Определение по дело №537/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2540
Дата: 13 юни 2014 г.
Съдия: Величка Борилова
Дело: 20141200500537
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 36

Номер

36

Година

19.04.2012

Град

Девин

Районен Съд - Девин

На

03.22

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Елка Хаджиева

Гражданско I инстанция дело

номер

20125410100045

по описа за

2012

година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл.357, във вр. с чл.245 от КТ във вр. с чл. 128, ал.1, т.2 от КТ с цена на иска 1628.35 лева.

Ищцата твърди в исковата си молба, че е работила в ответното дружество на длъжността „медицинска сестра". Твърди, че ответникът не и е заплатил дължимото трудово възнаграждение в общ размер на 1628.35 лева за месец януари 2011 г.- 70.96 лева, за месец февруари 2011 г. - 89.37 лева, за месец март 2011 г.-138.45 лева, за месец април 2011 г. - 435.01 лева, за месец май 2011 г. - 324.47 лева, за месец юни 2011 г.- 376.85 лева и за месец юли 2011 г. - 193.24 лева, поради което за нея се явява правен интерес от водене на делото.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата в размер на 1628.35 лева, представляваща начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за месец януари 2011 г.- 70.96 лева, за месец февруари 2011 г. - 89.37 лева, за месец март 2011 г. - 138.45 лева, за месец април 2011 г. - 435.01 лева, за месец май 2011 г. - 324.47 лева, за месец юни 2011 г.- 376.85 лева и за месец юли 2011 г. - 193.24 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата. Претендира и за разноски.

В о. с. з. ответникът не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като взе предвид твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че ответното дружество е вписано в регистрите на търговските дружества като „М.. б.. за а.. л..-Д..” ЕАД, със седалище и адрес: гр. Д.., обл.Смолян, ул. Я... № 3, управлявано от К.. Б.. К...

Не се спори, че ищцата е работила при ответника на длъжността „медицинска сестра" с място на работа: гр. Д… „М.. б.. за а.. л.. – Д…” ЕАД.

Установява се от удостоверение изх. № 1667/15.09.2011 г., издадена от „МБАЛ- Д…” ЕАД гр. Д…, че ищцата не е получила трудовото си възнаграждение за месеците: юни, юли, август и септември 2010 г. и за месеците: януари, февруари, март, април, май, юни и август 2011 г. в общ размер на 2775.69 лева.

Съдът при така установеното от фактическа страна, направи следните правни изводи:

Съдът намира, че искът по чл. 128, ал.1, т.2 от КТ е основателен и доказан. Съгласно чл. 128, ал.1, т.2 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. За да бъде уважен този иск с правно основание чл.357, във вр. с чл.245 от КТ, във вр. с чл. 128, ал.1, т.2 от КТ, следва да се установи и наличието на престирана работна сила при конкретния работодател - т. е. изпълнение на трудовите задължения съобразно договора между същия и работника. Предпоставка за прилагане на гаранционната норма на чл.245 от КТ е добросъвестното изпълнение на трудовите задължения, което означава, че през съответния период работникът или служителят е бил изправен, т. е., че е изпълнил точно задълженията си да престира работната си сила. В случая безспорно е, че ищцата е престирала работна сила през месеците януари, февруари, март, април, май, юни и юли 2011 г. на работодателя си - ответното дружество. Безспорно е, че ищцата не е получавала дължимото й се трудово възнаграждение за претендирания период в общ размер от 1628.35 лева, представляваща начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за месец януари 2011 г.- 70.96 лева, за месец февруари 2011 г. - 89.37 лева, за месец март 2011 г.-138.45 лева, за месец април 2011 г. - 435.01 лева, за месец май 2011 г. - 324.47 лева, за месец юни 2011 г.- 376.85 лева и за месец юли 2011 г. - 193.24 лева. Следователно ответника като работодател не е изпълнил едно от основните си задължения - заплащане на трудово възнаграждение, затова иска следва да бъде уважен изцяло.

Искът за законна лихва е основателен, по следните съображения:

Искът за законна лихва е акцесорен и е в зависимост от изхода на главния иск. Съгласно чл. 84 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като е бил поканен от кредитора. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. КТ регламентира предпоставките, при наличието на които възниква задължението на работодателят за плащане на трудовите възнагражедения – чл. 128 от КТ. След като денят на изпълнение не е определен, с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана от страна на ищцата и исковата молба има ролята на покана за заплащане на дължимото трудово възнаграждение следователно от предявяване на иска – 27.01.2012 г. ответника дължи законна лихва върху главницата в общ размер от 1628.35 лева т. е. от поканата по аргумент по чл.84, ал.2 ЗЗД до окончателно изплащане на сумата.

Всичко гореизложено обосновава извода, че ще следва да се осъди ответникът да заплати на ищцата сумата в общ размер от 1628.35 лева, представляваща начислено, но неизплатено трудово възнаграждение за месец януари 2011 г.- 70.96 лева, за месец февруари 2011 г. - 89.37 лева, за месец март 2011 г.-138.45 лева, за месец април 2011 г. - 435.01 лева, за месец май 2011 г. - 324.47 лева, за месец юни 2011 г.- 376.85 лева и за месец юли 2011 г. - 193.24 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 1628.35 лева, считано от подаване на исковата молба- 27.01.2012г. до окончателно изплащане на сумата.

Ще следва на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да се осъди ответника да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 150 лева – адв. възнаграждение.

Ще следва на основание чл.78, ал.6 ГПК да се осъди ответника да заплати сумата от 65.20 лева – държавна такса 4 на сто върху уважения размер на иска на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

ВОДИМ ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „М. б.. за а.. л..- Д..” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Д.., обл. С., ул. Я.. 3, управлявано от К… Б… К… ДА ЗАПЛАТИ на М.. А.. Т.. с ЕГН... от гр. Д.., обл. Смолян, чрез пълномощника й адв. З.. Ч..., сумата от 1628.35лева /хиляда шестотин двадесет и осем лева и 35 ст./, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за период от време – м. януари 2011 г. до месец юли 2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от 1628.35 лева, считано от подаване на исковата молба- 27.01.2012г. до окончателно изплащане на сумата, както и 150.00лева /сто и петдесет/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „М... б.. за а.. л..-Д..” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. Д.., обл. С.., ул. Я.. 3, управлявано от К.. Б..К.... ДА ЗАПЛАТИ сумата от 65.20 лева /шестдесет и пет лева и 20 ст./, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 21.04.2012 г. – деня, в който е обявено решението.

Препис от решението да се връчи на страните.

СЪДИЯ : /п/

Решение

2

ub0_Description WebBody

BF3436B7DB726F18C22579E500427745