№ 169
гр. Велико Търново, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20244110201766 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и
сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба на К. С. М. с ЕГН: **********, от *****,
подадена чрез пълномощник - адв. Л. В. от ВТАК, против Заповед за
задържане на лице peг. № 319зз-47 от 03.12.2024 г., издадена от инсп. К.Д.Д.
на длъжност ПИ ТП в група ОП при РУ Полски Тръмбеш, с която на
основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, е заповядано задържането на М. на
03.12.2024 г. в 17.45 ч. за срок до 24 часа.
В жалбата се заема становище за незаконосъобразност на издадената
заповед, поради нарушения на материалния закон – липса на основания за
задържане и процесуалния закон – твърди се неспазване на реда за задържане
и се иска отмяна на обжалваната заповед.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Л. В. от ВТАК – редовно упълномощена. В предишни
съдебни заседания адв. В. прави доказателствени искания за събиране на
писмени доказателства, като съдът уважи същите. По същество адв. В. счита
обжалваната заповед за незаконосъобразна, като моли пълната й отмяна.
Представя писмени бележки, като претендира разноски.
Ответник по жалбата К.Д.Д. на длъжност ПИ ТП в група ОП при РУ -
Полски Тръмбеш, няколкократно призоваван, не се явява и не се представлява.
Не представя нови доказателства, въпрлеки, че с разпореждането за
насрочване на делото му е указано да сочи и представи доказателства за
1
посочените в процесната заповед за задържане рег. № 319зз-47 от 03.12.2024
год. обстоятелства по задържането, ако са налице такива.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Заповед за задържане на лице peг. № 319зз-47 от 03.12.2024 г., издадена
от инсп. К.Д.Д. на длъжност ПИ ТП в група ОП при РУ Полски Тръмбеш, с
която на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, като със същата е заповядано
задържането на К. С. М. с ЕГН: **********, от с. *** на 03.12.2024 г. в 17.45
ч. за срок до 24 часа.
М. е бил задържан на 03.12.2024 год. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, предвид данни, за съпричастност за извършено престъпление по чл.
343в, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 03.12.2024 год. в 17.25 ч. в гр.
Полски Тръмбеш движейки се по ул. „Отец Паисий“ до дом № 1 в посока към
ул. „Търговска“, управлява собствения си т.а. „Пежо Боксер“, бял на цвят с
рег. № ****, като след извършена справка чрез РСОД и ОДЧ при РУ – П.
Тръмбеш е установено, че водача М. е лишен от право да управлява МПС със
ЗППАМ 23-1739-000057 от 04.07.2023 год. по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП.
Заповедта за задържане е издадена от оправомощено за това лице, а
именно инсп. К.Д.Д. на длъжност ПИ ТП в група ОП при РУ Полски
Тръмбеш, който по силата на своето служебно правоотношение представлява
полицейски орган, което му дава право по силата на закона, а именно чл. 72,
ал. 1 от ЗМВР да задържа лице. По своята същина заповедта за задържане
представлява индивидуален административен акт, издаден от полицейски
орган.
Съставена е надлежна разписка за получено копие от заповедта от
страна на задържаното лице. Видно от текста на обжалваната заповед, в
същата задържаното лице е уведомено за всички права и задължения, които
има, като за това последният се е подписал лично.
Съдът обаче споделя изложените в жалбата доводи, че заповедта не е
надлежно мотивирана, поради което следва да се счита за незаконосъобразна.
Основанията за задържането са посочени в заповедта по реда на чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР, но същите не са подкрепени с достатъчно доказателства.
Основанията за задържането следва да съдържат описание на всички факти,
които са известни на компетентните органи и са свързани с престъплението, в
извършването на което лицето е заподозряно, с достатъчно подробности, като
тази информация следва да бъде предоставена незабавно на задържаните лица
съгласно изискванията на европейското законодателство. Освен това за да е
налице законна възможност за реализиране на принудителната
административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е необходимо, към
момента на издаване на заповедта да са налични достатъчно данни, че лицето
е извършило престъпление, а в случая такива не са били налице. В заповедта
се сочи, че има данни за съпрчастност за извършено престъпление по чл. 343в,
ал. 3 вр. с ал. 1 от НК. За да е осъществено такова престъпление, е необходимо
2
лицето да управлява МПС в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление
на МПС. Явно към момента на спирането на М. и след извършена справка с
РСОД е установено, че е налице такава приложена ПАМ срещу него, но не е
било установено дали същата е влязла в законна сила. За да влезе такава мярка
в законна сила е необходимо да е връчена на лицето и да не е обжалвана в
законоустановените срокове. От всички събрани в хода на делото
доказателства не се установява дали посочената ПАМ е влязла в законна сила
и кога.
Предвид горното задържането на М. в конкретния случай не е било
оправдана, адекватна и пропорционална мярка. По делото не са събрани
доказателства, установяващи наличието на предпоставките за задържане по
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК,
административният орган трябва да установи съществуването на
фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при
издаването на акта, което в случая не е извършено. Налице са само твърдения
на полицейския орган, обективирани в процесната заповед, които не са
подкрепени от каквито и да е доказателства, вкл. сочената ЗППАМ. В
преписката не се съдържат доказателства, установяващи наличието на
фактически данни М. да е евентуален извършител на престъпление по чл.
343в, ал. 3 вр. ал. 1 от НК и необходимост от неговото задържане.
Съдът намира за основателни изложените от процесуалния представител
на жалбоподателя доводи относно липсата на мотиви какви обстоятелства са
наложили задържането на М., които да дават възможност да се прецени
съразмерността на мярката с ограничаването на правата му. Отделно от това,
по делото няма нито едно доказателство, обосноваващо необходимост от
задържане на жалбоподателя. Липсват каквито и да било данни, които да
сочат, че е съществувала реална опасност той да се укрие или да извърши
престъпление. Напротив, видно от доказателствата, М. има известни на
полицията адрес и месторабота, не се сочат създадени от него пречки при
извършената му проверка, нито данни за съществуваща опасност да създаде
пречки за разследването по посоченото БП № 319зм-131/03.12.2024 г. на РУ -
П. Тръмбеш. Няма и доказателства със задържането на М. да е обезпечено
извършването на някакви неотложни процесуални действия, които да не е
било възможно да бъдат извършени без задържането и лишаването му от
свобода. В този смисъл няма никаква легитимна цел, която да оправдава
неговото задържане.
По изложените съображения и след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, настоящия съдебен състав приема, че обжалваната
Заповед за задържане на лице peг. № 319зз-47 от 03.12.2024 г., издадена от
инсп. К.Д.Д. на длъжност ПИ ТП в група ОП при РУ Полски Тръмбеш, с която
на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, е заповядано задържането на М. на
03.12.2024 г. в 17.45 ч. за срок до 24 часа, се явява незаконосъобразна и същата
следва да бъде отменена.
3
При този изход на делото искането на процесуалния представител на
жалбоподателката за присъждане на разноски се явява основателно. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред
Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал.
2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия
случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева, което не се явява
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на
разноските, но съдът намира, че същите не се явяват прекомерни съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. С оглед изхода на
делото, а именно отмяна на процесната заповед за задържане, съдът намира,
че следва да се присъдят на жалбоподателя направените от него разноски в
размер на 500.00 (петстотин) лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице peг. № 319зз-47 от 03.12.2024
г., издадена от инсп. К.Д.Д. на длъжност ПИ ТП в група ОП при РУ Полски
Тръмбеш – като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от
АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, РУ – Полски Тръмбеш да заплати на К. С.
М. с ЕГН: **********, от *****, сумата от 500.00 (петстотин) лева,
представляваща направени от него разноски за процесуален представител при
разглеждане на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Велико
Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4