Р Е
Ш Е Н
И Е №260063
Гр.Варна, 19.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен
съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на трети февруари през
две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ Х.
При участието на секретаря Ели Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията
Дарина Маркова в.търг.дело № 577 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на НЗОК със седалище гр.София срещу решение №
260019 от 20.10.2020г. по търг.дело № 19/20г. по описа на Силистренски окръжен
съд, с което Националната здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на
„Многопрофилна болница за активно лечение – Силистра“ АД със седалище
гр.Силистра сумата 46 053лв. – главница, представляваща стойността на
извършена медицинска дейност по клинични пътеки за м.май 2017г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска в съда до
окончателното и изплащане и сумата 12 485.48лв., представляваща мораторни
лихви за забава върху главницата за периода от 28.06.2017г. до 28.02.2020г.,
както и е осъдена да заплати разноски в размер на сумата 2 543.44лв.
Оспорва извода на съда, че
разпоредбите на чл.37 ал.5 от договора, които ограничават финансовите
задължения на НЗОК до определени лимити, без да е налице реципрочно лимитиране
на възложената на изпълнителя медицинска дейност, противоречи на възмездния
характер на сключения договор, поради което се явява нищожна на основание чл.26
ал.1 т.1 от ЗЗД. Твърди че съдът изцяло погрешно интерпретира договорните
задължения на болницата, като приема, че изпълнителят по договора е задължен да
извърши неограничено количество дейности. Твърди че ограничението на неговото
задължение произтича тъкмо от договорните клаузи, указващи че НЗОК ще закупува
определен обем, предварително договорен между страните и включен в Приложение №
2, част Б към договора. Твърди че след като за отношенията между НЗОК и
изпълнителите на медицинска помощ законодателството е установило договорното начало, то следва да се спазват
основните принципи на това договорно начало, част от които е и това, че волята
на страните е определяща дали и за какво да се задължат. Сочи че със сключения
договор възложителят е изявил желание да закупи определен обем престации от
изпълнителя, а твърдението, че той е бил длъжен да закупи по-голям обем или
въобще неограничен обем, противоречи на този основен принцип.
Сочи че клаузата на чл.37 ал.5 от
договора не е единствената, ограничаваща закупуването на дейности до определени
месечни стойности. Твърди че лимитирането е резултат от съвкупното прилагане и
на други клаузи от договора – на чл.19, установяващ уговорените цени на
клиничните пътеки, както и самото Приложение № 2, съдържащо общите стойности по
месечни периоди, а така също и клаузите на чл.34 ал.1 и ал.3, не прогласени за
нищожни от съда.
Твърди че прогласявайки нищожността на
чл.37 ал.5 от договора съдът не е коментирал коя хипотеза на чл.26 ал.1 т.1от ЗЗД е налице и е пропуснал да направи коментар на чл.4 от ЗБНЗОК за 2017г.,
който въвежда лимитирането на закупуваните от НЗОК обеми медицинска дейност.
Твърди че приетото от първоинстанационния съд че въвеждането на лимитиране на
заплащаните от НЗОК дейности е противоконституционно е в противоречие с
произнасянето на КС, макар и по текстове в ЗБНЗОК за 2006г. Твърди че ЗБНЗОК за
2017г. урежда по идентичен начин определянето на месечни стойности.
Моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови ново, с което предявените срещу касата осъдителни искове
да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призовани, не се
явява представител, не изразява становище.
Въззиваемата страна „Многопрофилна
болница за активно лечение – Силистра“ АД със седалище гр.Силистра, в депозиран
в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира направените за въззивно обжалване разноски и юрисконсултко
възнаграждение. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален
представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.59 от ЗЗО и чл.86 от ЗЗД от „Многопрофилна болница за активно лечение - Силистра“ АД срещу НЗОК
за сумата 46 053лв., претендирана като стойността на извършено, но
незаплатено лечение на здравноосигурени пациенти по клинични пътеки за м.май
2017г. и за сумата 12 485.48лв., претендирана като обезщетение за вреди от
забава в плащането и за периода от 28.06.2017г. до 28.02.2020г.
Не е спорна между страните пред
въззивната инстанция фактическата обстановка по делото, а именно:
Между НЗОК и „МБАЛ – Силистра“ АД е сключен договор № 190601 от 29.05.2017г. на
основание чл.59 от ЗЗО за оказване на болнична помощ по клинични пътеки,
изменен с анекси и допълнителни споразумения към него. По силата на договора
изпълнителят е поел задължение да оказва на здравно осигурени лица медицински
дейности клиниични пътеки на НРД за медицинските дейности за 2017г.
Възложителят е поел задължение да заплаща медицинските дейности, съгласно глава
деветнадесета, раздел VI, VIII и IX от НРД за медицинските дейности.
Изрично е уговорено в чл.34 от договора, че възложителят закупува дейности
съгласно договора в стойностите съгласно приложение № 2 към договора „Стойности
и обеми на дейностите в БМП, медицинските изделия в БМП и лекарствени продукти
за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП“, част Б.
Не е спорно между страните по
делото че за исковия период м.май 2017г. изпълнителят е осъществявал
договорените медицински дейности по включените в договора клинични пътеки и е
оказал болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица, като е надвишил
уговорените в приложение № 2 стойности с размера на исковата сума. Не се спори
че извършената и отчетена дейност в рамките на договорените стойности е
фактурирана от лечебното заведение и е изплатена от въззивника, а стойността на
осъществената дейност над уговорения лимит за същия период не е фактурирана от
лечебното заведение и не е изплатена от въззивника. Не е спорно че исковата
сума е формирана от надвишаване на месечните стойности по клинични пътеки за
процесния период – м.май 2017г.
С решение №
169 от 16.02.2021
г., постановено по търг.дело № 1916/19г. на второ търг.отделение по реда
на чл.290 от ГПК, от ВКС е прието,
че уговорените в индивидуалния договор
за оказване на болнична помощ между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ
клаузи, съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с
финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия
на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец в Приложение № 2, и
се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато
сумите по фактурите и спецификациите надвишават стойностите за съответния месец
в Приложение № 2, са нищожни на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД като противоречащи на императивни правни норми
– чл.4 ал.1, чл.55 ал.3 т.2 и чл.35 т.1 във връзка с чл.26 ал.2 и чл.25 от ЗЗО.
В решаващите си мотиви, след анализ на приложимата
материално-правна уредба, ВКС е приел, че предвидените
в типовия договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки клаузи, с
които се ограничава заплащането от НЗОК/РЗОК на извършените и отчетени
медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в приложението
към договора стойности, представляват стойностна рамка за определен времеви
период, предвид лимитирания финансов ресурс за здравеопазването. Дейността по управление
и разходване на средствата от задължителните здравноосигурителни вноски за
заплащане /закупуване/ на здравни дейности, осъществявана от НЗОК, е бюджетно
обезпечена, поради което е необходимо планиране и контрол за ефикасно и
ефективно използване на средствата, които не са неограничени. Лимитираният
финансов ресурс за здравеопазването налага оптимизиране на разпределението,
разходването и контрола на наличните средства за провеждането на здравната
политика. Поради това законодателно регламентираното държавно финансиране на
здравеопазването, бюджетът на НЗОК, правилата за изпълнение на неговата
разходна част, разпределените на РЗОК за съответния период разходи и уреждането
в индивидуалните договори, сключени между РЗОК и изпълнителите на болнична медицинска
помощ, на заплащане на извършената и отчетена медицинска помощ в рамките на
стойностите на приложение № 2 в определен срок дават възможност за прогнозиране
и регулярно заплащане на медицинската помощ и вложените медицински изделия в
рамките на бюджетната година.
Изпълнителите
на медицинска помощ са длъжни да предоставят медицинска помощ по вид и обем,
съответстваща на договорената и имат право да получат в срок и в пълен размер
заплащане за извършените дейности при условията и по реда на сключения между
страните договор. Уговорената в
сключения между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ индивидуален договор
клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност
по клинични пътеки, която е в рамките на стойностите на Приложение № 2, не е
нищожна на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД. Тази клауза не противоречи на императивни
разпоредби на ЗЗО и съответства на ЗБНЗОК за 2017г. Посочената договорна клауза
обаче няма за последица отхвърляне за плащане на медицинската дейност и вложените
медицински изделия, когато са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК
основен пакет здравни дейности. От една
страна, бюджетът на НЗОК е законово регламентиран като задължителен финансов
способ и принцип на финансиране на дейността в областта на болничната
медицинска помощ, заплащана чрез системата на задължителното здравно
осигуряване. От друга страна, здравноосигурените лица не са страна по НРД за
медицинските дейности, нито по договора за приемане на обеми и цени на
медицинската помощ по чл.55 ал.2 т.2 от ЗЗО. Те имат право на
свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет
от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с
РЗОК /чл.4 ал.1 и чл.35 т.1 от ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на
този пакет /чл.45 ал.1 от ЗЗО/ на
съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигуреното
лице. В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители
дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително
резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на
надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител.
Включването
на пациент – здравноосигурено лице в листа на чакащите за съответната клиника
или отделение на лечебното заведение поради ограничение в броя на извършваните
хоспитализации води до нарушаване на правата на пациента за своевременно и
качествено лечение /чл.81 ал.2 т.1 от ЗЗ/ или до отказ от страна
на пациента от направения избор на изпълнител на медицинска помощ, с което се
нарушава гарантираната на здравноосигуреното лице свобода на избор на
изпълнител на медицинска помощ /чл.4 ал.1 от ЗЗО/. Поради това
невключването на пациентите – здравноосигурени лица в листата на чакащите, т.
е. в нарушение на чл.21 т.4 от Методиката и съответната клауза от договора
между РЗОК и изпълнителя на медицинска помощ, не може да обоснове отказ от
плащане на предоставените медицински дейности и вложени медицински изделия в
рамките на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. Здравноосигурените
лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на
гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и свободен избор на
изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от
разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договорите
между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не
изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински
дейности по чл.45 от ЗЗО при
превишаване на месечния лимит. Здравноосигурените лица, на които е престирана
медицинска помощ над стойностите по Приложение № 2 за съответния месец, биха я
получили през същия месец при избор на друг изпълнител на медицинска помощ,
ненадхвърлил лимита на хоспитализация, или в по-късен момент през същата година
при включването им в листата на чакащите по чл.21 т. 4 от Методиката за заплащане на дейностите в
болничната медицинска помощ /приета с ПМС № 57 от 16.03.2015г./. Във
всеки от посочените случаи се дължи плащане от бюджета на НЗОК за
предоставената медицинска помощ, доколкото извършените дейности са в обхвата на
гарантирания пакет здравни дейности, като НС на НЗОК има възможност да приеме
решение за изменение и корекция на определените прогнозни бюджетни средства на
съответните РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ на основание чл.26 ал.2 от ЗЗО, § 9 от ЗБНЗОК за 2017г. и
приложимите Правила за условията и реда за прилагане на чл.4 ал.1, ал.2 и ал.3
от ЗБНЗОК за 2017г.
Предоставянето
на своевременна и качествена медицинска помощ от страна на избрания от
здравноосигуреното лице изпълнител на медицинска помощ в превишение на
установената бюджетна рамка за съответната година не представлява неизпълнение
на задълженията на изпълнителя на медицинска помощ по сключения между него и
РЗОК индивидуален договор с последица отхвърляне от заплащане на извършената
дейност.
В този смисъл е и решение № 154
от 04.03.2021г. по търг.дело № 2530/19г. на ВКС, второ търг.отделение, в което
при тълкуване на типовия договор, сключен на основани чл.59 ал.1 от ЗЗО с оглед
отделните клаузи по отделно и в тяхната връзка, с оглед посочената в договора
цел и формулирания обществен интерес – осигуряване правата на достъп до
болнична помощ, избор на лечебно заведение и лекар на здравноосигурени лица и
други лица, посочени в договора, страните са се съгласили, че договорът е
възмезден по своя характер. На изпълнителя на болнична помощ се дължи заплащане
на стойността на възложената и в чл.1 ал.1 от договора болнична медицинска
помощ по клинични пътеки, когато дейността е осъществена съобразно предвиденото
в договора и в изпълнение на възложеното. Извършването и отчитането на
дейността по клинични пътеки не може да се ограничи поради достигане на
предвидените в договора съобразно Приложение № 2 лимити.
Възприетите изводи в
постановените
посочените решение на ВКС се възприемат изцяло от настоящия състав.
С оглед на така изложеното
въззивния съд намира предявения иск за заплащане на извършена дейност за м.май
2017г. на стойност, надвишаваща месечните стойности по приложение № 2 към
договора между страните от 29.05.2017г. за основателен и следва да бъде уважен.
Самостоятелни доводи за въззивна
ревизия по иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД не са наведени.
Обжалваното решение на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено изцяло.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и
направеното искане и съобразно изхода на спора в полза на въззиваемия следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 2 742лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260019 от 20.10.2020г. по търг.дело № 19/20г. по описа на Окръжен съд –
Силистра.
ОСЪЖДА
Национална здравноосигурителна каса със седалище гр.София, адрес гр.София,
ул.“Кричим“ 1,
да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение – Силистра“ АД със
седалище гр.Силистра, ЕИК *********, сумата
2 742лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и два лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията
на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: