РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. Смолян, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми август през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20225440101271 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Й. Р. Р. е предявила обективно кумулативно съединени искове срещу „**”
ООД, представлявано от Х.В.Х., както следва:
иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 129,71 лв. /размерът на иска е
изменен в последното съдебно заседание/, представляваща обезщетение за 4 дни
неизползван платен годишен отпуск за 2019 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.12.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на задължението;
иск с правно основание чл. 222. ал. 3 от КТ за сумата от 4 015,95 лв. /размерът на иска
е изменен в последното съдебно заседание/, представляваща обезщетение за придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното възнаграждение за
срок от 6 месеца ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2022 г. –
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението;
и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху двете
главници в общ размер на 1235,40 лв, за периода 31.01.2020 г. до 15.12.2022 г..
Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:
По силата на трудов договор № 66 от 02.04.2007 година, сключен между нея в
качеството на работник и фирма „** **“ ООД, в качеството му на работодател, изпълнявала
длъжността „метачка“, с място на изпълнение на трудовото правоотношение: управление в
гр. Смолян, звеното по чистота. С допълнително споразумение от 05.01.2015 година била
1
преназначена на същата длъжност, в същото звено, на трудово възнаграждение 360 лева
месечно и вече във фирма „**“ ООД поради промяна на фирмата на ответника - от „** **"
ООД на „**“ ООД.
На 31.12.2019 година й е връчена Заповед № 163 от 31.12.2019 година на управителя
на дружеството, с която на основание чл. 325, т. 1 от КТ й е прекратено трудовото
правоотношение, считано от 31.12.2019 година.
В ответното дружество работила за периода от 02.04.2007 година до 31.12.2019 година
или общо 12 години, 8 месеца и 29 дни. При прекратяване на трудовото й правоотношение
със Заповед № 163/31.12.2019 година работодателят е наредил да й се изплатят
обезщетенията по чл. 224, ал. 1 и чл. 222, ал. 3 КТ, но не са й били платени същите през
декември 2019 година. По нейна жалба — сигнал № 22094400 от 19.08.2022 година до
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Смолян били извършени две проверки на ответника за
спазване на трудовото законодателство, в резултата на която са констатирани нарушения.
Със съставения протокол за извършена проверка е издадено задължително предписание за
изплащане на дължимите суми от страна на работодателя й. Ответникът изплатил веднъж
сумата от 1000 лева и после още един път сумата от 900 лева. продължава да й дължи
неплатения остатък от обезщетенията за отпуск и пенсиониране.
Управителят на фирмата не отрича, че има неплатени задължения към нея, но
обяснява, че чака преводи на суми дължими от длъжници към „**“ ООД и когато ги получи
ще се разплати с нея. Вече три години не получила парите си.
След втората проверка от страна на „Инспекцията по труда“ в гр. Смолян при
ответника, получила писмо изх. № 22085175 от 12.10.2022 година, с което от инспекцията я
уведомили, че въпреки извършените от тях проверки, констатираните нарушения на
трудовото законодателство от страна на ответника и дадените, но неизпълнени
предписания, може да предприеме само административно-наказателни мерки спрямо
нарушителя и с това правомощията й се изчерпват. По тази причина ангажирала адвокат и
предявила настоящите искове.
Претендира присъждане на деловодните разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва предявените
искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Счита, че тъй като ищцата не е
представил трудов договор, то между страните не е възниквало и трудово правоотношение,
поради което за ищцата липсва правно основание за претендиране на вземането. Счита
исковете за главницата за недоказани и по размер, тъй като не се представят доказателства
за размера на трудовото възнаграждение, респ. за обезщетението по чл.224, ал. 1 и по чл.
222, ал. 3 КТ; не е уточнено по кой иск какъв е претендираният размер. Като акцесорни
счита и исковете за лихви за недоказани и неоснователни.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично, представлявана от процесуалния
представител адв. И. - редовно упълномощена, поддържа предявените искове и моли същите
да бъдат уважени и да бъдат присъдени деловодните разноски по съображенията,
2
изложени в пледоарията. Адв. И. е заявила искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 723 лв.
Ответникът не се представлява. В писмено становище адв. М. поддържа отговора и
моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира за
разноски по представения списък.
Съдът установи от фактическа страна следното:
Видно от представената трудова книжна на ищцата Й. Р., серия Щ, № 240398 същата
е работила по трудово правоотношение в ответното дружество „**“ ООД в продължение на
12 години, 8 месеца и 29 дни в периода 02.04.2007 – 31.12.2019 г., на длъжност „метачка“,
като последното изменение на трудовия договор е от 02.01.2018 г., с което основното й
трудово възнаграждение е увеличено на 510 лева. Отбелязванията в трудовата й книжка са
удостоверени с подпис на гл.счетоводител, подпис на управител и печат на дружеството.
Със заповед № 163/31.12.2019 г. трудовото правоотношение на ищцата, е прекратено
по взаимно съгласие на страните на основание чл. 325, т. 1 КТ, считано от 31.12.2019 г..
В заповедта е разпоредено на ищцата да бъдат изплатени обезщетение по чл. 224, ал.
1 КТ за 4 дни неплатено годишен отпуск за 2019 г. и обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 6 брутни месечни
възнаграждения. Заповедта е връчена на ищцата на 31.12.2019 г.
Във връзка с жалба на ищцата, ДИТ – Смолян извършила проверка на ответното
дружество за спазване на трудовото законодателство. В протокола от проверката от
07.01.2020 г. е констатиран фактът на прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата и още 69 други лица, като в законоустановения срок по чл. 228, ал. 3 КТ –
31.01.2020 г. не им е изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Разпоредено е в срок до 06.03.2020 г. да им бъдат изплатени дължимите обезщетение за
неползвания отпуск, в това число и на ищцата /т. 47/.
За допуснатото нарушение на чл. 224, ал. 1 КТ по отношение на ищцата, срещу
ответното дружество на 22.04.2020 г. е издадена АУАН № 21-0000916.
За извършената проверка на ищцата е изпратено писмо от ДИТ – Смолян, с което
същата е уведомена за резултатите от проверката и е указано, че може да предяви
претенциите си по съдебен път. В писмото е посочено, че в разговор с представител на ДИТ
– Смолян ищцата е потвърдила плащането на 900 лева и 1000 лева.
Видно от ведомостта за заплати за януари 2020 г. срещу името на ищцата са
начислени общо 4 235,63 лв., от които сумата от 4 222,66 лв. за получаване и удръжки в
размер на 12,97 лв. Срещу името на ищцата липсва подпис на получил.
Видно от представения от ДИТ - Смолян фиш за заплата на ищцата за м.октомври
2019 г. основното трудово възнаграждение е в размер на 560 лв., общо начисленията са в
размер на 680,96 лв., от които 202,55 лв. удръжки и сума за получаване 478,41 лв.
При извършена служебна справка в търговския регистър по партидата на ответното
3
дружество съдът установи, че дружеството не е прекратило дейността си.
От заключението по назначената ССчЕ, изготвена въз основа на приложените по
делото доказателства и извършени справки в счетоводството на ответника, Й. Р. Р. има
прослужено време в „**“ ООД – 12 г. 8 м. 29 дни, като дължимото й обезщетение по чл. 222,
ал. 3 от КТ е в размер 4 105.92 лева, изчислено при брутно трудово възнаграждение 684.32
лева, в т.ч. 560.00 лева – основна заплата и 124.32 лева - тр.стаж и проф.опит 22.2 %.
Дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 4 дни е 129.71 лева. Брутното трудово
възнаграждение на Й. Р. Р. за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение – м.ноември 2019 г. е 680.96 лева, в т.ч.: 560 лева –
основна заплата - 120.96 лева – тр.стаж и проф.опит 21.6 %. Цитираните в заповед №
163/31.12.2019 г. обезщетения не са изплатени към момента на извършване на
допълнителните справки за изготвяне на заключението. Размерът на дължимата лихва за
забава, считано от 31.01.2020 г. до 15.12.2022 г. /датата на предявяване на исковата молба в
съда/ е 1 235.40 лева.
Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено,
същото не е оспорено от страните и кореспондира със събраните по делото доказателства.
Съдът изчисли, че начислената във ведомостта за 2020 г. сума на ищцата в размер на
4 235,63 лв. е формирана като сбор от определените размери на двете обезщетения от
вещото лице 4 105,92 лв. + 129,71 лв.
Правни изводи:
Ищцата е активно легитимирана да предяви исковете за заплащане на дължимо
трудово възнаграждение и обезщетения срещу бившия работодател.
Безспорно се установи възникването на индивидуалното трудово правоотношение
между страните по сключен трудов договор. Неоснователно е възражението на ответника,
че не е доказано трудовото правоотношение с ищцата, тъй като не се представя трудов
договор. Както се установи от представените писмени доказателства по делото – трудова
книжка, ведомост, фиш за заплати, протокола за проверката от ДИТ и заключението по СИЕ,
трудовото правоотношение е действително, като ищцата е работил в продължение на 12 г., 8
м. и 29 дни при ответника в периода 02.04.2007 – 31.12.2019 г., на длъжност „метачка“.
Работодателят е признал трудовия и осигурителен стаж на ищцата с отбелязването в
трудовата й книжка.
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ При прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от
2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10
години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се
изплаща само веднъж.
4
Няма спор между страните, че ищцата е придобила необходимия осигурителен стаж и
възраст за пенсиониране към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение и че
е работила повече от 10 години в ответното предприятие, който факт е признат от
работодателя с отбелязването в заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение.
Следователно е налице основание за заплащането обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
Безспорно се установи от заключението по СИЕ, че дължимото обезщетение на
ищцата по чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на 4 105.92 лева. В исковата молба ищцата признава
неизгодния за нея факт, че от страна на ответника й е заплатена сума в общ размер 1 900
лева., който факт е потвърден и пред органите на ДИТ – Смолян, видно от отговора за
проверката по нейната жалба. Това признание ищцата поддържа чрез процесуалния
представител адв. И. в първото съдебно заседание, проведено на 23.05.2023 г. Следователно
искът е основателен до размера от 2 205,92 лв. /4 105,92 лв. - 1 900 лв./, а за разликата над
установения до пълния предявен размер от 4 105,92 лв. е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Обезщетението ответникът дължи да заплати на ищцата ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.12.2022 г. – датата на предявяване на исковата молба
до окончателното заплащане на задължението
Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ При прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за
който не е погасено по давност.
Няма спор между страните, че към момента на прекратяването на трудовото
правоотношение ищцата има останали 4 дни неизползван отпуск за 2019 г. - факт признат от
работодателя с отбелязването в заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение,
за който й се дължи обезщетение.
Безспорно се установи от заключението по СИЕ, че дължимото обезщетение на
ищцата по чл. 224, ал. 1 КТ е в размер на 129,71 лева, поради което искът е основателен в
пълен размер и следва да бъде уважен. Обезщетението ответникът дължи да заплати на
ищцата ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2022 г. – датата на
предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението.
Относно претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва:
Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ Обезщетенията по този раздел, дължими
при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден
на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в
колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок
работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.
Поради неплащането на дължимите обезщетения в срока по чл. 228, ал. 3 КТ,
изтекъл на 31.01.2020 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи да заплати на ищцата
обезщетение в размер на законната лихва върху двете обезщетения за периода от изпадането
5
му в забава до предявяването на иска.
Съдът изчисли с помощта на изчислителния модул на калкулатор.бг, че дължимата
лихва за забава възлиза общо на 968,73 лв., от които 914,93 лв. върху главницата на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ и 53,80 лв. върху главницата на обезщетението по чл.
224, ал. 1 КТ. Ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца лихва за забава в
общ размер от 968,73 лв., начислена за периода 31.01.2020 г. до 15.12.2022 г. – датата на
предявяване на исковата молба, като искът следва да бъде отхвърлен в частта за разликата
над уважения размер от 968,73 лв. до пълния предявен размер от 1235,40 лв.
Относно разноските:
Ищцата не е направила разноски и такива не й се дължат.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. следва да бъде осъден ответникът да
заплати на адвокат И. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна защита на
материално затруднено лице в размер на 436,67 лв., пропорционално на уважената част от
исковете.
Ще следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да бъде осъдена ищцата да заплати на
ответника 287,51 лв. за платено адвокатско възнаграждение, пропорционално на
отхвърлената част от исковете.
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати в
полза на СмРС държавна такса върху уважените искове в общ размер 188,24 лв., както и
120,79 лв. за възнаграждение на вещото лице, пропорционално на уважената част от
исковете.
Мотивиран от изложените съображения Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление г**,
представлявано от Х.В.Х. на основание чл. 222, ал. 3 КТ на Й. Р. Р., ЕГН **********, с
адрес ** сумата от 2 205,92 лева, представляваща дължимо обезщетение за придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.12.2022 г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното
заплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска В
ЧАСТТА за разликата над уважения размер от 2 205,92 лв. до пълния предявен размер от
4 105,92 лв..
ОСЪЖДА „**” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление г**,
представлявано от Х.В.Х. на основание чл. 224, ал. 1 КТ на Й. Р. Р., ЕГН **********, с
адрес ** сумата от 129,71 лева, представляваща дължимо обезщетение за 4 дни неползван
платен годишен отпуск за 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.12.2022 г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението
6
ОСЪЖДА „**” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление г**,
представлявано от Х.В.Х. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на Й. Р. Р., ЕГН **********, с
адрес ** сумата от 968,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начислено за периода 31.01.2020 - 15.12.2022 г., от която 914,93 лв. върху главницата
на обезщетението по чл. 222, ал. 3 и 53,80 лв. върху главницата на обезщетението по чл. 224,
ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „**” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление г**,
представлявано от Х.В.Х. да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАДв. на
адвокат Р. В.И., ЕИК ***, с адрес на кантората **, хотел ** ет. *, офис * адвокатско
възнаграждение в размер на 436,67 лв., пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Й. Р. Р., ЕГН **********, с адрес ** да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на „**” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление г**, представлявано от
Х.В.Х. сумата от 287,51 лв. за платено адвокатско възнаграждение, пропорционално на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „**” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление г**,
представлявано от Х.В.Х. да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на РС -
Смолян държавна такса върху уважените искове в общ размер 188,24 лв., както и 120,79 лв.
за възнаграждение на вещото лице, пропорционално на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Решението да се връчи на страните, като на ищцата чрез адв. И. и на ответника чрез
адв. М..
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7