РЕШЕНИЕ
№ 260034
гр.Поморие, 13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 01 юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на
секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 727 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от ищеца Г.В.Д., чрез пълномощника адв.М.К. от БАК със
съдебен адрес *** против ответницата Ж. Н. П. *** . В молбата се твърди ,че ищцата с
пълномощно от 27.08.2019 г. упълномощила ответницата да тегли суми от банковата
и сметка в Райфайзенбанк България, с които суми да заплаща месечните разходи за
комунални услуги и дължимите данъци за апартамента на ищцата в гр.Поморие.
Твърди се, че за периода от 29.01.2014 г. до 12.02.2014 г. ответницата е
изтеглила от сметката на ищцата общо 20497,55 лв., за разходването, на която
сума не дала отчет, нито пък върнала на
ищцата, включително и след изпратената и за това нотариална покана връчена при
отказ на 17.11.2018 г. Твърди се ,че на 02.11.2018 г. ответницата върнала на
ищцата сумата от 500 евро с левова равностойност 977,92 лв. Иска се осъждане на
ответницата да заплати на ищцата сумата 19519,64 лв., изтеглени от сметката на
ищцата и задържани без основание от ответницата, ведно с обезщетение за забава
в размер на 6251,00 лв. представляващо законната лихва върху главницата за
периода от 27.11.2015 г. до 27.11.2018 г. , както и законната лихва върху тази
сума от 28.11.2018 г.- датата на подаване на исковата молба до окончателното и
заплащане. Претендират се и направените
по делото разноски . Представя доказателства .
Правното основание на предявените при условията на обективно съединяване
искове е по чл.284, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковата молба е приета за разглеждане и препис
от нея е връчен за отговор на ответника. В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът
е подал отговор на иска. В
отговора се оспорва иска като се сочи,
че процесната сума е предоставена на ответницата в качеството и на служител на „С.” ООД за
заплащане на вноски дължими по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен между дъщерята на ищцата и
дружеството. Твърди се ,че сумите след изтеглянето им от сметката на ищцата са
предоставяни от ответницата на дружеството, за което са съставяни разписки.
Твърди се ,че впоследствие ищцата се отказала от сключване на окончателен
договор и поискала да и бъде върната внесената до момента сума по
предварителния договор. Твърди се, че управителя на дружеството се съгласил
договора да бъде развален и да се върнат
на ищцата платените суми, с изключение на дължимата по договора неустойка, като
ищцата не била съгласна така и искала връщане на цялата сума. Моли за
отхвърляне на иска като недоказан по основание и размер. Представя доказателства.
Ищецът, редовно призован, не се явява в с.з.,
представлява се от процесуален представител- адвокат, който поддържа иска и моли за неговото уважаване.
Представя доказателства.
Ответницата, редовно призована не се явява в с.з. лично. Представлява
се от процесуален представител-адвокат, който оспорва иска. Представя
доказателства.
За да се произнесе по така предявеният иск , съдът взе предвид следното:
По делото не е спорно, че ищцата е упълномощила ответницата с представеното в препис пълномощно да извършва разпоредителни действия със средствата на ищцата по банкова сметка ***:***. Между страните не е спорно също и това,че през периода от 29.01.2014 г. до 12.02.2014 г., ответницата е изтеглила от посочената банкова сметка ***,55 лв., което се установява и от представените по делото банкова референция и извлечения от сметката на ищцата. С представената по делото нотариална покана връчена на ответницата при отказ на 17.11.2018 г. ищцата е поканила ответницата в тридневен срок от получаване на поканата да и върне изтеглената от банковата и сметка сума 20497,55 лв. Представени са банкови бордера(л.55-л.61) за суми внасяни от ответницата по сметка на ищцата, както и разписка удостоверяваща ,че ищцата е получила сумата 1500 евро предадени и от ответницата. Представени са и разписки (л.64-л.73) ,в които е посочено предаване на суми от ответницата на управителя и представляващ „С.“ЕООД по договор за покупко продажба на недвижим имот, за които е посочено, че са изтеглени от сметката на ищцата. По делото е извършена съдебно- счетоводна експертиза, видно от заключението, на която ответницата е изтеглила от сметката на ищцата сума в общ размер на 20,497,55 лв. през периода от 29.01.2014 г. до 12.02.2014г. Общия размер на погасените от ответницата суми е 21602,49 лв., от които до завеждане на исковата молба са погасени 5889,59 лв. и за периода от 04.12.2018 г. до 18.06.2019 г. е погасена сумата 15712,90 лв. Законната лихва за периода от 29.11.2015 г. до 28.11.2018 г. при отчитане на погасена сума от 5889,59 лв. е в размер на 5745,21 лв. върху главница от 14607,96 лв. За същия период при прилагане правилото на чл.76 от ЗЗД за погасяване най-напред на лихвата, а след това на главницата, законната лихва, която не е погасена е в размер на 1047,66 лв. върху главница в размер на 19497,55 лв.Извършена и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, в заключението, на която се обсъждат допълнителни варианти на размера на дължимите суми за главница и лихви. В качеството на свидетел по делото е разпитан Я.Б., който сочи, че има деца от ответницата и е без роднински отношения с ищцата. Св.Б. сочи, че в качеството си на представител на фирма „С.“, е сключил предварителен договор за покупко продажба не недвижим имот с дъщерята на ищцата и именно по този договор са били заплатени сумите предмет на настоящото дело, които суми ответницата като служител във фирмата на свидетеля, теглела от сметката на ищцата с даденото и от последната пълномощно и ги внасяла в касата на фирмата срещу разписка. След разваляне на предварителния договор, св.Б. сочи, че е възстановил на ищцата платена по договора сума, като от нея е удържал 4500 евро неустойка.
Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона , съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл.284, ал.2 от ЗЗД довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.
От доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен договор за поръчка, по силата, на който и въз основа на изрично упълномощаване ответницата е извършвала действия на разпореждане с парични средства натрупани по сметката на ищцата, като през периода от 29.01.2014 г. до 12.02.2014г. се разпоредила със сумата 20,497,55 лв.. Съобразно с разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗЗД ответницата е следвало да даде сметка на ищцата за извършеното по договора за поръчка и да предаде сумите, които е получила от сметката и. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обосновано и правилно, се установява, че ответницата е върнала на ищцата сума в общ размер на 21602,49 лв., от които до завеждане на исковата молба са погасени 5889,59 лв. и за периода от 04.12.2018 г. до 18.06.2019 г. е погасена сумата 15712,90 лв., като между страните не се спори относно заплащането на тези суми. Във връзка с тезата на процесуалния представител на ответницата, че сумите са теглени от ответницата, в качеството и на служител на „С.“ЕООД за заплащане на вноски по договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен между дъщерята на ищцата и „С.“ЕООД, поради което и връщането на сумите се дължало от последното дружество, следва да се отбележи, че дори да се приеме, че ответницата е внасяла сумите изтеглени от сметката на ищцата в посоченото дружество, това пак не изключва съществуването на процесния договор за поръчка и факта, че именно в изпълнение на същия ответницата се е разпореждала със сумите от сметката на ищцата. При наличието на договор за поръчка, по който ответницата е страна, именно тя дължи отчет на ищцата и предаване на полученото в изпълнение на поръчката, поради което е и надлежен ответник по настоящия иск. Основният спорен въпрос между страните в крайна сметка, се свежда до това, дали с така заплатените суми ответницата е погасила напълно задължението си към ищцата както смята процесуалния представител на ответницата или е погасила задължението си само частично и е останала задължена за заплащане на лихви за забава, каквото е становището на процесуалния представител на ищцата. В случая задължението на ответницата да върне на ищцата дължимата по договора за поръчка сума е без срок за изпълнение и съобразно с чл.84, ал.2 от ЗЗД ответницата дължи изпълнение след поканването и с представената нотариална покана съобразно с посочения в същата срок – три дни след връчването и, т.е. срока за изпълнение на задължението е 20.11.2018 г. и след тази дата ответницата е изпаднала в забава. Към този момент задължението на ответницата е било в размер на 14607,96 лв., при отчитане на сумите погасени преди предявяване на иска посочени в заключението на вещото лице. Съответно законната лихва върху тази сума за периода на забавата от 21.11.2018 г. до 27.11.2018 г. изчислен от съда е 28,40 лв. В хода на настоящото производство, а именно през периода от 04.12.2018 г. до 18.06.2019 г. е погасена сумата 15712,90 лв. според заключението на вещото лице, като тази сума съдът прие, че напълно покрива задължението на ответницата към ищцата формирано от 14607,96 лв. главница и 28,40 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода на забавата от 21.11.2018 г. до 27.11.2018 г.. Поради това предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
По
направените искания за присъждане на разноски на страните , съдът прие следното
: В случая независимо от отхвърлянето на предявените искове, ответницата е
станала причина за завеждането им, доколкото не е изпълнила доброволно
задължението си след като е била поканена затова от ищцата. Поради това следва
ответницата да заплати направените от ищцата разноски до размер 1750,26 лв.,
съразмерно на тази част от иска, за завеждането, на която е станала причина,
като в останалата част за разликата над този размер до претендирания
общ размер от 3082 лв., искането на ищцата за присъждане на разноски следва да
се остави без уважение. На ответницата не следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от ищеца Г.В.Д.,
родена на *** г. в гр.П., Руска Федерация, паспорт №... издаден на 13.03.2014
г., с адрес за кореспонденция гр.Бургас, ул...., срещу Ж.Н.П., ЕГН********** с
адрес *** за осъждането и да заплати сумата 19519,64 лв., представляваща част
от сумата 20497,55 лв. изтеглена от банкова сметка ***, ведно със сумата 6251 лв. представляващи законната лихва върху сума 20497,55
лв. за периода от 27.11.2015 г. до 28.11.2018 г. и законната лихва
върху претендираната главница считано от 28.11.2018
г.- датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ответника Ж.Н.П.,
да заплати на ищеца Г.В.Д. сумата 1750,26
лв., направени разноски
по делото съразмерно на тази част
от иска, за завеждането, на която е станала
причина ответницата, като в останалата част ОТХВЪРЛЯ искането за разноски за разликата над този
размер до претендирания общ размер на направените
разноски от 3082 лв..
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника
Ж.Н.П.,
за осъждане на ищеца Г.В.Д. да и заплати
направените по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
гр.Бургас в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: