Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик,29.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишкият районен
съд гражданска колегия
в публичното заседание на седемнадесети
юни, през две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател:
Николинка Попова
при
секретаря Д. Буюклиева , като разгледа
докладваното от районен съдия
Попова гражданско дело
№ 5070 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от
А.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.И.Л. ***,
със съдебен адрес:***, кантора № 5,
против: Л.М.Ч.,***, ЕГН ********** иск
с цена от 1003,00 лв.
В исковата молба се твърди, че на 14.12.2015 г. в гр. Пазарджик в магазин
на "М Тел" ул. "Търговска" № 2, като лоялен клиент ищецът
закупил телефонен апарат "Айфон 6С", 16 гигабайта, със сериен №
А355422075306677. Същия ден се срещнал с негов познат Л.Ч. в неговото заведение
"Савина" на бул. "Христо Ботев" №174., като в провелия се
общ разговор се похвалил на Ч., че
закупил посочения по-горе телефон. Ч. поискал да му го предостави, за да го
ползва известно време и тъй като към момента телефонът не му трябвал, а и
самият той му бил близък, му го дал за
временно ползване. Тъй като бил
заплатил цената на телефона еднократно още при закупуването, то през следващите
месеци продължил да заплаща само месечната такса според тарифния му план.
Твърди се, че телефонът бил
предоставен впоследствие на жена живееща на съпружески начала с ответника тогава – Л. В. Твърди се обаче , че след смъртта на посочената жена, Л.Ч. бил продал апарата , но отказал да му предаде
получената сума пари.Тогава ищецът се обърнал към РП Пазарджик,но с
постановление по прокурорска преписка №1163/2018г. прокурор в РП Пазарджик
прекратил образуваното наказателно производство по ДП 800/2017г. на РУ
Пазарджик.
Твърди се, че до този момент телефонът не бил върнат на ищеца, като към
момента на закупуването по пазарни цени,
той струвал 1003 лв. Твърди се , че от данните
по ДП- показания на ищеца и тези на св.Б. се установявало,че процесният
телефон ищецът е дал на Л.Ч.. Същият го
е предоставил за ползване на Л. В. В последствие след смъртта й, последвало
обещание да му бъде върната вещта. Вместо това използвайки нейна приятелка,
ответникът продал телефона, въпреки че вещта не била негова и се разпореждал с
чужда вещ. Парите от продажбата Ч. не му престирал.След смъртта на В. именно Ч.
владеел вещта, обещавал да я върне, а вместо това се разпореждал с нея, като я
продал. След продажбата следите на телефона се загубили и същият бил неналичен
към момента. Процесният телефон се явявал чужд за Ч., тъй като от всички
показания по делото се установявало, че владението върху него придобивал от
ищеца, а в последствие след смъртта на В. отново- лично. Това се установявало
от всички разпитани свидетели единодушно.
Твърди се, че сумата от 1003,00 лв., представлявала имуществено обезщетение
за причинени имуществени вреди, настъпили в следствие на неправомерно
разпореждане на ответника с процесната вещ-мобилен телефон. На практика
ответникът разпореждайки се с една чужда движима вещ, собственост на ищеца,
увреждал патримониума на последния, със стойността на вещта. Твърди се, че самото
неправомерно разпореждане е извършено през месец юли 2016 г. От фактическа
страна Ч. е продал телефона на лице И. И. жител на гр.Б. Телефонът бил продаден
от Ч. на това лице, чрез Р. Н. Т. от гр.В.,ул.".. - та" № ...
Продажната цена била предадена на Ч., който я запазил за него.
Оформен е петитум, с който се иска съдът да постанови решение, с което да
бъде осъден ответникът Л.М.Ч.,***, ЕГН **********, да заплати на ищеца А.А.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв.И.Л. ***, съдебен адрес:***, кантора № .., сумата от 1003,00
лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, с оглед неправомерното му юридическо и фактическа разположение с чужда движимата вещ
- мобилен телефон извършено през месец юли 2016г., както и направените
разноски по делото. Направени са доказателствени искани. Претендирано е
заплащане на съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от ответника Л.Ч., с който изразява становище, че
исковете са допустими , с оглед факта , че те били подадени пред надлежния съд съобразно
правилата на родовата подсъдност, но се оспорва изцяло тяхната основателност.
Твърди се, че всичко, което е посочено като факти и обстоятелства в
исковата молба било опровергано по
безспорен начин от образуваното и водено срещу НИ по чл.206 НК ДП №800/2017
год.по описа на РУП-Пазарджик,което впоследствие е било и прекратено на
основание чл.243 ал.1 т.1 във вр.с чл.24 ал.1 т.1 НПК. Заявява се в отговора
още,че в тази връзка ответникът чрез
неговия пълномощник-адв.Веселинов дал подробен отговор по чл.131 ГПК по
вече прекратеното гр.д.№1735/2018 год. по описа на ПРС,чийто предмет на
претенция била същата сума,която се претендирала и по настоящето гражданско
дело,заведено срещу него от ищеца.
Посочено е още,че гр.№1735/2018 год. било прекратено поради оттегляне на
иска от страна на ищеца.Ето защо счита,че претенцията на ищеца била изцяло
неоснователна и като такава следвало да бъде отхвърлена.
Пазарджишкият Районен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и след като съобрази разпоредбата на
чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
Не е спорно между страните , а и от
представеното копие от фактура № ********** / 14.12.2015 г. се установява , че на 14.12.2015г. в гр. Пазарджик в магазин на
"М-тел" на ул. "Търговска" № 2, ищецът закупил телефонен
апарат "Айфон 6С", 16 гигабайта,
със заплатена в брой цена в
размер на 996,00 лв. с ДДС.
За изясняване на спора от фактическа
страна по делото са събрани гласни доказателства. В показанията си свидетелят
Радослав Дамяновски твърди, че придружавал ищеца Т., когато закупил
телефона.Свидетелят твърди, че ищецът трябвало да си поднови договора и затова
двамата с ищеца отишли в офис на М-Тел. Там на Т. било предложено и той изгодно закупил телефон Айфон. Той споделил на свидетеля , че след
това ще го продаде. На следващия ден свидетелят се позаинтересувал какво е
станало с телефона, тъй като ищецът казал, че ще го продава , а една позната на
свидетеля проявила интерес. Тогава разбрал , че телефона е даден на ответника Л.Ч..
Впоследствие ищецът и
ответника се скарали , защото телефона
не бил платен. По този повод двамата развалили отношенията си макар , че преди
това били приятели.
В показанията си свидетелят Ф. Б. твърди, че присъствал на
разговора на ищеца и ответника след
закупуването на телефона. Твърди , че било една декемврийска вечер на 2015 г.
като страните се разбрали Л. да вземе телефона , а уговорката била да го плати
по нататък.Свидетелят лично присъствал на предаването на телефона , но не чул
да се договарят за сумата. След това свидетелят видял телефона да се ползва от
Л. – приятелката на Л. , но тя починала и на нейното погребение ищецът и
ответникът се разбрали да се върне телефона или да бъде платен. Ответникът нито платил, нито върнал този телефон. След
това отношенията им се влошили , а Л. продал телефона чрез обща приятелка Р. Т.
Свидетелката М. Т.
твърди , че била близка с починалата
приятелка на ответника. Твърди , че преди да почине Л. имала желание да си купи
телефон, а покрай Коледа и Нова година имало изгодни оферти. Л. се сдобила с
телефон А.. Затова й помогнал ищецът А.Т., като телефонът бил взет на негов договор при по-ниска цена. Тази свидетелка
твърди, че Люси е взела телефона , но го
е изплатила. Поддържа , че нейният
приятел Л. й дал пари по някакъв повод и
тя го изплатила на А.. Свидетелката не може да цитира конкретна сума.
Свидетелката поддържа още , че след
смъртта на приятелката си , ответникът продал телефона, като в нейно присъствие
, отишъл и предал парите на родителите на момичето. Според свидетелката
ответникът никога не е имал телефон Айфон , само неговата приятелка. Ответникът
ползвал телефон Самсунг.
Разпитаната по делото свидетелка Р. Т. твърди , че
познава и двете страни в производството. Твърди , че тя продала телефона Айфон
след смъртта на Л В. Парите от телефона дала на нейния приятел Л.. Твърди , че
нейната приятелка й казала , че ще си купува телефон Айфон. Споделила й , че ще отиде с А.
да си го време. Също така от нея знаела , че тя е отишла в офиса на
мобилния оператор за да си вземе
телефона. След смъртта на Л , ответникът й дал телефона , защото още преди това
починалата имала намерение да го продаде и даже провела разговор с евентуален
купувач. Свидетелката изпратила телефона
на същия купувач по куриерска фирма . Сумата получена от продажбата на телефона предала на ответника. Освен това
е категорична , че Л. си платила изцяло телефона на ищеца и затова отишла още
при закупуването му с него. Тя харесвала Айфони
искала впоследствие да си продаде
телефона и да вземе по-нов модел. Свидетелката поддържа , че била разпитвана в
полицията по повод на подадена жалба от ищеца Т., но твърди, че пред нея никой не бил правил
изявление , че телефона е на А..
При условията на чл. 176 ал.1 ГПК ответникът отрича да е
имал каквито и да било уговорки с ищеца по повод на процесния телефон. Твърди ,
че неговата приятелка никога не е имала финансови проблеми и си спомня, че не й достигали 300,00 лв. за
да купи телефона си , но той макар и да не бил съгласен с покупката й ги дал.
Твърди , че неговата приятелка отишла заедно с ищеца в офиса на М-тел и
телефонът бил закупен от ищеца , но тя го платила в брой. Твърди , че преди
смъртта на Л. не е имало нещо между тях, за да възникне спор. Тази история била измислена
след смъртта й и за да го злепоставят. Твърди , че телефонът бил активиран с
нейната лична СИМ карта и той не е имал
нищо общо с него. Поддържа , че след
смъртта на Л. , той получил от продажбата на телефона около 800,00 лв., които
предал на родителите на момичето за техни разходи, тъй като преценил , че така
е правилно.
Не е спорно и се установява, че след смъртта на Л.
В., ищецът подал жалба в РП Пазарджик,
като с постановление по пр.пр.№1163/2018г прокурор в РП Пазарджик е прекратил
образуваното наказателно производство за престъпление по чл. 206 ал.1 НК и
чл. 144 ал.3 НК по ДП 800/2017г.
на РУ Пазарджик.
От
заключението на приетата по делото СИЕ се установява, че към 07.2016 г.
пазарната стойност на процесният "Айфон 6С", възлиза на сума от
615.25лв., а към датата на изготвяне на експертизата – сумата е в
размер на 525,00 лв.
При тези фактически данни , от правна
страна съдът приема следното :
От наведените в исковата молба и в хода на
производството факти и обстоятелства съдът приема, че предявеният главен иск
е с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД във връзка с чл.243 ЗЗД и чл. 244 ал.3 ЗЗД. Претендира се ангажиране отговорността на ответника за
заплащане на парично обезщетение за неизпълнение на задължение за пазене с
грижата на добър стопанин и връщане на вещта дадена в заем за послужване.
По
своята характеристика договорът за заем за послужване е неформален и реален
договор, по силата на който заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя
една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я пази и
върне. Предмет на договора могат да бъдат само непотребими вещи, това могат да
бъдат движими вещи или недвижими имоти, както и
реални части от вещи.
След анализ на събраните по настоящото дело писмени и гласни доказателства , съдът приема
, че от тези доказателства не
установява твърдяното заемно
правоотношение. Доказателства
установяват по един безспорен начин , че през м. декември 2015 г. ищецът
Т. е закупил на свое име мобилен телефон , като в издадената фактура стойността
на този телефон е посочена като 996,00 лв. с ДДС. Също така съдът
приема за безспорно установено , че тази сума е била заплатена в брой. След съпоставка и анализ на гласните
доказателства съдът приема , че телефонът е предаден и е бил ползван от приятелката на ответника –
Л. В., която няколко месеца след това починала , а след нейната смърт телефонът
бил продаден от ответника, като сумата от продажбата била предадена на трети
лица / родителите на починалата/.
За да се докаже
обаче наличието на договор за заем
следва да са налице доказателства за постигнато съгласие за такава сделка с
насрещната страна и реално предаване на вещта , предмет на договора, тъй като
договор за заем е реален договор, който се счита сключен когато въз основа но
постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата
получи в заем определена непотребима вещ. В случай когато предаването на
вещта е установено, но липсват други
данни на какво основание е направено то, не може да се презумира, че
задължението е възникнало от заемен договор. Не съществува законова
презумпция,която да замести доказване на основанието, на което вещта е
предадена. Предвид, че ищецът е този, който твърди, че това основание е договор
за заем, в негова тежест е да установи в процеса, че процесната вещ е дадена като заем за послужване , предадена
е на ответника и той я е приел като
заем.Наред с това следва да докаже и другите елементи от фактическия състав на
договора за заем за послужване - поето насрещно задължение за връщане на вещта
от ответника и други условия на договора, ако има такива - срок на връщане,
възнаграждение за ползване / ако има уговорено / и пр.
В случая, от данните по делото не се установява по един категоричен начин, процесната движима
вещ телефон – да е била предадена на ответника като заем за послужване – за да я ползва и да я върне.Събраните гласни
доказателства са противоречиви относно факта на предаване на вещта именно в
държанието на ответника, но дори и да се кредитират показанията на разпитаните
по делото свидетели ,които твърдят наличието на този факт, то липсват
доказателства за постигнато между страните съгласие за договорни отношения с такова съдържание.
Напротив – в показанията си св. Д.
поддържа, че ищецът имал намерение да продаде телефона , а св. Б. заявява,
че А. дал телефона на Л. , като уговорката била Л. „ да му го заплати , но по-нататък „. Тези
показания съвпадат в тази си част с показанията на св. Т. и св. Т. , които пък
твърдят , че телефонът се ползвал действително от приятелката на ответника – Л.
, но тя го ползвала защото го била закупила от ищеца , като му платила цената
на тази вещ. Т.е. по делото не събрани доказателства , от които съдът да приеме
за безспорно установен твърдения от ищеца основен правопораждащ факт –
наличието договор за заем за послужване и възникването на задължения за ответната
страна да пази и върне заетата вещ или
при неизпълнение на това задължение – да заплати като обезщетение нейната
парична равностойност към момента на предявяване на исковата молба.
Съгласно чл. 154 ал.1 ГПК ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване, целта на което е да създаде
не вероятност, а абсолютна достоверност – сигурно убеждение на съда в истинността на съответното
фактическо твърдение. Такова доказване законът изисква относно всички фактически твърдения , които
обуславят спорното право, иначе съдът не може да приеме , че фактът предмет на
доказването се е осъществил.
С оглед изложеното по-горе съдът приема , че претенцията на ищеца
за дължимост на главницата в размер на
1003,00 лева , като обезщетение за
договорно неизпълнение по договор за заем за послужване на телефонен апарат
"Айфон 6С", 16 гигабайта, със сериен № …… се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Като
акцесорен следва да се отхвърли иска за присъждане на законната лихва считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По разноските. С оглед изхода от спора , на основание чл.
78 ал. 3 ГПК , ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените
по делото разноски в размера посочен в списъка по чл. 80 ГПК и според представените по делото
доказателства в общ размер от 1000,00 лв.
Водим от изложеното
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
А.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.И.Л. ***, със съдебен адрес:***, кантора № …, против: Л.М.Ч.
ЕГН **********,***, искове с правно
основание чл. 79 ал.1 ЗЗД
във връзка с чл. 243 и чл. 244 ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за присъждане на
сумата в размер на 1003,00 лв. представляваща обезщетение за договорно неизпълнение по договор за заем
за послужване - под формата на парична равностойност на даден в заем телефонен
апарат "Айфон 6С", 16 гигабайта, със сериен № А355422075306677, ведно
със законната лихва върху тази главница ,считано от датата на подаване на
исковата молба – 25.10.2018 г. до окончателното изплащане – като неоснователни .
ОСЪЖДА
А.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
кантора № 5 чрез адв. И. Л. да заплати
на Л.М.Ч. ЕГН **********,*** сторените
по делото разноски в размер на 1000,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: