№ 827
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110139222 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу М. С. К., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 26699/2022г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 184,46лв. -
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 20.05.2022г. до изплащане на вземането, 31,38лв. -
мораторна лихва за периода от 31.12.2019г. до 10.05.2022г., 25,57лв. - стойност на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.09.2020г.,
ведно със законната лихва от 20.05.2022г. до изплащане на вземането, и 5,69лв. -
мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до 10.05.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответника не е подписан договор за продажба
на топлинна енергия за имот, находящ се в /населено място/, магазин № 2, но същият
ползвал такава, поради което се обогатил неоснователно за негова сметка и следва да
му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Посочва, че същото
важи и за стойността на услугата за дялово разпределение. Счита, че ответникът
изпаднал в забава и дължи и мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който излага съображения за недопустимост и неоснователност на исковете. Изтъква,
че в имота никога не е имало радиатори, а показателите на студената вода били нулеви.
Посочва, че топломерът му бил монтиран на 3-4 метра над земята в мазе и вход, до
които няма достъп. Твърди, че топломерът е неизправен и отчита без да има
потребление.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – /фирма/, не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.
59 ЗЗД съдържа следните елементи: имуществено разместване в патримониума на
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца;
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича
от общи факти, породили обогатяването и обедняването; липса на правно основание за
имущественото разместване.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца на обедняването му до размера и количеството на
доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното
овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че
топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание
за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства
/нот. актове за продажба от 2009г. и 2011г. – л. 19-22/, че ответникът е собственик на
процесния имот, представляващ магазин № 2, находящ се в /населено място/, на две
нива. Страните не твърдят между тях да е сключен писмен договор за доставка на
топлинна енергия до имота.
От допуснатата, изслушана и приета СТЕ, която съдът възприема за обективно и
компетентно дадена, с оглед на което я кредитира, се установява, че сградата, в която
се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, а самият
имот е топлоснабден. През процесния период в имота не са били монтирани
отоплителни тела, а щранговете са били свързани с къса връзка. Монтиран е един
индивидуален топломер и един водомер за топла вода. Според вещото лице,
топлинната енергия за отопление е изчислена въз основа на реално извършен отчет на
топломера, за което са съставени протоколи, като показанията са отразени и в
изравнителните сметки. Това се установява и от представените протоколи за отчет /л.
71/, от които е видно, че на 23.07.2020г. и на 28.06.2021г. са извършени реални отчети
на измервателните уреди, като показанията на топломера на първия отчет са били 6799
/при стари показания 6182/, а при втория – 7468 /при стари показания 6799/.
Протоколите са подписани на мястото за клиент, като подписът не е оспорен, с оглед
което съдът следва да приеме, че принадлежат на сочения за техен автор, а именно
ответникът.Твърденията на последния, че топломерът е неизправен, не са доказани.
Както от експертното заключение, така и от протоколите за отчет се установява, че
показанията на водомера са 0, като топлинна енергия за БГВ не е начислявана. По
делото не е спорно, че процесният имот е част от сграда, която се намира в режим на
етажна собственост, поради което правилно е начислявана и топлинна енергия,
отдадена за сградна инсталация съобразно действащите нормативни правила. При
съобразяване на всички тези обстоятелства, вещото лице е достигнало до извода, че
доставената топлинна енергия до имота за процесния период възлиза на 168,51лв.
От изложеното следва, че по делото е доказано, че дружеството е доставило
топлинна енергия до имота на стойност 168,51лв., с която стойност собственикът на
имота се е обогатил неоснователно за сметка на доставчика, тъй като си е спестил този
разход. Ето защо, предявеният иск се явява основателен за тази сума, а за разликата до
пълния предявен размер от 184,46лв. подлежи на отхвърляне.
2
Вземането, почиващо на неоснователно обогатяване, няма установен падеж за
плащане, с оглед на което, за да изпадне длъжникът в забава и да дължи законна лихва,
следва да бъде поканен. По делото е представена покана от 10.12.2021г. /л. 15/, с която
ответникът е поканен в 7-дневен срок от получаването да изплати задълженията си за
магазин № 2. Видно от представената обратна разписка /л. 16/, поканата е получена на
04.01.2022г., с оглед на което от 12.01.2022г. същият е изпаднал в забава и дължи
законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Нейният размер върху сумата от 168,51лв. за
периода 12.01.2022г.-10.05.2022г. възлиза на 5,57лв. Именно за този период и до този
размер акцесорният иск се явява основателен, а за останалия период 31.12.2019г.-
11.01.2022г. и за размера над 5,56лв. до 31,38лв. подлежи на отхвърляне.
По делото се претендира и сумата от 25,57лв., представляваща стойност на
извършена услуга дялово разпределение. С оглед липсата на договорни отношения
между страните, цитираните от ищеца ОУ са неприложими, поради което в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът се е
обогатил за негова сметка, спестявайки си разходи за заплащане на стойността на
услугата дялово разпределение, която е извършвана от него. От събраните по делото
доказателства /писмени и експертно заключение/ се установява, че услугата дялово
разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, не е извършвана от
ищеца, а от третото лице – помага. С оглед на това, ответникът не се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца с нейната стойност и този иск подлежи изцяло на
отхвърляне. Доколкото вземането за лихва е акцесорно, при липса на главно вземане не
възниква и добавъчното – арг. от чл. 119 ЗЗД. Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 5,69лв. също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер от
75,00лв., от които следва да му се присъдят 42,15лв. За исковото производство ищецът
е доказал разноски от 325лв. и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв., или общо 425лв., от които следва да
му се присъдят 238,84лв.
Ответникът не е доказал направата на разноски в заповедното и исковото
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК:
*************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу М. С. К.,
ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 26699/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 168,51лв. -
стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2019г.-30.04.2021г. до имот,
находящ се в /населено място/, магазин № 2 на две нива, с която стойност ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца спестявайки си този разход, ведно със
законната лихва от 20.05.2022г. до изплащане на вземането, и 5,56лв. - мораторна
лихва върху главницата за периода 12.01.2022г.-10.05.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху главницата за разликата над уважения размер от 5,56лв. до
3
пълния предявен от 31,38лв. и за периода 31.12.2019г.-11.01.2022г., както и изцяло
исковете за сумата от 25,57лв. - стойност на извършена услуга за дялово разпределение
за периода 01.05.2019г.-30.09.2020г., с която стойност ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца спестявайки си този разход, и 5,69лв. - мораторна лихва
за периода 01.07.2019г.-10.05.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 М. С. К., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, сумата от 42,15лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 238,84лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4