Решение по дело №57/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 245
Дата: 13 май 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Невена Калинова Калинова
Дело: 20195140100057
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2019 г.

Съдържание на акта

        РЕШЕНИЕ

Гр.Кърджали, 13.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

 

                                                                             Председател:   Невена Калинова

при секретаря Елеонора  Георгиева разгледа докладваното от съдията гр.д. N 57 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по иск по чл.1, ал.1 т.3 от ЗУТОССР, предявен от Н.Т.А. ***,  срещу ТП на НОИ-Кърджали, за установяване на време, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., в Управление „Трансстрой“ Пловдив, при твърдения, че ищецът полага в същото трудов стаж в периода от 04.03.1973г. до 10.12.1974г., че правоприемникът на това предприятие „Трансстрой“ АД гр.Пловдив вече не съществува, и за последното съгласно представено удостоверение от НОИ-ТП-Пловдив не са налични в архивното стопанство разплащателни ведомости за времето от 1965г. до 1989г., което обуславя пасивната легитимация по иска, уредена в чл.3 от закона, който предвижда, че искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Нациолнания осигурителен институт или само срещу поделението, когато работодателят е прекратил своята дейност.Ищецът претендира спрямо ТП на НОИ-гр.Кърджали да бъде установено, че за посочения период от време работи в  Управление „Трансстрой“ Пловдив на длъжност „зидаро-мазач“, на 8-часов работен ден, с месечно възнаграждение 250 лв., което време се зачита за трудов стаж, по причина, че записът в трудовата му книжка за така посочения трудов стаж не е зачетен от ответника поради липса на заверка от осигурителя с правоъгълен печат, с отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, с указание за представяне на Удостоверение УП 3 за положения сигурителен стаж в период от 04.03.1974г. до 10.12.1974г., с каквото ищецът не може да се снабди, тъй като работодателят и правоприемникът му не съществуват, и в архивното стопанство на последното не съществуват разплащателни ведомости за процесния период.В съдебно заседание ищецът чрез адвокат пълномощник поддържа иска, моли за уважаването му и не претендира разноски по делото.

Ответникът ТП на НОИ-Кърджали в срока за отговор не оспорва допустимостта на иска, а по основателността счита, че от значение е дали след събиране на всички доказателства по делото и конкретно на гласни доказателства от лица, за които има писмени доказателства, че са работили при същия работодател, при който ищецът претендира установяване на трудов стаж, се установи, че периодът на процесния трудов стаж съвпада с полагания от съответния свидетел трудов стаж.Сочи, че за поискания от ищеца свидетел И. Х. К. са представени по делото писмени доказателства, че е работил във времето от 04.10.1973г. до 14.04.1977г., т.е. само за част от процесния период, за който ищецът претендира установяване на трудов стаж, като по аналогичен начин се сочи и за другия посочен свидетел С.Ф.Б. за периода от 28.03.1974г. до 15.05.1978г..В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител счита искът за основателен за периода от 04.10.1973г. до 10.12.1974г., а за останалата част от периода претендира за отхвърляне на иска като недоказан, с оглед липса на годни доказателства по чл.6, ал.4 от ЗУТОССР.Не претендира разноски по делото.

Районният съд като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема  следното:

В трудова книжка N 120 от 26.05.1987г., издадена от СО „Марица Изток“, гр.Раднево, Старозагорск окръг,  и конкретно страници заглавни, 4-5, и 10-11, са вписани обстоятелства за трудовата дейност на Н.С.А., роден на ***г., в периода от 25.01.1968г. до 19.03.1975г., в т.ч. и в периода 04.03.1973г. до 10.12.1974г., за който е вписано, че лицето работи в Управление „Трансстрой“ Пловдив, вид дейност „строителство“, длъжност „зидар-мазач“, с положен подпис на длъжностно лице и кръгъл печат за работодателя и посочено от същия основание за прекратяване на трудовия договор –чл.29 „б“ от КТ-в нарушение, но без да е удостоверена продължителността на стажа в години, месеци и дни.Съгласно представено Удостоверение за идентичност на лице с различни имена  изх. N 424/13.08.2018г., изд. от Община Кърджали, е налице идентичност на лице с различни имена, а именно Н.Т.А. с ЕГН ********** и Н.С.А..С Разпореждане N 2140-08-161/14.07.2017г. на ръководител  „ПО“ –ТП на НОИ –Кърджали е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст  на Н.Т.А. *** N 2, по причина липса на изискуем осигурителен стаж по чл.68, ал.2 от КСО/38 години и 4 месеца/ при навършени 66 години и най-малко 15 години действиетелен осигурителен стаж съгласно чл.68, ал.3 от КСО, и доказан за лицето действителен осигурителен стаж 11 години 11 месеца и 3 дни.Преди издаване на разпореждането за отказ, до лицето на 31.05.2017г. от ръководител  „ПО“ –ТП на НОИ –Кърджали е изпратено уведомление с указания за представяне на документи, в т.ч. и Удпстоверение УП-3 за положения осигурителен стаж за периода от 04.03.1973г. до 10.12.1974г. при осигурителя Управление „Трансстрой“ Пловдив на длъжност зидаро-мазач.В Удостоверение N  5516-15-957#1/14.11.2018г., изд. от НОИ-ТП-Пловдив, в качеството му на орган, който приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена дейност без правоприемник, на основание чл.5, ал.10 от КСО, е посочено, че с приемателно-предавателен протокол  N  913/27.04.2009г. са приети документи на осигурителя „Трансстрой“ АД гр.Пловдив, а именно: разплащателни ведомости за периода от м.01.1990г. до м.12.2005г. и лични досиета на работници и служители за периода от 1965г. до 2005г., както и не са предадени разплащателни ведомости за времето от 1965г. до 1989г., в който периода попада претендираният от Н.Т.А. стаж от 04.03.1973г. до 10.12.1974г. В Удостоверение N  5516-15-41#1/12.02.2019г., изд. от НОИ-ТП-Пловдив, в качеството му на орган, който приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена дейност без правоприемник, на основание чл.5, ал.10 от КСО, е посочено, че осигурителят „Трансстрой“ АД гр.Пловдив е заличен търговец, архивите му са иззети от ТП-НОИ-Враца на основание чл.108, ал.7 от КСО и чл.6 от Инструкция N  5/30.06.2005г. на Управителя на НОИ за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, които са предадени за съхранение в ТП на НОИ-Пловдив с горепосочения протокол, иззетата документация е непълна и не съдържа данни за Н.Т.А., както и разплащателни ведомости за периода от 1965г. до 1989г.Представен е Устав на „Трансстрой“ АД гр.Пловдив, приет на ОС на акционерите на 15.04.2003г., от който се установява, че осигурителят е пълен правоприемник на активите и пасивите на „Трансстрой“ ЕАД гр.Пловдив, като първото с влязло в сила на 28.12.2018г. Решение от 19.12.2018г. по т.д.н.  N 180/2004г. на Окръжен съд-Монтана е заличено от Търговския регистър на основание чл.735, ал.3 от ТЗ.

С Решение N 444/14.11.2018г. по гр.д. N  1007/2018г. на РС-Кърджали е признато за установено на основание чл.3, ал.1 от ЗУТОССР по отношение на ТП на НОИ-Кърджали, че С.Ф.Б. от с.Широко поле е работил по трудово правоотношение на длъжност „електроженист и оксиженист“ на пълно работно време във фирма „Управление Трансстрой“-Пловдив за периода от 28.03.1974г. до 15.05.1978г.За периодите от 12.09.1967г. до 20.01.1968г., от 01.03.1969г. до 31.03.1969г. и от 04.10.1973г. до 14.03.1977г. е издадено от „Трансстрой Пловдив“ АД гр.Пловдив Удостоверение УП-30 на И. Х. К., роден на ***г., че последният в посочените периоди работи като зидаро-кофражист/първите два периода/ и като шофьор на самосвал/третия период/.Разпитан като свидетел И. К. установява, че ищецът работи в Трансстрой Пловдив 2-3 години заедно с брат си К., през 1973-1974г., като зидаро-кофражист и мазач; управлението на предприятието било в Пловдив, но ги изпращали на различни обекти в страната, в т.ч и в гр.Кърджали, когато свидетелят работел, както и С., който първо бил заварчик, а след това бил шофьор, работел и ищецът, като свидетелят заварил ищецът, който вече работел за предприятието, но напуснал преди него.  

Безспорно при събраните по делото доказателства е, че правоприемник на Управление „Трансстрой“ Пловдив е „Трансстрой“ ЕАД гр.Пловдив, впоследствие „Трансстрой“ АД Пловдив, заличено въз основа на влязло в сила съдебно решение на основание чл.735, ал.3 от ТЗ, архивите на което са иззети от ТП-НОИ-Враца на основание чл.108, ал.7 от КСО и чл.6 от Инструкция N  5/30.06.2005г. на Управителя на НОИ за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, които архиви са предадени за съхранение в ТП на НОИ-Пловдив с приемателно-предавателен протокол  N  913/27.04.2009г., а именно: разплащателни ведомости за периода от м.01.1990г. до м.12.2005г. и лични досиета на работници и служители за периода от 1965г. до 2005г., както и не са предадени разплащателни ведомости за времето от 1965г. до 1989г., в който период попада претендираният от Н.Т.А. стаж от 04.03.1973г. до 10.12.1974г.

Посоченият от ищеца работдател е прекратил дейността си, без да има правоприемник, ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ и в тях няма писмени данни за претендирания стаж, за което се представя удостоверение по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР.

Пасивната легитимация по иска е уредена в чл. 3 от закона, който предвижда, че искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или само срещу поделението, когато работодателят е прекратил своята дейност. Следователно предявяването на иска само срещу съответното териториално поделение на НОИ се обуславя на първо място, но не само, от наличие на доказателства, че работодателят, при който се претендира да се установи положен стаж, е прекратил дейността си, в т.ч. и в лицето на правоприемници.

Съгласно чл.5, ал.1 от закона, стаж може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени.

Съгласно чл.5, ал.2 от закона, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

Следователно, налице е извод, че документи, удостоверяващи ведомости за заплати и други книжа за процесния период, за който ищецът твърди полаган стаж при работодателя с прекратена дейност, не са налични, и това е удостоверено НОИ като лице, което съхранява тези документи.

Доказано е от гласните доказателства, че през 1973-1974г. ищецът работи при посочения работодател като зидаро-кофражист и мазач.Продължителността на трудовия стаж е удостоверена и в представената от ищеца трудова книжка, за период от 04.03.1973г. до 10.12.1974г., на длъжност зидар-мазач.Основанието, на което е прекратен трудовия договор е чл.29 „б“ от КТ от 1951г./отм./ - с изтичане на уговореното време.При липса на доказателства за противното и предвид изпълнявата длъжност от ищеца, продължителността на работното време е на нормален работен ден-8 часа, при забраната на чл.42 от същия кодекс за увеличение на нормалния работен ден, освен по изключение.

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа.

В случая е налице т.нар. писмено начало, тъй като в трудовата книжка е вписан процесния стаж и длъжността на ищеца по време на същия, и тези обстоятелства са удостоверени с подпис на съответното длъжностно лице, с оглед на което са допустими и свидетелските показания, дадени от св.И. К., за който е представен официален документ, удостоверяващ трудов стаж при същия работодател в периода от 04.10.1973г. до 14.04.1977г., и който свидетел сочи, че заварва ищеца да работи в предприятието, в което работи заедно със С., за който С.Ф.Б. с влязло в сила съдебно решение е признато, че работи по трудово правоотношение в Управление „Трансстрой“ Пловдив в периода от 28.03.1974г. до 15.05.1978г.

Съгласно чл.6, ал.2 от ЗУТОССР в зависимост  от характера на упражняваната трудова дейност писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж, могат да бъдат посочените в т.1 до т.9, и такива съгласно т.5 са трудовите книжки.При това трудовата книжка на ищеца е писмено доказателство, установяващо вероятността на трудовия стаж на ищеца, и обуславящо установяването му със свидетелски показания, с оглед съдържаните на които, че ищецът работи в Управление „Трансстрой“ Пловдив от преди свидетеля и заедно със С.Ф. Б., то доказаният от ищеца пряко и пълно трудов стаж е в периода от 28.03.1973г. до 10.12.1974г..Предвид, че съгласно чл.8 от ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж допустимо доказателствено средство е декларация от ищеца за потвърждаване истинността на всички изложени в исковата молба обстоятелства или на част от тях, и такава е представена от ищеца,  съдът приема, че искът е доказан и за периода от 04.03.1973г. до 27.03.1973г., при което искът следва да се уважи изцяло

 

Разноски не се претендират от страните и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от горното, Районният съд

 

РЕШИ:

 

 ПРИЗНАВА за установено по отношение на Териториално поделение на Национален осигурителен институт-гр.Кърджали, че Н.Т.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, е полагал труд в периода от 04.03.1973г. до 10.12.1974г. в Управление „Трансстрой“ Пловдив по трудово правоотношение от трудов договор на длъжност „зидар-мазач“, при пълно работно време, което време да бъде зачетено за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.

 

СЪДИЯ: