Решение по дело №9565/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1344
Дата: 15 април 2022 г.
Съдия: Георги Андонов Крушарски
Дело: 20211110209565
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1344
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. А. К.
като разгледа докладваното от Г. А. К. Административно наказателно дело №
20211110209565 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е


гр. София, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари
през две хиляди двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. К.

и при участието на секретаря Й. Д. като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 9565 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

1
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № Р-10-495 от 15.06.2021 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор
(КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на „ЗД Б.
И.“ АД, с ЕИК: ********* .................е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 2 500 лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ).
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
наказателното постановление (НП), поради допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Претендира се и приложение на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на тези съображения
се иска отмяна на наказателното постановление, а при условията на
алтернативност прилагане на разпоредбата на чл. 644, ал. 1 от КЗ, вместо тази
на чл. 644, ал. 2 от КЗ и налагане на имуществена санкция в минимален
размер.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, не се представлява и не изразява
допълнително становище по делото.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си
представител, моли за потвърждаване на НП. Представя писмени бележки с
подробни аргументи. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 20.05.2021 г. на дружеството – жалбоподател му е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че считано от
08.01.2021 г. до 29.01.2021 г. включително застрахователното дружество не се
е произнесло по предвидения в закона ред по заведена пред него щета, като по
този начин на 30.01.2021 г. е извършило нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Прието е за установено, че всички изискуеми от застрахователя доказателства
са му били представени и са били събрани на 08.01.2021 г., от която дата са
2
започнали да текат 15-те работни дни за произнасяне.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от
ЗАНН, чл. 16, ал. 1, т. 19 от Закона за КФН и чл. 647, ал. 2, вр. чл. 644, ал. 2,
предл. 2, вр. чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ, чл. 648, ал. 1
от КЗ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 500
лева.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа
на свидетелските показания и от писмените доказателства по делото.
От показанията на свидетелката С.А.– актосъставител, както и от
приложените по делото писмени доказателства, се установява, че по повод на
жалба е била извършена проверка, по заведена в застрахователното дружество
щета, в резултат, на което било установено, че на 08.01.2021 г. на
застрахователното дружество са били представени и събрани всички
необходими и поискани от него доказателства. Дружеството е следвало да се
произнесе, в рамките на 15 работни дни до 29.01.2021 г. включително, което
не е сторило, а се е произнесло едва на 05.04.2021 г. Показанията на
свидетелката са последователни, логични, непротиворечиви и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства (напр.
писмото, от което е видно на коя дата са предоставени всички необходими
документи), поради което съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани като достоверни.
Съдът намира, че посочените писмени доказателства кореспондират
помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани като достоверни.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН.
Наказателното постановление и АУАН са издадени в рамките на сроковете
предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
3
жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение на чл. 108, ал. 1
от Кодекса за застраховането, като не се е произнесъл в рамките на 15
работни дни, от представянето на всички поискани от застрахователното
дружество доказателства, по някой от предвидените в тази разпоредба
начини.
В разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят
е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от
приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква „А“ от
приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: т. 1.
определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума,
или т. 2 мотивирано откаже плащането. Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ срокът
за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя,
сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или
пред неговия представител. Според разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от КЗ,
когато не са представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ, се прилага
срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ. С оглед на изричното разграничение по чл. 108,
ал. 3 от КЗ, при претенция по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ застрахователят трябва да се
произнесе по нея, в срок от 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл. 106 от КЗ, за установяване на основанието и размера й.
Видно от събраните доказателства в хода на съдебното следствие за „ЗД
Бул Инс“ АД е възникнало задължение в срок от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ да се произнесе по
същата. Последните представени доказателства по претенцията (талон за
дерегистрация и удостоверение от КАТ) са от 08.01.2021 г., поради което
произнасянето е следвало да бъде направено не по-късно от 29.01.2021 г.
Съдът намира, че не е спазен императивно установеният срок в чл. 108, ал. 1
от КЗ, тъй като застрахователят се е произнесъл по претенцията едва на
05.04.2021 г.
Неоснователен е доводът на процесуалния представител на „ЗД Бул
Инс“ АД, че в хода на административнонаказателното производство е
4
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване
в АУАН, че нарушението е извършено при условията на повторност.
Реквизитите на АУАН са изрично и изчерпателно посочени в разпоредбата на
чл. 42 от ЗАНН. От своя страна реквизитите на наказателното постановление
са визирани в чл. 57 от ЗАНН, като по силата на ал. 1, т. 7 от сочената
разпоредба от следва да съдържа вида и размера на наказанието. Наред с това,
според легалната дефиниция за „повторно нарушение“, дадена в § 1, т. 51 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането: „Повторно
нарушение е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила
на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид
нарушение“. Преценката дали едно нарушение е извършено повторно, е
преценка на административнонаказващия орган и негово задължение е да
обоснове, защо приема, че това конкретно нарушение е извършено при
условията на повторност и защо налага санкция за извършено при условията
на повторност нарушение. Видно от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в
сила на Наказателно постановление № Р-10-821/17.09.2019 г., а именно на
16.03.2020 г., с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че неправилно
е бил ангажиран към наказателна отговорност за нарушение извършено
повторно, тъй като с посоченото НП № Р-10-821/17.09.2019 г. дружеството
било санкционирано за нарушение на чл. 107, ал. 1 от КЗ (отм.).
Неоснователността се обуславя от факта, че в НП Р-10-821/17.09.2019 г. като
нарушена е цитираната разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ, а не тази на
отменения чл. 107, ал. 1 от КЗ, който впрочем е уреждал същият състав на
нарушение.
Неоснователни са и неконкретизираните доводи, че не е правилно
определена датата на нарушението. Същата е посочена правилно в АУАН и
НП. Нарушението се счита за извършено на 30.01.2021 г. и това е датата
следваща датата на изтичане на законоустановения срок за произнасяне по
претенцията.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се
налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
5
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил имуществена санкция в размер на 2 500 лева, в близост до
минимално предвидения от закона размер, поради което същата не може да
бъде намалявана допълнително, тъй като това не би постигнало целите на
административното санкциониране, а освен това нарушението се явява като
такова извършено в условията на повторност.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението – забавата в произнасянето,
съответно изплащането на застрахователно обезщетените е за период близо
два месеца, което в значителна степен засяга правата на застрахованото лице.
Освен това, се касае за повторно извършено нарушение и на нарушителя (на
съда е служебно известно многократното санкциониране на жалбоподателя за
нарушения като настоящото, извън нарушението формиращо
квалифициращия признак повторност), както и от смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива
нарушения, а напротив – касае се за нарушител, който многократно извършва
подобни нарушения и очевидно налаганите му санкции по никакъв начин не
постигат целите предвидени в чл. 12 от ЗАНН. Прилагането на чл. 28 от
ЗАНН обаче, по преценка на настоящия съдебен състав не само, че е
незаконосъобразно, но и допълнително би засилило усещането за
безнаказаност у нарушителя. Допълнително следва да се отбележи, че
съгласно разпоредбата на чл. 28, б. „А“ от ЗАНН (която следва да намери
приложение, тъй като нормата е действала по време на извършване на
нарушението, а новия закон не е по-благоприятен за нарушителя), при
маловажен случай на нарушение, нарушителят бива предупреждаван, че при
повторно извършване на нарушение, ще бъде наказан. А в случая, както вече
се посочи, нарушителят нееднократно извършва подобни нарушения, поради
което и на това формално основание тази разпоредба не може да намери
приложение, поради законовата забрана за това. Ето защо претенциите на
жалбоподателя в този смисъл се явяват неоснователни и следва да бъдат
оставени без уважение.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
6
следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд


Р Е Ш И :


ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-495 от
15.06.2021 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов
надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на
„ЗД Б. И.“ АД, с ЕИК: .............. е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 2 500 лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, „ЗД Б.И. АД, с ЕИК:
................, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Комисията за финансов надзор, сума в
размер на 100 лева, дължими за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.




Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8