Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-200 Година
2020, 24 юли гр.Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на двадесети юли година две хиляди и двадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 1396 описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и
сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР гр.София, против
Решение № 910 от 12.03.2020 г. по гр.д.8505/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивната
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, е
осъдена да заплати на К.В.В. от ***, сумата от 1345,77 лв главница,
представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд, получен след преизчисляване с
коефициент
1,143 на положения
от него за периода от 03.01.2017 г. до
30.09.2019 г. 1344 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.10.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 144,72 лв,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.04.2017 г. до
03.10.2019 г., и сумата от 300 лв, представляваща направени от ищеца разноски
по делото, както и в частта, с която въззивната дирекция е осъдена да заплати
по сметката Районен съд Бургас, 103,83 лв държавна такса и 200 лв – съдебни
разноски. Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на
нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен
труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Излагат се доводи, че съдът
неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е
неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по
чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Счита, че приложението на общите
правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с
чл.187, ал.9 от ЗМВР - 2014 г., който делегира на министъра на вътрешните
работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед
нарочната уредба на видовете допълнителни
възнаграждения и размера им не са
налице предпоставките за субсидиарно
прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.
Излага становище, че ЗМВР препраща към
Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане
и заплащане на нощен или извънреден
труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по
тези елементи на служебните
правоотношения на служителите
няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална
нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен
труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния
труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1,
а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143.
Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно
Заповед № 8101з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава
се на докладна записка с рег. № 8101р-19141 от 30.04.2015 г., изготвена от
Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Позовава се и на съдебна
практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на
който основава решението си,
че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се възражения,
че не е обсъдено и приложеното като доказателство Писмо с изх.№ 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на МТСП. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете
нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на
продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд,
регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би
означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано
действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която
регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с
принципа на йерархия на нормативните актове. Излага съображения, че в
платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма,
положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези
обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно –
икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с
манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е
бил заплатен на ищеца като извънреден труд. Претендира се съдът да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Евентуално моли
съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските в редакцията й за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018
г. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Не са ангажирани нови
доказателства.
В законовия срок по чл.263, ал.1 ГПК
по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия К.В.В.,
с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага доводи в подкрепа
на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати
процесуални нарушения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на разноски за въззивната инстанция. Също няма искания по
доказателствата.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване,
поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и
ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна
страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по иска на
въззиваемия К.В.В. срещу въззивната Главна дирекция "Пожарна безопасност и
защита на населението" на МВР, за осъждане на ответника да заплати на ищеца (след
извършено изменение на иска), сумата от 1345,77 лв, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 03.01.2017 г. до 30.09.2019 г. - разликата
между положения нощен труд от 1344 часа и преизчисления такъв с коефициент
1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на 144,72 лв. Твърди се, че в процесния период ищецът е работил при ответника със
статут на държавен служител към РС ПБЗН – Несебър към РД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - Бургас към ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР, като
процесните часове, за които се претендира заплащане на възнаграждение, са получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения за
периода от 03.01.2017 г. до 30.09.2019 г. нощен труд в дневен
съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Предявеният иск е с правно основание чл.178,
ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Ответникът
е оспорил иска. С постъпилия в законовия срок писмен отговор на исковата молба
са изложени съображения, че положеният от ищцата
труд е надлежно начислен в съответните протоколи и й е заплатен съобразно
специалните разпоредби на чл.3, ал.3 от Наредба № 8101з-592/25.05.2015г.
и Наредба № 8101з-776/29.07.2016г., както и издадените от министъра на вътрешните
работи Заповеди №
8101з-791 от 28.10.2014 г. и № 8101з-1429 от 23.11.2017 г.
С ***
е осъдил ответната ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР, да заплати на ищеца сумата от 1345,77 лв,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 03.01.2017 г. до 30.09.2019 г. -
разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 03.10.2019
г. г. до окончателното изплащане, сумата
от 144,72 лв – мораторна лихва за забава върху дължимите суми за периода от
01.01.2017 г. до 01.11.2019 г., както и сумата от 300 лв – съдебни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, както и да заплати на основание чл.78, ал.
6 от ГПК, по сметката на PC гр.Бургас 200
лв разноски за изготвената експертиза и 103,83
лв за дължима държавна такса.
Първоинстанционният
съд е приел, че в Наредба № 8101з-592 и в Наредба № 8101з-779 липсва изрична
норма за преобразуване на часовете положен нощен труд, съответстваща на чл.31,
ал.2 от Наредба № 8101з-407, но това не следва да се тълкува като законова
забрана за подобно преизчисляване, тъй като би поставило служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители. Прието, че при
наличието на такава непълнота в специалната уредба следва субсидиарно да се
приложи общото правило на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно което приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно
време.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания
за неправилност и необоснованост на решението, по които въззивният съд дължи
произнасяне, съдът намира следното:
Не
се спори между страните, а е видно и от представените по делото доказателства, че ищецът е служител на МВР
като през исковия период е положил общо 1344 часа нощен труд, за което въззивникът му е
начислил и изплатил възнаграждение по 0,25 лв на час съобразно заповеди № 8101з-791 от
28.10.2014 г. и № 8101з-1429 от 23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните
работи. Установява се още, че положеният от въззиваемия
нощен труд – общо 1344 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1,143, възлиза на 1865,38
часа, като разликата от 233,38 лв часа между преизчисления и отчетения труд не е отчетена в
протоколите за положен труд, не е начислена и не е изплатена въззиваемия, а
дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено
съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 ЗМВР, е в претендирания размер от 1345,77 лв.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР). Съгласно чл.143, ал.1 от КТ,
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 10- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от
ЗМВР). При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 от ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр.ал.6 от ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 от ЗМВР). За периода от 02.06.2016
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8101з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№ 5450/2016 г. (влязло в сила и
обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.59). С §4 от Заключителните разпоредби на Наредба № 8101з-592/25.05.2015
г. е била отменена Наредба № 8101з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр.69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в
сила на съдебното решение. Наредба № 8101з-407/11.08.2014 г. е била отменена с
§ 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8101з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).
Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора
подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков
период от 01.01.2016 г. до 31.10.2018 г. са действали, както следва: 1) за периода от 01.01.2016 г. до
29.07.2016 г. е действала Наредба № 8101з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от
29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8101з-407/11.08.2014 г.;
3) за периода от 02.08.2016 г. до 31.10.2018 г. е действала Наредба №
8101з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на
чл.3, ал.3 от Наредба № 8101з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8101з-407/11.08.2014
г. и Наредба № 8101з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8101з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8101з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба №
8101з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. В разпоредбите на чл.31 от Наредба № 8101з-592/25.05.2015 г.
и Наредба № 8101з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 и 06,00 часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8
часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът
намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно
приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното
служебно правоотношение.
По отношение на
направеното с въззивната жалба възражение, че в процесния случай не е налице
положен извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ по съображения, изложени
в приложеното по делото писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на
Министерство на труда и социалната политика (МТСП), съдът намира следното:
В практиката си
за периода 2005 – 2010 година (писма с изх. № 29-20 от 5.10.2005 г., изх. №
26-34 от 6.06.2006 г., изх. № 10-914 от 08.10.2006 г., изх. № 61-269 от
04.01.2008 г., изх. № 92-864 от 13.02.2008 г., изх. № 26-581 от 28.10.2010 г.)
МТСП е поддържало становището, че при установено от работодателя сумирано
изчисляване на работното време, той следва да отчита (изчислява) работното
време на конкретния работник или служител в края на отчетния период, като
часовете, получени над определената норма (след превръщането на нощните часове
в дневни), представляват извънреден труд, който се заплаща с увеличен размер
съгласно чл.262, ал.1, т.4 от КТ. С писма с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. и
изх.№ 94-4103 от 22.07.2014 г. МТСП е възприело обратното становище, като е
приело, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, е установено с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд, който би бил
налице само ако работниците и служителите действително работят извън
установеното за тях работно време. Посочените писма нямат нормативна сила, но
сочат, че са налице противоречиви разбирания относно наличието на извънреден
труд в случаите на преизчисляване по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време (чл.143, ал.1 от КТ).
Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано
изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен
период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Работното време на държавните
служители в МВР, работещи на 8-, 10- или 24-часови смени, се изчислява сумирано
за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). Сумираното изчисляване на
работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради
което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
(седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР.
Съгласно чл.9б
(нов - ДВ, бр.41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр.58 от 2018
г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) при сумирано
изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за
продължителност на работното време за периода, която норма се определя в
часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на
отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време,
определено в трудовия договор. Едновременно с установяването на сумирано
изчисляване на работното време работодателят утвърждава поименни графици за
работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които се изготвят
така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за
периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям
от нормата за продължителност на работното време, определена по чл.9б (чл.9а,
ал.1 вр.ал.3 от НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в
сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от
работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен
труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Съгласно чл.9г
(нов - ДВ, бр.41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, отработените
часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни. По силата на §3 от ПМС № 131 от
05.07.2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018
г.) в чл.9г думите „без превръщане на
нощните часове в дневни“ се заличават. От това законодателно изменение е
видно, че волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете,
получени след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ.
С оглед на
изложеното относно нормативната уредба, касаеща наличието на положен извънреден
труд за исковия период от 03.01.2017 г. до 30.09.2019 г., съдът намира следното:
1) за периода
от 01.01.2016 г. до 01.01.2018 г.
липсва изрично законово правило, което да урежда въпроса дали е положен
извънреден труд при надвишаване на нормата работни часове при сумирано
изчисляване на работното време в резултат от превръщане на нощните часове в
дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ;
2) за периода
от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г.
извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни съгласно
нормата на чл.9г от НРВПО (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г.);
3) за периода
от 17.07.2018 г. до 31.10.2018 г.
извънредният труд се отчита с превръщане на нощните часове в дневни – по
аргумент от новата редакция на чл. 9г от НРВПО (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018
г.).
По отношение на
периода от 01.01.2016 г. до 01.01.2018 г. и при липсата на изрично действащо
законово правило, което да уреди въпроса дали е налице извънреден труд при
превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
приложение следва да намери прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за законност,
съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на
законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум,
като при липса на закон съдът основава решението си на основните начала на
правото, обичая и морала. През целия процесен период е действало правилото на
чл.18, ал.3 (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) от
НСОРЗ, което гласи, че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време. Съгласно чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж (НТКТС) пресмятане на трудовия стаж се извършва, като
изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на
установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Въз
основа на тези разпоредби съдът приема, че общият разум на закона е да признае
нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на
изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за
отчитането на извънредния труд. В този смисъл е и приетото от законодателя с
новата редакция на чл.9г (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО. Съдът
основава решението си и на прогласения в чл.16 от КРБ и чл.1, ал.3 от КТ
принцип за закрила на труда, насочен към подпомагане на работника или служителя
като икономически по-слаба и зависима страна по съответното правоотношение. Ето
защо съдът намира, че за периода от 01.01.2016 г. до 01.01.2018 г. нощните
часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 по реда на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, следва да се вземат предвид при решаването на въпроса, дали е положен
извънреден труд.
За периода от
01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действало правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр.41
от 2017 г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се отчита без превръщане
на нощните часове в дневни. Следва обаче да се има предвид, че при сумирано
изчисляване на работното време отработените часове (фактически отработените
часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се
съпоставят с работните часове при нормална продължителност на работното време
за същия този период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката
за наличието на положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо
възнаграждението за положен извънреден труд. Ето защо съдът намира, че
правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр.41 от 2017 г.) от НРВПО следва да намери
приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018 г. – 31.03.2018 г. и
01.04.2018 г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9г от НРВПО (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.).
Въз основа на
изложеното съдът приема, че при решаването на въпроса за наличието на положен
извънреден труд нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 по
реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, не следва да се вземат предвид само за периода от
01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., а за остатъка от исковия период (01.01.2016 г.
– 01.01.2018 г. и 01.07.2018 г. – 31.10.2018 г.) същите следва да се вземат
предвид.
Съобразно
неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза,
за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. въззиваемият е положил общо 152
часа нощен труд, които след приравняването им на дневни с коефициент 1,143
възлизат на 173 часа. Разликата от 21 часа следва да се отчете като положен
труд, но не и като извънреден, т.е.за тези часове се дължи нетно
възнаграждение, но не и 50 на сто увеличение върху него съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР, както го е изчислило вещото лице. От Таблицата към т.5 се установява
възнаграждението, увеличено с 50% за процесните часове нощен труд, положени в
периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. След приспадане на увеличението от
50% периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. /51,79 лв/ от
възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице за целия исков
период в размер на 1345,77 лв, получената сума възлиза на 1293,98 лв, до който
размер искът се явява основателен, като за горницата над 1293,98 лв искът е неоснователен.
Предвид
обстоятелството, че за периода 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., главницата е
по-малка със сумата от 51,79 лв от приетата от вещото лице и от присъдената от
първоинстанционния съд, искът за мораторна лихва върху дължимото възнаграждение
за този период също е основателен в по-малък размер – 6,65 лв, вместо приетото
от вещото лице и от съда – 20,21 лв. За разликата от 13,56 лв искът за
обезщетение за забава следва да бъде отхвърлен - над сумата от 131,16 лв до
предявения размер от 144,72 лв.
Поради
частичното несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 1293,98 лв до
уважения размер от 1345,77 лв, представляващи нетният размер на дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получени след преизчисляване
с коефициент 1,143 на положения от въззиваемия за периода от 03.01.2017 г. до
30.09.2019 г. часове нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва от 03.10.2019 г. до окончателното плащане, както и за обезщетението за забава
над сумата от 131,16 лв до предявения размер от 144,72 лв, като вместо
него следва да се постави отхвърляне на исковете за горницата над 1293,98 лв до уважения размер от 1345,77 лв за
главницата, и над 131,16 лв до предявения размер от 144,72 лв
за мораторната лихва. В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед
постановения резултат, на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер
на 191 лв за въззивното производство от общо направени разноски в размер на 250
лв за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Дължимите на
въззиваемия съдебни разноски за първоинстанционното производство са 287 лв от
общо направени разноски в размер на 300 лв за заплатено адвокатско
възнаграждение, което налага отмяна на първоинстанционното решение и в частта,
с която на ищеца са присъдени разноски над сумата от 287 лв до присъдения
размер от 300 лв.
Съобразно
отхвърлената част от иска на въззивника следва да се присъдят съдебни разноски
за въззивната инстанция и за първоинстанционното производство от по 9 лв за
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 3,54 лв – разлика между
дължимата съобразно постановения резултат и заплатената държавна такса за въззивната
жалба.
Също съобразно
постановения резултат, съотв.частично отмененото решение на първоинстанционния
съд, решението следва да се отмени и в частта, с която Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, е осъдена да заплати по сметката на БРС съдебни разноски за
съдебно-икономическа експертиза над сумата от 191 лв до присъдения размер от 200
лв, както и държавна такса над 101,76 лв до присъдения размер от 103,83 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 910 от 12.03.2020 г. по гр.д.8505/2019 г. по описа на Районен съд гр.Бургас В ЧАСТТА, с която Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, е осъдена да заплати на К.В.В. от *** с ЕГН **********, сумата над 1293,98 лв до присъдения размер от 1345,77 лв, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 03.01.2017
г. до 30.09.2019 г.
- разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв с коефициент
1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска - 03.10.2019 г. до окончателното изплащане; както и обезщетение за забава - над сумата от 131,16 лв до уважения размер от 144,72 лв; над сумата от 287 лв до присъдения размер от 300 лв – съдебни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение; както и в частта, с която Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – МВР, е осъдена да заплати по сметката на БРС
съдебни разноски над сумата от 191 лв до
присъдената сума от общо 200 лв за
съдебно-икономическа експертиза и над
сумата от 101,76 лв до присъдения
размер от 103,83 лв държавна такса, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.В. от *** с ЕГН **********, срещу Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, иск за присъждане на сумата от 51,79
лв (петдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща
разликата над сумата от 1293,98 лв до
предявения размер от 1345,77 лв, представляващи нетният размер на дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода 03.01.2017
г. до 30.09.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 03.10.2019 г. до окончателното изплащане; за обезщетение за забава - над сумата от 131,16 лв до предявения размер от 144,72 лв; както и претенцията за съдебни разноски над сумата от 287 лв /двеста и осемдесет и седем лева/ до претендирания размер от 300
лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, да заплати на К.В.В.
от *** с ЕГН **********, сумата от 191 лв /сто деветдесет и един лева/, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА К.В.В. от *** с ЕГН **********, да заплати на Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, съдебно-деловодни разноски в размер на общо 21,54 лв /двадесет и един лева и петдесет и четири стотинки/ - 18
лв юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното
производство и 3,54 лв – разлика между дължимата съобразно постановения
резултат държавна такса за въззивната жалба, и заплатената от въззивника.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.