О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/………….12.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на
…………….декември две хиляди и осемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно търговско дело № 1934
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на СТАНКА П.С.
с ЕГН ********** чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител адв. П.Й.Н. ВАК, срещу решение № 4087 от 15.10.2018г., постановено
по гр.д. № 18627 по описа за 2018г. на
ВРС
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно. Жалбоподателят счита за необоснован извода на първоинстанционния
съд за наличието на валидно възникнали облигационни отношения между страните,
съответно за дължимост на стойността на доставено количество вода в обекта.
Въвежда възражение за извършено от исковия съд процесуално нарушение, изразяващо
се в бездействие във връзка с даване на указания за уточняване вземането за
главницата по месеци и конкретни стойности по фактури. Сочи, че независимо от
депозирането на изрична молба от страна на особения представител в сочения
смисъл, съдът е оставил претенцията по иска неизяснена, с което е осуетил
възможността на ответника да направи в срок възражение за погасяване на
вземането за главница, съотв. за лихви, по давност. Настоява да бъде указано на
страната да поясни претенцията си, съотв. за отмяна на решението и отхвърляне
на иска изцяло.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна
„ВиК – Варна“ ООД гр.Варна не депозира писмен отговор.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и
отговоря на изискванията на чл. 260 от ГПК – подадена е от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения.
Доколкото е подадена от назначен особен представител на страната, държавна
такса не се внася предварително.
В решаващата си дейност въззивният съд
следва да се ограничи до преценка на валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение, а на неговата правилност – само по посочените в
жалбата конкретни доводи за неправилност на това решение. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. №
1/2001 г. на ОСГК на ВКС,
приложима и към настоящия момент при действащия от 01.03.2008 г. ГПК, ако
исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл.128 от ГПК на ищеца
се изпраща съобщение за отстраняване в седмодневен срок допуснатите
нередовности, като, ако той не ги отстрани в срок, исковата молба заедно с
приложенията се връща. По същия начин се постъпва и когато нередовностите на
исковата молба се забележат в течение на производството, като поправената
искова молба се смята за редовна от деня на нейното постъпване, т.е. с обратно
действие нейният порок се счита за саниран. Според приетото в това ТР, когато
нередовността на исковата молба е констатирана от въззивния съд, той може сам
като инстанция по същество да приложи чл. 129 от ГПК, за да отстрани нередовността на исковата
молба, като в зависимост от изпълнение на указанията й в тази насока ще
разгледа основателността на въззивната жалба или ще обезсили
първоинстанционното решение и постанови прекратяване на производство.
В конкретния случай, въззивният съд в
изпълнение на императивно си задължение за проверка редовността на исковата
молба и с оглед въведеното от въззивника възражение за процесуално нарушение на
исковия съд, счита, че такова не е допуснато, тъй като исковите претенции в
обстоятелствената част на исковата молба са индивидуализирани по основание,
размер, период с начална и крайна дата, както по отношение на главното вземане,
така и - на акцесорното вземане за лихва като обезщетение за забава в
плащането. Едновременно с това следва да се вземе предвид и факта, че ищецът
изрично е посочил в обстоятелствената част на исковата молба документа,
съдържащ подробно въведени месечни суми за главници и лихви по фактури, като
същият е надлежно приложен към исковата молба. Не се оспорва получаването на
преписи от ИМ и приложения от ответната страна. Това обосновава редовност на
исковата молба по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК, съответно липсата на
необходимост от обездвижването й от въззивната инстанция. Не е допуснато процесуално нарушение от исковия
иск в сочената от въззивника форма.
Въззивният съд приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл. 267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на СТАНКА
П.С. с ЕГН ********** чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител адв. П.Й.Н. ВАК, срещу решение № 4087 от 15.10.2018г., постановено
по гр.д. № 18627 по описа за 2018г. на
ВРС, с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните, че СТАНКА П.С.
с ЕГН ********** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД ЕИК *********
гр. Варна сумата от 964,56 лева за ползвани и неплатени В и К услуги за
периода от 23.10.2014 г. до 27.06.2017 г., по партида с абонатен номер 1152373
и сумата от 133,45 лева, представляваща лихва за забава за периода от
26.12.2014г. до 29.07.2017г. върху главницата, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 96008/4.08.2017г.
по ч.гр.д. №10993/2017г. по описа на ВРС, 8-ми състав, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
03.08.2017г. до окончателното й изплащане.
НАСРОЧВА
производството по в.т.д № 1934/2018 г. на ВОС за 23.01.2019г от 14.00
часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.