Определение по дело №2867/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 77
Дата: 14 януари 2020 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20197040702867
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер 77                       Година 14.01.2020                 Град  Бургас

 

 

Административен съд гр.Бургас, десети състав, на четиринадесети януари декември две хиляди и двадесета година в закрито заседание в състав:

 

                                                                                  Председател: Даниела Драгнева

 

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 2867 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.197 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.103, ал.3 от АПК.

Образувано е по жалба на „Сайлест“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Патриарх Евтимий“ № 2, вх.А, ет.1, представлявано от управителя Т. В. М. против решение от 05.09.2019г. на началника на РДНСК Пазарджик, с което е оставено без уважение, като неоснователно искане на дружеството с вх.№ Ст-1303-01-686/07.08.2019г. за възобновяване на административното производство, тъй като не са налице основания по чл.99, т.1, т.2 и т.6 от АПК. Счита решението за незаконосъобразно и прави искане да бъде отменено.

Ответникът – Началника на РДНСК Пазарджик, представя административната преписка по издаване на обжалваното решение и изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.197, във връзка с чл.202 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Констативен акт № 1145/23.08.2018г. е съставен от служители РОНСК Пазарджик, за извършена проверка на строеж „Външно електро захранване на обект „производствена база за пегматит, съоръжение и складове към нея“, находящ се в гр.Стрелча, м.“Радин дол“ и м.“Орела“.  Посочено е, че строежа минава през поземлен имот № 31006 собственост на „Ватия Холдинг“ АД, полски път № 031012 собственост на община Стрелча, № 00680 собственост на „Булгармин инженеринг“ АД и „Булгар Минерали Стрелча“ АД. Строежът е собственост и е изпълнен от „Булгармин инженеринг“ АД, което дружеството е възложител, като няма данни за строител и строителен надзор. Прието е, че са нарушени разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ и акта е основание за започване на административно производство за издаване на заповед за премахване по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ.  

Против констативният акт е постъпило възражение с вх.№ Ст-130302-080/26.09.2018г. от „Булгармин инженеринг“ АД, с приложени към него писмени доказателства.

От началника на РОНСК Пазарджик с писмо изх.№ Ст-1303-00-556/03.10.2018г., във връзка с жалба-възражение на „Сайлест“ ЕООД, е поискано от главния архитект на Община Стрелча становище относно наличие на статут на „заварени строежи“ по смисъла на §21 от ЗУТ и §6 от ДР на Наредба № 2/2003г

От главния архитект на община Стрелча до началника на РОНСК Пазарджик е изпратено писмо изх.№ С-4610/23.10.2018г., в което се изразява становище, че строежите са със статут на „заварени строежи“ и ползват правата на § 21 от ЗУТ и § 6 от ДР на Наредба № 2/2003г.. Налице е и второ писмо с изх.№ С-158#1/27.03.2019г., в което се сочи, че по-скоро счита, че участъка от външното ел.захранване на базата, съвпада с трасето на съществуваща кабелна линия 20кV описана в представените към възражението на „Булгармин инженеринг“ АД документи и потвърждава становището си, че кабелните трасета и съоръжение за захранване на базата са „заварени строежи“ по смисъла на §21 от ЗУТ.

Със заповед № ДК-02-ЮЦР-02/08.05.2019г. на началника на РДНСК Южен централен район е прекратено образуваното с констативен акт № 1145/23.08.2018г. административно производство по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ за премахване на строеж. В заповедта е прието, че по отношение на строежа не е приложима разпоредбата на чл.225 от ЗУТ, тъй като се касае за „заварен строеж“ по смисъла на §21 от ЗУТ.

От „Сайлест“ ЕООД е подадено искане с вх.№ Ст-1303-01-686/07.08.2019г. до началника на РДНС Пазарджик, за възобновяване на административното производство по преписка Ст-1303/2016г. и отмяна на заповед № ДК-02-ЮЦР-02/08.05.2019г., на основание чл.99, т.1, т.2 и т.6 от АПК. Към искането е приложена нотариално заверена декларация.

С решение от 05.09.2019г. на началника на РДНСК Пазарджик, искането е оставено без уважение, като неоснователно. В мотивите на решението е прието, че не са налице основанията по чл.99, т.1 от АПК, тъй като дружеството не е сред лицата посочени в чл.100 и чл.101 от АПК, то няма качеството на административен орган, прокурор или омбудсман. Не са налице и основания по чл.99, т.2 от АПК, тъй като липсват нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които при решаване на въпроса не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Производството не би могло да се възобнови и на основание чл.99, т.6 от АПК, тъй като липсват твърдения, че жалбоподателят вследствие на нарушаване на административнопроизводствените правила е бил лишен от възможността да участва в административното производство. Посочено е, че съгласно константната съдебна практика заинтересувани страни в производството по обжалване на заповеди за премахване на незаконни строежи, съответно на заповеди за прекратяване на това производство, са адресатите на заповедта – извършителят на строежа. Качество на заинтересувани страни нямат както съсобствениците на терена, така и тези на съседните имоти, включително и лицата подали сигнала за наличието на незаконно строителство, тъй като заповедта не създава задължения за тях.

Решението е обжалвано с жалба вх.№ СТ-1303-02-021/17.09.2019г. подадена от „Сайлест“ ЕООД, подадена в срока по чл.197, във връзка с чл.103, ал.3 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

С обжалваното решение административния орган в производство по чл.103 от АПК е оставил без уважение искането на дружеството да се възобнови административното производство прекратено със заповед № ДК-02-ЮЦР-02/08.05.2019г., поради което настоящото производство се развива по реда на чл.197 и сл. от АПК, във връзка с чл.202, т.1 от АПК.

Съгласно чл.200 от АПК, съдът се произнася с определение, с което отхвърля жалбата или отменя отказа и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество.

Решение от 05.09.2019г. на началника на РДНСК Пазарджик е издадено от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма и в съответствие с материалните и процесуалните изисквания на закона.

За да постанови обжалваното решение, административният орган е приел, че не са налице основанията по чл.99, т.1, т.2 и т.6 от АПК.

От жалбоподателя не се твърди, че в случая намира приложение някоя от хипотезите предвидени в чл.99, т.3, т.4, т.5 и т.7 от АПК, поради което същите не следва да се обсъждат.

Съгласно чл.99 от АПК, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато: 1.съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му; 2.се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство и 6.страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.

Съгласно чл.100 от АПК, в случаите по чл.99, т.1 възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл.99, т.2-7 - и по искане на страна в производството.

Съгласно чл.101 от АПК, възобновяване на административното производство може да поиска и лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството.

Правилно в обжалваното решение е прието, че в случая не намира приложение нормата на чл.99, т.1 от АПК, доколкото инициативата за възобновяване на административното производство не е на административния орган, прокурор или омбутсман, съгласно чл.100 от АПК, а искането е направено от „Сайлест“ ЕООД, което дружеството безспорно не притежава тези качества.

„Сайлест“ ЕООД не е активно легитимирано да прави искане за възобновяване на административното производство и на основание чл.101 от АПК, доколкото заповедта за прекратяване на образуваното административното производство, няма сила спрямо него. Освен, че дружеството не е било страна в производството, но и заповедта не рефлектира пряко и непосредствено в неговата правна сфера, доколкото не създава права и задължения и не се засяга непосредствено неговите интереси.

В производството не намират и приложение нормите на чл.99, т.2 и т.6 от АПК, по следните съображения:

Съгласно чл.100 от АПК, за да бъде възобновено производството на тези основания е необходимо административният орган да бъде сезиран от страна в производството, което в случая е производството за издаване на заповед за премахване по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ, образувано с констативен акт № 1145/23.08.2018г.. Страни в това производство са административният орган компетентен да издаде заповед по този ред и евентуалните адресати на заповедта - извършителите на строежа. Не е налице спор по делото, че „Сайлест“ ЕООД не е извършител на строежа, като строежа е извършен от „Булгармин инженеринг“ АД, което дружеството е посочено и като възложител в съставения констативен акт. След като „Сайлест“ ЕООД не е извършител и възложител на строежа, макар и да е собственик на един от имотите през които той преминава, това дружеството не е страна в производството. С евентуалното издаване на заповед по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ, респективно с прекратяване на производството, за него не се създават права, не се вменяват задължения и не се засягат законните му интереси, тъй като вещното право на собственост не може да обоснове защитим законен интерес в производство по издаване на заповед за премахване на незаконни строежи.

След като „Сайлест“ ЕООД не е заинтересувана страна в образуваното с констативен акт № 1145/23.08.2018г. административно производство, то няма правото да участва в него. За  административният орган не съществува задължението в хода на административното производство да предоставя възможност на дружеството да участва в него, като го уведомява за извършените процесуални действия, запознава със събраните доказателства и да му дава възможност да ангажира доказателства и прави доказателствени искания. Ето защо, след като дружеството не е заинтересувана страна в производството по издаване на заповед за премахване на незаконно строителство, то няма правото да участва в това производство, съответно с неучастието му не е нарушено неговото право на защита, поради което и не са налице основанията предвидени в л.99, т.6 от АПК, за възобновяването му.

В случая не са налице и основанията по чл.99, т.2 от АПК, тъй като освен, че „Сайлест“ ЕООД не е било страна в образуваното административно производство, но и от дружеството не се твърдят нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта. В искането за възобновяване на производството се сочи, че са налице свидетели на извършване на строителството, като от един от тях е представена нотариално заверена декларация. Тази декларация по своята същност не представлява писмено доказателство, а е свидетелски показания, които не са предвидени в приложимата норма, като основание за възобновяване на административното производство. Също така, факта, че дружеството към момента на отправяне на искането е разбрало за наличието на свидетели, не прави техните показания нови обстоятелства, тъй като с техните показания ще се установяват факти и обстоятелства възникнали в един минал момент. Ето защо, след като в случая не се твърдят и не се установяват нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната, то не са налице и основанията по чл.99, т.2 от АПК за възобновяване на административното производство.

До изводи различни от изложените не би могло да се достигне и поради факта, че по сигнал на „Сайлест“ ЕООД е образувано административното производство.

Обществените отношения свързани с изпълнение на строежи, проверките за законността на извършването им, спиране на строежи и забрана за ползването на такива са уредени в Закона за устройство на територията. Съгласно чл.220 и чл.221 от ЗУТ, ДНСК състояща се от централно управление и регионални структури е орган с конкретно определени функции и правомощия по установяване, предотвратяване и премахване на незаконно извършено строителство, на който по силата на закона е вменено задължение да осъществява административен контрол по устройство на територията. Органите на ДНСК действат служебно, като при констатиране на незаконно строителство те се самосезират и издават актове за спиране, забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи. Те действат и по сигнали подадени от граждани, юридически лица и организации, но при сезиране имат задължение по закон да проверят и изяснят относимите факти и обстоятелства и да преценят дали са налице основанията за издаване на заповед с която да разпоредят спиране на строителството, премахването му или забрана ползването. При осъществяване на своите функции, като орган контролиращи незаконното строителство, ДНСК, респективно неговите структури по места, действат в условията на оперативна самостоятелност и тяхна е преценката да се издаде или не заповед за спиране и премахването на строежи като незаконни, тъй като в закона липсва вменено задължение за издаване на индивидуален административен акт от посочените в чл.214, т.3 от ЗУТ, при подаден сигнал. ДНСК и неговите структури  не са обвързани с исканията на други лица, а доколкото е сезиран с такива, то те се преценяват само като информация относно допуснати нарушения. Ако те преценят, че са налице основания да издаване на заповед и издадат такава, то административното правоотношение се създава само между тях, като компетентен административен орган и лицето, до което тази заповед се отнася и което единствено има право да обжалва издадения административен акт, като такива права не възникват за лицето подало сигнала.

С оглед на изложеното жалбата на „Сайлест“ ЕООД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сайлест“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Патриарх Евтимий“ № 2, вх.А, ет.1, представлявано от управителя Татяна Вълева Митева против решение от 05.09.2019г. на началника на РДНСК Пазарджик, с което е оставено без уважение, като неоснователно искане на дружеството с вх.№ Ст-1303-01-686/07.08.2019г. за възобновяване на административното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, участващи в административното производство с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ: