта на
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП към момента на нарушението. Отделно от това намира,
че разпоредбата на чл. 179, ал.3а от ЗДвП посочена като нарушена касае водач, а описанието
на нарушението в електронния фиш съответства на разпоредбата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП
предвиждаща санкция за собственик на МПС. намира, че в случая е допуснато и нарушение
на чл.2, пар. 7 от Регламент 2020/204 на ЕК. Позовава се и на непропорционалност на
1
наложеното административно наказание. Моли за присъждане на разноски за адвокатска
защита по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Административнонаказващият орган – Агенция Пътна инфраструктура, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Георгиева, която оспорва жалбата. Моли за
потвърждаване на електронния фиш, тъй като е законосъобразен и обоснован. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.05.2023 г. в 07:03 часа, ППС – товарен автомобил – влекач марка „Рено“, модел
„Премиум“ с рег. № СО3931СК, с технически допустима максимална маса 19000 кг, брой
оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке, с обща технически допустима
максимална маса на състава 40000 кг., се движело по път А-6 /Автомагистрала „Европа“/, в
община Столична, км 60+705 с посока нарастващ километър, който път бил включен в
обхвата на платената пътна мрежа. Товарният автомобил бил собственост на НН Добрев
ЕООД, ЕИК *********. На посочената дата и час стационарна контролна точка 10191,
разположена на път А-6, км. 60+705, заснела посоченото превозно средство, като било
отчетено, че за него има тол декларация за преминаването, но платената категория (за МПС
до 12 тона и 5 оси) била по-малка от измерената. За установеното бил генериран
доказателствен запис № FBF56AEE872F2C41E053041F160ACF15 както и снимка на
тежкотоварното МПС с отбелязване на стационарната контролна точка, датата и часа на
записа и посоката на движение на специализирания автомобил.
Контролното устройство № 10191 представлява автоматично устройство за записване
на пътния трафик, разположено на метална рамка, неподвижно монтирана над път А-6 км.
60+705.
На 23.07.2024 г. законният представител на дружеството – собственик на МПС подал
декларация до АПИ по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, в която посочил, че на процесната дата
товарният автомобил е бил управляван от жалбоподателя В. С. Б., като приложил и копие от
неговото СУМПС към декларацията.
С оглед на горното, на дата 26.08.2024 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил
издаден Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, с който на основание чл. 187а, ал. 5, вр. чл. 179, ал. 3а от ЗДвП на водача на
превозното средство В. Б. е наложена глоба в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 139,
ал. 7 от ЗДвП.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 19.09.2024 г., като жалбата срещу
него е депозирана в АПИ на 03.10.2024 г., след което е окомплектована и изпратена до СРС
на 17.12.2024 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от приобщените
писмени доказателства, а именно доклад от електронната система за събиране на пътни
такси на АПИ, снимков материал от контролното устройство, справка за собственост на
МПС и за данни относно МПС, декларация за водача, управлявал МПС, известие за
доставяне на електронния фиш, становище от отдел "Управление на информационната
система и инфраструктура" на Национално тол управление, справка за датата на издаване на
фиша. Писмените материали са приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
283 НПК, като съдът ги кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179,
2
ал. 3 – 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство,
неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство – част от системата. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани
датата, часа и регистрационният номер на автомобила, представлява годно веществено
доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в
закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение. Затова съдът прие за
установено, че към посочените в електронния фиш дата и час – 18.05.2023 г. в 07:03 часа
процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За
същото МПС системите на АПИ са отчели, че към посочения момент е имало подадена тол
декларация за преминаването за посоченото МПС, но в нея е била вписана по-ниска
категория от действителната. От приложената справка за установеното нарушение се
установява, че подадената за МПС тол декларация се е отнасяла до категория с максимална
маса 12 тона и 5 оси. А от документите по делото се установява, че процесното МПС е било
съчленено, с максимална маса на състава от 40 тона. Габаритите на ППС се установяват и от
направената снимка от нарушението.
Собствеността на процесното МПС се установява от справката от АПИ, като същата не
се оспорва от жалбоподателя. Съдът се довери и на представената декларация от управителя
на дружеството – собственик на МПС, който под страх от наказателна отговорност е
посочил именно жалбоподателя като лице, което е управлявало товарния автомобил на
18.05.2023 г.
От жалбоподателя не се твърди да има неточност в подадената тол декларация, като
той не оспорва и че максималната маса на управляваното от него МПС е била значително
над 12 тона, каквато декларация е била подадена. А видно от становището от отдел УИСИ в
Национално Тол управление, АПИ, дължимата разлика за процесния сегмент, в който е
установено нарушението е 1.15 лева. жалбоподателят освен това и не твърди да е била
заплатена и компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 750 лева, което да е
довело и до анулиране на издадения срещу него електронен фиш.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в 14-дневния срок, от процесуално легитимирано лице и срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разглеждана по същество, същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 139, ал. 7
от ЗДвП, съгласно който „Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.
3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице.“
А съгласно чл. 179, ал.3а, ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
3
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва
с глоба в размер 1800 лева.
Съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б в
отсъствие на нарушителя, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му. В ал. 4 е посочено, че вписаният собственик, съответно ползвател, на МПС,
с което е извършено нарушението, се освобождава от административнонаказателна
отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако
в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В
случая законният представител на собственика на МПС е подал такава декларация. Но в
електронния фиш това не е отразено, не е посочено и в какво качество е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а единствено се съдържа позоваване на разпоредбата на
чл. 187а, ал. 5 ЗДвП. Същата постановява, че в случаите по ал. 4 въз основа на първоначално
издадения акт за установяване на административно нарушение не се издава наказателно
постановление и административнонаказателното производство се прекратява, а
първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В тези случаи се образува
административнонаказателно производство срещу лицето, за което са установени данни, че е
извършило нарушението.
Следователно, може да се предполага, въпреки липсата на представени доказателства
за това, че срещу дружеството-собственик на МПС е бил издаден предходен електронен
фиш, който е бил анулиран и след това е издаден нов фиш срещу жалбоподателя.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че неправилно той е
санкциониран чрез издаването на електронен фиш, което не е било допустимо към датата на
нарушението.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени
и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител,
когато това е предвидено в закон, контролните органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Следователно, за да
бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП /в редакцията й след изм. с ДВ бр. 13 от
13.02.2024 г., в сила към датата на издаване на електронния фиш/, „При нарушение по чл.
179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или
вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за
заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и
начините за доброволното й заплащане.
Следователно след 13.02.2024 г. е допустимо издаването на електронен фиш и при
нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. В процесния случай, обжалваният електронен фиш е
бил издаден на 26.08.2024 г., видно от представената от АПИ справка. Към тази дата не е
бил изтекъл и срока за издаване на АУАН за процесното нарушение /едногодишен от датата
на извършването му и тримесечен от установяване на нарушителя, който започва да тече от
4
датата на подаване на декларацията/, което да преклудира правото на наказващия орган да
ангажира отговорността на дружеството за установеното нарушение.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав прие, че към момента на
издаването на обжалвания електронен фиш законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 179, ал. 3а ЗДвП с
издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП.
Но въпреки това, съдът намира, че са налице други допуснати процесуални
нарушения, които са опорочили производството и водят до необходимост от отмяна на
електронния фиш.
В самия документ вмененото на жалбоподателя нарушение е описано по следния начин
– на посочената дата и място за ППС с рег. № СО3931СК частично не е заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2 ЗП, тъй като за тол таксата за преминаването е за
категория МПС, по-малко от реалното. Но така описано не е ясно каква е подадената за
товарния автомобил тол декларация, съответно за каква категория МПС е тя, какъв е
размерът на платената такса и съответно разликата до реално дължимата според наказващия
орган. А тези обстоятелства имат отношение към индивидуализацията на отговорността на
наказания субект. Това описание не съответства и на посочената като нарушена разпоредба
на чл. 10, ал.1, т. 2 ЗП, доколкото наказващият орган не е посочил и каква е трябвало да бъде
платената тол такса; какво е било конкретно изминатото разстояние и за кои тол сегменти.
Отделно от това в електронния фиш не е посочено и изпълнителното деяние на водача
на процесното МПС, което според чл. 139, ал. 7 от ЗДвП се изразява в това преди да потегли
да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса. Но в разпоредбата изрично е предвидено и едно изключение – освен ако
това задължение не е изпълнено от трето лице. В случая не е посочено дали жалбоподателят
е имал информация за вида на подадената тол декларация и посочената в нея категория на
МПС и от кого е била подадена тя. Липсва изцяло и посочване, че отговорността на
жалбоподателя е ангажирана в качеството му на водач, както и посочване кой е собственика
на процесното МПС, което е задължителен реквизит съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. Не е
посочено и че водачът е установен след подаване на декларация от законния представител на
дружеството-собственик на ППС. Съдът се солидаризира с доводите в жалбата, че така
описаното нарушение по-скоро съответства на нарушението на собственика на МПС по чл.
102, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който собственикът на ППС е длъжен да не допуска движението
му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.
10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС.
Липсата на ясно и недвусмислено описание на нарушението и всичките му елементи,
включително изпълнително деяние, размер на дължимата и неплатена такса и начина на
определянето й, както и относно местонахождението на конкретния пътен участък –
магистрала А6, км. 60+705 и дали той в действителност е бил включен в обхвата на
платената пътна мрежа, несъмнено е затруднило правото на защита на санкционираното
лице и представлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш.
Наказващият орган не е посочил в електронния фиш и по какъв начин е изчислена
вписаната във фиша такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 133 лева. Във фиша не е
посочен и размера на дължимата и неплатена сума за сегмента, който съгласно становището
от отдел УИСИ е 1.15 лева. А това обстоятелство е съществено с оглед преценката за
обществената опасност на извършеното и пропорционалността на наложената глоба.
Допълнително, по отношение на наведените доводи за нарушение на правото на ЕС,
5
както и относно липсата на пропорционалност между неплатеното задължение и наложената
на дружеството имуществена санкция, накратко следва да се има предвид следното:
Съгласно Решение на Съда на ЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 („Екострой" ЕООД
срещу Агенция „Пътна инфраструктура"), член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер
за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на
таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса" с
фиксиран размер. В този смисъл е прието, че разпоредбата на чл. 179, ал.3б, изр.1 и 3 от
ЗДвП противоречи на правото на ЕС, доколкото липсва предвидена възможност за
наказващия орган или съда да индивидуализира глобата/имуществената санкция съобразно
конкретиката на случая. Съдът намира, че това разрешение следва да намери приложение по
аналогия и в настоящия случай, доколкото правилото на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е идентично
и също предвижда абсолютно установен размер на санкцията, надвишаващ 1500 пъти
неплатената такса за конкретния пътен участък /в размер на 1.15 лева/
Съдът се солидаризира в известна степен и с изложения в жалбата довод,свързан с чл.
2, пар. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година
относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга
за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, съгласно
който доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки
случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност
за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато
такива са предвидени съгласно националното законодателство. Несъмнено, наказващият
орган не е извършил проверка за причината за липса на декларирани данни за превоза на
процесната дата и час, но Регламентът се отнася преди всичко до доставчиците на услугата
за таксуване, а не до контролните органи. В случая, настоящият съдебен състав счита, че в
случая, е следвало да се пристъпи към ангажиране административнонаказателната
отговорност на водача на МПС, едва след уведомяване от страна на доставчика на
електронна услуга за събиране на пътни такси на собственика и ползвател на ППС относно
отстраняване на техническата нередовност в бордовото устройство и при проявено
бездействие от ползвателя на услугата. Съответната нормативна уредба в чл. 10б, ал. 7-9 от
ЗП, в сила от 01.01.2024 г., актуална към датата на издаване на фиша, въвежда изрично това
изискване. В случая не се установява, нито се твърди това уведомяване да е било
предприето и да е предложена възможност за отстраняване на нередовността, преди да се
образува административнонаказателно производство. В случая с оглед данните за налична
тол декларация за различна категория МПС е следвало да се провери дали грешните данни
не се дължат на пропуск в работата на доставчика на електронната услуга или умишлено е
направен опит за плащане на такси в по-нисък размер. Това създава допълнителна неяснота
относно вмененото на дружеството нарушение.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да
бъде отменен изцяло като незаконосъобразен, поради което и претенцията за присъждане на
разноски за юрисконсулт е неоснователна.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП, съдът следва да разгледа и претенцията на
адв. А. за присъждане на разноските за адвокатска защита по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. С
6
оглед разпоредбата на чл. 63д ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на
жалбоподателя, като по делото в проведеното съдебно заседание е участвала лично
упълномощената адв. А., която е изготвила жалбата срещу фиша.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 03.10.2024 г.,
сключен между жалбоподателя и адв. А., в който е посочено, че адвокатът оказва безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал.
2 ЗА при безплатно предоставяне на защита, разноски се дължат на адвоката, който е
осъществявал защитата безплатно. А в чл. 38, ал. 1 от същия закон са изброени и
предпоставките за осъществяване на безплатна защита, като в договора между
жалбоподателя и адв. А. е посочено основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, без да се
представят доказателства, че жалбоподателят е материално затруднен, още повече и с оглед
данните, че същият е нает като водач на тежкотоварно МПС. Но съгласно константната
практика на ВКС, за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е
достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е
посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т. 1, 2 или 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната да установява
и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. В този
смисъл са и Определение № 521/06.11.2018 г. по ч.г.д. № 3956/18 г., ІV ГО; Определение №
118/15.03.2021 г. по ч.т.д. № 1469/20, І ТО; Определение № 97/12.02.2021 г. по ч.т.д. №
2895/19, ІІ ТО и др. Макар настоящият съдебен състав да намира, че подобен подход
нарушава принципите на конкуренцията и идеята на българския законодател да се
присъждат единствено реално направени разноски с изключения в лимитирани случаи, с
оглед изискването за предвидимост, съдът следва да се съобрази с посочената практика.
Следователно, АПИ следва да бъде осъдена да заплати директно на адв. А. адвокатско
възнаграждение за положения от нея труд. Съдът взе предвид постановеното решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-38/22, съгласно което съдът не е обвързан с размерите,
предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 480 лева с оглед размера на наложената глоба. Въз
основа на всичко изложено, съдът намира, че възнаграждение в размер на 300 лева се явява
справедливо и достатъчно, съобразено с липсата на фактическа или правна сложност по
делото и проведеното едно съдебно заседание.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, вр. чл.
63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция Пътна инфраструктура, с който на
жалбоподателя В. С. Б. на основание чл. 187а, ал. 5, вр. чл.179, ал. 3а от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание - "глоба" в размер
на 1800 лева за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА да заплати на адвокат Б. А.
сумата от 300.00 лева, представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска защита по
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8