Р Е Ш
Е Н И Е № 270
гр.
Сливен, 14.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Галя
Георгиева и с участието на прокурора … като разгледа докладваното от съдията Бозукова
административно дело № 384 по описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е
по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък добавена стойност (ЗДДС).
Образувано е по
жалба на "Визион 14" ЕООД г. С. против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК–114-0085607/01.10.2020 г., издадена от
Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас, Дирекция
"Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП, с която по отношение на "Визион 14" ЕООД г. С. е
наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – м.
"V.", находящ се в г. С., б.“Ц. О.“ № *** стопанисван от "Визион
14" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 3 дни на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Дружеството не оспорва, че е допуснато нарушение,
изразяващо се в следното: издаваните фискални касови бележки не съдържат
задължителен реквизит, а именно различен адрес на управление, от този, вписан в
търговския регистър, но счита, че същото е маловажно. Изтъква, че нарушението е
отстранено, а наложената с НП имуществена санкция в размер на 500 лева, била
заплатена. Моли съда да отмени наложената ПАМ
В съдебно
заседание оспорващият се представлява от у. С.Р., която поддържа подадената
жалба. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената ПАМ.
Ответната страна
- Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас, Дирекция
"Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП, не изпраща представител. В писмено становище от п. – гл. юриск.
Ж. Д. оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Административното
производство е започнало по инициатива на административния орган, във връзка с
извършена проверка на 20.07.2020 г. в 16: 26 ч. в търговски обект, целогодишен
по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – м. "V.", находящ се в г. С., б.“Ц. О.“ № ***, при която е констатирано издаване на касов бон в
нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства на МФ. За извършената контролна
покупка на д. б. на стойност 65,00лв, заплатена в брой от проверяващия екип
преди легитимация, е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта фискално устройство, модел Compact M 02, с ИН на ФУ: ********
и ФП № ********, но същият не отговаря на изискванията на наредбата, тъй като липсва
задължителен реквизит, а именно различен адрес на управление, от този, вписан в
Търговския регистър. При проверката било установено, че в касовия бон е вписан
адрес на управление на дружеството г.С., к.“Д. Г.“ *** /л.36/, а в търговския регистър адресът бил г.С., б.“Ц.
О.“ № ***. При проверката не била установена касова разлика между наличните
парични средства на касата, възлизащи на 153 лева, съгласно приложен опис, и
тези маркирани във фискалното устройство. Установено било, че обектът работи от
понеделник до петък от 10:00 - 18:00 ч., а в събота от 10:00-13:00ч. със заето
е. л. на трудово правоотношение. За резултатите от проверката е съставен
протокол, ведно с доказателства към него./л.31 и сл./ Направен е извод, че
дружеството е нарушило чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на
МФ, във вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. На осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка "запечатване на търговски обект" – м.
"V.", находящ се в г. С., б.“Ц. О.“ № ***, и
забрана за достъп до него за срок от 3 дни, на осн. чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, както и отстраняване на наличните в търговския обект и прилежащите му
складове стоки. В заповедта са изложени мотиви относно продължителността на срока, а
именно: тежестта на нарушението и последиците от същото, вида и характера на
търговската дейност, липсата на реквизити във фискалния бон, което накърнява
съществено държавния интерес и фискалната политика на страната, като причинява
значителна и труднопоправима вреда, тъй като не позволява да бъдат проверени
извършените от търговеца продажби и като последица се явява неправилното
определяне на реализираните доходи. Посочена е целта на мярката - промяна в
начина на дейността в конкретния обект, като прекия резултат е правилно
отчитане на оборота от продажби, а индиректния недопускане на вреда за фиска. Според
административния орган констатираното изпълва състава на чл. 186,
ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС. В заповедта е посочено още, че
средно-дневния оборот на обекта е 100,43 лева, а декларираната данъчна печалба
за 2019 г. е 1 534,65 лева, за 2018г. - 0 лева, за 2017 г. – 2 322,90
лева. В заповедта още е посочено, че съпоставяйки местоположението на обекта –
г., о. у. с постоянен клиентопоток и средно-дневни обороти за този тип дейност,
декларираният финансов резултат е нереално нисък.
По делото е
приобщен протокол фабр. № АА0046613/03.10.2020г./ л.8/, съставен от инспектор
по приходите към ТД на НАП, от който се установява, че дадените от органите по
приходите предписания са изпълнени, извършена е необходимата корекция във ФУ и
издаваните фискални бонове съдържат необходимите, съгласно 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006
г. на МФ, реквизити – адресът на управление във ФУ съвпада с вписания в
търговския регистър. Горното се потвърждава и от приобщения по делото служебен
касов бон от 16.10.2020г. /л.9/
Съгласно справка,
изготвена от НАП / л.48/ публичните задължения на дружеството към 25.09.2020 г.
са 535,45 лева.
Видно от
заявление за извършено безкасово плащане /л.9/ на 09.10.2020г. управителят на
„Визион 14“ ЕООД е извършил плащане към бюджета в полза на НАП в размер на 500
лева.
По делото е приобщен и АУАН № F561262/26.07.2020г. на инспектор по
приходите, съставен срещу „Визион 14“ ЕООД за допуснатото нарушение на чл.26
ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. /л.49/
Заповедта е съобщена на оспорващия на 03.10.2020
г., видно от отбелязването на самия административен акт.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на
представените по делото писмени доказателства.
Въз основа на
тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
допустима - подадена е на 16.10.2020 г. т. е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице участвало в
производството по издаване на административния акт и имащо правен интерес от
оспорването, като непосредствен адресат от акта.
Атакуваната
заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – началник отдел
"Оперативни дейности" Бургас в главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП и Заповед № 2106/30.03.2018 г. за преназначаване,
(л.51 и сл.) в рамките на предоставените му правомощия, при условията на
обвързана компетентност.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както
правното основание за упражненото от Началник отдел "Оперативни
дейности" – Бургас в ЦУ на НАП правомощие, така и фактическото основание
за осъщественото публичното право за налагане на ограничителната
административна мярка, констатираното правонарушение, датата и мястото на
неговото извършване, като са изложени отделни мотиви за продължителността на
срока на мярката. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Принудителната
административна мярка е издадена с правно основание - чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС, който предвижда запечатване на обект за срок до
30 дни, на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Мярката
се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
В конкретния
случай мярката е наложена на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за неизпълнение на задължението
на оспорващия по чл. 118, ал. 4 т.4 от ЗДДС, във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, да издаде фискален касов бон за извършената
продажба, който да съдържа задължителните реквизити по чл.26 ал.1 от Наредбата.
Така посоченото нарушение не се оспорва от управителя на дружеството и се
потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства /л.36/. От протокол
фабр. № АА0046613/03.10.2020г., съставен от инспектор по приходите, се
установява, че нарушението е отстранено след издаване на оспорената ПАМ, като е
извършена необходимата корекция във ФУ, така че издаваните фискални бонове да
съдържат необходимите съгласно 26, ал.
1, т. 7 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ реквизити.
Ето защо съдът
намира, че при извършената проверка безспорно е установено нарушение на
данъчното законодателство, за което нормативната уредба едновременно със
съставяне на АУАН и издаване на НП, предвижда и издаване на ПАМ. Мярката има
превантивен ефект и цели да дисциплинира търговците към спазване на реда за
регистриране и отчитане на всяка извършена продажба на стоки или услуги с цел
да се предотврати укриването на приходи, подлежащи на данъчно облагане и
ощетяването на фиска.
При определяне на
срока на действие на мярката съдебната практика е приела, че органът по
приходите действа при условията на оперативна самостоятелност и има правото да
прецени за всеки конкретен случай, какъв срок ще бъде подходящ за постигане на
целения с мярката възпиращ и дисциплиниращ превантивен ефект в рамките на
законовия срок – до 30 дни.
В заповедта се
съдържат подробни мотиви относно срока от 3 дни, за който ще бъде запечатан
търговския обект, а именно съобразена е тежестта на извършеното нарушение и
последиците от него, местоположението на търговския обект –в ц. г. ч., неговата
площ и оборота от извършените продажби, отчетен при проверката. Срокът е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в търговския обект и необходимото време за създаване на нормална
организация за стриктно спазване на задълженията.
При определянето
му е съобразен вида и обема на упражняваната в съответния обект дейност, което
води до възможността за реализиране на оборот, а оттам и до приходи за
задълженото лице в прогнозируеми обеми. Срокът от 3 дни е подходящ и с оглед
постигане целите на мярката, същият кореспондира на установените по делото
обстоятелства, при които нарушението е извършено, като при неговото определяне
е взето предвид че м. е разположен в ц. ч. на г. С. на о. у., дружеството
отчита ниски средно-дневни обороти от по 100 лв. на ден, както и декларира
нереално ниска финансова печалба, което съставлява индиция и за други
извършвани нарушения по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Освен в
съответствие с приложимия материален закон, оспореният акт съответства и на
целта на закона. Неоснователно е поддържаното от дружеството възражение в
жалбата, обосновано с разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, според което следва да се отмени заповедта за
налагане на ПАМ поради заплащане на „имуществената санкция“ по наказателно
постановление за установеното нарушение. При издаване на заповедта за налагане
на ПАМ органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност
като, според чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, мярката се
налага "... независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции". Следователно нейното налагане не е обвързано с издаването на
наказателно постановление за същото нарушение. Двете производства –
административното по чл. 186 от ЗДДС и административно
наказателното по ЗАНН за определяне на наказание за извършеното административно
нарушение са независими едно от друго във фазата на налагането на ПАМ и
определяне на наказанието. Обратният извод не следва и от разпоредбата на
чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Действително предвидената в нея възможност за
прекратяване на наложената ПАМ се отнася не към фазата на издаване на заповедта
за налагането й, а към фазата на изпълнението на мярката.
За пълнота на
изложението, следва да се отбележи, че съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗДДС принудителната административна мярка се прекратява
от органа, който я е приложил, по молба на административно-наказаното лице и
след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е
заплатена изцяло. Както се отбеляза двете производства протичат независимо едно
от друго, като заплащането на санкцията е прекратително условие за действието
на мярката. При заплащане на определената с НП санкция, какъвто е конкретния
слуай, мярката се прекратява и не следва да бъде изпълнена от данъчния орган. Следователно,
след влизане на настоящата заповед в сила, ПАМ няма да бъде приложена,
съответно и обектът – м. "V.",
находящ се в г.. С., б.“Ц. О.“ № *** няма да бъде запечатан за определения срок от
3 дни, но само в случай, че наказаното лице подаде молба до органа по приходите
и приложи доказателствата, които представя и пред съда, а именно платежен
документ, че санкцията за нарушението на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ по съставния акт за установяване на административно нарушение с № F561262/26.07.2020г. и
издаденото въз основа на този акт НП, е заплатена. В случай, че данъчният орган,
въпреки подадената молба и доказателствата за заплащане на НП, пристъпи към
запечатване, дружеството винаги може да обжалва действията по изпълнение на
мярката и да поиска тяхното преустановяване по реда на чл.294 и сл. от АПК.
Само по себе си
налагането на конкретната ПАМ, предвидена в закона, при установено нарушение, е
съобразено и с целите по чл. 22 от ЗАНН (в този смисъл и
константната съдебна практика - решение № 1324 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 8428/2019 г., VIII о., решение № 2580 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. №
9762/2019 г., VIII о. решение № 6227 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
2403/2019 г., I о. и мн. др.). Мярката има превантивен характер, като целта й е
да осуети възможността нарушителя да извърши други подобни противоправни
деяния, а от тук да се предотвратят и вредните последици от тях, като по този
начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна
отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел гарантиране на обективно
данъчно облагане и бюджетни приходи.
По изложените
съображения съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, а жалбата
неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско
възнаграждение, което, предвид липсата на правна и фактическа сложност на
делото, съдът определя в размер на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението
се присъжда в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т. е. в полза
на Националната агенция за приходите съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП.
Така мотивиран и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на "Визион 14" ЕООД г. С. против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК–114-0085607/01.10.2020 г.,
издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас, Дирекция
"Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП, като неоснователна.
ОСЪЖДА "Визион 14" ЕООД г. С. б.“Ц. О.“ №*** ЕИК *********, представлявано от С.Р. да заплати на
Националната агенция за приходите сумата от 100 лева за разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: