Присъда по дело №874/2011 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 596
Дата: 20 септември 2011 г. (в сила от 6 октомври 2011 г.)
Съдия: Пламен Станчев
Дело: 20114120200874
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 юли 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р И С Ъ Д А

№ _____

 

град Горна Оряховица, 20.09.2011 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: К.С.

К.П.

 

при секретаря А.Л. и в присъствието на прокурора ГАЛЯ НИКОЛОВА, след като разгледа докладваното от съдията Станчев НОХД № 874 по описа за 2011 г., въз основа на доказателствата по делото и закона

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Й.И., роден на *** ***, български гражданин, с постоянен адрес ***, с основно образование, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН за това, че на 16.10.2006 година в град Горна Оряховица като длъжностно лице – управител на „М.”-ЕООД – град Враца, в кръга на длъжността си, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Н.М.П. – служител „Пласмент” в „К.”-ЕООД, че ще заплати закупените 1200 бр. торби с лепило за теракот и фаянс, в разфасовка от по 25 кг, с което причинил на „К.”-ЕООД с управител Х.А.Ш. имотна вреда в размер на 6720 лв. (шест хиляди седемстотин и двадесет лева), поради което и на основание чл.210, ал.1, т.3 във вр. с чл.209, ал.1 от НК във вр. с чл.373, ал.2 от НПК (ред., обн. ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г.) във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му НАЛАГА наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание осем месеца лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА М.Й.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА сумата 102 лв. (сто и два лева), представляващи направените по делото разноски.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд-Велико Търново в петнадесетдневен срок, считано от днес.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …..…...……………….

 

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ….…………………….

 

 

 

.....…….………..……

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви към присъда № 611/20.09.2011 година

по НОХД № 874/2011 година

по описа на Районен съд-Горна Оряховица

 

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ВРАЦА обвинява М.Й.И. за това, че на 16.10.2006 година в град Горна Оряховица като длъжностно лице – управител на „М.” ЕООД – град Враца, в кръга на длъжността си, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Н.М.П. – служител „П.” в „К.” ЕООД, че ще заплати закупените 1200 бр. торби с лепило за теракот и фаянс, в разфасовка от по 25 кг, с което причинил на „К.” ЕООД с управител Х.А.Ш. имотна вреда в размер на 6720 лв. – престъпление по чл.210, ал.1, т.3 във вр. с чл.209, ал.1 от НК.

По направено искане от подсъдимия с протоколно определение от 20.09.2011 г. съдът даде ход на делото за разглеждане по реда на глава ХХVІІ от НПК.

В хода на съдебните прения прокурорът от РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА поддържа обвинението. Предлага на съда да наложи на подсъдимия при условията на чл.55 от НК наказание осем месеца лишаване от свобода при строг режим.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Н. поддържа, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е обвинен. Случаят се отнасял до търговска сделка, по която представляваното от И. дружество било неизправна страна. Ако съдът приеме, че подсъдимият е виновен по повдигнатото обвинение, моли наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ М.Й.И. заявява, че разбира в какво е обвинен. Признава се за виновен по повдигнатото обвинение. Признава за верни фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Не желае да се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за извършеното. Моли за по-леко наказание.

СЪДЪТ, като взе предвид самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.Й.И. е управител и едноличен собственик на капитала на „М.” ЕООД със седалище в град Враца. През месец октомври 2006 г. той провел няколко разговора по телефона с представител на „К.” ЕООД със седалище в град Горна Оряховица, в хода на които се представил като управител на „М.” ЕООД и поискал информация за цените, условията на доставка и други подробности за предлаганите от дружеството стоки.

На 16.10.2006 г. И. отишъл в офиса на „К.” ЕООД в град Горна Оряховица. Там се срещнал със свидетелката Н.П. – служител „П.” на дружеството. Обяснил, че управлява дружество с предмет на дейност в областта на строителството, и поискал да закупи лепило за теракот и фаянс. Подсъдимият и П. постигнали съгласие „М.” ЕООД да закупи от „К.” ЕООД 1200 торби с лепило от по 25 кг. на обща стойност 8064 лв. От тази сума И. платил само 1344 лв., представляваща начисления за продажбата данък върху добавената стойност, като поел задължение да плати останалата част от цената в едномесечен срок от издаване на фактурата. Съгласно установената в „К.” ЕООД практика за неплатения остатък от 6720 лв. от дължимата цена подсъдимият издал в полза на продавача запис на заповед с падеж 16.11.2006 г. След изпълнение на тези формалности П. разрешила И. да натовари закупеното лепило в предварително нает камион. Подсъдимият закарал лепилото в град Враца. В уговорения едномесечен срок от издаване на фактурата и до настоящия момент И. не изпълнил задължението си за плащане на остатъка от цената „К.” ЕООД. Служителите на дружеството продавач търсили многократно подсъдимия. И. се укривал от тях и не отговарял на телефонните им обаждания.

От събраните доказателства на досъдебното производство се установява, че притежаваното и представлявано от подсъдимия дружество „М.” ЕООД не притежава налично имущество, в т.ч. парични средства по сметки, с които да погаси задълженията си към „К.” ЕООД. Имущество не притежава и самият подсъдим в качеството си на физическо лице. Видно от доказателствата, събрани на досъдебното производство, освен на „М.” ЕООД И. е управител и на дружествата „КР.” ЕООД и „Д.” ЕООД, чрез които сключвал сделки по сходен начин с различни търговски партньори, като впоследствие не изпълнявал поетите задължения за плащане на цената на закупените стоки.

От справката за съдимост се установява, че към 16.10.2006 г. М.И. не е бил осъждан за престъпления. След тази дата по отношение на подсъдимия са постановени и влезли в сила седем присъди, с които са му наложени наказания пробация за умишлени престъпления от общ характер.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и от служебно изисканата справка за съдимост.

Съвкупната преценка на събраните доказателства води до несъмнения извод, че на 16.10.2006 г. с цел да набави за себе си имотна облага подсъдимият е възбудил заблуждение у Н.М.П. – служител „П.” в „К.” ЕООД, с което причинил на дружеството имотна вреда в размер на 6720 лв.

Фактът на извършване на престъплението, авторството на деянието и вината на извършителя се установяват от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

Извършеното от подсъдимия деяние е престъпление по чл.210, ал.1, т.3 във вр. с чл.209, ал.1 НК.

От обективна страна И. е възбудил заблуждение у свидетелката П., изразяващо се в невярната представа, че представляваното от него дружество „М.” ЕООД ще заплати остатъка от 6720 лв. от цената на закупените 1200 торби от по 25 кг лепило за теракот и фаянс. Мотивирана от тази невярна представа, П. разрешила натоварването на 1200 торби с лепило за теракот и фаянс на наетия от подсъдимия камион. В резултат на този акт на имуществено разпореждане на измамената за „К.” ЕООД настъпила имотна вреда в размер на 6720 лв., представляващи неплатената част от дължимата за лепилото цена. Настъпилата имотната вреда е пряко следствие от осъществения от измамената акт на имуществено разпореждане, а разпореждането е следствие от невярната представа, формирана и утвърдена у нея от подсъдимия. Подсъдимият е извършил деянието в качеството си на длъжностно лице – управител на „М.” ЕООД, в кръга на длъжността си.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно с пряк умисъл и с користна цел. Съзнавал е, че възбужда заблуждение у П., че по този начин я мотивира да разреши натоварването на 1200 торби лепило, както и че с това свое действие причинява на „К.” ЕООД имотна вреда. Извършил е деянието с цел да набави за себе си имотна облага, като е съзнавал, че тази облага е пряка последица от претърпяната от ощетеното юридическо лице имотна вреда.

Причините за извършване на деянието се коренят в стремежа на подсъдимия към противозаконно материално облагодетелстване.

Съдът не констатира наличие на обстоятелства, изключващи обществената опасност, противоправността и наказуемостта на извършеното деяние, нито основания за освобождаване от наказателна отговорност, поради което прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по НК.

За да индивидуализира наказанието, съдът съобрази следното:

Обществената опасност на деянието е висока.

Висока е и обществената опасност на подсъдимия.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното и чистото му съдебно минало към датата на извършване на деянието.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази събраните лоши характеристични данни за подсъдимия.

Изложеното по-горе налага извода, че наказанието следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства – над средния размер, предвиден в закона.

От друга страна обаче, разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК (в най-благоприятната за дееца редакция измежду действащите в периода от извършване на деянието до настоящия момент, а именно редакцията, обнародвана в ДВ, бр.86 от 28.10.2005 г.) налага определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, т.е. под предвидения в закона минимум от една година лишаване от свобода.

Предвид изложеното по-горе съдът прецени, че за постигане на целите на наказанието на подсъдимия следва да бъде наложено наказание осем месеца лишаване от свобода.

Като прецени, че наложеното наказание е за срок до три години, че към момента на извършване на деянието И. не е бил осъждан и че за постигане на целите на наказанието и преди всичко на целта за поправянето на осъдения не е наложително наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание на основание чл.66, ал.1 от НК. Съобразно превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства съдът определи изпитателен срок на условното осъждане от три години и шест месеца.

В процесния случай така наложеното условно наказание се явява по-тежко за подсъдими, отколкото евентуално ефективно наказание лишаване от свобода за същия срок, поради което отчита в по-голяма степен превеса на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Този на пръв поглед парадоксален резултат е свързан с осъжданията на И. за по-късно извършените престъпления и с института на групиране на наказанията с отчитане на най-благоприятното за осъдения съчетание. И. е извършил деянието по настоящото дело в условията на реална съвкупност с всяко едно от по-късно извършените деяния, за които е осъден с посочените в справката за съдимост присъди. От наложените за тези по-късно извършени деяния наказания пробация той е изтърпял повече от 16 месеца. При това положение крайният резултат от групирането на наказанията на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК и от приспадането на изтърпяното наказание пробация (в съотношение 2 дни пробация за 1 ден лишаване от свобода съгласно чл.25, ал.3 от НК) би бил, че И. не би търпял никаква част от наложеното наказание лишаване от свобода. Този неудовлетворителен от гледна точка на целите по чл.36 от НК резултат не може да бъде коригиран с увеличаване на общото наказание на основание чл.24 от НК, тъй като наложеното наказание по настоящото дело е различно по вид от останалите наказания, а според изричното изискване на закона институтът по чл.24 от НК е приложим само при еднакви по вид наказания.

От друга страна, срокът за реабилитация по право по чл.88а от НК при евентуално наложено ефективно наказание би започнал да тече от датата на изтърпяване на наказанието, която в случая след отчитане на приспадането по чл.25, ал.3 от НК би съвпаднала с датата на влизане на присъдата в сила. При постановеното от съда условно осъждане срокът за реабилитация по право по чл.88а от НК ще започне да тече от датата на изтичане на изпитателния срок (чл.88а, ал.3 от НК), т.е. три години и шест месеца по-късно, отколкото в случай на наложено ефективно наказание.

Ето защо съдът прие, че налагането на условно наказание, водещо до по-дълъг срок за реабилитация по право, допринася в по-голяма степен за постигането на целите по чл.36 от НК и преди всичко на целта за поправянето на осъдения отколкото налагането на ефективно наказание.

При този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РС-Горна Оряховица направените по делото разноски в общ размер от 102 лв.

По изложените по-горе мотиви съдът постанови присъдата.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …......….....………