РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Перник, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Бисер Игн. Ковачки
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500672 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Прокуратурата на Р България против решение №
260830/08.07.2021 г. по гр.д. № 648/2021 г. на РС - Перник, в частта за осъждане на
Прокуратурата на Р България да заплати на И. Б. К. сумата от 5000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди в резултат на повдигнато обвинение в
престъпление по чл.195, ал.2 НК, наказателното производство по което е приключило с
Присъда № 25 от 27.05.2020 г. по НОХД № 00810/2019г. на ПРС, обжалвана и
потвърдена с Решение № 46 от 16.11.2020г. по ВНОХД № 00194/2020г. на ПОС в сила
от 16.11.2020г., както и имуществени вреди в размер 7377.31лв. обща сума като сбор
от сумите: сумата 3377.15лв. разноски за пътуване и разходи на адвокат през
времетраенето на процеса, сумата 3814.37лв. пропуснати ползи и изтекла лихва
181.79лв., ведно със законната лихва върху главниците 5000лв. и 7377.31лв., считано
от 16.11.2020г. до окончателното й изплащане.
По изложени в жалбата подробни доводи решението се обжалва в частта, с която
исковете за неим. и имущ. вреди са частично уважени, с искане същото да бъде
1
отменено като неправилно и необосновано и исковете се отхвърлят изцяло,
алтернативно - да се намали размерът на присъдените обезщетения.
Въззиваемият по подробни доводи изразява становище за неоснователност на
жалбата и за потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1
ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в
обжалваната му част.
С оглед предмета на въззивното производство, доказателствата по делото и
доводите на страните, се установяват следните относими за спора факти:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените по делото факти, че на
18.10.2017 г. ищцата И.К. е привлечена като обвиняем за извършване на престъпление
по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК, като е оправдана по повдигнатото
обвинение с присъда по н. о. х. д. № 810/2019 г. на Районен съд Перник, влязла в сила
на 16.11.2020 г., след потвърждаването й от Окръжен съд - Перник; на 18.10.2017 г. с
постановление на разследващия орган спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение
"подписка", която е отменена с оправдателната присъда на Районен съд Перник.
Наличието на повдигнато обвинение, по което ищецът е оправдан обоснова
предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ, на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ на обезщетение подлежат всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконно повдигнатото обвинение, т. е. на обезвреда подлежат само онези вреди,
настъпването на които е сигурно и закономерно следствие от незаконосъобразната
наказателна репресия.
При определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД, настоящият
въззивен състав съобразява, че относно неимуществените вреди съществува оборима
презумпция, че незаконното наказателно преследване причинява такива, поради което
по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични
неимуществени вреди, които винаги се търпят от всеки индивид, подложен на такава
репресия, като притеснения, стрес, неудобство, напрежение в семейния и социалния
кръг.
От свидетелските показания се установяват претърпени от ищцата типични за
подложен на незаконно наказателно преследване индивид морални страдания, тъй като
незаконното наказателно преследване се е отразило върху личния и обществен живот.
Ищцата не е доказала по делото претърпени болки и страдания над обичайните такива,
които да са произтекли само от наказателното преследване, респ., сочещи на негативни
изживявания, надхвърлящи по интензитет обичайните такива от наказателното
преследване. Не се установява по делото воденото производство пряко да е
рефлектирало върху начина на живот на ищеца или да е причинило други неудобства,
2
вън от обичайните, тъй като не се доказват твърденията на ищцата, че вследствие само
от наказателното преследване: е претърпяла спонтанен аборт; за влошено общо
здравословно състояние; е прекратила отношения със сериозния си партньор; при
служебни пътувания била тенденциозно щателно проверявана и претърсвана на
летище София и др. Действително, водено срещу едно лице наказателно преследване е
от естество да повлияе отрицателно върху възможностите му за професионална
реализация, но в случая такива вреди не се доказват, тъй като ищцата не доказва, че е
загубила престижно работно място.
Същевременно срокът на наказателното производство от 3 години не е
прекомерен и е в рамките на разумния срок, още повече че ищцата е била оправдана
още пред първата инстанция. Не се установява по делото продължителността на
воденото производство пряко да е рефлектирало върху начина на живот на ищеца или
да е причинило други неудобства, вън от обичайните. Протестирането на
оправдателната присъда не е допринесло за търпените от ищцата неимуществени
вреди, предвид наложената по отношение на нея най-лека мярка за отклонение през
периода на досъдебното и съдебното производство пред първата инстанция. Също
следва да се съобразят липсата на медийно отразяване на случая и липсата на
наложени ограничения в придвижването.
В заключение, в процесния случай от завършилото с оправдателна присъда
наказателно производство са претърпени обичайни неимуществени вреди, понасяни от
лице, което е обект на незаконно наказателно преследване, но не може да се приеме за
стресова ситуация от висока степен и че търпените морални страдания са резултат само
от процесното незаконно обвинение, респ. надхвърлящи по интензитет обичайните
такива от наказателното преследване.
По изложените съображения настоящият състав приема, че справедливото
обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 3 000 лв. Решението в частта за
уважаване на иска за неимуществени вреди за сумата над 3000 лева до 5000 лева
следва да се отмени и да се постанови ново, с което искът се отхвърли за разликата над
3000 лева до 5000 лева.
Относно уважените искове за имуществени вреди от 3377. 15 лв. – пътни
разноски на адвокат на ищцата в наказателното производство и 3814. 37 лв. -
неполучавана от ищцата заплата за времето 10.08.2018г.-09.11.2018 г.
Разноски по производството са парични средства, направени от страната във
връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване
на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др.,
адвокатски хонорар за представителство в процеса). Фактическите действия на
страните по събиране на доказателствата, които да представят по делото,
командировки, пътни разноски и пр. не представляват такива разноски. Заплащането
3
на разходи на страната или адвоката по повод пътуване до седалището на
компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски, поради което
липсва основание да бъдат присъждани. Дори да се приеме, че е налице основание за
присъждането на такива пътни разноски, то по делото липсват разходо-оправдателни
документи, доказващи извършването и размера на пътни разноски касаещи участие на
ищеца или адвоката му в процесуално следствените действия по наказателното дело в
досъдебната и съдебната му фаза по процесното обвинение. При липса на разходо-
оправдателни документи тези разходи не могат да бъдат доказани чрез експертиза, тъй
като липсват конкретни доказателства колко ищецът или адвокатът е платил за пътни
разноски, респ. дали са били или не включени в размера на договореното
възнаграждение. С оглед на това претенцията за сумата 3377. 15 лева пътни разноски
на адвокат е недоказана и следва да се отхвърли изцяло, а обжалваното решение в
частта му, с която е уважена следва да се отмени.
По иска за заплащане неполучавана от ищцата заплата по делото е установено,
че със споразумение от 09.08.2018г. между ищцата и работодателя й е прекратен тр.
договор № ***, считано от *** на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ /по взаимно
съгласие/, след което между ищцата и друг работодател е сключен тр. договор от ***.
Между повдигнатото обвинение и оставането без работа на ищцата за процесния
период няма причинна връзка, а е в резултат от лично решение за напускане на
заеманата длъжност, като не е доказано спрямо нея да са извършвани тенденциозни
или основани на повдигнатото й обвинение действия или наложени мерки и
ограничения за отстраняването на ищцата от длъжност, което да е причина за взетото
решение за напускане на заемната работа. С оглед на това претенцията за сумата 3814.
37 лева - неполучавана от ищцата заплата за времето 10.08.2018-09.11.2018 г. е
недоказана и следва да се отхвърли изцяло, а обжалваното решение в частта му, с която
е уважена следва да се отмени.
При недоказаност на обуславящите искове за имуществени вреди от 3377. 15лв.
и 3814. 37 лв., то акцесорната претенция за лихви за забава върху главниците за
периода от 16.11.2020г. до 17.02.2021 г. в размер на 181.79лв., също се явява
неоснователна, а обжалваното решение в частта му, с която е уважена също следва да
се отмени.
С оглед гореизложеното въззивната жалба е частично основателна. Решението в
останалата отхвърлителна част е влязло в законна сила като необжалвано.
По разноските
С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с
която са присъдени на ищеца разноски в първоинстанционното производство за сумата
от 264,94 лв. /разликата между дължимите на основание чл.78, ал.1 от ГПК съразмерно
с уважената част от исковете разноски от 135,06 лв. и присъдените от РС разноски от
4
400 лв./.
Ответникът не претендира и не доказва разноски в първоинстанционното
производство, поради което такива не му се дължат.
Жалбоподателят не претендира разноски пред въззивната инстанция, поради
което такива не му се дължат.
Въззиваемият претендира и доказва разноски по въззивното производство
1800лв. с ДДС – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за
правна защита и представените доказателства за това, че възнаграждението е платено
по банков път, удостоверено с приложена фактура и банково извлечение, и списък по
чл. 80 ГПК), които се дължат съразмерно с отхвърлената част на въззивната жалба, или
436,28лв.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260830/08.07.2021 г. по гр.д. № 648/2021 г. по описа на
Районен съд - Перник, в частите за осъждане на Прокуратурата на Република България
да заплати на И. Б. К., ЕГН **********: разликата над 3000 лева до 5000 лева
обезщетение за неимуществени вреди; имуществени вреди в общ размер 7377.31лв.
като сбор от сумите: сумата 3377.15лв. разноски за пътуване и разходи на адвокат през
времетраенето на процеса, сумата 3814.37лв. пропуснати ползи и изтекла лихва
181.79лв., ведно със законната лихва върху главницата над 3000лв. и главницата
7377.31лв., считано от 16.11.2020г. до окончателното й изплащане, както и в частта за
осъждане на Прокуратурата на Република България за заплати на И. Б. К. разноски за
първоинстанционното производство над 135,06 лева до 400 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от И. Б. К., ЕГН
**********, *** срещу Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша
№ 2 за заплащане разликата над 3000 лв. до присъдения от първата инстанция размер
от 5000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от повдигнато обвинение по чл. 195,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК, по което е оправдана с Присъда № 25 от
27.05.2020 г. по НОХД № 00810/2019г. на ПРС, обжалвана и потвърдена с Решение №
46 от 16.11.2020г. по ВНОХД № 00194/2020г. на ПОС в сила от 16.11.2020г., както и за
заплащане имуществени вреди в размер 7377.31лв. обща сума като сбор от сумите:
сумата 3377.15лв. разноски за пътуване и разходи на адвокат през времетраенето на
наказателното производство, сумата 3814.37лв. пропуснати ползи от неполучавана
заплата за времето 10.08.2018г.-09.11.2018 г. и изтекла лихва 181.79лв. за периода от
5
16.11.2020г. до 17.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата за
неимуществени вреди над 3000лв. и върху главницата от 7377.31лв., считано от
16.11.2020г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260830/08.07.2021 г. по гр.д. № 648/2021 г. по
описа на Районен съд - Перник, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша № 2
да заплати на И. Б. К., ЕГН **********, *** сумата 436,28 лева – разноски по
въззивното производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6