Р Е Ш
Е Н И Е
№……… 04.07.2019година, гр. София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав,
в публично заседание на двадесет и първи март през 2019 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ: Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
секретар
Мариана Ружина,
при
участието на прокурор Явор Димитров от
СГП,
след
като разгледа докладваното от съдията Ангелова
гражданско дело № 8026 по описа на
съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК .
С решение № 347711 от 26.02.2018 г., постановено по
гражданско дело № 17475 по описа за 2017 г., Софийски районен съд, ІІІ
гражданско отделение, 83 състав, оставил без уважение молбата на Д.В.Г. с правна квалификация чл. 14 от
Закона за лицата и семейството - за обявяване на смъртта на Х.Ц.Х..
Недоволен от така постановеното решение останал
молителя в първоинстанционното производство Д.В.Г. (въззивник в настоящето производство), който обжалва същото
с оплакване за неговата неправилност с доводи изложени в жалбата си. Прави
искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на молбата му, се обяви
смъртта на посоченото лице.
В хода на съдебното дирене лично и чрез пълномощника
си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК заинтересованата
страна К.Б.Д., депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна.
В хода на съдебното дирене, не се явява и
представлява, не сочи причини за неявяването си.
Заинтересованата страна – Столична община, не е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба, като не се представлява в
съдебно заседание по делото и не взема становище по нейната допустимост и
основателност.
Контролиращата страна - Софийска градска прокуратура,
чрез представителя си, прокурор Димитров, моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275 от ГПК, от
страна в първоинстанционното производство имаща интерес от обжалването и срещу
подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт, поради което е допустима.
Софийски
градски съд, като прецени доводите на страните в двете съдебни инстанции и
доказателствата по делото, по реда на въззивното производство, прие за
установено следното:
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд
оставил без уважение молбата на въззивника за обявяване на смъртта на Х.Ц.Х.,
мотивирайки основно с предходните криминални регистрации и осъждания на това
лице.
Според разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за
лицата и семейството (ЗЛС) след като изтекат пет години от деня, за който се
отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на прокурора или на
всеки заинтересован обявява неговата смърт.
В случая Х.Ц.Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
и настоящ адрес ***1 (регистриран на 27.12.2001 г.), е син на Ц.Х.Д., с ЕГН **********,
починал, и К.Б. Д., с ЕГН **********. Същият е в родствени връзки с Б.Ц.Х.,
брат, починал, Е.Ц.Х., сестра, М.Ц.Х., сестра, и А.Ц.Х., брат. Понастоящем няма
съставен акт за гражданско състояние, установяващ смъртта на Х.Ц.Х., като
съобразно справка от Национална база данни „Насение“,
семейното положение на същия е вдовец. Съпругата му Д.П.Х., с ЕГН **********, както
и роденият от брака им син Ц.Х.Х., с ЕГН **********,
починали съответно на 01.07.2008 г. и на 23.06.2008 г.
За периода 21.03.1993 г. до 11.05.2000 г. са налице
множество криминални регистрации на това лице, включително налице са данни за
осъждането му за престъпления общ характер, като той бил задържан на 02.09.2000
г. в арест 06 РСС-София по ДП 472/2000 г. на СтСлС,
06 ТСО, пр. пр. 6306/2000 г. на СГП за извършено престъпление по чл. 354а от НК, като на 27.11.2000 г. бил приведен в затвора в София. Понастоящем обаче
няма данни той да се намира в някой от арестите на страната, както и в някое от
местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
Не е спорно по делото, че липсват каквито и да е данни
за лицето след 04.03.2002 г., когато майката на молителя получила обаждания, от
които станало ясно, че съпругът й е отвлечен. Съобразно публикация в интернет
седмичник § 22, същият в ранния следобяд на
04.03.2002 г. бил взет от дома си от двама една младежи, пристигнали до дома му
в тъмен на цвят мерцедес, с кюстендилска регистрация. След известно време, Х.бива
качен насила от тези младежи в автомобила им и потеглят в неизвестна посока.
Впоследствие той не се върнал у дома си и не се свързвал с близките си и няма
никакви данни за неговото местонахождение. Съпругата му подала молба за
издирването му на 12.03.2002 г. като той бил обявен първоначално за местно, а
след това за общодържавно издирване, но без резултат.
След посочената дата – 04.03.2002 г. няма данни за
осигуряване на лицето, както и за трудова заетост, няма данни Х.да е ползвал
здравни услуги, да е правил избор на личен лекар и да е посещавал такъв; същият
не е декларирал да е придобил имущества и МПС, не е подавал годишни данъчни
декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, не е лекуван и не се води на диспансерно
наблюдение в ЦПЗ, не е пресичал държавните ни граници, няма данни да му е
изплащана пенсия и/или трудово възнаграждение на територията на страната; срещу
него и по негово искане не са образувани изпълнителни дела; няма извършени
вписвания и отбелязвания по именната му партидата, направени след посочената
дата.
Понастоящем същият се издирва във връзка с изпълнение
на влязла в сила присъда по НОХД № 27/2004 г.по описа на СГС, НК, 3 състав,
като за извършено престъпление по чл. 354а от НК, по която му било наложено
наказание „лишаване от свобода за три години“. При проведените до момента
оперативно издирвателни мероприятия местонахождението
на лицето не е установено.
Съобразно свидетелството за съдимост на Х.Ц.Х., с
присъда № 52/13.04.2005 г., постановена по НОХД № 1810/2004 г. на СГС, влязла в
сила на 29.04.2005 г. , същият бил признат за виновен в престъпление по чл.
354а, ал. 2, т. 1, предложение VІ и VІІ във връзка с чл. 20, ал. 2 връзка с ал.
1 от НК, извършено на 01.09.2000 г., като бил осъден на 15 години лишаване от
свобода и глоба в размер на 200000 лева; като било определено едно общо
наказание по тази присъда и по присъдата по НОХД № 27/2004 г., като наложил
най-тежкото от тях, а именно – 15 години лишаване от свобода, при
първоначален строг режим, присъединява и
наказанието глоба в размер на 200000 лева и привел в изпълнение присъдата по
НОХД 82/1994 г. на РС Враца – лишаване от свобода за шест месеца, изпълнението
на което било отложено за изпитателен срок от три години. От така наложеното
общо наказание бил приспаднат периода на предварително задържане на подсъдимия
за периода 01.09.2000 г. до 08.11.2001 г.
Данните по делото сочат, че Х.бил обявен за ОДИ с телеграма 2797/21.03.2002 г. на ГДНП
категория „безследно изчезнал“, но до момента не е установен и издирен. През
същата година Х.бил обявен за издирване от ГДНП по искане на РУ Монтана, категория „уличен – дознание“, от
03 Сектор СДВР София, категория „осъден-присъда“, от 04 РУ СДВР категория
„свидетел – досъдебно производство“ и от Интерпол България, с червен бюлетин
„Арест с цел екстрадиция“. Едновременно с това, липсват криминални регистрации
на Х.след 04.03.2002 г., както и осъжданията му за престъпления, извършени също
след тази дата.
Изслушана заинтересованата К.Д., майка на Х.Х.се противопоставяла на обявяването на смъртта на сина й,
но признавала, че последният й контакт с него е от края на месец февруари 2002
г., като не разполага с никаква информация за неговото местонахождение.
Други доказателства за твърденията си въззивникът не е
ангажирал в настоящето производство.
При тази
фактическа установеност, въззивния съд достигна до следните изводи от правна
страна :
Жалбата е основателна по изложените в нея доводи.
От приетите за установени факти, следва извода, че са
налице материално правните предпоставки, предвидени с разпоредбата на чл. 14,
ал. 1 от ЗЛС-изтекли са повече от пет години от деня, за който се отнася
последното известие за Х.Ц.Х., като понастоящем за него няма никакви данни от
седемнадесет години и три месеца. Такива сведения, по смисъла на закона не
представляват осъжданията на Х.в периода до 2005 г., доколкото няма данни
същият да е участвал лично в тези производства. Дори обаче да се приеме, че
същият е взел лично участие в тези производства, от осъждането му вече са
изминали повече от пет години, в частност са изминали повече от 14 години, като
почти е изтекъл давностния срок, който НК свързва с
това, че наложеното наказание не подлежи на изпълнение. На свой ред, посоченото
осъждане не се явява пречка по този ред да бъде обявена смъртта на осъдения. Законът
свързва обявяването на смъртта на едно лице само с изтичането на определен срок
– петгодишен, през който да няма никакви известия за или от лицето, като факта,
че лицето е осъждано и се издирва и във връзка с изтърпяване на наказание или
други обстоятелства, е ирелевантен в настоящето
производство.
Предвид горното, обжалваното решение, като неправилно,
следва да се отмени, а молбата за обявяване на смъртта на Х.Х.–
да се уважи. От 04.03.2002 г. са изтекли повече от пет години, като няма
никакви данни за посоченото лице. Ето защо, по аргумент от чл. 16 от ЗЛС съдът
следва да обяви смъртта на Х.Ц.Х. за
настъпила на датата, за която се отнася последното сведение за него, а именно –
04.03.2002 г.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 347711 от 26.02.2018 г.,
постановено по гражданско дело № 17475 по описа за 2017 г. на Софийски районен
съд, ІІІ гражданско отделение, 83 състав, и
вместо него ПОСТАНОВИ :
ОБЯВЯВА
СМЪРТТА на Х.Ц.Х., с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, и настоящ адрес ***1, за настъпила на 04.03.2002 г.
На основание чл. 59 от ЗГР във връзка с чл. 551 от ГПК
заверен препис от решението да се изпрати служебно на Столична община, Район „ Красно
село“ за съставяне на акт за смърт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : …………… ЧЛЕНОВЕ : 1. …………... 2. ……………