РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Пловдив,22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ- XXVIII състав, в публично съдебно заседание на втори ноември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Р. П., като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело
№ 1101/2020 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.156 и сл.
от ДОПК.
Образувано е по жалба на „ЕКЗИБИШЪН ФОРУМ ИВЕНТС“ ЕOOД, ЕИК ***, седалище гр. ***,
против Ревизионен акт № Р-16001618005396-091-001/13.01.2020 г., издаден от орган
по приходите
при ТД на НАП – Пловдив за възложил ревизията и орган по приходите при ТД на НАП-Варна –
ръководител на ревизията, потвърден с Решение №146 от 27.03.2020 г. на Директора
на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив, с който допълнително
са определени дължими суми за корпоративен данък за 2012 г. в размер на лихви
213,81 лева, за 2013 г. в размер на лихви 141,05 лева, за 2014 г. в размер на 3 749,86
лева и прилежащи лихви в размер на 1822,60 лева, за 2015 г. в размер на главница
10876,00 лева и лихви 4178,83 лева, за
2016 г. в размер на главница 86078,23 лева и лихви 24 342,96 лева и за 2017г. в
размер на главница 177318,01 лева, в едно с прилежащи лихви 32166,09 лева, общо
установените задължения са в размер на главница 278022,10лева и прилежащи лихви
62865,34 лева, общо в размер на 340887.44 лева.
Жалбоподателят излага съображения,
че обжалваният
ревизионен акт е нищожен, алтернативно - незаконосъобразен поради противоречие
със закона и необоснованост, и поради неправилно прилагане на материалния закон.
Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. Н.И., която
поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество на спора счита,
че са основания за прогласяване нищожност на обжалвания акт, в която връзка
сочи, че компетентната ТД е ТД на НАП-Пловдив, а един от издателите на РА е
орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, за когото не е налице материална
компетентност. Излага твърдения, че обжалваният акт е незаконосъобразен поради
издаването му в противоречие с разпоредбите на ЗЗД, СС 18“ Приходи“ и ЗКПО по
отношение на погасителната давност, която връзка обсъжда факти, свързани с отписване
на задължения при изтекъл 5-годишен давностен срок. Подробно се оборват
констатациите, свързани с извършено от органите по приходите увеличение на
финансовия резултат с отписани задължения за лихви, както и по отношение на
продажбата на дружествени дялове от дъщерно дружество и неотчетени приходи във
връзка със сключени договори за заем, което касае целия ревизионен период. Иска
се прогласяване на нищожност на обжалвания РА, алтернативно отмяна като
незаконосъобразен и необоснован, и присъждане на направените разноски.
Ответникът по жалбата - Директор на дирекция
“ОДОП” – Пловдив, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си
представител юрк. Д., която оспорва жалбата. По
същество на спора излага съображения за законосъобразност на атакувания
административен акт и предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност относно претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като
съобрази становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Ревизионното
производство е образувано по повод Постановление от 31.08.2018г на
Специализирана прокуратура-София, с което е възложено извършването на данъчни
ревизии по ЗДДФЛ, ЗДДС и ЗКПО по отношение на няколко дружества, едно от които
е дружеството- жалбоподател. В тази връзка с писмо изх.№11-02-152/31.08.2018г.
на зам. изп. директор на ЦУ на НАП е определено по отношение на „Екзибишън
форум ивентс“ ЕООД в заповедта за възлагане на ревизия да бъдат включени
конкретно посочени лица, служители при ТД на НАП-Варна. В тази връзка била
издадена Заповед за възлагане на ревизия /съкр.ЗВР/ №
Р-16001618005396-020-001/05.09.2018г. на началник сектор в ТД на
НАП-Пловдив/л.452, т.2 делото/, с която бил определен обхватът на ревизията-
ЗКПО за периода 01.01.2012
г.-31.12.2017г. и данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на ЮЛ за периода
01.01.2012г. - 31.08.2018г., както и ревизиращия екип, състоящ се от А-Д.П.на
длъжност „главен инспектор по приходите“ при ТД на НАП-Варна като ръководител
на ревизията и В.П.В.- П. на длъжност „главен инспектор по приходите“ при ТД на
НАП- Варна. С нея е определен и срок за извършването и – два месеца от
връчването, което е станало по електронен път на 14.09.2018г.. В последствие тя
е изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (съкр. ЗИЗВР)
№Р-16001618005396-020-002/03.10.2018г., с която е разширен състава на
ревизиращия екип, като са добавени служителите Е.Б.И.на длъжност „главен инспектор по приходите“ и И.
Д. И.-Д. на длъжност „главен инспектор по приходите“ и е
удължен срока на ревизията до 14.11.2018г.. Срокът на ревизията е удължен със
ЗИЗВР №Р-16001618005396-020-003/02.11.2018г., ЗИЗВР №Р-16001618005396-020-004/10.12.2018г.
и ЗИЗВР №Р-16001618005396-020-005/07.02.2019г.
до 14.08.2019г., като в този период ревизионното производство е било спряно със
Заповед № Р-16001618005396-023-001/26.02.2019 г. и възобновено със Заповед №
Р-16001618005396-143-001/27.05.2019г..
В хода на ревизионното производство са искани документи и са представяни редица
писмени доказателства, от които е установено, че ревизираното
лице е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с
изискванията на ЗСч, СС и утвърден от ръководството индивидуален сметкоплан,
като се прилага двустранна форма на счетоводно записване. За периода
2012г.-2015г. приходите са формирани от лихви по депозити в ОББ и приходи от
лихви по предоставени заеми, а разходите основно от външни услуги –счетоводно
отчитане и разходи за лихви и неустойки, документирани с фактури и протоколи, а
за периода 2016-08.2018г. приходите на дружеството са формирани от лихви по
заеми, проведени мероприятия и приходи от наем на зала, както и приходи от
продажба на дружествени дялове в дъщерно дружество. Разходите на дружеството
касаят външни услуги /счетоводни, правни и услуги по техническо осигуряване на
мероприятие/, разходи за лихви, отписани лихви по предоставени заеми и частично
опростени заеми. Така при извършена проверка на счетоводните документи на
дружеството във връзка със ЗКПО органите по приходите възприели, че за периода
2012г.- 2017г. основна дейност на дружеството е свързана с предоставяне на
парични средства под формата на заеми , които парични средства от своя страна
представляват привлечен капитал в ревизираното дружество. Изследвани били
различни договори за заем: договор от 03.12.2009г,
сключен между „ Вики груп" АД като заемодател и „Виктория В.А."
ЕООД /предишното наименование на жалбоподателя/ като заемател, съгласно който е
предоставена сумата от 20275500.00лева,
за което заемателят дължи възнаграждение под формата на лихва в размер на ОЛП с
4.0 пункта надбавка за целия срок на договора. С анекс от 07.01.2010г. размера
на възнаграждението е променен на лихва, равняваща се на ОЛП със 7.0 пункта
надбавка. По договор за заем от 20.12.2009г.
със срок до 31.03.2011год. , сключен между жалбоподателят като заемодател и
„Еко Фрут-1" ЕООД като заемател е посочено, че се предоставя сумата от 500000.00 лева, за което заемателят
дължи възнаграждение под формата на лихва в размер на ОЛП с 4.0 пункта надбавка
от усвоената сума. Договорът е променен с Анекс от 01.10.2010г., с който
страните са се споразумели да увеличат срока по договора с две години до
31.03.2013г. и размера на възнаграждението, равняващо се на ОЛП с 7.0 пункта
надбавка. По договор за заем от 21.12.2009г.
между „ Виктория В. А." ЕООД като заемодател е предоставило на „ ВГ МП
Груп Билдинг " ООД като заемател
сума в размер на 200000.00 лева,
зa което заемателят дължи възнаграждение под формата на лихва в размер на ОЛП с
4.0 пункта надбавка от усвоената сума. Срок на договора - 5 год. от датата на
сключването му. С Анекс от 01.11.2010г. страните са се споразумели да увеличат
размера на заемната сума на 500000.00
лв. и размера на възнаграждението е променен на лихва, равняваща се на
ОЛП със 7.0 пункта надбавка. По договор за заем от 10.01.2011г., сключен между „ Виктория В. А." ЕООД като
заемодател и „ Маринела 777" АД като заемател е предоставена сума в размер
на 100000.00 лв., за което
заемателят дължи възнаграждение под формата на лихва в размер на 7% от заемната
сума. Определен е и 3 годишен срок на договора. По пет годишен договор за заем
от 23.02.2010г. „Виктория В.
А." ЕООД като заемодател е предоставило на „ Арном " ООД като
заемател сума в размер на 40000.00 лева,за
което последното дружество дължи възнаграждение под формата на лихва в размер
на 7% от заемната сума. По договор за заем от 23.12.2010г. „Виктория В. А." ЕООД като заемодател е
предоставило на „ Виктория Тур" АД като заемател сума в размер на 470000.00 лева,за което се дължи
възнаграждение под формата на лихва в размер на ОЛП плюс 7.0 пункта надбавка от
заеманата сума. Определен е и срок на договора - 1 год. от датата на
подписването му. С Договор за заем от 14.01.2011г.
“Виктория В. А." ЕООД като заемодател е предоставило на „Виталекс
2006" ООД като заемател сума в размер на 80000.00 лева, за което се дължи възнаграждение под формата на
лихва в размер на ОЛП плюс 7.5 пункта от заемната сума. Срокът на договора е до
31.10.2012г.. Установено е, че с договор за заем от 21.01.2011г.
„Виктория В. А." ЕООД предоставя на „Захарен Комбинат Пловдив" АД
като заемател сума в размер на 6000000.00
лева, зa което се дължи възнаграждение под формата на лихва в размер на
ОЛП плюс надбавка 7.5 пункта от заемната сума, като срокът на договора е до
31.12.2015г.. По договор за заем от 01.02.2011г.
между „Виктория В. А." ЕООД като заемодател и „Еко Фрут 2010" ЕООД на
заемателя е предоставена сума в размер на 170000.00 лева, зa което е определено възнаграждение под формата
на лихва в размер на ОЛП плюс надбавка от 7.0 пункта от заемната сума. Срокът
на договора е 5 години. Изследван бил и договор за цесия от 01.04.2011г. между „Вики груп" АД
като цесионер и „Виктория Груп Корпорейшън" АД като цедент, по силата на
който задължение на „Виктория В.А." ЕООД, произлизащо от сключен договор
за паричен заем от 03.12.2009г. в размер на 19016097.26лева, е прехвърлено на цедента срещу цена от 18600000.00
лева. Проследено е и движението по банковите сметки на ревизираното лице и
счетоводните записвания, както и декларираните финансови резултати. Така
органите по приходите констатирали, че за проверяваните периоди 2012г. и 2013г.
съобразно извършените разходи от
дружеството, получените приходи и отчитането им по съответния нормативен ред,
то счетоводният финансов резултат не следва да се преобразува за данъчни цели.
По отношение на останалите данъчни периоди, включени в обхвата на ревизионното
производство, от направения анализ органите по приходите констатирали, че за
данъчен период 2014г. финансовия резултат следва да бъде увеличен на
основание чл.78 от ЗКПО със сумата от
37498.59 лева, представляващи приходи от лихви по предоставени заеми, които
през текущата година не са отчетени от данъчнозадълженото лице. В тази връзка,
след приспадане на декларираният годишен данък от декларирана печалба бил
установен и корпоративен данък за довнасяне в размер на 3749.86 лева,
върху който били начислени и дължими лихви за забава в размер на 1771.56 лева. За данъчен период 2015г. органите по
приходите приели, че финансовия резултат следва да бъде увеличен на
основание чл.78 от ЗКПО със сумата от 36103.59лева,
представляващи приходи от лихви по предоставени заеми, които през текущата
година не са отчетени от данъчнозадълженото лице, както и на основание чл.77,
ал.1 от ЗКПО със сумата 72656.45 лева, касаещи отписано вземане и дължими за
него лихви от „Еко Фрут 2010" ЕООД. В тази връзка, след приспадане на декларираният годишен данък от
декларирана печалба бил установен и корпоративен данък за довнасяне в размер на
10876.00 лева, върху който били начислени и дължими лихви за забава в
размер на 4030.78
лева. За данъчен период 2016г.
органите по приходите констатирали, че финансовия резултат следва да бъде
увеличен на основание чл.78 от ЗКПО със сумата от 70925.24лева, представляващи приходи от лихви по
предоставени заеми, които през текущата година не са отчетени от
данъчнозадълженото лице, както и на основание чл.46, ал.1 от ЗКПО със сумата
416097.06 лв. по отписани задължения към доставчик без да е налице отчетен
счетоводен приход, на основание чл.26 ал.1 ЗКПО със сумата от 46939.92 лева,
свързана с разходи, които не са свързани с дейността и на основание чл.16
ал.1 от ЗКПО със сумата от 326820 лева,
свързани със сделки, които са сключени при условия, чието изпълнение
води до отклонение от данъчно облагане. В
тази връзка, след приспадане на декларираният годишен данък от декларирана
печалба бил установен и корпоративен данък за довнасяне в размер на 86078.23
лева, върху който били начислени и дължими лихви за забава в размер на 23171.24 лева. За данъчен период 2017г. органите по
приходите констатирали, че финансовия резултат следва да бъде увеличен
на основание чл.78 от ЗКПО със сумата
от 140231.82лева, представляващи приходи от лихви по предоставени заеми, които
през текущата година не са отчетени от данъчнозадълженото лице, както и на
основание чл.46, ал.1 от ЗКПО със сумата 1652031.63лева по отписани задължения
по давност към заемодател без да е налице отчетен счетоводен приход, на
основание чл.77, ал.1 от ЗКПО със сумата 78832.00 лева, свързана с непризнати
за данъчни цели разходи, отчетени
в нарушение на счетоводното законодателство, на основание чл.26 ал.1 от ЗКПО със сумата от 29300.00 лева, свързани адвокатско възнаграждение, непризнато за данъчни цели,
поради липсата им на съпоставимост с извършваната основна дейност от
дружеството и реализираните приходи и на основание чл.43 от ЗКПО с размерът на непризнатите разходи за лихви
от 48621.07лева при приложение на правилата за регулиране на слабата
капитализация на дружеството. Така е формиран данъчен резултат след преобразуване – данъчна печалба
в размер на 1773180.10 лева.В тази
връзка, бил установен и дължимия корпоративен данък за периода в размер на 177318.01
лева, върху който били начислени и дължими лихви за забава в размер на 29752.40 лева. Органите по приходите не установили основания за
начисляване по чл. 194, ал.1 ЗКПО, касаещ данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица. За констатациите на основание чл. 117 от ДОПК е съставен ревизионен доклад №
Р-16001618005396-092-001/25.11.2019г., против който не е постъпило възражение. Ревизионният акт, предмет на
настоящето производство, е издаден 13.01.2020г. подписан с електронни подписи
от А-Д.П.за ръководител на ревизията и С.А.Г.на длъжност Началник на сектор,
възложител на ревизията и връчен по електронен път на 20.01.2020г., в която
връзка са представени удостоверение за извършено връчване по електронен път в
ИС “Контрол” и са приети оптичен носител (CD), файлове от програмен продукт, и
др.. Несъгласен с констатациите по
издадения РА жалбоподателят го обжалвал пред горестоящият административен
орган, който с Решение №146/27.03.2020г. е потвърдил направените в него изводи.
В тази връзка от „Екзибишън форум инвентс“ ЕООД е инициирано и настоящото
съдебно производство. Установи се в хода на неговото провеждане от приетото
заключение на проведената ССчЕ, че извършените счетоводни записвания по
отношение проверяваните периоди са изградени на основание представените към нея
аналитични счетоводни отчитания и първични счетоводни документи, включително относно
приложените режими за регулиране на слаба капитализация.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе от приобщените в хода на съдебното производство писмени и веществени
доказателства- административната преписка по издаване на атакувания РА, от Заключение
на проведената ССчЕ, което кредитира като компетентно, методически правилно и
обосновано, без възникнали съмнения, частично оспорено от ответника само по
отношение на обосновката му за приложение на чл.43 от ЗКПО и неоспорено в
останалата си част, подкрепено и от приетите в съдебно заседание от 01.10.20г.
писмени доказателства, оспорени от ответника по отношение на тяхната истинност.
При така изяснената фактическа
обстановка, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие следното от правна
страна:
Жалбата е подадена в срока по
чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от
обжалването, след изчерпването на реда на задължителното административно
обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна
поради следните съображения:
Заповедите за възлагане на ревизия и
за нейното изменение са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз
основа на заповед № РД-09-1301 от 01.11.2012 г., Заповед № РД-09-1 от
03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП Пловдив, а сроковете за извършването на
ревизията са съобразени със сроковете по чл.114 ДОПК. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентните органи по приходите и в сроковете
по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК и са подписани с валидни електронни подписи.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени на представляващия дружеството,
като по този начин е била осигурена възможност за реализиране на правото на
защита в пълен обем. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК.
Съставен е като електронен документ, подписан с квалифицирани електронни
подписи, което гарантира неговата валидност и автентичност.
Възражението на жалбоподателя за
нищожност на РА Съдът намира за неоснователно. В действащото българско
законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен
акт, но законодателят е приел критериите на които следва да отговаря един
административен акт, за да е законосъобразен. Степента на нарушаване на тези
критерии води до нищожност или унищожаемост на административния акт. За да е
законосъобразен административният акт е необходимо да е издаден от компетентен
орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материално правни разпоредби и да съответства на
целта на закона. По делото не е налице спор относно седалището на
жалбоподателя. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК, актовете по този кодекс се
издават от орган по приходите от компетентната териториална дирекция, а
съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентна териториална дирекция на НАП
относно производства по този кодекс, е тази по седалището на местното
юридическо лице, като в случая това е ТД на НАП гр. Пловдив. Заповед за
възлагане на ревизия № Р-16001618005396-020-001/ 05.09.2018г. и последващите
ЗИЗВР на Началник на сектор "Ревизии", в Дирекция "Контрол"
при ТД на НАП гр. Пловдив са издадени от компетентен орган в съответствие с
нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК.
Със заповедта е определен
ревизиращият екип, в които са включени съответните длъжностни лица: главен
инспектор по приходите А.Д.П., ръководител на ревизията, главен инспектор по
приходите В.П.В.-П., главен инспектор по приходите Е.Б.И.и главен инспектор по
приходите И.Д.И.-Д.. Съгласно представените заповеди за назначаване и
преназначаване тези лица са служители в ТД на НАП гр. София и гр. Варна,
съответно с място на работа гр. София и гр. Варна. Този състав на ревизиращия
екип е зададен с писмо изх. № 11-02-152 от #2 от 31.08.2018 г. и изх. № 11-02-152 #6 от 03.10.2018г. на
заместник-изпълнителния директор на НАП, като е посочено, че включването именно
на тези органи по приходите в ЗВР е на основание чл. 10, ал. 1 от ЗНАП и с
оглед на постановление на Специализирана прокуратура-София по прокурорска
преписка № 1394/2018г.. В случая, ревизионното производство е проведено, а
ревизионния доклад е съставен от органи по приходите, които са служители на ТД
на НАП гр. София и гр. Варна, като един от тях е и от органите издали
ревизионния акт - ръководителят на ревизията А.Д.П., който заема длъжността „главен
инспектор по приходите“
в ТД на НАП гр. Варна. Според
нормата на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП при необходимост за изпълнение на възложените
на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него
длъжностно лице може да нареди служители от една териториална дирекция да
преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният
териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при
условия и по ред, определени в КТ. С оглед цитираната правна норма, за да бъде
надлежно извършена ревизия от органи по приходите – служители на териториална
агенция, различна от компетентната, е необходимо изпълнителният директор на НАП
или оправомощено от него лице да им нареди да преминат в компетентната дирекция
за извършване на конкретни действия, които да са формулирани в нареждането.
Също така, следва да е мотивирана и необходимостта от преминаване, след което
териториалният директор в дирекцията, в която работят тези служители, въз
основа на нареждането, трябва да ги командирова в другата дирекция, за срока на
ревизията, респективно за осъществяване на възложените от изпълнителния
директор конкретни задачи. По делото са представени командировъчни заповеди, от
които е видно изпълнението на нормата на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП, както и че е
налице командироване при условия и по ред, определени в КТ на служителите на ТД
на НАП гр. София и гр. Варна за извършване на ревизия на
дружеството-жалбоподател. В заповедите за командировка са посочени конкретни
задачи-извършване на ревизия на жалбоподателя във връзка с конкретно посочена
Заповед за възлагане на ревизия, включително и посещение на офиси и обекти на
дружеството. За извършените проверки на място, приходните органи са надлежно
командировани с командировъчни заповеди. Извършването на други процесуални
действия, като изпращане на документи, в това число Искания за представяне на
документи и писмени обяснения, уведомления и др., е направено по електронен
път, за което не се изисква присъствие на място от лицата. Съдът намира, че
случая се установява наличието на предпоставките по чл. 10, ал. 8 от ЗНАП, а
именно необходимост ревизията да бъде извършена от органи по приходите от
териториална дирекция, различна от тази по седалището на лицето, както и че
тези органи са били надлежно командировани, поради което следва да се приеме,
че органите по приходите, извършили ревизията и съставили ревизионния доклад, а
единият от тях, като ръководител на ревизията и участвал при издаването на
ревизионния акт, са били териториално компетентни да извършат ревизията. С
оглед изложеното Съдът намира, че обжалваният РА не е нищожен поради липса на
компетентност, същият е издаден от компетентен орган - възложителят на
ревизията и ръководителят на същата, и определя данъчни задължения за периода,
за който е възложена ревизията.
По отношение съответствието на
обжалвания акт с административнопроизводствените правила и материалноправните
норми, съдът прецени следното:
За ревизирания период
основната дейност на дружеството-жалбоподател е предоставяне на парични
средства под формата на заеми, които парични средства представляват привлечен
капитал в ревизираното дружество. Съгласно представена аналитична ведомост към
01.01.2012г. са налице начални салда по следните счетоводни сметки: С/ка 151-
Получени дългосрочни заеми в размер на 19 016 097.06 лв. и С/ка 261-Предоставени дългосрочни заеми в
размер на 7 702 018.00лева. За да определят задълженията за корпоративен данък
органите по приходите са приели,че е налице увеличение на счетоводния финансов
резултат на дружеството по реда на чл. 78 от ЗКПО за периода 2014г. в размер на
37498,59лева, за 2015г. в размер на 36103,59лева, за 2016г. в размер на 70925,24лева
и за 2017г. в размер на 140 231,82 лева. Не е налице спор между
страните, че жалбоподателят е предоставял за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017
г., г. парични заеми на конкретно посочени дружества. Спорът се свежда до това
в какъв размер са неотчетените приходи от лихви по предоставяните от
дружеството-жалбоподател заеми и какъв следва да е допълнително определеният
корпоративен данък. Ревизираното дружество е обосновало намаляването на
лихвения процент по предоставените от него заеми със сключени анекси и
допълнителни споразумения, с които се изменя уговорения с договорите за заем
лихвен процент, както и се сочи, че начислените лихви са отразени в
счетоводството на дружеството и е налице пълно съответствие в стойността на
отчетените приходи от лихви от жалбоподателя и отчетените разходи от лихви от
заемополучателите. При сключването на договори за заем страните са свободни да
договарят условията по сделката, включително и да изменят условията по
първоначално сключената сделка, стига да са налице насрещни съвпадащи по време
и съдържание волеизявления на страните. Не е налице каквато и да било законова
пречка страните да предоговорят размера на лихвата по заем, както в посока
увеличение на първоначално договорения лихвен процент, така и в посока
намаление на същия, какъвто е настоящия случай, стига това изменение на клаузи
от договора за заем да е обосновано и да са представени надлежни доказателства
за това. Жалбоподателят излага подробни съображения за наличие на допълнителни
споразумения, които обаче не са представени в хода на ревизионното
производство, а са приобщени в хода на съдебното производство. Сочи, че
по-ниският лихвен процент е посочен в протоколите, изготвени от заемодателя и
приети от заемателя, с което се твърди, че страните са постигнали съгласие за
намаляване на лихвения процент, за което отново не ангажира доказателства. По административната
преписка са представени протоколи за изчислени лихви, които не са подписани от
съставилото ги лице, нито има данни за одобрение от другата страна по договора
(л.188-195 и 207, т.1 по делото). Така направените от жалбоподателя възражения
за неправилни изводи на органите по приходите, които не са се съобразили с
представените им доказателства, са неоснователни. В хода на ревизията РЛ е
представило писмени обяснения, в които не се твърди да са налице такива анекси
към сключените договори. Напротив, в писмените обяснения е посочено, че
дружеството не разполага с анекси към договорите. Съдът намира, че представените едва в съдебна фаза
писмени доказателства са изготвени за нуждите на съдебното производство с цел
опровергаване констатациите на органите на данъчната администрация.
Представянето в съдебна фаза на различни анекси и споразумения, налага да бъде
съобразено, че тези документи са частни свидетелстващи такива, подписани от
лицата, сочени за издатели, поради което се ползват единствено с формална
доказателствена сила, т. е. удостоверените с тях изявления са направените от
лицата, сочени за техни издатели. Горните изводи не се променят и от заключението
на проведената ССчЕ, което в тази му част е изготвено изцяло по представени от
жалбоподателя документи, приобщени едва в хода на съдебното производство. Освен това приетото заключение,
което е съобразено с така представените документи, не опровергава приетите от
органите по приходите обстоятелства, касаещи необходимост от увеличение на
финансовия резултат на дружеството на основание чл.78 ал.1 ЗКПО. Това е така,
защото с него са изследвани въпроси, които не са спорни, а в друга част са
разгледани документи, които не са били представени на приходните органи,
съответно няма как да са съобразени от тях. В този смисъл, направените изводи
от ревизиращите органи са съобразени с материално правните норми за счетоводно
записване на приходи от лихви. Конкретният начин на признаване и отчитане на
приходите от лихви е уреден в СС 18 "Приходи". Според т. 8.2., б.
"а" от СС18 приходите от лихви се признават текущо пропорционално на
времевата база, която отчита ефективния доход от актива. От посоченото следва,
че приходът от лихви трябва да се начислява текущо пропорционално на
договорения срок, независимо от начина на договаряне на падежа на лихвите
(месечен, годишен или еднократно на датата на падежа на главницата). Тъй като
най-краткият данъчен период е свързан с функционирането на ДДС следва, че
приходът от лихви следва да се начислява и отчита ежемесечно, независимо от
това каква лихвена периодичност е договорена или какъв е срокът за реалното й
получаване. Ако е договорено лихвените вноски по заема да се правят всеки
месец, данъчна основа е сумата на получената лихва. Ако е договорена
периодичност на вноските, различна от този срок, или е уговорено тя да се
погаси заедно с главницата на падежа на заема, данъчната основа е
дисконтираният размер (настоящата стойност) на месечната сума от лихва за
съответния месец, съобразно договорения лихвен процент, времевата база на
актива (срока на погасяване) и очаквания въз основа на тях бъдещ паричен поток.
Ако е договорен лихвен процент не на годишна или месечна база, а за срока на
заема, средномесечният лихвен процент се определя като договореният процент се
раздели на броя на месеците, съдържащи се в този срок. След като договорената
от страните лихва може да бъде изчислена надеждно, приходите от нея следва да
се признаят текущо (месечно), пропорционално на времевата база (за срока на
погасяване на заема), като се отчита ефективният доход от актива (месечната
лихва) съгласно т. т. 8.1 и 8. 2 "а" на СС 18 - "Приходи". В конкретния случай съгласно
представените договори за заем, между страните са били уговорени
възнаграждения, които представляват възнаградителна лихва, които са по-високи
от осчетоводените от дружеството, без да са представени безспорни доказателства
за постигнато съгласие между страните по договора за заем за изменения с тази
посока. С неплащането на договорената лихва по заема се избягва облагане на
доход, (поради това, че не е получен), което не би се случило, ако лихвата не
беше договорена, защото тогава за данъчни цели такава следваше да бъде
определена. По така изложените аргументи, съдът намира обжалваният РА за
правилен и законосъобразен, в тази му част, а жалбата за неоснователна.
Законосъобразни
са и изводите на органите по приходите относно увеличението на счетоводния
финансов резултат на дружеството по реда на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО за 2015 г. и
2017 г., съответно в размер на 72 656,45 лв. и 78 832,00 лв. Прието е от тях,
че от дружеството не са представени доказателства за предприемани действия за
събиране на вземанията, които са отписани като несъбираеми. Видно от
представените счетоводни документи, дружеството не е извършвало обезценка на
отписаните вземания, няма и такива твърдения от негова страна. Отписване на
вземане се признава за данъчни цели само при условие, че отписването е станало
при спазване на изискванията на счетоводното законодателство, действащо за
процесните периоди. Следва да са налице доказателства, че вземането е
несъбираемо, като бъдат анализирани причините за отписване на всяко едно
вземане. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 пр.II от ЗКПО, приходите и разходите от
последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като
несъбираеми, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им
отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое
от обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО. Възраженията, че вземането за 2015г.
по договора за заем с „Еко Фрут 2010“ ЕООД следва да бъде отписано като
несъбираемо, тъй като е установено, че последното дружество е в ликвидация, са
неообосновани. Жалбоподателят излага
доводи, че според данни от ТР „Еко Фрут - 2010“
ЕООД е с прекратена търговска
дейност от 27.01.2014г. и е открито производство по ликвидация с краен
срок 27.11.2014г.. От РЛ не са
представени доказателства приключило ли е, кога и с какъв резултат
производството по неговата ликвидация, каквото е обективната предпоставка
съобразно чл.37, ал.1, т.6 ЗКПО, определяща, че непризнатите за данъчни цели
приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на
чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, като в случай на заличаване на
длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено -
признава се до размера на неудовлетворената част. Разпоредбата на чл. 34, ал.1 ЗКПО категорично предвижда непризнаване на разходите в годината на отписване на
вземанията като несъбираеми, при условие, че в същата или в предходната година
не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 ЗКПО, т.е. ако предпоставките
не са налице, то спорните разходи ще се признаят за данъчни цели за следващите
години, в които е доказано настъпването на някое от обстоятелствата,
изчерпателно изброени в чл. 37 ЗКПО. По отношение на извършеното преобразуване
с отписаните по давност суми, следва да се посочи, че не са представени
първични счетоводни документи за отписване на вземанията. Част от сумите
представляват непогасени остатъци от лихви по договори за заем, по които договори
е налице частично плащане. Това обстоятелство може да се приемате като
индикация, че длъжникът има намерение да го плати или очакване длъжникът да го
погаси на по-късен етап, с оглед на което следва да се отпише едва след като са
предприети съответни действия спрямо длъжниците, в резултат на които да се установи,
че вземанията са несъбираеми. Съгласно чл.3, ал. 3 от ЗСч. предприятията
осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална
обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за
съставянето на документи по този закон. От страна на дружеството не са
представени доказателства, касаещи документална обоснованост на извършената
операция /провеждане на инвентаризация на вземанията и задълженията, както и
мотивирано решение за отписването на вземането като несъбираемо/, за да бъдат
отписани същите. Разходът от отписване на вземане като несъбираемо би бил
признат за данъчни цели, ако е налице достатъчна сигурност, че вземането не
може да бъде събрано, като преценката за това следва да бъде извършена при
спазване на счетоводното законодателство. В конкретният случай вземанията е
било отписано без да са налице обективни причини и доказателства за това, че
същото е несъбираемо, поради което законосъобразно отчетеният разход е бил
непризнат за данъчни цели на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО. Незаконосъобразно
е и осъщественото отписване на главница по предоставен заем на „Карела
строй" АД по
споразумение
от 28.09.2017г. към Договор за заем от 28.09.2016г.. Съгласно същото страните
се споразумяват на основание чл.108 от ЗЗД заемодателят да опрости частично на
заемателя задължение в размер на 18462,61 евро. Това опрощаване на вземане от
страна на кредитора по реда на чл. 108 от ЗЗД не е сред хипотезите, посочени в нормата
на чл.37, ал.1 т.6 от ЗКПО, касаещо признаването му за данъчни цели. В този
случай опрощаването на вземане се третира като дарение, извън посочените в разпоредбата
на чл.31 от ЗКПО случай и съответно разходът от отписване на вземане по реда на
чл. 108 от ЗЗД се приема като увеличение на финансовия резултат.Съгласно чл. 26, т. 7 от ЗКПО не се признават за
данъчни цели счетоводни разходи за дарения извън посочените в чл. 31 от ЗКПО. В този смисъл е и константната
съдебна практика, изразена в Решение №
2428/10.01. 2017 г. по адм. дело № 2251/2016 г., на ВАС -I отд.. В хода на
настоящото производство също не се представиха доказателства, опровергаващи
изводите на приходната администрация, поради което съдът намира, че правилно е
увеличен финансовия резултат с тези вземания, съответни и РА е законосъобразен
в тази му част.
При преценка на констатациите на
органите по приходите относно увеличението на счетоводния финансов резултат на
дружеството по реда на чл.46, ал.1 от ЗКПО за 2016 г. и 2017 г., съответно в размер
на 416097,06лева и 1652031,63лева, следва да се съобрази, че в хода на
ревизията не са представени първични счетоводни документи за прихващане през
2016г. на вземане срещу задължение между „Екзибишън Форум инвентс" ЕООД и
„Виктория Груп Корпорейшън" АД в размер на 416097.06лева, нито са
представени първични документи като основание за извършеното счетоводно
записване. Няма спор межди страните, че РЛ едностранно е отписало задължението
си в размер на 416 097.06лева и счетоводни приходи в резултат на отписване
на това задължение не са отчетени, което именно налага увеличението на
финансовия резултат за 2016г.. Нормата на чл.46 ал.2 от ЗКПО сочи, че алинея 1 не се
прилага, когато в годината на настъпване на обстоятелство по ал. 1 задължението
е погасено или са отчетени счетоводни приходи в резултат на отписване на
задължението. Във всички
останали случай са налице основания при определяне на данъчния финансов резултат
да се увеличи счетоводният финансов резултат със сумата на задълженията на
данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която
настъпи едно от изрично посочените в т.1 до т.6 обстоятелства. Ето защо, при наличие на обективни
предпоставки- липса на отчетени счетоводни приходи от отписване на
задължението, се създава императивно основание за увеличение на счетоводния
финансов резултат при преобразуване за данъчни цели със сумата на задължението.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя относно неправилно увеличението на счетоводния финансов
резултат на дружеството по реда на чл. 46, ал. 1 от ЗКПО за 2017г., в размер на
1652031,63лева. Сочи се от негова страна, че не е изпълнен фактическият състав
на чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО, тъй като не е изтекла погасителната давност по
отношение на лихвите по договора за заем от 03.12.2009г. с „Вики груп“ АД. Погасителната
давност по отношение на едно вземане започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо, като съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД общата
погасителна давност е 5 години. Чл. 111 от ЗЗД сочи, че в случаите, когато
предприятието има вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор или
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания – давностният срок
е три години. Независимо от това дали давностният срок е прекъснат или не по
реда на чл. 116 от ЗЗД - ЗКПО
категорично визира давностен данъчен срок от 5 години, който следва да се има
предвид за данъчни цели - петата година, от която вземането е изискуемо. Разпоредбата
на чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО поставя краен срок, с настъпването на който следва
да бъда извършено данъчно преобразуване в увеличение на счетоводния финансов
резултат. Този краен срок е дефиниран от законодателя като не повече от 5
години от момента, в който задължението е станало изискуемо. Задължението става
изискуемо тогава, когато е с настъпил падеж. В конкретния случай срокът за
връщане на заемната сума по договора за паричен заем от 03.12.2009 г. е 5
години от датата на подписване на договора. Вземането става изискуемо на
03.12.2014 г., като тригодишната давността по отношение на възнаградителната лихва
по договора изтича през 2017 г., съответно правилно е прието от приходните
органи, че е приложима разпоредбата на чл. 46, ал.1, т.1 ЗКПО, според която при
определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат се
увеличава със сумата на задълженията на данъчнозадълженото лице в годината, в
която задълженията са погасени по давност, но не повече от 5 години от момента,
в който те са станали изискуеми. В съответствие с принципа за съпоставимост
между приходите и разходите при отписване на задължението лицето отчита
счетоводен приход, което увеличава печалбата. След като формираното задължение
не е отписано по този ред (срещу отчитане на приход) разпоредбата на чл. 46 ал.1
т.1-6 от ЗКПО създава императивно основание за увеличение на счетоводния
финансов резултат при преобразуване за данъчни цели със сумата на задължението,
за което е настъпило някое от обстоятелствата. По смисъла на разпоредбата СС № 18, приложение „Г“, т. 2,
приходът от отписани задължения се признава при изтичане на давностния срок или
при наличие на други основания за отписване на задълженията. Именно този
приложим ред е бил съобразен от органите по приходите, които са определили
техните изводи. Възражението на жалбоподателя, че РА е незаконосъобразен поради
невъзможност давността да се прилага служебно, съдът също намира за
неоснователно. С оглед разпоредбата на чл. 46 ЗКПО, дори да се приеме, че за счетоводни цели задължението не следва да
се отпише и съответно да не се формира счетоводен приход – за данъчни цели при
изтичане на давностния срок на задължението, но не по-късно от третата/ петата
година, от както е станало изискуемо – следва да се извърши преобразуване с
неотписаното/непогасеното задължение. Съдът съобрази също така, че извършеното
счетоводно записване за прихващане на задължението за лихви към „Вики Груп“ АД
с вземане на „Виктория Груп Корпорейшън“ ЕАД по договор за заем от 01.12.2014г.
е направено без да са представени първични счетоводни документи. Навеждат се
факти за изготвяне на тристранно споразумение м/у „Виктория Груп
Корпорейшън" ЕАД, „Вики Груп" ЕАД и „Екзибишън Форум Ивентс"
ЕООД, за което не са представени доказателства. В заключението на ССчЕ се
излага твърдение, че основанието за счетоводното записване е посочено
тристранно споразумение, но отново не се представят от жалбоподателя
доказателства за съществуването му. В конкретния случай нито в хода на ревизията,
нито в съдебното производство са налице фактически констатации, че процесните
разходи имат своето основание да бъдат осчетоводени като разходи. При установените по делото факти,
законосъобразно органите по приходите са приели, че следва да бъде увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството
по реда на чл. 46, ал. 1 от ЗКПО за 2016 г. и 2017 г..
Относно
извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството по реда
на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО за 2016 г. в размер на 326 820,00лева съдът също намира
за правилни и законосъобразни изводите на приходните органи, че се касае за
обстоятелства, свързани с отклонение от данъчно облагане при извършената
продажба на дружествените дялове за сумата от 130000лева и отчетената загуба от
сделката в размер на 326820 лева. Съгласно СС №16 „Дълготрайни материални
активи“, т.4.7, б.“в“, когато дълготрайните материални активи от когато са
получени в резултат на апортна вноска по реда на ТЗ, първоначално се оценяват
по оценка, приета от съда, като се включват и всички преки разходи по т. 4.1.. В
конкретния случай е направена оценка на апортираният ДМА, за което е изготвено
заключение по съдебна експертиза. Това е определяло активите да се заведат по
направената оценка на стойност 456820.00лева, представляваща справедливата
пазарна стойност на апортираните имоти, а не по друга такава. При апорта, една
и съща сума определя стойността на придобиване и на инвестицията при вносителя
и на придобиването на имуществото. Като такава справедлива стойност следва да
се приеме оценката на апортираният ДМА, установена съгласно СС 16 ДМА т.4.7,
която е в размер на 456820,00лева, определена по чл. 72, ал. 2 от ТЗ, и която
може да бъде възприета като пазарна цена за целите на данъчното третиране по
реда на ЗКПО. Още повече, че установяването й е непосредствено преди
извършената последваща продажба на придобитите дялове от капитала на
дружеството. При това фактическо положение правилно е констатирано от приходните
органи, че разликата от 326 820,00 лв. следва да бъде третирана като отклонение
от данъчното облагане, в резултат на което са основания за преобразуване на
финансовия резултат на РЛ, респективно-установяване на допълнителен
корпоративен данък. На основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО данъчните органи правилно приемат,
че са налице сделки между несвързани лица, чието изпълнение води до отклонение
от данъчно облагане, поради което данъчният финансов резултат се определя, без
да се вземат предвид тези сделки, а данъчният финансов резултат, който би се
получил при извършване на обичайна сделка от същия вид по пазарни цени и
насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до
отклонение от данъчното облагане. Законосъобразни са изводите на приходната
администрация, че сделките по продажба на дружествени дялове са сключени при
условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. В настоящият
случай законосъобразно е прието от тях, че с Договора за прехвърляне на дружествени
дялове от 30.03.2016г. ревизираното дружество прехвърля собствеността на цялата
фирма в качеството му на едноличен собственик на капитала на друго юридическо
лице на цена с 326820,00лева, която стойност необосновано е по-ниска от
определената пазарна цена с извършената оценка по ТЗ. Налице са били
предпоставките по чл. 16, ал. 1 и ал. 3 ЗКПО и той законосъобразно е приложен
от ревизиращите органи. Изводите на органите по приходите са законосъобразни, а
възраженията на жалбоподателя в тази връзка се явяват неоснователни и недоказани.
Тези изводи не се променят и от заключението по проведената ССчЕ, където е
направен извод за последващото отражение върху финансовия резултат.
Неоснователни са
доводите на жалбоподателя за неправилно увеличение в РА на счетоводния финансов
резултат на дружеството по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО за 2017 г. в размер на
29 300,00 лева. Спори се между страните дали осчетоводените разходи за външни
услуги по ф-ра № **********/19.09.2017г.
на стойност 29300 лв. с ДДС с предмет на доставка „възнаграждение правни услуги
по договор 1202/17.08.2017г.“, издадена от „Адвокатско дружество Гугушев и
партньори“, следва да бъдат признати за данъчни цели като разходи, свързани с основната
дейност на дружеството. Съобразно чл.26, ал.1, т.1 ЗКПО, не се признават за
данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейност. В хода на ревизионното
производство е направен анализ на дейността на дружеството и целите на
сключения договор за правно обслужване. Законосъобразен е извода,че липсват доказателства
за извършените услуги, които се претендира да са осъществени, включително
посоченото в обхвата на договора правно становище относно изискванията, които
въвежда Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27.04.2016г.. В обхвата на
договора са включени и консултации във връзка с изготвяне на оценка на
въздействието и ефектите от въвеждането на Регламента, както и консултации във
връзка с предприемане на план за действие, където конкретно да са определени
мерките, лицата и сроковете, които следва да бъдат предприети за успешното
имплементиране на изискванията на Регламента, както и консултации във връзка с
предприемане на действия по създаване и поддържане на вътрешен регистър на
дейностите по обработването, както и осигуряване на документална „следа“,
осигуряваща максимална отчетност на администратора/обработващия пред КЗЛД. Освен
фактурата и протокола към договора 30.01.2018г., в който протокол е посочено
общо, че договорът е изпълнен и адвокатът е предоставил правните услуги в
цялост и без забележки, от дружеството-жалбоподател не са представени други
доказателства, че тези услуги са били необходими за нуждите на основната
дейност на дружеството. Налице е явно несъответствие между развиваната от
дружеството дейност и ползваните правни услуги. Неясно остава какво фактически
е престирано по договора от 17.08.2017г., необходимо ли е било, как то се е
отразило на основната дейност на дружеството, постигнало ли е целите на тази
дейност. В тази връзка законосъобразно органите по приходите са приели, че
липсват доказателства за реално извършена услуга. Фактурата и приложения
протокол като частни свидетелстващи документи не се ползват с обвързваща
материална доказателствена сила. Заедно със сключения договор за предоставяне
на правни услуги, който е частен диспозитивен документ и неговата автентичност
не е била оспорена, те сами по себе си не могат да са достатъчни, за да се обоснове
извод за действителност на извършените услуги, а подлежат на самостоятелна
преценка с оглед всички други доказателства. Правилно административните органи
са извършили преценка на чл.2.4 от договора, че страните са постигнали
съгласие, че работата ще се възлага с имейл, факс или устно от клиента, като в
последния случай е необходимо писмено потвърждение ( по имейл или факс) в
еднодневен срок от устното възлагане. В случаят в материалите по делото не се
съдържат такива доказателства за възлагане на конкретни услуги с факс или по електронен
път, нито писмени потвърждения за устно възложени услуги. Не са представени
доказателства за извършена консултация, каква конкретно консултация е
извършена, какъв план за действие е предприет, какви действия по създаване и
поддържане на вътрешен регистър на дейностите по обработване са предприети,
нито са представени доказателства за осигуряване на документална „следа“, както
е посочено в предмета на договора. Подлежащият на анализ Регламент се прилага
от 25.05.2018 година, а договорът, съгласно който консултации във връзка с
предприемане на действия по създаване и поддържане на вътрешен регистър на
дейностите по обработването, както и осигуряване на документална „следа, към
тази дата вече не е действащ между страните, като няма представени доказателства
както за изпълнение на отделните услуги, предмет на договора, така и как тези
разходи могат да се обвържат с икономическата дейност на
дружеството-жалбоподател. Ето защо законосъобразен е извода на органа по
приходите за липсата на връзка между така осъществената услуга и икономическата
дейност на дружеството. По делото не са налице доказателства, от които да се
установи по безспорен начин, че действително от правните услуги се е
възползвало дружеството-жалбоподател. След като не е доказано, че разходите по
процесната фактури имат пряка и
непосредствена връзка с дейността на дружеството, законосъобразно на основание
чл. 26, т.1 от ЗКПО с РА е преобразуван финансовия резултат с неговото
увеличение. В тази връзка е и тълкуването, дадено решението на Съда на ЕС по дело С-132/16 относно връзката на
разходите с икономическата дейност на задълженото лице, която е релевантна
както за признаване правото на приспадане, така и за признаването на разходите
за данъчни цели по ЗКПО. Така преценка на разходите за въпросните услуги се
прави на база обстоятелството, дали те са част от общите разходи на това лице и
като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите,
които то доставя. В случаят липсва такава необходима причинно- следствена
връзка между направените разходи по договор за правни услуги и основаната
дейност на дружеството. Фактическите установявания и правните изводи на административните
органи се подкрепят от доказателствата по делото и съответстват на материалния
закон.
Неоснователни са
доводите на жалбоподателя и относно
липса на основания за увеличението по реда на чл. 43 ал.1 от ЗКПО на счетоводния
финансов резултата на дружеството за периода 2017г в размер на 48621,07лева във
връзка с приложение на правилата за регулиране на слаба капитализация. Регулирането
на слабата капитализация е специфичен данъчен режим, регламентиран с
разпоредбата на чл. 43 ЗКПО, приложим само по
отношение на тези данъчно-задължени лица, при които привлеченият капитал
превишава трикратно размера на собствения капитал. Критериите за прилагане на
режима са уредени в чл. 43, ал. 6, разходите за лихви, които подлежат на
регулация по този ред са уредени в чл. 43, ал. 3 от същия, условията, срокът и
методиката са уредени пък в ал. 2. Съгласно нормата на чл.43 ал.1 ЗКПО, не се
признават за данъчни цели в годината на отчитането им разходите за лихви в
размер, определен за текущата година по конкретно посочена формула. Нормата на
чл.43 ал.6 ЗКПО сочи случаите, когато не се прилага правилото по ал.1, като
това се определя по изрично посочена формула, която на практика определя
понятието за слаба капитализация. В себе си тя включва изчисления на суми,
свързани с привлеченият капитал към 1 януари на текущата година;привлеченият
капитал към 31 декември на текущата година;собственият капитал към 1 януари на
текущата година;собственият капитал към 31 декември на текущата година. Такава слаба
капитализация е налице, когато има превишение на половината от трикратния
размер на сбора от привлечения капитал на дружеството към 1 януари и 31
декември на съответната данъчна година спрямо половината от трикратния
размер на сбора от собствения му капитал към 1 януари и 31 декември на същите
дати. Анализирайки констатациите на приходния орган по тази част от ревизионния
акт, се налага извод, че решаващото обстоятелство за обосноваване на
прилагането на режима на слабата капитализация е превишението на размера на
привлечения капитал над собствения капитал на ревизираното дружество. По
изложените по-горе мотиви приходният орган приема, че задълженото лице
неправилно е включило в разходите си суми по лихви в общ размер на
48621,07лева. Този негов извод е обоснован и законосъобразен, а направеното
оплакване на жалбоподателя за неправилно приложение на чл. 43, ал. 6 ЗКПО за
неоснователно. Направеното оплакване за допуснато нарушение на чл. 43 ал.1 ЗКПО,
свързано с това, че приходният орган при преобразуване на финансовия резултат е
следвало да включи като приход на дружеството посочените в ССчЕ лихви, е
неоснователно. Съгласно представеното заключение и във връзка с поставената
задача, вещото лице е извършило отчитане
приходи от лихви за 2017 г., установени с РА, на стойност 140231, 82 лв. по
договор за заем с „Виктория Груп Корпорейшън“ ЕАД, които приходи няма как да се
включат като част от общите приходи от лихви по реда на чл.43 от ЗКПО,
съответно а бъдат включени в подадената
ГДД по чл.92 от ЗКПО от РЛ, с оглед установяването им едва с процесния РА. Налице е и
обстоятелството, че изготвената от ВЛ таблица за регулиране на слабата
капитализация за 2017г. се разминава с декларираната от
дружеството-жалбоподател. ВЛ е посочило на ред 5 – „разходи за лихви за
регулация по чл. 43, ал.3“-сумата от 74 273,08 лв., която сума е попълнена
на ред 2 в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, подадена от РЛ, но
не е попълнена от РЛ на ред 5, от където идва и разликата в декларираното от РЛ
и действителното фактическо положение. В този случай при невключване на сумата
от 140 231,82 лв. разходи от лихви, определени в РА и РД, след
преизчисление съгласно заключението на ВЛ, получената разлика на ред 7.1. е
положителна величина- 48621,07 лв., с която сума следва да се увеличи СФР. Така
получената сума съвпада с изчислената сума от приходните органи, съответно са
налице основания за увеличаване на СФР със същата сума. С оглед изложените
констатации съдът намира, че обжалваният РА е законосъобразен и правилен и
следва да бъде потвърден в тази му част.
Следва да се посочи,
че освен тези, са направени и други констатации по: чл. 90, ал. 1 от ЗКПО в
размер на 213,81 лв. – лихви за дължими и невнесени в срок авансови вноски за
2012 г.; чл. 89, ал. 1 и сл. от ЗКПО в размер на 141,05 лв. – лихви при превишение
на годишния корпоративен данък над определените авансови вноски за 2013 г.; чл.
26, т. 1 от ЗКПО в размер на 46 939,92 лв. – разходи за мероприятие в Сен
Тропе, отчетени през 2016 г., за които както в жалбата пред административния
орган, така и в жалбата пред Съда, от дружеството-жалбоподател не са наведени
конкретни възражения и при съдебното обжалване не са ангажирани доказателства,
включително поставяне на задача на вещото лице по ССчЕ. Доказателства, които да
подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни
изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство от страна на
жалбоподателя. Ето защо, доколкото не се установява да са налице грешки при
пресмятането на дължимите данъци по ЗКПО (по чл. 89, ал. 1 и сл. чл. 90, ал. 1
и по чл. 26, т. 1 от ЗКПО), Съдът намира обжалваният РА за правилен и
законосъобразен и в тази му част.
По разноските е направено искане от
страните за тяхното присъждане. Съобразно изхода от спора такива се дължат на
ответника на основание чл.161 ал.1 от ДОПК за юрисконсултско възнаграждение.
Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото възлиза на 5938,87 лв. /пет хиляди
деветстотин тридесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/.
По изложените мотиви и на осн. чл.160, ал.1 ДОПК Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕКЗИБИШЪН ФОРУМ ИВЕНТС“
ЕOOД, ЕИК ***, със седалище гр. Пловдив против Ревизионен акт №
Р-16001618005396-091-001/13.01.2020 г., издаден от органите по приходите при ТД
на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №146/27.03.2020 г. на Директора на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” -Пловдив, с който
допълнително са определени дължими суми за корпоративен данък за периода 2012г.,
2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017 г. в размер на
главница 278022,10лева и прилежащи лихви 62865,34 лева, общо в размер на
340887.44 лева.
ОСЪЖДА „ЕКЗИБИШЪН ФОРУМ ИВЕНТС“ ЕOOД, ЕИК ***,
със седалище гр. Пловдив, да заплати на Националната агенция по приходите – гр.
София сумата от 5938,87 лв. /пет хиляди деветстотин тридесет и осем лева и
осемдесет и седем стотинки/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на
страните пред Върховния Административен съд по реда на Глава ХII от АПК.
СЪДИЯ: