Определение по дело №83/2021 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 260055
Дата: 30 март 2021 г. (в сила от 30 юли 2021 г.)
Съдия: Асен Цветанов Цветанов
Дело: 20215520200083
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

номер                                             30.03.2021 година                                град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            наказателен състав

На тридесети март                                                                                        2021 година

В закрито съдебно заседание в следния състав:   

                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Цветанов ЧНД № 83 по описа на съда за 2021 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК и чл. 244, ал. 5 НПК.

 

         Производството е инициирано по жалба вх. 4403 от 11.03.2021 г. на младши адвокат Кр. К.от АК-Стара Загора, повереник на И.М.И., срещу постановление на прокурор при РП-Стара Загора, ТО-Раднево, от 01.03.2021 г. за частично прекратяване на наказателното производство, водено по ДП № 327 ЗМ - 175/2020 г. по описа на РУ-Раднево и пр.пр. № 4403/2020 г. по описа на РП-Стара Загора, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство, образувано срещу Е. А.В.за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, а на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК е спряно наказателното производство до разкриване на извършителя.

         В жалбата са наведени доводи, че приетата от прокурора фактическа обстановка води до правен извод за наличие на извършени поне две престъпления по смисъла на НК от страна на Е. А. В. Изложени са подробни съображения за несъгласие с фактическите и правните изводи в обжалваното постановление, като е направен обстоен анализ на отделни фрагменти от фактическите констатации в обжалваното постановление и на събраните доказателства. Въз основа на това се иска отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно и връщане на преписката на поркурора със задължителни указания по приложението на закона.

 

         От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

         Жалбата е процесуално допустима – изхожда от процесуално легитимирано за подаването й лице, което има качеството на пострадал съгласно чл. 74, ал. 1 НПК. Същата е подадена на 11.03.2021 г., а препис от прокурорското постановление е връчено на жалбоподателя на 04.03.2021 г., поради което е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 3 НПК и следва да се разгледа по същество.

 

         Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

         Компетентността на настоящия съдебен състав обхваща пълна преценка на обосноваността на постановлението и на неговата законосъобразност. Това означава, че съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратното им тълкуване, а на следващо място, трябва да установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което ще изясни дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. Ако в доказателствения материал не се съдържа потенциал за събиране на нови доказателства, тогава съдът следва да приеме, че прокурорът е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1 НПК и е извършил всички допустими и необходими действия за разкриване на престъплението и неговия извършител. В настоящото производство съдът може да даде указания относно приложението на процесуалния закон като посочи какви процесуално-следствени действия следва да бъдат извършени, за да се реши правилно делото. Оттук нататък съдът трябва да провери дали правилно е приложен материалният закон, за което също може да се дадат указания.

         С обжалваното постановление е частично прекратено наказателното производство срещу лицето Е. А. В.и е посочено да продължи да се води срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК и е отменена мярката му за неотклонение „подписка“, както и на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК е спряно наказателното производство по ДП.

         Действително, с оглед предмета на производството, съдът следва да се произнесе досежно рамката, очертана с обжалваното постановление. С оглед обаче корелативната връзка с множеството факти по разследването се откроява, че по ДП са налице данни за извършени различни деяния, попадащи под различни престъпни състави по НК. От една страна са деянията, по повод на които е подадена жалбата от страна на пострадалото лице И.М.И., а именно за престъпления по чл. 216, ал. 1 НК /досежно заливането с блажна боя на автомобила ѝ/ и за престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 НК /досежно преследването по пътя с автомобила и извършените действия от В. в тази връзка/. От друга страна, както в жалбата, така и в хода на разследването се откриват достатъчно данни за разширяване предмета на разследването и за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК /досежно заканата с убийство по телефона/, както и разкритите данни в хода на разследването за престъпление по чл. 293, ал. 1 НК вр. чл. 290 НК /досежно данните за подбуда на лицето Р. Ш.да даде лъжливи показания/. В тази връзка съдът констатира, че по ДП въобще не са осъществявани процесуално-следствени действия по отношение разкриване на евентуална престъпна деятелност за престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК и чл. 293, ал. 1 НК във вр. чл. 290 НК, не се констатира и наличие на съответен акт по смисъла на чл. 212 НПК във вр. чл. 208, ал. 1, т. 1 и т. 4 НПК за тази деятелност. В тази връзка ще се отбележи, че цялата деятелност има достатъчнно данни да се счита да е плод на едни и същи влошения отношения между пострадалото лице И.М.И. и лицето Е. А.В., както и да са взаимосвързани едно с друго, което налага тяхното общо разследване.

         От материалите по ДП е видно, че са извършени процесуално-следствени действия по откриването на възможните свидетели на извършеното деянието, осъществен е и техния разпит (виж протоколите за разпит на свидетели), обаче не е проявена нужната старателност дори и в разпитите на свидетелите да се извлече нужната за разследването информация относно разследваните деяния. В тази връзка съдът констатира и допуснато процесуално нарушение при разпита на единствения свидетел-очевидец на деянието по чл. 216, ал. 1 НК, а именно на малолетното лице К. Й.Д., роден на *** г. /на 9 навършени години към датата на разпита 10.09.2020 г./. Съгласно чл. 140, ал. 1 НПК малолетният свидетел се разпитва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо, и в присъствието на родителя или настойника. В случая е видно от протокола за разпит /л.81 на ДП/, че на разпита освен свидетеля и разследващия полицай е присъствал само родителя Д. Д., но не е присъствал педагог или психолог, който задължително следва да участва при разпита. Като не е осигурил присъствие на педагог или психолог при разпита, разследващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което прави осъществения разпит негодно доказателствено средство, но пък същото е отстранимо, че осъществяване на нов разпит на лицето при спазване на процесуалните норми, които имат императивен характер. В тази връзка следва да се посочи, че следва да се изясни подробно възможната причастност на лицето Е.А.В. към деянието, включително и чрез способа разпознаване на лица и предмети по реда на Раздел VII от НПК, чл. 169-171 НПК /доколкото детето посочва да е видяло гологлав мъж и сив опел, за какъвто автомобил има достатъчно събрани писмени доказателствени средства да е собствен на обвиняемия Великов/.

         Прави впечатления отчетливо и друго допуснато процесуално нарушение на правилата за събиране на доказателства по НПК. Двукратно полицейски служители са правили оглед /макар и само външен/ на автомобила на обвиняемия Е.В., без да е спазена нужната процесуална форма – липсва протокол за оглед на автомобила, а са налице само свидетелски показания за осъществен оглед. Липсва направен снимков материал при огледа, с оглед евентуалната нужда от назначаване на експертиза за установяване идентичност на евентуални следи от боя по автомобила на обвиняемия с тези по автомобилите на двете пострадали лица. Вместо да осъществи процесуално-следствените действия по реда на НПК, разследващият е иззел и функциите на вещо лице-експерт, като всички тях е обобщил в дадени свидетелски показания, което е абсолютно недопустимо съгласно процесуалните правила по НПК.

         С оглед на всичко описано до тук е видно, че в хода на разследването са допуснати множество нарушения на процесуалните норми, касаещи събирането на доказателства и доказателствени средства, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното постановление, което се оповава на така порочно събраните доказателства и доказателствени средства. А е видно, че е налице и възможност за осъществяване и на множество допълнителни процесуално-следствени действия за разкриване на цялостната престъпна дейност, за която се разкриват достатъчно данни от доказателствения материал по ДП.

         От друга страна и съдът констатира, че са налице достатъчно данни по ДП за наличие на съпричастна на обвиняемия Е. В. престъпна деятелност, за която са събрани нужните доказателствени материали. Въпреки това, съгласно чл. 13 НПК разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. А за разкриване на обективната истина в случая следва да се осъществи служебно извършването на допълнителни процесуално-следствени действия от страна на разследващите органи.

         По изложените съображения съдът не може да се солидаризира с фактическите и правни изводи на прокурора, поради което ще следва да се отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно и ще следва да се върне делото на прокурора за изпълнение на указанията относно приложението на процесуалния и материалния закон. Тъй като постановлението, в частта за спиране на наказателното производство, е следствие на първата негова част за продължаване на наказателното производство спрямо неизвестен извършител, то същото ще бъде отменено.

 

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК и чл. 244, ал. 5 НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОТМЕНЯ постановление от 01.03.2021 г. на прокурор при РП-Стара Загора, ТО-Раднево, за частично прекратяване на наказателното производство, водено по ДП № 327 ЗМ - 175/2020 г. по описа на РУ-Раднево и пр.пр. № 4403/2020 г. по описа на РП-Стара Загора, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство, образувано срещу Е.А.В.и е посочено същото да продължи да се води срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, и на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК е спряно наказателното производство до разкриване на извършителя, като незаконосъобразно.

 

ВРЪЩА делото на РП-Стара Загора, ТО-Раднево, за изпълнение на указанията в мотивната част на определението досежно приложението на процесуалния и материалния закон.

 

Определението, в частта за отмяна на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство, подлежи на обжалване и протестиране пред ОС-Стара Загора в 7–дневен срок от съобщението за изготвянето му, а в останалата част не подлежи на обжалване съгласно чл. 244, ал. 5, изр. 2 НПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: