Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година 31.08.2020 Град С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и първи август Година 2020
в публично
съдебно заседА.е в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско
дело номер 1289 по описа за
2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основА.е
чл. 150 СК.
Ищцата
А.В.Д., като майка и законен представител на малолетното дете В.Н.Р., твърди в исковата си молба,
че ответникът
бил баща на това й дете, което било признато с решение № 264/12.06.2015 г. по
гр.д. № 70/2014 г. на Старозагорски окръжен съд, с което й били присъдени родителските
права върху същото й дете, а ответникът бил осъден да му заплаща 100 лева
месечна издръжка от 24.06.2014 г., която с решението по гр.д. № 3795/2017 г. на
Старозагорския районен съд била увеличена на 170 лева месечно от датата на
исковата молба до настъпване на законни основА.я, за
нейното изменяне или прекратяване, ведно с лихвите за всяка просрочена вноска.
Към момента били налице основА.я за увеличението й.
От момента на раждането на детето, тя го отглеждала сама. Бащата демонстрирал
пълна незаинтересованост, не бил пожелал да го види и не полагал грижи за него.
Под страх от принудително изпълнение, редовно плащал само определената му издръжка
по банков път на ищцата. Към момента бил установен в -, където живеел и
работел. От свои познати тя узнала, че бил активно трудово ангажиран и
получавал много добър доход като електротехник съобразно стандарта на страната,
където пребивавал. Именно за да избягал от отговорността, съобразно своите
възможности и материално положение, да осигурява необходимите условия на живот
за своето дете, не декларирал доходи и имущество, и създавал пречки за
установяване на действителното му материално положение. За нея било невъзможно
да се снабди с официални документи за трудовата му ангажираност и получавА.те от него доходи в чужбина. От момента на горепосоченото
изменение размера на издръжката, били изминали 2 години и половина. През този
период се изменили трайно нуждите на малолетното дете. То било вече на - и било
записан в ПГ в - С., която посещавало периодично. През последните две години се
наблюдавали чести боледувА.я като остри състояния при
него, което налагало разходване на доста средства за медикаменти и последваща профилактика, с оглед възстановяване на здравето
му. По време на Новогодишните празници боледувало от пневмония, от който момент
и понастоящем се отглеждало в домашна обстановка с цел пълното му възстановяване.
Наред с това, поради значителните затруднения във връзка с издължаване на
усвоени назад във времето бързи кредити, които й били предоставени в края на
2018 г., същата се принудила да изтегли потребителски заем от - с цел да погаси
висящите си задължения и задоволява основни потребности на семейството си.
Освен малолетното дете, от предходен брак имала и по-голям - - - - на -, когото
също издържала сама. Бащата на това й дете бил починал, а предвид възрастта му,
разходите за образовА.ето му изисквали много
средства, които била в невъзможност да му осигури, ако не била подпомагана от
предоставения й банков заем. През изминалата година големият й - посещавал
частни уроци по немски език, български език и математика, месечната сума за
които възлизала на 360 лева. Същият получавал наследствена пенсия от 45 лева. Тя
живеела с майка си и двете си деца в жилище, собственост на последната. Майка й
била пенсионер, но участвала в задоволяване потребностите на семейството й,
лишавайки собствени нужди. След погасяване на кредитите, заплащане на
задължителните разходи за отопление, вода, телефони, лекарства, независимо от
получаваното трудово възнаграждение, на ищцата й оставали едва около 350 лева
за храна, към които дори и да се добавели месечните издръжки от по 170 лева за малолетното
на стрА.те дете, те били крайно недостатъчни за
нормалното му израстване и развитие. Към задължителните, необходими разходи за същото
следвало да бъдат прибавени и месечните такси от общо 80 лева за посещението му
при -, предвид установения проблем в нервно-психологичното му развитие -
изоставяне в говора му, което дете към момента се опитвало да изговаря
изречения. За установяване на това обстоятелство щяла да представи писмени
доказателства. Предоставяната от ответника издръжка от 170 лева на месец за
детето била крайно недостатъчна да задоволи нормалните му потребности за здравословна
храна, облекло, медицинско обслужване и специализирана -ична
помощ, което било и в пряка връзка с изменилата се икономическа обстановка в
страната. Само разходите й за електричество в зимните месеци възлизали на около
200 - 300 лева месечно. В този аспект била в затруднено положение, поради
недостиг на средства да задоволява основните потребности за детето, предвид екстремно
увеличените стойности на предлагА.те стоки и услуги от
първа необходимост. През изминалия период от време, считано от определяне на
издръжката му, се изменили съществено социално-икономическите условия на живот
в страната с оглед протичащите инфлационни процеси. Променена била възрастта на
детето, което несъмнено увеличило неговите ежедневни нужди, като било
общоизвестно, че през този период на интензивно израстване, те бързо се
променяли и нараствали. От друга страна ответникът работел и живеел в чужбина,
и независимо че не желаел, имал възможност да плаща по-висока издръжка за
детето си с оглед финансовото си състояние. Искането е да се увеличи размера на
присъдената издръжка на малолетното на стрА.те дете с
решението по гр.д. № 3795 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд,
като се осъди ответникът да му заплаща, чрез ищцата, като негова майка и
законен представител, 350 лева ежемесечна издръжка, считано от подаване на
исковата молба в съда на 03.04.2020 г., до настъпване на законни основА.я, за нейното изменяване
или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
изплащането й. Претендира за сторените по делото разноски и допускане на предварително
изпълнение на решението.
Ответникът Н.Н.Р. оспорва
предявения иск, който моли съда да отхвърли изцяло, като неоснователен и му
присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в
подадения в срок отговор, в писмено становище, в хода на делото по същество и в
представена от пълномощника му писмена защита.
Дирекция
“Социално подпомагане” С., редовно призована, представя социален доклад, с
който взема писмено становище по закрила правата и интересите на малолетното
дете на стрА.те в настоящото производство.
Съдът, след като прецени събрА.те
по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и
доводите на стрА.те, взе предвид и настъпилите след предявяване
на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
Малолетното дете на стрА.те е
родено на *** г. и към датата на приключване на съдебното дирене е на възраст -
и - (л. 7). Негови родители са стрА.те по делото. Те
не са сключвали граждански брак, но от съжителството им е родено това им дете,
произходът на което от баща му е установен по иск на ищцата с влязлото в сила
на 30.06.2015 г. решение по гр.д. № 70/2014 г. на Старозагорския окръжен съд (л.
10).
Със същото са предоставени на ищцата за упражняване родителските права върху
това дете, а ответникът е осъден да му заплаща, считано от 24.06.2014 г.,
ежемесечна издръжка от 100 лева, чийто размер е увеличен на 170 лева, считано от
04.07.2017 г., с влязлото в сила на 15.12.2017 г. решение по приложеното гр.д.
№ 3795/2017 г. на Старозагорския районен съд (л.
13).
От датата на присъждането на тази издръжка до приключване
на съдебното дирене по делото е изминал значителен период от време от повече от
три години, през който е ноторно известно, че икономическата
обстановка в страната значително се промени, доказателство за което е и увеличението
на размера на минималната работна заплата, която към датата на присъждане на посочената
издръжка е била 460 лева (ПМС № 141/13.07.2017 г.), а към датата на приключване
на съдебното дирене по делото е 610 лева (ПМС № 350/19.12.2019 г.). Въпреки
неоснователните доводи за противното на ответника, за посоченият период, и нуждата
от по-висока по размер месечна издръжка на малолетното им с ищцата дете несъмнено
е нараснала трайно и съществено. Не само с нарастването на възрастта му. Но и с
оглед установените по делото обстоятелства, че същото посещава ПГ в - в С., видно от социалния доклад и представеното
удостоверение, за което несъмнено са необходими парични средства за пособия и
помагала (л.
103 и 114). Освен
което има и -ичен проблем, за преодоляване на които
посещава -, за което също са необходими парични средства в размер на 80 лева
месечно, видно от представения -ичен статус и
социалния доклад (л. 106-108, 114 и 116). Неоснователни
са доводите за противното на ответника, че това му дете можело да посещава
безплатната -ична помощ, която видно от представеното
от пълномощника му писмо (л. 147),
била осигурена в -, вместо платената такава на частен -. Видно е от представения
-ичен статус на това дете, социалния доклад и показА.ята на свидетелката Д., че именно посещаваната от
това дете частна -ична помощ, към която е било
насочено от -а в - (св. Д.), чувствително
е преодоляла -ичните му проблеми (л.
106-108, 114, 116 и 154). А тези факти сами по
себе си обуславят извода, че продължаване на посещението му при същия -, би
могло да се окаже благоприятно за преодоляване им въобще, което означава, че посещенията
при него са в интерес, а не във вреда на това му дете, независимо на чии
разноски ще се финансират (в този смисъл и Р 982-2010-IV г.о.). А всички тези
обстоятелства, въпреки неоснователните доводи за противното на ответника, са
достатъчно основА.е съдът да намери, че предявеният
иск за увеличение размера на присъдената издръжка на това му дете, е доказан
напълно в своето основА.е, защото разпоредбата на чл.
150 СК предвижда изменение на същата при трайно и съществено изменение или на нуждите
на издържА.я, какъвто е случая, или пък на възможностите
на дължащия издръжка родител (т. VIII от ППВС № 5/1970 г.).
В
случая нуждата от издръжка на малолетното дете на стрА.те
съдът определи с оглед на обикновените условия на живот за него, като взе предвид възрастта му
и обстоятелствата, че посещава ПГ в посоченото училище и периодично се нуждае
от и посещава посочената -ична помощ. А възможностите на родителите му да
му
осигуряват такава, съдът определи според техните доходи, имотно състояние, квалификация и
работоспособност (т. 4 и 5 от ППВС № 5/1970 г.). Ирелевантни в тази насока са обаче обстоятелствата,
дали и какви удръжки се правят от доходите им, и дали и какви други разходи за
данъци, такси, ел.енергия, вода, кредити, интернет, наеми и прочие те имат. Не
само защото при определяне на възможностите на дължащите издръжка родители се
вземат предвид само брутните им трудови възнаграждения, а не и нетните такива,
които получават след приспадане на удръжките за дължими от тях данъци, такси,
кредити, наеми и други разходи (така ТР 34-1973-ОСГК). Но и защото, поетите от родителите облигационни
задължения към трети лица, включително и за погасяване на теглени от тях
кредити, заеми, наеми и прочие, не могат да се противопоставят на задължението
им за издръжка на ненавършилите пълнолетие техни деца, защото последното е
безусловно (чл. 143, ал. 2 СК). Ирелевантни за изхода на
делото са и доводите на ответника и представените в тяхна подкрепа гласни (св. М.) и писмени доказателства, че поради обстоятелството, че
бил безработен, той, съпругата и малолетната им дъщеря били издържА.
от родителите им, като неговата майка дори плащала присъдената на малолетното
им с ищцата дете издръжка, защото в задължителната си практика ВКС приема, че не
се освобождават от задължението за издръжка на децата си трудоспособни родители
(какъвто несъмнено е ответника), които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от
издръжка, плащана им от техните родители, роднини или съпрузи (т. 12 от ППВС №
5/1970 г.). Без правно значение за изхода на делото са и твърдените от стрА.те обстоятелства и представените от тях в тази връзка
доказателства, поради което съдът не ги обсъжда в настоящото решение, за
полученото по наследство от баща му имущество и парични средства на другото
дете на ищцата (л. 8), защото в хода на делото на 03.07.2020 г. е навършило пълнолетие, поради
което ищцата вече не е задължена безусловно да му осигурява издръжка (чл. 144 СК).
Поради
това съдът взе предвид, че за разлика от ищцата, която няма и друго ненавършило
пълнолетие дете, на което да е безусловно задължена да осигурява издръжка, ответникът
има и друго малолетно дете на - (л. 146),
на което също е задължен безусловно да осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 СК). От
съвкупната преценка на социалния доклад и представените от ищцата декларация за
СИС и удостоверение за доходите й се установява, че същата има висше по степен образовА.е и работи по безсрочно трудово правоотношение
като - в - -“ С., от което правоотношение е получила за периода от
март 2019 г. до февруари 2020 г. брутно трудово възнаграждение в общ размер от 18959.25
лева или средно месечно брутно трудово възнаграждение за същия период от 1579.94
лева, като в представената декларация за СИС е декларирала, че не получава други
доходи от свободни професии, наеми и хонорари, и не притежава имоти и МПС (л.
8-10 и 38). От
социалния доклад е видно, че ответникът има висше образовА.е
по специалността -, но в отговора, становищата на пълномощника му и представената
декларация за СИС, твърди, че бил трайно безработен и нямал никакво имущество и
доходи, в подкрепа на което представя и удостоверения и справки от ТД на НАП и
НОИ, от които е видно, че не е декларирал доходи, имущество и осигуряване за
посочените в тях периоди (л. 41-45, 123 и 131-133). По
делото обаче няма и доказателства същият да е неработоспособен или с намалена
работоспособност. В тази насока са само показА.ята на
свидетелката М. (негова майка), че бил много зле
здравословно и психически, които обаче съдът не кредитира, защото са изолирА. и не се подкрепят от нито едно друго доказателство
по делото, което в съчетА.е с близката й родствена
връзка с ответника, оправдава напълно недоверието, с което съдът се отнася към
тяхната достоверност в тази им част (чл. 172 ГПК).
При това положение възможностите му следва да се преценяват с оглед средномесечният осигурителен доход за страната на
трудоспособния български граждА.н, който за юни 2020
г. е 1050.19 лева по данни на НСИ, публикувА. в
интернет. Ето защо съдът намери, че въпреки неоснователните му доводи за
противното, същият разполага с възможности да осигурява издръжка на своя
малолетен -, в грА.ците на
дължимата се от него такава, обусловени от нуждите на това му дете, тъй като е
работоспособен (т. 11 от ППВС № 5/1970 г.). Нещо повече. От една страна, пред
изготвилите доклада социални работници същият сам е признал неизгодните за него
факти, че всъщност е работил в чужбина до обявяване на пандемията от Covid 19,
от която работа има и спестявА.я, за които твърди, че
били „минимални“, но не представя доказателства за размера им, нито ги е
декларирал пред съда в декларацията си за СИС (л. 115). Поради
това съдът намери същите признати от него факти, че е работил в чужбина и има спестявА.я, които са неизгодни за него, за доказА. именно от това негово извънсъдебно признА.я пред социалните работници за тяхното наличие (чл.
175 ГПК). От
друга страна по делото е установено още, че след получаване на 05.07.2017 г. на
съобщението за отговор на исковата молба по чл. 150 СК на ищцата по приложеното
гр.д. № 3795/2017 г. на Старозагорския районен съд, ответникът не само е
прекратил на 14.07.2017 г. регистрацията си в Сектор „Пътна полиция“ на притежавА.я от него л.а. -, за което е посочил като причина
„напускане на страната“ (което само по себе си
опровергава твърдяната без доказателства по делото от пълномощника му в
писмената му защита друга причина за прекратяване на същата регистрация на този
автомобил - да е бил бракуван и спрян от движение поради овехтяване), а
след постановяване на 27.11.2017 г. и на решението по същото дело, с което е бил
осъден да заплаща на малолетното им с ищцата дете ежемесечна издръжка в
увеличен размер от 170 лева, предмет на иска за увеличението й по делото, последователно
на 19.12.2017 г., на 28.12.2017 г. и на 03.01.2018 г. е продал, съответно на
своята майка К. М. и баща Н. Р., притежавА.те от него
три леки автомобила с висок клас - - (л. 141-145), въпреки,
че от тази кредитирана част на показА.ята на
свидетелката М. е видно, че продължава да ползва единият от тях (л.
155). А
в задължителната си практика ВКС приема, че такова намаление на имуществото вследствие
намерение да не се дава издръжка, не се счита за основА.е
за запазване/намаляване на размера й (р. VIII
от ППВС
5/1970 г.).
Ето защо съдът намери, че въпреки неоснователните му доводи за противното, той разполага
с достатъчно възможности да осигурява издръжка на малолетното им с ищцата дете,
в грА.ците на дължимата се от
него такава, обусловени от нуждите на това му дете, тъй като е работоспособен и
неоправдано не работи (т. 11 от ППВС №
5/1970 г.).
Съдът
не кредитира показА.ята на свидетелката Д. (майка
на ищцата),
че малолетното дете на стрА.те нямало компютър, тъй
като самото дете е признало противното пред изготвилите доклада социални
работници, че „..майка му работила от къщи по време на Епидемията, но той не е
учил, а само играл на компютъра…“ (л. 116). Съдът
не кредитира и показА.ята на свидетелката М. (майка
на ответника) в
останалата им част, че ответникът не бил работел в -, а живеел със съпругата си
и роденото си там малолетно дете в жилище на своя брат, който ги издържал (защото
в тази им част показА.ята й противоречат на
горепосочени признА.я на ответника в социалния доклад),
че ответникът бил много зле здравословно и психически (защото
в тази им част показА.ята й са изолирА.
и не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото),
че - на ответника имала поставена от - диагноза - (тъй
като тези й показА.я
почиват само на разказаното й от съпругата на ответника и не се
подкрепят от представените от същия лабораторни резултати на това му дете,
защото в края им изрично е посочено, че те не са диагноза, а само основА.е за такава – л. 48, а такава от - няма представена
по делото за това дете, каквато не са и представените фискални бонове, нито
рецепти, защото в последните също няма вписана такава диагноза, а и те са
издадени от общопрактикуващ лекар, а не - – л. 46-50). Други
релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези установени по делото
обстоятелства, съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на малолетното
на стрА.те дете, с оглед възрастта му, правилното му
развитие, отглеждане и възпитА.е, и обстоятелствата,
че посещава подготвителна група и -, е необходима и достатъчна общо сумата от 385
лева месечно, от която ответникът, с оглед обстоятелствата, че има висше образовА.е и друго малолетно дете, като неоправдано не
работи, но е неработоспособен, следва и може да поеме изплащането на ежемесечна
издръжка за това си непълнолетно дете в размер на 231 лева месечно, а
останалата част от сумата, до необходимите за същото дете общо 385 лева
месечно, следва да се поемат от ищцата по делото, като негова майка, ведно с
непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитА.е
(т. 7 от ППВС № 5/1970 г.). При това положение, предявеният иск за увеличение
размера на присъдената на това дете на стрА.те
издръжка, следва да бъде уважен, като основателен, до сумата от 231 лева
месечна издръжка, като увеличението й се постанови от датата на подаване в съда
на исковата молба, в какъвто смисъл е и искането в същата, заедно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й (т. 21 от ППВС № 5/1970
г., чл. 150 и чл. 146, ал. 1 СК). А в останалата му част, над тази сума, до претендираната с този иск по-голяма от 350 лева, същият
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Доколкото с настоящото решение
съдът присъжда издръжка в горепосочения увеличен размер, следва съгласно
императивната норма на чл. 242, ал. 1 ГПК да се уважи искането на ищцата и постанови
и предварителното му изпълнение (в този смисъл Опр. №
9-2011-IV г.о.).
Тъй като ищцата не дължи държавна такса за производството
(чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК), дължимата
се за същото такава в размер на 87.84 лева, върху увеличения размер на издръжката
(чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, във вр.
с чл. 1 ТДТКССГПК), следва да
бъде възложена в тежест на ответника (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на
делото, в тежест
на ответника следва да се възложат
и сторените от ищцата
разноски по делото, за заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лева, съразмерно с
уважената част от иска или сумата от 198 лева, а в тежест на ищцата следва да
се възложат сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение от 300
лева, съразмерно с отхвърлената част от иска или сумата от 119 лева (чл. 78, ал. 1 и
3 ГПК). В заседА.ето за разглеждане на
делото съдът е посочил, че ще обяви решението си по делото на 04.09.2020 г., от
която дата тече и срока за обжалването му (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Воден от горните мотиви Старозагорският
районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА
размера на присъдената издръжка по гражданско дело № 3795 по описа за 2017 г.
на Старозагорския районен съд, като:
ОСЪЖДА
Н.Н.Р., с - **********, с адрес ***, да заплаща на малолетното
си дете В.Н.Р., с - **********, чрез неговата майка и законен представител А.В.Д.,
с - **********, с адрес ***, ежемесечна издръжка в размер на 231 лева, считано
от 03.04.2020 г., до настъпване на законни основА.я,
за нейното изменяване или прекратяване, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, КАТО
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, този предявен иск за увеличаване на присъдената
издръжка на малолетното дете В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 231 лева
месечно до претендирА.те 350 лева месечно.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на настоящото решение на основА.е
чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Н.Н.Р. с п.с., да заплати на А.В.Д. с п.с., сумата от
198 лева за разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
А.В.Д. с п.с., да заплати на Н.Н.Р. с п.с., сумата от
119 лева за разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
Н.Н.Р. с п.с., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 87.84 лева за
дължима се за производството държавна такса върху увеличения размер на
издръжката.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано от стрА.те пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от 04.09.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: