№ 827
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100500465 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №20283186 от 22.12.2020г., постановено по гр.дело №28923/2020г. по
описа на СРС, ГО, 179 с-в е признато за установено, че „Д.Т.“ЕООД с ЕИК:**** дължи на
„Х.“АД с ЕИК:8**** на основание чл.79, ал.1, вр.чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 177,98лв.-
непогасен остатък от вземане за предоставени хотелски услуги по договор между страните
от 08.01.2019г., за което е издадена фактура №**********/02.12.2019г., ведно със законната
лихва от 16.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 198,52лв. като погасен чрез прихващане извършено
в хода на процеса. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 10,63лв. лихва за забава за
периода от 05.09.2019г. до 06.07.2020г. върху главницата от 177,98лв., както и 156,89лв.
разноски за заповедното производство и 700,18лв. разноски за исковото производство.
Ищецът е осъден да заплати на ответника 18,11лв. разноски за заповедното производство и
25,87лв. разноски за исковото производство.
С решение №20082957/31.03.2021г. е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в решение №20283186 от 22.12.2020г., на ред 15 в диспозитива на решението вместо
„от 05.09.2019г. до 06.07.2020г.“ да се чете „от 05.12.2019г. до 06.07.2020г.“ и последното е
допълнено , като на ред 18 от диспозитива се добавя „Отхвърля иска с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата над 10.63 лева до пълния предявен размер от 11,68 лева като
неоснователен“.
С определение №20082960/31.03.2021г. по реда на чл.248 ГПК е отхвърлена молбата
на ответника, инкорпорирана във въззивната жалба, за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските.
С определение от 14.04.2021г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка
в определение №20082960/31.03.2021г., като на ред втори от диспозитива се вместо
1
„Специализирана прокуратура“ се чете „Д.Т.“ЕООД.
Срещу решение №20283186 от 22.12.2020г. е подадена в законоустановения срок по
чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответното дружество „Д.Т.“ЕООД. Жалбоподателят
поддържа, че ползваната от него на 01.12.2019г. хотелска услуга е изцяло заплатена на
21.11.2019г. по банков път. Твърди, че съгласно договорът между страните от 08.01.2019г. и
приложение №1 към него, на всяка туристическа група от 20 туристи, 21-ят се настанява с
безплатна нощувка в двойна стая на база нощувка със закуска, като заплаща 1,50 евро
туристически данък и застраховка. Доколкото в случая групата била от 22-ма туристи и за
един от тях следвало да се заплати само сумата от 1,50 евро. Издадената фактура за сумата
от 198,52 лева противоречала на постигнатите между страните договорености. Твърди също
така, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК не се съдържа искане за присъждане на мораторна лихва за периода от
05.09.2019г. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове-
отхвърлени. Претендира разноски.
Въззиваемият ищец „Х.“АД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва
същата като неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно
и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Ответникът „Д.Т.“ЕООД е подал и въззивна жалба срещу решение
№20082957/31.03.2021г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
решение №20283186 от 22.12.2020г. В жалбата не се съдържат конкретни доводи за
пороците на това решение.
Ищецът е подал в срок отговор на посочената в предходния абзац въззивна жалба със
съдържание, идентично на отговора на въззивната жалба срещу основното решение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решенията само по наведените оплаквания в
жалбите.
По въззивната жалба срещу решение №20283186 от 22.12.2020г.:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Между страните не се спори относно сключването на процесния договор,
съдържанието и приложенията му. Не се спори и относно факта, че ищецът е предоставил
услуга на ищеца- настаняване на група то 22-ма туристи за една нощувка на 01.12.2019г.-
02.12.2019г., за което са издадени фактури за авансово и окончателно плащане. Ответникът
оспорва дължимостта на плащането по фактурата за окончателното плащане в размер на
198,52 лева. Твърди, че съгласно договора между страните от 08.01.2019г. и приложение №1
към него, на всяка туристическа група от 20 туристи, 21-ят се настанява с безплатна нощувка
2
в двойна стая на база нощувка със закуска, като заплаща 1,50 евро туристически данък и
застраховка. Действително в посоченото приложение се съдържа такава клауза, но
съществува и изключение от нея- когато се настаняват участници в мероприятия или
корпоративни настанявания. Ответникът не е представил доказателства за характера на
групата, която е настанена, като в същото време е извършил договореното между страните
авансово плащане по представената му проформа фактура. Съгласно чл.9, ал.3 от договора
между страните авансовото плащане е в размер на 70% от стойността на заявената услуга, в
случая 533,94 лева. С приемането и осчетоводяването на фактурата, както и извършеното
плащане на аванса, ответникът е приел работата без възражения по смисъла на чл.264 от
ЗЗД, поради което дължи и остатъка от договореното възнаграждение в размер на 30% от
общата сума. Видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото
лице по ССЕ, което като обективно и безпристрастно дадено правилно е кредитирано от
първостепенния съд, процесните фактури са осчетоводени както в счетоводството на ищеца,
така и в това на ответника, а последният ги е включил в справката- декларация по ЗДДС за
съответния период. По сметка 411- клиенти на ищеца се води непогасено вземане от
ответника в размер на 180,92 лева, а по сметка 401- доставчици на ответника се води
незаплатено задължение към ищеца в размер на 177,98 лева, формирано от посоченото в
предходния абзац задължение след приспадане на надплатена сума по фактура №50651 от
25.03.2019г. Вещото лице заключава, че счетоводството и на двете дружества е водено
редовно.
Действително, в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК не се съдържа искане за присъждане на мораторна лихва за
периода от 05.09.2019г., но по отношение на мораторната лихва ищецът не е предявил
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, а осъдителен такъв който е приет за съвместно
разглеждане в настоящото производство. Поради това както предявеният иск, така и
обжалваното решение не са недопустими в тази им част.
По въззивната жалба срещу решение №20082957/31.03.2021г.:
Във въззивната жалба срещу решението по чл.247 ГПК за поправка на очевидна
фактическа грешка не се съдържат конкретни доводи за допуснати от първостепенния съд
нарушения на материалния или процесуалния закон, поради което и с оглед липсата на
нарушение на императивни норми на материалния закон то не може да бъде отменено в тази
част и следва да се потвърди /чл. 272 ГПК/. Предметът на въззивното производство, което се
разглежда по реда на ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по
същество е очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния
предмет императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си дейност
въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния
съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение относно приетото за установено
от фактическа страна. До изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК за обжалване на
първоинстанционното решение подадената от страната бланкетна въззивна жалба може да
бъде допълвана с всякакви доводи за неговата неправилност и по тях съдът дължи
произнасяне. По допълнения, които са направени след изтичане на срока за въззивно
обжлаване, въззивният съд е длъжен да се произнесе само ако те касаят валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение, както и неговата неправилност поради
неправилно приложение на императивна материалноправна норма. В случая подадената
въззивна жалба срещу решението по чл.247 ГПК е бланкетна и допълнения не са направени
както в срока по чл.259, ал.1 ГПК, така и след това.
Предвид гореизложеното въззивните жалби на ответника следва да бъдат оставени
без уважение като неоснователни, а обжалваните решения- потвърдени като правилни.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят- ответник няма право на разноски.
3
Въззиваемият ищец претендира разноски в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е
направено. Разноските следва да се присъдят изцяло.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20283186 от 22.12.2020г. и решение
№20082957/31.03.2021г. по реда на чл.247 от ГПК, постановени по гр.дело №28923/2020г.
по описа на СРС, ГО, 179 с-в.
ОСЪЖДА „Д.Т.“ЕООД с ЕИК:**** да заплати на „Х.“АД с ЕИК:8**** сумата от 300
лева (триста лева)- разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4