Решение по дело №12719/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15740
Дата: 30 септември 2023 г.
Съдия: Силвия Георгиева Николова
Дело: 20221110112719
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15740
гр. София, 30.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110112719 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от М. П. Г., с ЕГН **********, с
адрес: ............. срещу „........“ ЕАД, ЕИК: .........., представлявано от изпълнителен
директор И...... Г. Д..-М..., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Средец, бул. „..., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, по отношение на ответника, че не съществува правото на
принудително изпълнение на вземането му спрямо ищеца, в размер на сумите, както
следва: 6868,28 лв., представляваща главница по договор за кредит от 11.09.2008 г.,
ведно със законната лихва от 18.03.2011 г. до окончателно изплащане на вземането;
5095,07 лева - лихва за забава, изтекла в периода 01.01.2009 г. - 17.03.2011 г., както и
сумата в размер на 848,58 лева - разноски по делото, за които срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист от 05.05.2001 г., издаден по ч.гр.д. № 1401/2011 г. по описа на СРС,
55 състав, събирани принудително в производството по изпълнително дело № .... г. по
описа на ЧСИ Милен Бъзински, с район на действие СГС, а в последствие и в
производството по изпълнително дело № ...... по описа на ЧСИ .........., с район на
действие СГС.
Ищецът, твърди, че не дължи на ответника посочените в изпълнителния лист от
05.05.2011 г. суми, поради погасяване на задълженията по давност. За принудително
събиране на същите е било образувано изпълнително дело № .............. по описа на ЧСИ
Милен Бъзински, като на 25.04.2018 г. същото е било прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди, че за събиране на задълженията впоследствие било образувано
и изпълнително дело № ...... по описа на ЧСИ ........... Твърди се, че към момента на
подаването на молбата за образуване на изпълнителното производство при ЧСИ ..........
е изтекъл петгодишния давностен срок за събиране на вземането по принудителен ред.
Посочва, че последното валидно извършено изпълнително действие е извършено на
20.06.2013 г. и съставлява изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника.
Твърди, че делото се явява прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК на 20.06.2015 г. поради липсата на извършени валидни изпълнителни
действия. Сочи, че вземането е погасено по давност на 20.06.2018 г. и вземането не
подлежи на принудително изпълнение. Обосновава правния си интерес с твърдението,
че доколкото е налице висящо изпълнително производство, то към момента ЧСИ
1
извършва изпълнителни действия, въпреки че изискуемостта на вземането е погасена
по давност.
Ответникът „........“ ЕАД изразява становище за неоснователност на предявения
иск, доколкото по изпълнителното дело са предприемани действия, годни да прекъснат
погасителната давност на вземанията. Счита иска за неоснователен, доколкото
вземането не е погасено по давност, тъй като давността е прекъсната с предприемането
на изпълнително действие запор на банкови сметки на 14.09.2018 г. Твърди се, че до
момента на образуване на изпълнително дело № 638/2018 г. по описа на ЧСИ .......... не
са изтекли повече от 5 години и не е настъпила погасителна давност на вземането.
Твърди се, че след образуване на изпълнително дело № .... г. по описа на ЧСИ Милен
Бъзински давността за вземането е спряла да тече.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Безспорни между страните са обстоятелствата, както следва: че в полза на
ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 05.05.2011 г. по ч.гр.д. №
11401/2011 г. по описа на СРС, 55 състав, за процесните суми, както и че за
принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на
ответника е образувано изпълнително дело № .... г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински,
с район на действие СГС, а в последствие и изпълнително дело № ...... по описа на ЧСИ
.........., с район на действие СГС.
Вземанията на ответника за главница по договор за кредит и за разноски в
съдебното производство, в рамките на което е издаден процесният изпълнителен лист,
се погасяват с общата петгодишна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД. Вземанията за лихви
и такси се погасяват с тригодишна давност, съгласно чл. 111, б „в“ ЗЗД, доколкото
процесните вземания не са установени с влязло в сила съдебно решение, за да намери
приложение правилото на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Поради изложеното в хода на производството и с оглед очертания предмет на
спора - следва да се установи дали вземанията са погасени по давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № .............. по описа на
ЧСИ Милен Бъзински, същото е образувано на 20.06.2011 г. за принудително събиране
на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като първоначалният
взискател „Банка ДСК“ ЕАД е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на
производство по принудителното изпълнение с искане за прилагане на конкретни
изпълнителни способи. В хода на посоченото изпълнително производство на
21.06.2011 г. са изпратени съобщения за наложен запор върху трудовото
възнаграждение и банковите сметки на длъжника. На 24.06.2011 г. е постъпило
плащане от страна на длъжника по изпълнителното дело. С молба от 11.07.2012 г.
„........“ ЕАД е конституирано като взискател по изпълнителното дело, a с
постановление от 21.06.2018 г. изпълнително дело № .............. по описа на ЧСИ Милен
Бъзински е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № ...... по описа на ЧСИ
.........., на 30.08.2018 г. е било образувано ново изпълнително дело за принудително
събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като
взискателят „........“ ЕАД е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на
производство по принудителното изпълнение с искане за прилагане на конкретни
изпълнителни способи. На 14.09.2018 г. е наложена възбрана върху банковите сметки,
собственост на длъжника в „Обединена Българска Банка“ АД и „Интернешънъл Асет
Банк“ АД; на 10.10.2018 г. - изпратена призовка, изх. № 14585, включващо
уведомление за предстоящ опис на движими вещи; на 04.02.2020 г. е входирана молба
за запор на дружествените дялове на длъжницата в „Ибоджан“ ЕООД; на 29.07.2020 г.-
2
изпратено запорно съобщение до работодателя „ПОЛИ НУТС“ ЕООД; на 15.03.2021 г.
- входирана молба за запор на банковите сметки на длъжницата в „Уникредит булбанк“
АД; на 22.10.2021 г. - входирана молба за запор на вземане от трето лице; от 15.10.2021
г. до 17.11.2022 г. - ежемесечни постъпления от наложения запор на трудовото
възнаграждение по ИД 638/2018 ЧСИ Дичев; на 06.04.2023 г. - изпратено съобщение до
„А И А ТРЕЙД“ ООД за наложени запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи, като прекъсва давността предприемането на
което и да е изпълнително действие в рамките на определения изпълнителен способ -
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.
„д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Както
беше посочено, последното валидно изпълнително действие по първоначално
образуваното изпълнително дело, а именно изпълнително дело № .... г. по описа на
ЧСИ Милен Бъзински, с което е прекъсната давността по отношение на процесните
задължение, е налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на
20.06.2013 г. и новата погасителна давност за задълженията е започнала да тече именно
от тази дата, като задълженията за лихви и такси са погасени по давност на 20.06.2016
г. с изтичането на 3-годишния давностен срок. Доколкото обаче от последното валидно
изпълнително действие на 20.06.2013 г. по изпълнително дело № .... г. по описа на ЧСИ
Милен Бъзински до образуване на новото изпълнително № ...... по описа на ЧСИ ..........
на 30.08.2018 г. е изтекъл 5-годишния давностен срок, с изтичането на който се
погасяват задълженията за главница и разноски, то последните се явяват погасени по
давност.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявените отрицателни
установителни искове за всяко от процесните вземания са основателни и следва да се
уважат.
По разноските:
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право
на разноски се поражда в полза на ищеца, който обаче не доказва да е направил такива,
предвид освобождаването му по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на държавна
такса по делото и предоставеното му безплатно процесуално представителство
съобразно отбелязването в този смисъл в представения договор за правна защита и
съдействие. Разноските за процесуално представителство на ищеца, на основание чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., следва да се присъдят в полза на адв. И. Г. Джаджарова,
като същите се следват в размер от 1672,05 лв., определен от съда по правилата на чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С тези мотиви съдът

3


РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. П. Г., с ЕГН
**********, с адрес: ............. срещу „........“ ЕАД, ЕИК: .........., представлявано от
изпълнителен директор И...... Г. Д..-М..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Средец, бул. „..., искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.
439 ГПК, че не подлежат на принудително събиране поради погасяването им по
давност вземанията на „........“ ЕАД, ЕИК: .......... срещу М. П. Г., с ЕГН ********** за
сумата от 6868,28 лв., представляваща главница по договор за кредит от 11.09.2008 г.,
ведно със законната лихва от 18.03.2011 г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата от 5095,07 лева - лихва за забава, изтекла в периода 01.01.2009 г. - 17.03.2011 г.,
както и сумата в размер на 848,58 лева - разноски по делото, за които срещу ищеца е
издаден изпълнителен лист от 05.05.2001 г., издаден по ч.гр.д. № 1401/2011 г. по описа
на СРС, 55 състав, събирани принудително в производството по изпълнително дело №
.... г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с район на действие СГС, а в последствие и в
производството по изпълнително дело № ...... по описа на ЧСИ .........., с район на
действие СГС.
ОСЪЖДА „........“ ЕАД, ЕИК: .........., представлявано от изпълнителен директор
И...... Г. Д..-М..., със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул.
„..., да заплати на адв. И. Г. Джаджарова от САК, служебен адрес: ............, на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 1672,05 лв. - разноски за
предоставено безплатно процесуално представителство на ищеца М. П. Г..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4