Р Е Ш Е Н И Е №260091
гр.Русе, 25.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд, единадесети
наказателен състав, в публично заседание на четвърти август през две хиляди и двадесета
година, в състав :
Председател : Александър Станчев
при
секретаря Юлия Острева и в присъствието на прокурора ……………….., като разгледа
докладваното от съдията АН Дело № 950/2020г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-1085-001549/21.05.2020г.,
издадено от Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Русе, против Р.М.М.-К., с ЕГН-**********,
за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лв., на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП.
Срещу постановлението е подадена жалба от Р.М.М.-К.. В
нея се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли
съда да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, в с.з. не се явява
лично, вместо него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата и представя
доказателства в тази насока.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура-гр.Русе, редовно призовани, не
изпращат представител.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 29.04.2020г., около 15,25ч. бил постъпил сигнал на
ЕЕН 112 от И.Б./съседка на жалб.К./, че в района на кръстовище между ул.“Илю
Воевода“ и ул.“Воеводова“ в гр.Русе, пред оградата на имота където живее Б., е
паркиран т.а. марка „Фолксваген Кади“, собственост на ю.л.“Галамакс“ЕООД, с
представляващ Г.Х.М. /майка на жалбоподателката/. На място пристигнали
проверяващи пол. служители от сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе /измежду които и
св.Ц.П./, които установили, че процесния автомобил действително е паркиран до
оградата на имота на Б. /но без да пречи на входа на гаража й/, след което св.Ц.П.
съставил АУАН бл.№722447/30.04.2020г. против жалб.К.. В графа възражение на
АУАН жалбоподателката вписал такива, като посочила, че спряла автомобила
за кратко време, за да придружи майка си
Г.Х.М., която е освидетелствана с ТЕЛК и е трудноподвижна. В законоустановения
3-дневен срок жалбоподателката допозирала и подробно възражение срещу АУАН,
като описала подробно нейните аргументи защо не следва да бъде наказана с
издаване на НП, които не били приети от АНО. Впоследствие въз основа АУАН било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се извежда след анализ на
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и
прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок при
наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Подлежи на разглеждане по същество и е основателна.
Наказателното
постановление е издадено против жалбоподателя затова, че около 15,25ч. на 29.04.2019г.
жалб.К. е паркирала т.а. марка
„Фолксваген Кади“, собственост на ю.л.“Галамакс“ЕООД, с представляващ Г.Х.М., в
района на кръстовище между ул.“Илю Воевода“ и ул.“Воеводова“ в гр.Русе,
съставляващо нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Нарушението е квалифицирано
правилно, както словесно, така и цифрово. Напълно ясно е лицето в какво е
обвинено и за какво нарушение е наказано.
След като не е спазил задължението си да не паркира в
района на кръстовище, жалбоподателят е нарушил императивна законова норма, но в
случая наказващият орган не е преценил дали не се касае за “маловажен случай”.
По делото става ясно, че изложената фактология от
страна на жалбоподателя в графа „възражения“ на АУАН бл.№722447/30.04.2020г., а
и подробно развитите възражения в законовия срок пред АНО се потвърждават от
събраните по делото доказателства. Действително Г.Х.М. /майка на
жалбоподателката/ е 81,20 % нетрудоспособна видно от представеното по делото
експертно решение на ТЕЛК /л.29/, а във хода на първоинстанционното и въззивно
производство не се оспорва от страните, че жалбоподателката е превозвала до дома
й това лице, което очевидно се нуждае от
помощ при придвижването си. Това се потвърждава и от факта, че още на
следващия ден след констатираното нарушение /на 30.04.2020г./ на Гицка М. и е
била издадено карта за паркиране на хора с трайни увреждания от Община Русе. Освен
това от свидетелските показания на св.Ц.П. става ясно, че автомобила не е бил
паркиран непосредствено пред гараж, поради което и да пречи неговото използване
/видно и от снимковия материал по делото/. В случая очевидно се касае за
недобросъседски отношения, поради което и е бил подаден сигнал на ЕЕН 112 от
лицето Бонева, в следствие на който е възбудено настоящото адм. производство.
От
доказателствата по делото става ясно също, че жалб.К. не е наказвана като водач
на МПС за извършени други нарушения по ЗДвП от същия вид за период от близо 28
години /има регистрирано през 2008г. едно адм. нарушение, за което е издадено
НП, наложеното за което наказание е погасено по давност, както и както и
издадени 4 фиша, като всички наложени наказания „глоба“ са платени/.
Нарушението от този вид било установено за първи път и липсват доказателства за
извършени от жалбоподателя други такива нарушения.
Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице
основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закона, като отграничи
“маловажните” случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 от НК
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Налагането
на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е
регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди нарушителя
чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран.
Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че
за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Липсата на
такъв подход би означавало, че данъчното законодателство изключва прилагането
на чл.28 от ЗАНН. Такова изключение не е установено в ЗДвП.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства
категорично се установява, че извършеното административно нарушение за
неспазване на ЗДвП се явява явно несъразмерно с наложената санкция в нейния
единствено възможен размер. Налице е ниска степен на обществена опасност на
деянието, явяващо се инцидентен случай. Както бе посочено по-горе
жалбоподателят не е наказван като водач на МПС за извършени други нарушения от
този вид по ЗДвП за период от близо 28 години и несъмнено е примерен водач на
МПС, който спазва всички законови забрани при управление на МПС.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че се
касае за маловажен случай, при който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. По този начин целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН
биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на обжалваното
наказателно постановление.
Неправилно е да се приеме, че нарушението е формално и
при него не може да има маловажен случай. Той не е маловажен, защото липсват
или са незначителни вредните последици, а защото са налице множество други
смекчаващи обстоятелства /посочени по-горе/, при наличието на които случаят
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения по чл.98, ал.1, т.6 /респ. чл.183, ал.4, т.8/ от ЗДвП.
Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е
довело до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което
същото следва да се отмени.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-1085-001549/21.05.2020г., издадено от Началник Сектор „ПП“ към
ОДМВР-гр.Русе, против Р.М.М.-К., с ЕГН-**********, с което за нарушение на
чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 50 лв., на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.Русе.
Районен
съдия: