Р Е Ш Е Н И Е
Номер 775
Година 20.04.2018 Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесети март две хиляди и осемнадесета година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №
2696 по описа за 2017 година и
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Г.К.И.
с ЕГН: ********** ***, чрез адв.К.К., със съдебен адрес ***, партер против
Община Бургас, гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 26. С исковата молба, на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се претендира осъждането на ответника да заплати
на ищеца обезщетение за пропуснати ползи от експлоатация на павилион, премахват
по отменена заповед № 1461/10.069.2008г. издадена от заместник-кмет по „УТС“,
за периода 27.03.2013г.-21.09.2017г., в размер на 1 000,00 лева, като част
от дължимото обезщетение в общ размер на 500 000,00 лева. Сумата се
претендира ведно с мораторна лихва за периода от 21.09.2014г. до 21.09.2017г. в
размер на 305,31 и законната лихва за периода от завеждане на исковата молба,
до окончателното и́ изплащане. С исковата молба се претендират и
направените в производството разноски. В хода на съдебното производство е
изменен размерът на предявения иск на 64 800,00 лева, която сума се
претендира ведно със мораторна лихва в размер на 19 784,07 лева и законна
лихва за периода от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Представя писмени бележки.
Ответникът – Община Бургас, редовно
уведомен, оспорва исковата претенция по основание и размер, като моли да бъде отхвърлена
и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура
Бургас, изразява становище за неоснователност на исковата претенция.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:
Със заповед № 1461/10.06.2008г. е
наредено на ЕТ „Дякон 5“, представляван от Г.И. да премахне собствения си
временен обект – павилион – обущарски услуги в 14-дневен срок от връчване на
заповедта. Заповедта е обжалвана по съдебен ред, като по жалбата е образувано
адм.дело № 1081/2008г. по описа на Административен съд Бургас. В хода на
производството е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на
заповедта, което е оставено без уважение с определение № 2447/22.10.2008г., а с
решение № 972/30.10.2008г. обжалваната заповед е отменена.
Съгласно протокол от 30.10.2008г. на
служители при община Бургас, „Обекта изцяло е демонтиран и изнесен от
собственика“.
С молба вх.№ 70-Д-248/04.12.2008г. от Г.И.,
в качеството и́ на ЕТ „Дякон 5 – Г.И.“, във връзка с отмяната на заповед №
1461/10.06.2008г., е поискано да бъде определено подходящо място за поставяне
на павилиона, като в противен случай ще върне същия където е бил. По делото
липсват твърдения и доказателства да е отговорено на тази молба.
Съгласно твърденията в исковата молба
ЕТ „Дякон 5 – Г.И.“ не е пререгистриран по Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, тъй като дейността му е била
свързана единствено с премахнатия павилион, поради което следва да се счита за
заличен от 01.01.2012г., като правоприемник на търговското предприятие е Г.И..
По искова молба на Г.И. е образувано
адм.д.№ 791/2013г. по описа на Административен съд гр.Бургас. С постановеното
по делото решение № 1264/14.06.2013г. е отхвърлен предявеният срещу Община Бургас иск за осъждане на основание чл.1,
ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и 204 от АПК, вр. чл.301 АПК да заплати сума в
размер на 1000,00 лева, представляваща частичен иск от общата искова претенция
в размер на 60 000,00 лева, представляващи причинени имуществени вреди -
пропуснати ползи от невъзможността за експлоатация на собствен на
ЕТ и премахнат предварително от ответника на 14.10.2008г. преместваем обект, в
изпълнение на заповед № 1461/10.06.2008г. на кмета на община Бургас, отменена
на 30.10.2008г. с решение № 972 по адм. дело № 1081/2008г. по описа на
Административен съд Бургас, ведно със законната лихва върху главницата за
времето от 14.10.2008г. до окончателно изплащане на исковата претенция. Това решение е оставено в сила с
решение № 5071/11.04.2014г. постановено по адм.дело № 10577/2013г. на ВАС.
С настоящата искова молба, съобразно
направените изменения на иска, се претендира осъждането на ответника да заплати
на ищеца обезщетение за пропуснати ползи от експлоатация на павилион, премахнат
на основание отменена заповед № 1461/10.069.2008г. на заместник-кмет по „УТС“,
за периода 27.03.2013г.-21.09.2017г., в размер на 64 800,00 лева, ведно с
мораторната лихва за периода от 21.09.2014г. до 21.09.2017г. в размер на
19 784,07 лева и законната лихва за периода от завеждане на исковата
молба, до окончателното и́ изплащане. В исковата молба се сочи, че предвид
влязлото в сила съдебно решение № 972/30.10.2008г., постановено по адм.д.№
1081/2008г. на Административен съд Бургас, е отпаднало основанието за
премахване на павилиона и същият не може да бъде върнат, тъй като община Бургас
междувременно е изградила паркоместа върху тротоара. Съгласно уведомление № 70-Д-89/10.10.2008г.,
изграждането им е започнало още преди заповедта да е влязла в сила и са
разрушени съществуващите комуникации. Твърди се, че в следствие на това ищеца е
пропуснал да реализира ползи от нормалната експлоатация на търговския обект.
Сочи се, че вредите се дължат на деликтно основание, поради което се претендира
и законна лихва.
В писмен отговор с рег.№ 12685/24.11.2017г.,
ответникът изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция. Сочи, че не е налице причинна връзка между отменената заповед и твърдените
пропуснати ползи от ищеца. Ищецът е извършил всички дейности по отстраняване на
преместваемия обект към 30.10.2008г. и не се е възползвал от възможността да го
монтира отново след отмяна на заповедта, до който извод е достигнал и състав на
ВАС в решение № 5071/11.04.2014г. постановено по адм.д.№ 10577/2013г.. Именно
поради това, че заповедта не е изпълнена предварително и принудително от
административния орган, същият не е дължал възстановяване на положението в
месечен срок от отмяната на административния акт, съобразно чл.301 от АПК. В
исковата молба, се сочи, че община Бургас е изградила паркоместа върху тротоара
и в следствие но това ищецът е пропуснал да реализира ползи от нормалната
експлоатация на обекта, но следва да се има в предвид, че павилионът е бил
изграден по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ(отм.), върху терен актуван като
общинска публична собственост. Съгласно § 17, ал.1 от ПР на ЗУТ, като обект с временен
устройствен статут павилионът може да бъде запазен до реализиране на
инвестиционната инициатива от страна на общината. След доброволното премахване
на обекта са реализирани предвижданията на ПУП, като за въвеждането в
експлоатация на обекта се представя заповед № 2400/02.10.2010г.. По отношение
на размера на претендираното обезщетение, счита че се касае за хипотетични
изчисления, които са строго индивидуални за всеки търговски обект и зависят от
търговските умения на лицето осъществяващо дейността. Твърди, че не са представени
доказателства за оборотите и печалбите на търговеца, преди демонтирането на
обекта.
В хода на съдебното производство е
допусната съдебно-икономическа експертиза, като съгласно заключението на вещото
лице, предполагаемият нетен доход, който би се получил от работещ през целия
месец метален павилион за продажба на кафе, безалкохолни напитки, сандвичи,
пакетирани захарни изделия, цигари и преса, намиращ се в централна градска
част, в близост до административна сграда и училище, състоящ се от две клетки с
обща площ от 22,5 кв.в., за периода от 27.03.2013г. до 21.09.2017г. възлиза
общо на 64 800,00 лева или 1 200,00 лева на месец.
При така изложените фактически данни,
които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Претенцията на ищеца е за присъждането на
обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, причинени му от отменена
като незаконосъобразна заповед на заместник-кмета по „Устройство на територията
и строителството“ при община Бургас.
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите
и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви
след отмяна на административния акт, по съответния ред.
Заповед № 1461/10.069.2008г. издадена
от заместник-кмет по „УТС“ при община Бургас е отменена с решение № 972/30.10.2008г.
постановено по адм.д.№ 1081/2008г. по описа на Административен съд Бургас,
поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.
Исковете са предявени от физическото
лице Г.И., докато заповедта за премахване на временния обект и всички последици
свързани с нея обвързват едноличния търговец на това физическо лице – ЕТ „Дякон
5 – Г.И.”, който както се твърди в сезиращата жалба е заличен. В случая, с
оглед обстоятелството, че търговецът е заличен, не може да се говори за
правоприемство, но субекта Г.И., като физическо лице не е различна от
едноличния и́ търговец, тъй като става въпрос за едно и също физическо
лице, което е имало и търговско качество, поради което не е налице пречка
вредите да бъдат търсени от името на физическото лице.
Разгледано по същество исковата
претенция е неоснователна, по следните съображения:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетение се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на
отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: 1.незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; 2.вреда от такъв административен акт и 3.причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая не са налице всички предвидени от законодателя
предпоставки.
Първата предпоставка безспорно е налице
делото, тъй като заповед № 1461/10.069.2008г., в резултата на изпълнението на
която се твърди, че са причинени претендираните от ищеца вреди, е
административен акт, който е отменен с цитираното вече влязло в сила съдебно
решение на Административен съд Бургас. В случая са без значение мотивите довели
до отмяна на административния акт, както и дали това е поради допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административното производство или поради
противоречие с материалноправните изисквания на закона, поради което същите не
следва да бъдат обсъждани.
Втората предпоставка не е налице.
Вредата представлява смущение, накърняване
или унищожаване правата на човека, представляващи неговото имущество, права и
телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. В случая се претендират
пропуснати ползи, които в правната доктрина и съдебната практика се определят
като неосъществено увеличение на имуществото на лицето. Установяването на
пропуснатите ползи се основава на предположение за състоянието в което
имуществото на лицето би се намирало, ако не би бил постановен
незаконосъобразния административен акт съпоставено с имуществото му към момента
на изпълнението на този акт. Тъй като пропуснатите ползи представляват реални,
а не хипотетични вреди, това предположение винаги трябва да се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличение на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението.
От ангажираните по делото доказателства
не се установява, че ищецът е претърпял претендираните вреди. Липсват твърдения
и доказателства какво е било имущественото състояние на лицето, в частност
какви приходи и разходи е имало при осъществяване на своята дейност в
премахнатия павилион, съответно не се установява, че е било на печалба от тази
търговска дейност. След като по делото не се установява, че лицето е получавало
печалба от търговската дейност осъществявана в премахнатия обект, то следва да
се приеме, че не е доказано, че е била налице реална възможност да се увеличи неговото
имущество, в случай, че не беше издадена незаконосъобразната заповед, съответно
в случай, че продължаваше да осъществява търговска дейност. Действително по
делото е ангажирана съдебно-икономическа експертиза, като според заключението
на вещото лице от дейност осъществявана в търговски обекти с близки показатели
месечната печалба е в размер на 1 200,00 лева или 64 800,00 лева, за
процесния период, но тези пропуснати ползи са предполагаеми и хипотетични, тъй
като не са съобразени с конкретната търговска дейност на ищеца и неговото имуществено
състояние. В този смисъл, исковата претенция е недоказана и по размер.
С оглед на изложеното, следва да се
приеме, че от събраните по делото доказателства, не се установява, че ищецът е
претърпял претендираните вреди под формата на пропуснати ползи.
На следващо място, от събраните по
делото доказателства не се установява причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт и твърдения вредоносен резултат.
Не е налице спор по делото, че обекта
премахнат въз основа на отменената, като незаконосъобразна заповед е бил
временен по смисъла на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, което се установява от
представените разрешително № 77/03.07.1991г., разрешително № 44/01.04.1992г.,
разрешение за строеж № 128/04.10.1991г. и писмо изх.№ 5-12/09.01.20096г..
Съгласно §17, ал.1 от ДР на ЗУТ, с
решение на областния управител или на общинския съвет строежи с временен
устройствен статут, изградени по реда на отменената (ДВ, бр. 6 от 1998 г.) ал.4
на чл.120 от ППЗТСУ върху земя - държавна или общинска собственост, извън случаите
по чл.195 и 196 от този закон, могат да се запазят до реализиране на строежите,
предвидени с действащ подробен устройствен план, като след възникване на
инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния
устройствен план временните строежи се премахват, без да се заплащат, въз
основа на заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл. 195 и чл.196 от ЗУТ.
Не е налице спор по делото, доколкото в
исковата молба се твърди, че още през 2008г. е започнало строителството и са се
изградили на мястото на обекта паркоместа, за платено паркиране. Същевременно
от ответника се представени инженерен проект, комбинирана скица и заповед №
2400/02.09.2010г. за въвеждане в експлоатация на посочени участъци от зона за
кратковременно паркиране, от които се установява, че са реализирани
предвижданията на подборния устройствен план, като на място са реализирани
паркоместа. Ето защо временният обекта, в който е осъществявана търговската
дейност е подлежал на премахване на основание §17, т.1 от ДР на ЗУТ, още преди
27.03.2013г. – началния момент на исковата претенция. След като към този момент
не е съществувало законово основание обекта да бъде запазен и да продължава да
се ползва за търговската дейност на ищеца, то твърдените пропуснати ползи не
биха били пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна
заповед.
В допълнение на изложеното, следва да
се има в предвиди и че за предходен период 14.10.2008г.-26.03.2013г. е налице
влязло в сила съдебно решение между страните по настоящия спор, с което е
отхвърлен иск заведен на същото основание и при същата фактическа обстановка,
като в мотивите на решението е прието, че не е доказана пряката причинно-следствена
връзка между претендираните имуществени вреди и отменения административен акт,
както и претендираните пропуснати ползи.
С оглед
изложеното, съдът намира, че искът за
присъждане на имуществени вреди - пропуснати ползи е неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен. Поради неоснователността на главния иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, неоснователни се явяват и акцесорните
искове за мораторна и законна лихва и те също следва да бъдат отхвърлени.
От процесуалния представител на
ответника е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, което
е основателно. Съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло,
съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Ето защо, в полза
на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева, определено на основание чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.77, ал.8 от ГПК,
във връзка с чл.144 от АПК.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд Бургас, десети състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.К.И. с ЕГН: ********** *** партер против
Община Бургас, гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 26, с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи
за периода от 27.03.2013г. до 21.09.2017г., в размер на 64 800,00 лева,
претърпени от невъзможността за експлоатация на търговски обект премахнат в
изпълнение на заповед № 1461/10.06.2008г.
на заместник кмета по „Устройство на територията и строителството“ при община
Бургас, отменена с решение № 972/30.10.2008г.
по адм. дело № 1081/2008г. по описа на Административен съд Бургас, ведно с
мораторна лихва в размер на 19 784,07 лева и законна лихва за периода от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.К.И. с ЕГН: ********** *** да заплати в полза на Община
Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева).
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: