РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Пловдив, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20245001000231 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 6/4.01.2024 г. по т.д. № 471/2022 г. на ОС-
Пловдив в неговите части, с които е осъдено ЗД“Б.“АД-гр.С. да заплати на Г.
А. Х. и на П. П. К. сума над 80 000 лв. до 160 000 лв.- на всеки от тях,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от смъртта на дъщеря им Р.П.К., настъпила в резултат на ПТП на
19.12.2020 г. в с. Ч. по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег. №**********, за който е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗД“Б.“АД, на основание
чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху тези сум, считано от
4.03.2022 г. до окончателното изплащане на основание чл. 429,ал.3 във вр. с
чл. 86 от ЗЗД, отхвърлени са предявените от тях двамата искове за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените
обезщетения от по 160 000 лв. до пълния претендиран размер от по 200 000
лв., отхвърлен е изцяло предявеният от М. П. К. срещу ЗД“Б.“АД-гр.С. иск за
заплащане на сумата 120 000 лв. като обезщетение за претърпени
1
неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра му Р.П.К., настъпила в
резултат на ПТП на 19.12.2020 г. в с. Ч. по вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. №**********, за който е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ЗД“Б.“АД, на основание чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 4.03.2022 г. до окончателното изплащане на
основание чл. 429,ал.3 във вр. с чл. 86 от ЗЗД, както и в частта му за
разноските.
Жалбоподателите Г. А. Х. и П. П. К., ищци в производството пред
окръжния съд, обжалват като неправилно решението на окръжния съд в
неговите части, с които са отхвърлени предявените от всеки един от тях
против ЗД“Б.“АД-гр.С. искове за осъждане да заплати на всеки един от тях
сума над 160 000 лв. до пълния предявен размер от по 200 000 лв. като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на
дъщеря им Р.П.К., настъпила в резултат на ПТП на 19.12.2020 г. в с. Ч. по
вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №**********, за
който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ЗД“Б.“АД, на основание чл. 432,ал.1 от
КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 4.03.2022 г. до
окончателното изплащане на основание чл. 429,ал.3 във вр. с чл. 86 от ЗЗД, с
искане в тези негови части решението да бъде отменено и да бъде осъдено
ответното застрахователно дружество да им заплати обезщетение в пълния
претендиран размер от по 200 000 лв. на всеки един от тях двамата. Като
ищци в производството пред окръжния съд всеки от тях предявява с искова
молба от 12.08.2022 г. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
ЗД„Б.“АД-гр.С. да заплати на всеки от тях сумата 200 000 лв. като дължимо
обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди за понесени
болки и страдания вследствие на смъртта на тяхната дъщеря Р.П.К.,
настъпила на 19.12.2020 г. при ПТП по вина на водача Х.Т. К. при
управлението от него на лек автомобил марка „Фолксваген голф“, рег.
№**********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира от
всеки от двамата ищци като увредено лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата
2
от датата 4.03.2022 г. – датата на предявяване на застрахователната
претенция. Претендират за присъждане на разноски.
Ответникът по тази въззивна жалба ЗД“Б.“АД-гр.С. моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на разноски за
въззивното производство.
Третите лица-помагачи на ответното застрахователно дружество Й. Х.
К. и Т. С. К. не са взели становище относно тази жалба.
Жалбоподателят М. П. К., ищец в производството пред окръжния съд,
обжалва като неправилно решението в неговата част, с която е отхвърлен
изцяло предявеният от него срещу ЗД“Б.“АД-гр.С. иск за заплащане на
сумата 120 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от смъртта на сестра му Р.П.К., настъпила в резултат на ПТП на
19.12.2020 г. в с. Ч. по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег. №**********, за който е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗД“Б.“АД, на основание
чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
4.03.2022 г. до окончателното изплащане на основание чл. 429,ал.3 във вр. с
чл. 86 от ЗЗД, както и в частта му за разноските, и моли то да бъде отменено,
като бъде осъдено ответното застрахователно дружество да му заплати
претендираното обезщетение в размер на 120 000 лв. Като ищец в
производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 12.08.2022 г.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от
КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника ЗД„Б.“АД-гр.С. да му
заплати сумата 120 000 лв. като дължимо обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди за понесени болки и страдания вследствие на смъртта
на неговата сестра Р.П.К., настъпила на 19.12.2020 г. при ПТП по вина на
водача Х.Т. К. при управлението от него на лек автомобил марка
„Фолксваген голф“, рег. №**********, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което
обезщетение се претендира от него като увредено лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната
лихва върху сумата от датата 4.03.2022 г. – датата на предявяване на
застрахователната претенция. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по тази въззивна жалба ЗД“Б.“АД-гр.С. моли тя да бъде
3
отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на разноски за
въззивното производство.
Третите лица-помагачи на ответното застрахователно дружество Й. Х.
К. и Т. С. К. не са взели становище относно тази жалба.
Жалбоподателят ЗД“Б.“АД-гр.С. моли решението да бъде отменено като
неправилно в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на Г. А. Х.
и П. П. К., на всеки един от тях, сумата над 80 000 лв. до 160 000 лв. като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на
дъщеря им Р.П.К., настъпила в резултат на ПТП на 19.12.2020 г. в с. Ч. по
вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №**********, за
който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ЗД“Б.“АД, на основание чл. 432,ал.1 от
КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 4.03.2022 г. до
окончателното изплащане на основание чл. 429,ал.3 във вр. с чл. 86 от ЗЗД,
както и в частта му за разноските, с искане то да бъде отменено и да бъдат
отхвърлени предявените от всеки от тези двама ищци искове и за размера над
80 000 лв. до 160 000 лв. на присъдените на всеки един от тях обезщетения.
Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като
неоснователни. Претендира за присъждане на разноски.
Ответниците по тази жалба Г. А. Х. и П. П. К. молят тя да бъде
отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от
12.04.2024 г. Претендира за присъждане на разноски за въззивното
производство.
Третите лица-помагачи на ответното застрахователно дружество Й. Х.
К. и Т. С. К. не са взели становище относно тази жалба.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, че на 19.12.2020 г. в с. Ч. е настъпило ПТП
с лек автомобил „Фолксваген голф“, управляван от Х.Т. К., при което е
починала пътничката в автомобила Р.П.К., дъщеря на ищците Г. А. Х. и П. П.
4
К. и сестра на ищеца М. П. К.. Не се спори между страните, че виновен за това
ПТП е водачът на лекия автомобил Х. К., който е нарушил правилата за
движение по пътищата и е причинил по непредпазливост смъртта на
дъщерята и сестрата на ищците. Не се спори между страните, че за водача на
този лек автомобил е имало застраховка за гражданска отговорност на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че
от ищците са отправени до ответното застрахователно дружество искания за
предявяване на претенции, представени в копие с исковата молба, получени
при дружеството на сочената от ищците дата 4.03.2022 г. Безспорно е, че
преди датата на подаването на исковата молба не е било изплатено на ищците
от застрахователя обезщетение за причинените им неимуществени вреди.
Твърдението на ищците Г. Х. и П. К., заявено в исковата молба и в
уточняващата молба от 26.09.2022 г., е, че в резултат на настъпилото по вида
на водача К. ПТП е починала на 19.12.2020 г. тяхната дъщеря Р.К. и те са
претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Твърдят, че са загубили своята дъщеря, която е била едва на 17 години, с
която са имали изградена изключително силна, трайна и дълбока
емоционална връзка, никога не са се разделяли, отгледали са съвсем сами
двете си деца (Р. и нейния по-малък брат М.), винаги са се грижили и
разчитали един на друг, Р. била здраво, енергично и жизнено момиче, със
свои мечти, изключително отговорна и зряла за възрастта си, разчитали на нея
както в домакинството, така и в грижите за по-малкия й брат М., четиримата
били щастливо, здраво и сплотено семейство. Твърдят, че след 19.12.2020 г.
животът им се преобърнал, всичко им напомня за загубата на Р., болката им
от внезапната, безвременна загуба на дъщеря им не намалява с времето,
тъгата и скръбта ги задушават в делниците и празниците, погребани са
очакванията им за духовна и материална подкрепа, грижи и внимание от
страна на дъщеря им Р.. Ищцата Г. Х. твърди, че не може да прежали
починалата си дъщеря, продължава да не приема и изживява изключително
тежко и ежедневно случилото се като шок, страда от загуба на апетит,
безсъние, безразличие към ежедневието, нежелание за живот, тъй като с
дъщеря й споделяли всичко в ежедневието, разчитала е на нейната подкрепа и
помощ към онзи момент и за бъдеще, изпитва болка от това, че внезапната
смърт на дъщеря й е сложила край на хармонията в семейството, чувства се
самотна, загубила е вяра в живота, трудно заспива, буди се нощем, често
5
избухва в плач, получава пристъпи на тревожно разстройство и страх, чувства
мъка и задушаване от това, че няма да може да види детето си пораснало и
щастливо, няма да има неговата подкрепа, обич и помощ в старините си.
Ищецът П. К. твърди, че не може да прежали починалата си дъщеря,
продължава да не приема и изживява изключително тежко и ежедневно
случилото се като шок, страда от загуба на апетит, безсъние, безразличие към
ежедневието, нежелание за живот, чувства се ограбен и наскърбен, изпитва
остра болка от загубата на член от семейството си, чувства се самотен,
загубил е вяра в живота, трудно заспива, буди се нощем, често избухва в плач,
получава пристъпи на тревожно разстройство и страх, изпитва нежелание да
живее, чувства мъка и задушаване от това, че няма да може да види детето си
пораснало и щастливо, няма да има неговата подкрепа, обич и помощ в
старините си. Ищецът М. К. твърди, че между него и сестра му е била
изградена особена близка и трайна житейска връзка и от загубата й той търпи
значителни морални болки и страдания с продължително проявление във
времето, отношенията между него и сестра му били изпълнени с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, споделяли една
стая през целия си живот, споделяли си всичко в ежедневието, помагали си
взаимно, тя се грижела за него и той разчитал на нейната подкрепа и помощ
към онзи момент и за в бъдеще, не може да я прежали, продължава да не
приема и да изживява изключително тежко и ежедневно случилото се като
шок, страда от загуба на апетит, безсъние, безразличие към ежедневието,
затворил се е в себе си, изпитва болка от внезапната и нелепа смърт на сестра
му, която сложила край на отношенията на обич и взаимно доверие и
уважение между тях, чувства се самотен, трудно заспива, буди се нощем,
често избухва в плач, получава пристъпи на тревожно разстройство и страх,
чувства мъка и задушаване от това, че няма да може да види сестра си повече,
няма да има нейната подкрепа, обич и помощ в живота си. Затова ищците Г.
Х. и П. К. претендират за присъждане на обезщетение в размер на по 200 000
лв. за всеки от тях, а ищецът М. К. претендира за присъждане на обезщетение
в размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва от 4.03.2022 г.
С отговора на исковата молба от 11.11.2022 г. ответното
застрахователно дружество оспорва исковете за присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди по основание и размер. Заявява възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата Р.К. при
6
висока степен на съпричиняване, тъй като от постановлението за
прекратяване на наказателното производство е видно, че тя е била на купон
заедно с водача на лекия автомобил Х. К., където са употребявали сериозно
количество алкохол бира и уиски и въпреки това се е качила и се е возила при
тежко повлиян от алкохола водач, който е управлявал същия с 2,34 промила.
Възразява, че предявените от ищците Г. Х. и П. К. искове са завишени по
размер, като ако в хода на процеса се докаже основателността на предявения
иск, справедливо обезщетение би била сумата 120 000 лв., който следва да се
намали с процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалата Р. 50% или да бъде присъдено на първите двама ищци
обезщетение от по 60 000 лв. Твърди, че е трудно да се повярва на
твърденията в исковата молба за изключителна близост и привързаност с
починалата Р., която от 15.12.2020 г. до момента на своята смърт на
19.12.2020 г. не се е прибирала при семейството си въпреки обстоятелството,
че след като е на 17 години би следвало да е ученичка и да посещава
училище, а не да обикаля с приятелки по съседните села по къщи за гости и
организирани купони с много бира и уиски, като начинът на живот на
починалата, описан в постановлението на прокуратурата, макар и за един
сравнително кратък период от живота й от 4 дни е показателен за семейните
ценности и възпитанието, което същата е получавала. Възразява, че искът на
М. К. е неоснователен изцяло, тъй като не е съобразен с практиката на ВКС
относно предпоставките, при които лица извън преките наследници имат
право на обезщетение за неимуществени вреди – че материално легитимирано
да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на негов
близък освен лице от кръга, посочен в ППВС №4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.,
по изключение може да бъде и всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
С постъпилото на 13.02.2023 г. становище от третите лица-помагачи на
ответното застрахователно дружество, конституирани по негово искане, Т. С.
К. и Й. Х. К. – родители на водача Х. К. се заявява, че те са извършили отказ
от наследството на своя син на 19.01.2023 г. и затова неоснователно са
привлечени от ответника като трети лица-негови помагачи.
7
С обжалваното съдебно решение окръжният съд посочва, че не е спорен
по делото установения механизъм на ПТП, а именно че Х. К. на 19.12.2020 г.
в с.Ч. след употреба на алкохол при управление на собствения си лек
автомобил е нарушил правилата за движение, в резултат на което е
предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.К.. Съдът
преценява, че събраните гласни доказателства сочат на топли, сърдечни
отношения между брат и сестра, характерни за съвременното общество, но не
са установени факти за полагане на грижи и помощ, както и за емоционална
подкрепа и доверие между тях извън обичайните, които да са оказали толкова
трайно и съществено въздействие върху живота и съзнанието на ищеца, че то
да съответства в голяма степен на въздействието, произтичащо от
родителските грижи, закрила и подкрепа, независимо от факта, че заедно със
сестра му са се грижели за домакинството по време на боледуването на
тяхната майка, поради което искът за присъждане на обезщетение за търпени
неимуществени вреди на М. К. е неоснователен. При определянето на размера
на обезщетенията за търпените неимуществени вреди от ищците Г. Х. и П. К.
съдът взима предвид, че между тях и починалото им дете Р. са доказани
установени близки, трайни емоционални връзки, основани на обич, доверие,
взаимопомощ, които се установяват от събраните гласни доказателства, като
смъртта й им е причинила изключително тежко негативно емоционално
преживяване, дълбока скръб, мъка, която продължава и към момента, тъй
като са лишени внезапно, неочаквано и твърде рано от първородното си дете,
което е било само на 17 години. Съдът приема, че загубата е невъзвратима и
травмата ще остане до края на живота им, въпреки че починалото дете не е
единствено за тях, и загубата е непрежалима, като от свидетелските
показания се установява затваряне в себе си, липса на желание за общуване с
други хора, дори липса на желание за живот за майката, което е продиктувало
преместването на семейството да живее уединено на село. Съдът преценява,
че представените епикризи са с дати преди настъпване на ПТП, поради което
не възприема показанията на свидетелите за влошаване на здравословното
състояние на ищците вследствие смъртта на дъщеря им. Съдът намира, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди на двамата ищци е в
размер на по 160 000 лв., което е съобразено и с икономическата обстановка в
страната към датата на настъпване на ПТП през месец декември на 2020 г.
Съдът отхвърля като неоснователно възражението на ответника за
8
съпричиняване, тъй като тежестта на доказване носи страната, релевирала
възражението, като тя следва да установи с допустимите от ГПК
доказателствени средства не само обективния факт на употреба на алкохол у
водача, а и знанието на увредения, респективно възможността за узнаване при
проявена дължима грижа, че водачът на МПС, в което е пътувал, е употребил
алкохол с концентрация в кръвта му над посочения в чл. 174,ал.1 от ЗДП и чл.
343б,ал.2 от НК предел от 0,5 промила. Съдът приема, че в случая
разпитаната по делото свидетелка К. не установява безспорно, че починалата
Р. е знаела, че водачът Х. К. е употребил алкохол над допустимата по закон
норма, доколкото от показанията се установява, че са били заедно преди
смъртта им, като Х. е употребил алкохол пред всички, но в съвсем малко
количество, по-малко от едно кенче бира. Съдът приема при така събраните
доказателства, че не е налице доказано знание у пострадалата за факта на
употреба на алкохол от водача, причинил смъртта й, тъй като обективно не е
могло да бъде възприета употреба на алкохол над допустимата норма от него
на събитието, но което са били заедно със свидетелката с оглед показанията й.
Съдът посочва, че от приетата по делото СМЕ, базирана на данни от
досъдебното производство, се установява наличие на алкохол в кръвта на
водача и може да се направи извод за средна към тежка степен на алкохолно
опиване, което е доловимо за околните, независимо от силната
индивидуалност на повлияването, но като отчита възрастта на пострадалата, с
оглед липсата на достатъчно житейски опит у непълнолетното лице, и
съобразявайки свидетелските показания съдът не намира за доказана и
възможността за узнаване от пострадалата, че водачът на МПС, в което е
пътувала, е употребил алкохол над допустимото по закон. Затова съдът
приема, че в случая ответникът, който носи доказателствената тежест относно
факта на съпричиняване на вредите, не е доказал с допустимите от ГПК
доказателствени средства освен обективния факт на употреба на алкохол от
водача и знанието на увредения за употребата му. Съдът приема, че
обезщетенията се дължат ведно със законната лихва от датата на
предявяването на претенцията на ищците пред застрахователя 4.03.2020 г.
С подадената въззивна жалба жалбоподателите М. К., Г. Х. и П. К.
твърдят, че окръжният съд не е преценил правилно и в цялост събраните
писмени и гласни доказателства. Твърди се, че от показанията на
свидетелката Х.Б. се установява, че Р. помагала в къщи и за брат й, защото
9
майка й не можела да става от леглото, тъй като била в много тежко
състояние, преди инцидента връзката между всички в семейството била много
силна, те всички се подкрепяли, брата и сестрата излизали заедно, двамата
много се разбирали, той още не може да преживее смъртта й, направил си на
крака татуировка с нейното лице. Посочено е, че към датата на смъртта на Р.
тя е била на 17 години, а М. на 16 години, живеели са заедно, според
свидетеля Б. тя помагала на брат си за домашните от училище, братът си
татуирал лицето на сестра си на крака, за да му напомня постоянно за нея,
двете деца имали силна връзка, разликата им била само една година,
постоянно били заедно, Р. се грижела за М. вместо майка им, когато тя била
на легло, нямало кой друг да я замени. Твърди се, че от събраните показания
на свидетелите Б.и се установяват страдания, превишаващи естествената
скръб у ищеца М., съпроводени с дълбока депресия и чувство за безизходица
и непреодолимост и то за един продължителен период от време, както и
наличието на изключителна близост между него и покойната му сестра Р.,
като влошеното здравословно състояние на майката преди инцидента още
повече е подсилило тази тяхна емоционална връзка. Посочено е, че от
приетата по делото епикриза се установява, че през 2015 г. на майката Г. е
било поставена диагнозата „Ходжкинов лимфом“, която е за бързо развиващ
се агресиван рак на кръвта, пълното излекуване от който е невъзможно, като с
помощта на Р. й е прилагана успешнохимио- и лъчева терапия. Заявено е, че
след загубата на Р. майката отказала да се лекува, не намирала смисъл в това
според свидетелските показания, Р. вече не може да й оказва подкрепа,
влошило се здравословното й състояние, тя била прикована на легло. Заявено
е, че смъртта на Р. се е отразила изключително негативно и на здравословното
състояние на бащата П., като съгласно събраните писмени и гласни
доказателства през 2020 г. му е поставена диагноза за сърдечно заболяване,
което наложило няколко оперативни интервенции, включително и чрез
поставяне на стенд. Твърди се, че тежката диагноза на майката и влошеното й
здравословно състояние още преди инцидента, както и отсъствието на бащата
заради пътувания извън страната, са довели до тясна връзка между брата и
сестрата, която излиза извън рамките на обичайната такава, двамата полагали
общи усилия за поддръжката на домакинството, заедно се грижели за болната
си майка, затова били изключително сплотени, М. не може да компенсира
пълната загуба от присъствието на сестра си и взаимопомощта между тях,
10
която е изключителна по своя характер. Затова се твърди, че неправилно
окръжният съд е преценил да не е установена особено близка връзка помежду
им, отличаваща се от обичайната такава, която да му дава право да получи
обезщетение за претърпените болки и страдания от смъртта на сестра му, и се
иска решението в частта му, с която предявеният от брата иск е отхвърлен
изцяло, да бъде отменено и този иск да бъде уважен. Относно исковете,
предявени от двамата родители, се твърди, че окръжният съд неправилно е
извършил преценката по чл. 52 от ЗЗД, тъй като не е отчел ниската възраст на
Р., едва на 17 години към момента на смъртта й, както и изключително
тежкото душевно състояние, в което са изпаднали родителите след загубата
на дъщеря им, която е била основната им подкрепа. Заявено е, че е
установено, че родителите са преживели изключително тежко внезапната
смърт на дъщеря им, затворели са се за външния свят и оплакват нейната
загуба, като е налице особено тежък случай на внезапна загуба на близък
човек с последица неоправдана душевна травма и за двамата ищци, поради
което следва да бъде определено обезщетението в претендирания и за двамата
размер от по 200 000 лв. Твърди се, че здравословното състояние и на двамата
се е влошило значително. Заявено е, че след датата на ПТП състоянието на
майката се е влошило изключително много, тя отказала да се бори за живота
си, за което свидетелстват показанията на свидетелката Б.а, според които сега
състоянието й е много тежко, отключило се е заболяването и в момента е
неподвижна, не иска да се лекува, иска да ходи при Р. и да са заедно. Заявено
е, че от показанията на свидетеля Б. се установява, че бащата също се
разболял от притеснения, влизал в болница, след инцидента получил
сърдечно заболяване и му правили операция в болница в С., поставили стенд.
Заявено е, че при отчитане на икономическите условия в страната като
ориентир следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към
момента на увреждането, като лимитът на отговорност за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на смърт е 10 420 000 лв.
С въззивната жалба дружеството-жалбоподател твърди, че решението е
неправилно в обжалваната негова част за присъждането на обезщетение на
всеки от двамата ищци-родители на починалата Р., за размера над 80 000 лв.
до 160 000 лв., защото размерът на обезщетението е завишен и следва да се
определи справедлив такъв от 80 000 лв. Твърди се, че съдът неправилно
кредитира показанията на свидетелите Б.и, сестрата на ищцата и нейния
11
съпруг, относно това, че ищците и дъщеря им са били много сплотено и
задружно семейство, като родителите тежко преживявали загубата й, защото
съдът не е обсъдил житейски нелогичното поведение на починалата Р., която
въпреки че е на 17 години от 5 дена не се е прибирала в дома си при
родителите и брат си, при майка си, за която според свидетелката Б.а се е
грижела. Твърди се, че е очевидно, че свидетелските показания са нелогични
и противоречат на реално установените факти по делото за начина на живот,
който е водила починалата Р., и въз основа на тези показания не може да се
направи извод, че следва да бъдат определени такива високи по размер
обезщетения за неимуществени вреди от по 160 000 лв. Заявено е, че размерът
на обезщетението следва да се определя съотнесено към датата на настъпване
на ПТП 19.12.2020 г., а не към датата на постановяване на съдебното решение
4.01.2024 г., както и че определеното обезщетение от по 160 000 лв. не
кореспондира на съдебната практика и излиза извън неговата компенсаторна
функция. Посочена е съдебна практика на ОС-Пловдив, при която са
определяни обезщетения от по 100 000 лв. за неимуществени вреди, като
ориентир за определяне на обезщетения за неимуществени вреди на
наследниците на почитали при ПТП лица. Счита се, че при отчитане на
момента на настъпване на ПТП 19.12.2020 г., на социално-икономическата
обстановка в страната, социалното положение на ищците, практиката на
съдилищата при определяне на обезщетения при сходни случаи и т.н. сумата
от 120 000 лв. се явява справедливо обезщетение за търпените от ищците
болки и страдания вследствие загубата на тяхната дъщеря, както е посочено в
отговора на исковата молба. Твърди се, че неправилно окръжният съд е приел
за недоказано възражението за съпричиняване. Заявено е, че от заключението
на приетата по делото СМЕ е видно, че е установено наличие на етилов
алкохол в кръвта на водача Х. К. с концентрация 2,34 промила, което отговаря
на средна към тежка степен на алкохолно опиване, при което настъпват
промени в говора, който става неясен, фъфлещ, съдържащ обикновено
примитивни, често повтарящи се думи и мисли, понякога отделни думи се
изпускат, поставят се неправилни ударения на сричките, често се долавя
трудно произнасяне на групи от близки съгласни, миризмата на алкохол в
издишания въздух при концентрация 1,2 промила се усеща и всички
консумирали, като при топло време тя се усеща при по-високи концентрации,
отколкото при студено време или при пребиваване в хладно помещение.
12
Заявено е, че е дадено заключение, че несъмнено при концентрация на
алкохол в кръвта 2,34 промила пияното състояние е доловимо за околните,
независимо от силната индивидуалност на повлияването от етиловия алкохол,
както и че установената концентрация от химическото изследване на взетата
проба при аутопсията на водача е приблизително равна на тази при смъртта
му по време на ПТП. Заявено е, че свидетелката Н. К. е заявила, че всички
заедно са празнували в къщата на познат, при което Х. К. е употребил
алкохол пред всички, т.е. и пред починалата Р., и не могат да бъдат приети за
логични и достоверни показанията на свидетелката К., че той е употребил
само едно кенче бира при условие, че концентрацията на алкохол в кръвта му
е била 2,34 промила, т.е. е бил във фаза близка до тежко алкохолно
опиянение, а като се има предвид и младата му и незряла възраст от само 19
години е ясно в какво тежко алкохолно опиянение се е намирал водачът на
лекия автомобил Х., при който се е качила Р.. Заявено е, че е видно от
постановлението за прекратяване на наказателното производство, че пред
органите на разследването свидетелката Н. К. е заявила друго – че всички са
употребявали алкохол уиски и бира, а не само бира, именно което обяснява
изключително високата концентрация на алкохол в кръвта на Х. К.. Заявено е,
че е неправилен изводът на окръжния съд, че ответникът е следвало да
докаже, че починалата Р. е знаела, че Х. К. управлява МПС с концентрация
над допустимата по закон от 0,5 промила, тъй като такова изискване не е
установено нито в закона, нито в съдебната практика. Посочено е, че
съгласно ТР №1/23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014 г., ОСТК рисково
поведение е пътуването в МПС с водач, употребил алкохол, когато то е
проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение
на когото е налице знание на този факт или възможност за узнаването му при
проявена нормална дължима грижа, като тежестта на доказване носи страната,
която е релевирала възражението, и тя следва да установи с допустимите по
ГПК доказателствени средства не само обективния факт на употреба на
алкохол у водача, но и знанието на увредения, респективно възможността за
узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на МПС, в което е
пътувал, е употребил алкохол. Посочено е, че затова задължителна
предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД е
доказването на факта на предварителното знание у загиналия пътник в
автомобила, че неговият водач е употребил алкохол, а не че концентрацията в
13
кръвта му е над посочени в чл. 174,ал.1 от ЗДВ или в чл. 343б,ал.2 от НК
предел от 0,5 промила, като именно такова доказване е проведено по делото
със събраните доказателства – разпит на свидетели, СМЕ и постановление на
РП-Пловдив. Затова се твърди, че в случая е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалата Р., която с предприетото от нея
рисково поведение за пътуването в МПС с водач, употребил алкохол, което е
проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение
на когото е било налице знание за този факт, тъй като и водачът, и Р. са били
заедно на купон и заедно са употребявали алкохол, изразяващо се в
поемането на предвидим и реално очакван риск или в неговото неоправдано
игнориране, което поведение съставлява обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат като
последица от настъпилото ПТП. Заявено е, че размерът на този принос е 50%
и с него следва да се намали справедливото обезщетение за неимуществени
вреди, присъдено в полза на ищците Г. Х. и П. К.. Иска се отмяна на
решението на окръжния съд в обжалваната част и отхвърляне на исковете за
размера над 80 000 лв. до уважените размери от по 160 000 лв. за всеки един
от ищците.
С отговора на тази въззивна жалба ответниците по нея Г. Х. и П. К.
твърдят, че е неоснователно оплакването за неправилна оценка на
създадената между родителите и Р. дълбока духовна и емоционална връзка и
относно интензитета на търпените от тях болки и страдания. Заявено е, че
наличието на много силна връзка между ищците и починалата тяхна дъщеря
Р., обусловена от конкретни обективни обстоятелства, е установена от
показанията на свидетелите Х. и Й. Б.и. Заявено е, че по делото изобилстват
данни за изключително силна привързаност и трайна емоционална връзка
между семейството и загиналата 17-годишна Р., водещи до превишаване по
интензитет и времетраене на нормално присъщите за родствената връзка
болки и страдания. Заявено е, че при определянето на размера на
обезщетението по чл. 52 от ЗЗД съдът не е обвързан от практиката на други
състави и/или съдилища, поради което позоваването от жалбоподателя на
отделни решения на ПОС е неоснователно. Заявено е, че е установено по
делото, че няма съпричиняване, поради което определените суми не следва да
бъдат намалявани с оглед направеното от ответника възражение. Заявено е, че
решението е съобразено с обществено-икономическите условия в страната
14
към момента на настъпване на увреждането през 2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380. Понастоящем между страните е безспорно, че
ответното застрахователно дружество дължи да заплати обезщетение за
неимуществени вреди на ищците Г. Х. и П. К., майка и баща на починалата
вследствие на настъпилото на 19.12.2020 г. ПТП тяхна дъщеря Р.К.. Видно от
представения в копие с исковата молба от ищците протокол за оглед на
местопроизшествие от 19.12.2020 г., при това ПТП управляваният от Х. К.
лек автомобил се е блъснал в бетонен стълб на уличното осветление в с.Ч., Р.
е била на предната седалка до шофьора и е починала при ПТП. Видно от
представеното от ищците в копие с исковата молба постановление за
прекратяване на наказателно производство от 5.11.2021 г. на ОП-Пловдив,
наказателното производство е прекратено поради смъртта на Х. К., като е
прието, че той е управлявал лекия автомобил със скорост от 120 км./ч.,
поради субективни причини е загубил контрол върху управлението на
автомобила и настъпил удар между него и стълб от електропреносната мрежа,
като е посочено и че извършената по делото съдебна химическа експертиза е
установила наличие на 2,34 промила алкохол в кръвта на Х. К.. Между
страните няма спор относно обстоятелствата, че ПТП е причинено по вина на
водача К. и че той е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол,
като концентрацията на алкохол в кръвта му е установена в наказателното
производство на 2,34 промила. С оглед посоченото в жалбата дружеството-
жалбоподател оспорва размера на присъденото обезщетение, като счита че то
следва да бъде намалено от 160 000 лв. на 80 000 лв. съгласно чл. 52 от ЗЗД,
поради нарушаване на изискването да бъде определено по справедливост,
като бъде освен това и намалено обезщетението съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД
поради наличие на съпричиняване от страна на починалата на вредоносния
резултат в размер на 50%, тъй като тя е пътувала като пътник в МПС с водач,
употребил алкохол, като е знаела този факт. Жалбоподателите Г. Х. и П. К.
оспорват като занижен размера на определените им от окръжния съд
обезщетения от по 160 000 лв. и претендират, че обезщетението за всеки от
тях следва да бъде определено в претендирания с исковата молба размер от
200 000 лв. Жалбоподателят М. К. претендира да бъде отменено решението на
15
окръжния съд, с което неговият иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от него от смъртта на сестра му, е
отхвърлен и да му бъде присъдено обезщетение в претендирания с исковата
молба размер от 120 000 лв.
С ППВС № 4/25.05.1961 г. изрично е посочено, че обезщетението за
неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно
страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от
увредения вследствие на увреждането. Няма спор, видно е и от представените
от ищците с исковата молба копия от удостоверение за наследници от
30.12.2020 г., от удостоверение за раждане на Р. от 23.07.2003 г. и от
удостоверение за раждане на М. от 28.03.2011 г., че починалата при ПТП на
19.12.2020 г. Р.К. е дъщерята на ищците, а ищецът М. е техният син и неин
брат. Видно от представените от ищците в копия с исковата молба епикризи,
бащата П. К. преди ПТП, през месеците април и юни на 2020 г. е лекуван в
болница поради заболяване на сърцето, а при майката Г. Х. е налице от 2015
г. заболяване „Ходжкинов лимфом“, за което й е провеждано лечение. Видно
от показанията на свидетелката Х. А. Б.а, сестра на ищцата Г. Х., разпитана по
искане на ищците в съдебното заседание на окръжния съд на 3.07.2023 г., в
деня след ПТП и смъртта на Р. майка й Г. била много зле, плачела, лежала на
легло, тя има онкологично заболяване, Р. много й помагала, гледала я,
помагала й в къщи и за брат си, защото майката не можела да става от
леглото, била в много тежко състояние, бащата трябвало да работи, за да
плаща и за лечение и да ги издържа, отсъствал от страната и Р. се грижела за
майка си и брат си, всичко поела тя, майката се лекувала и била в ремисия,
след инцидента се влошила, не искала да се лекува, изпаднала в депресия,
сега състоянието й също е много тежко, отключило се заболяването още
повече и в момента е неподвижна, споделяла със свидетелката, че не иска да
се лекува и иска да ходи при Р., бащата след инцидента има сърдечна
операция, преди инцидента връзката между Р., майката, бащата и брата била
много силна, подкрепяли се всички, били сплотено и задружно семейство,
бащата отсъствал по 1-2 месеца, но винаги за празниците се прибирал в къщи
при тях, гледал ги и от нищо да не са лишени, Р. някои неща споделяла с
баща си, не с майка си, след инцидента семейството се преместило на село,
защото на майката й било много тежко, не искала да говори за станалото и да
излиза, бащата сега работи на село където го извикат по строителството, на
16
полето и така се прехранват, след инцидента вече не се събират да празнуват,
даже и рождените си дни не празнуват, Р. била умна и възпитана, не обичала
да пие алкохол, имала големи амбиции да учи в И. при баба си по майчина
линия козметика, дизайн, искала да отвори козметичен салон, била много
съвестно дете и много помагала в къщи. Видно от показанията на свидетеля
Й. К. Б., съпруг на сестрата на ищцата Г. Х., разпитан по искане на ищците в
съдебното заседание на окръжния съд на 25.09.2023 г., след смъртта на Р.
всички, цялото семейство били много разстроени, плачели, след инцидента се
затворили, при Г. се отключило онкологичното заболяване, за което се
грижела Р., тъй като баща й П. работел в чужбина да печели средства за
лечението на съпругата си, Г. и Р. имали много близка връзка, Р. вършела
всичката домакинска работа в къщи, стояла при майка си в болницата, когато
Г. била в болница, Р. помагала на брат си за домашните от училище, след
загубата на първородната дъщеря настъпила промяна в здравословното
състояние на родителите, майката се затворила в себе си и дори не иска да
контактува със сестра си, здравословното й състояние се влошило рязко, в
момента е на легло, бащата също се разболял от притеснения и влизал в
болница заради сърдечни проблеми, след инцидента Г. отказала да се лекува и
споделяла, че иска да отиде при Р., преди това те били сплотено семейство,
постоянно се събирали на всички празници, бащата работел в чужбина и се
прибирал за коледните празници, в момента са затворени и не искат контакти
и да се събират с хора, в момента живеят в село Ц., искали да се отделят от
средата и не искат да имат контакти с предишните хора и приятели, защото
им напомнят за дъщеря им, Р. била затворено дете, почти постоянно била в
къщи, рядко излизала, не е пиела, искала да следва в чужбина, в И., където
живее баба й по майчина линия, след инцидента бащата получил сърдечно
заболяване и му правили операция в болница в С., поставили стенд. Видно от
амбулаторния лист от 3.01.2024 г., представен в копие от жалбоподателя П. К.
с въззивната жалба, приет в съдебното заседание на апелативния съд на
12.06.2024 г., той страда от исхемична кардиомиопатия. Установява се
следователно от свидетелските показания на двамата свидетели, че ищците Г.
Х. и П. К., майка и баща на починалата Р., са търпели и продължават да
търпят неимуществени вреди – силна болка и продължаващо емоционално
страдание от смъртта на дъщеря си. Починалата дъщеря на ищците (родена на
14.05.2003 г.) към момента на смъртта й на 19.12.2020 г. е била на 17 години и
17
7 месеца, ученичка, неомъжена, ищцата Г. Х. (родена на 24.09.1981 г.) е била
на 39 години и 3 месеца, а ищецът П. К. (роден на 2.05.1972 г.) е бил на 48
години и 7 месеца. Тъй като смъртта на Р. е настъпила внезапно вследствие на
ПТП на 19.12.2020 г., обстоятелствата са били затова силно травмиращи и
особено болезнени. Родителите са загубили по трагичен начин детето си в
негова млада възраст, преди да тръгне по своя самостоятелен житейски път,
което несъмнено за тях е особено тежко емоционално преживяване както за
момента, така и впоследствие и за в бъдеще, за целия остатък от живота им.
За майката несъмнено Р. е била важен помощник и именно тя я е подкрепяла
както в ежедневието, така и при лечението от тежкото онкологично
заболяване. Връзката между Р. и баща й също е била силна, независимо, че
той е отсъствал от дома заради работа в чужбина с оглед реализиране на
доходи за издръжка на семейството и за лечението на жена си. Тази връзка
между родителите и дъщеря им е внезапно и трагично прекъсната и нелепата
смърт на Р. им причинява силно страдание, като психическата травма е
трайна, продължаваща и с необратими последствия. Майката е загубила
желание да се бори с установеното още преди смъртта на Р. тежко
онкологично заболяване, здравословното състояние на бащата, установено
също преди това, също се влошило в резултат на притесненията, наложило се
е семейството да се премести в друго населено място, за да се откъсне от
средата, в която спомените за Р. са били много тежки. Общественото
разбиране за справедливост изисква толкова тежко и продължително
страдание да бъде обезщетено надлежно, с определяне на обезщетението в
значим размер. Взимайки предвид характера на деянието (тежко нарушение
на правилата за движение, при което е причинен по вина на водача на МПС
поради движение в населено място със значително превишена скорост от 120
км./ч. и след употреба от него на алкохол 2,34 промила в кръвта удар в
уличен стълб на лекия автомобил, в който като пътник е била дъщерята на
ищците, и настъпила вследствие на това нейна смърт), степента на
увреждането (причинени силни душевни болка и непреходно страдание,
които ищците продължават да изпитват), последиците от деянието
(разрушаване на семейната връзка на ищците с дъщеря им с отражение върху
психиката на всеки от родителите, изразяващо се в трайна негативна промяна
на тяхното емоционално състояние и довело до значимо ограничаване на
социалните им контакти), следва да се приеме, че е справедливо при
18
условията на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за всеки от ищците в размер на 200
000 лв., която сума е съобразена и със социално-икономическата обстановка
към 19.12.2020 г., когато минималната работна заплата в страната е била 610
лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ съгласно чл. 492 от КЗ е в размер на 10 420 000 лв.
за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите. Неоснователно е
следователно оплакването на застрахователното дружество-жалбоподател, че
определеният от окръжния съд размер на обезщетението от по 160 000 лв. за
всеки от двамата родители в нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД не е
справедлив, а е завишен. Неоснователно е позоваването в неговата жалба на
съдебна практика и конкретно на три решения на ОС-Пловдив, тъй като по
начало казусите се решават от съда с оглед на конкретните обстоятелства,
установени при разглеждания правен спор, които несъмнено не са идентични
на вече разглеждани от други съдилища и конкретно на тези три, посочени от
дружеството-жалбоподател в подадената от него жалба. Обстоятелството, че
ищците имат и син, на който ще разчитат за в бъдеще като тяхна опора, не
обосновава по-нисък интензитет на техните болки и страдания от нелепата
смърт и внезапната загуба на 17-годишната им дъщеря Р.. Обстоятелството,
че едно 17-годишно момиче е отишло на рожден ден извън П. и след това на
купон и за пет дни не се е прибрало в къщи и при болната си майка, по начало
не представлява поведение, от което да може да се заключи, че семейството й
не е било сплотено и че родителите й не са преживели тежко загубата на
дъщеря си, респективно, че в случая свидетелските показания относно това
обстоятелство са нелогични и че те противоречат на реално установени факти
по делото за начина на живот, който е водила починалата Р.. Следва да се има
предвид и че по делото не са събрани от страна на ответника доказателства
колко време и по какви причини е отсъствала Р. от дома си преди своята
смърт, поради което неговото заявление, че свидетелските показания
противоречат на реално установени факти по делото, е неоснователно. Данни
от прекратеното досъдебно наказателно производство, съдържащи се в
мотивите на постановлението за прекратяването му или в свидетелски
показания, събрани там, не са доказателства в настоящото съдебно
производство и не установяват факти по делото. Неоснователно е и
оплакването на жалбоподателя, че обезщетението е определено по размер към
19
датата на постановяване на съдебното решение, такова обстоятелство в
решението не е посочено. Установява се, че е основателно оплакването на
жалбоподателите Г. Х. и П. К., че така определеният размер на обезщетението
е занижен и следва той да бъде определен в претендирания от тях размер от
по 200 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 493а,ал.1,изр.1 от КЗ, от застрахователя
при сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
случаите на смърт на пострадало лице се дължи обезщетение на увреденото
лице за претърпените от него неимуществени вреди вследствие смъртта на
пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал.1 от КЗ, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на
чл. 380 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 493,ал.1,т.1 и т. 5 от КЗ,
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица вреди вследствие на използването на МПС по време на движение,
включително неимуществените вреди вследствие на смърт и лихвите по чл.
429,ал.2,т.2 от КЗ. Съгласно нормите на чл. 429,ал.1,т.1, чл. 429,ал.2,т.2 и чл.
429,ал.3 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, като в
това застрахователно обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал.3. Ищецът М. К. е братът на починалата при ПТП Р.К.. Спори
се по делото с оглед заявеното от ответното застрахователно дружество с
отговора на исковата молба възражение дали в случая братът М. има право на
обезщетение за търпените от него неимуществени вреди с оглед на това дали
той е имал с починалата си сестра Р. трайна и дълбока емоционална връзка и
търпи от нейната смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като освен това
ответникът възразява и за наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалата.
20
В случая настъпването на ПТП на 19.12.2020 г., при което е загинала
сестрата на ищеца М. К., е след влизането в сила (от 1.01.2016 г.) на Кодексът
за застраховането, обнародван в ДВ, бр.102/29.12.2015 г., както и след
постановяването на ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК, съгласно което ищецът М. К. като брат на починалата при ПТП Р.К.
е материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди,
ако се установи, че е създал трайна и дълбока емоционална връзка с
починалата и търпи от нейната смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като
обезщетение следва да се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалата и действително претърпени от смъртта й вреди. С исковата молба
и уточняващата молба от 26.09.2022 г. ищецът М. К. твърди, че между него и
сестра му е била изградена особено близка и трайна житейска връзка и той
търпи от загубата й значителни морални болки и страдания с продължително
проявление във времето, двамата споделяли една стая, споделяли си всичко в
ежедневието, помагали си взаимно, тя се грижела за него и той разчитал на
нейната подкрепа и помощ, той се чувства самотен. Затова се претендира,
включително с въззивната жалба, че в случая е налице изключение по
смисъла на ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК, тъй
като ищецът М. е създал трайна и дълбока емоционална връзка с починалата
си сестра и търпи от нейната смърт продължителни болки и страдания, които
е справедливо да бъдат обезщетени. С оглед възражението на ответното
дружество спорът се концентрира върху връзката на ищеца с починалата
негова сестра и търпените от него болки и страдания. За установяване
основателността на твърдението на ищеца пред окръжния съд са събрани
гласни доказателства. Видно от показанията на свидетелката Х.Б., Р. е
помагала на болната си майка в къщи и за брат си, баща им работил в
чужбина за издръжката на семейството и тя поела грижите за майка й и брат
си, връзката между Р. и брат й била много силна, постоянно излизали заедно,
живеели заедно, двамата били много задружни и много се разбирали, той още
не може да преживее смъртта й, мисли постоянно за нея, направил си на
крака татуировка с нейното лице, мъчно му е, Р. много помагала на всички в
къщи. Видно от показанията на свидетеля Й. Б., Р. заради заболяването на
майка й вършела цялата домакинска работа, помагала на брат си за
домашните и в училище, М. трудно преживява смъртта на сестра си, татуирал
21
си лицето й на крака си, казал на свидетеля, че така иска тя да е с него
постоянно, по този начин му напомня постоянно за нея, двете деца имали
силна връзка, разликата им била една година, постоянно били заедно, Р.
помагала на брат си и той на нея, двамата пазарували и се грижели за цялата
къща, Р. се грижела за М., обгрижвала го вместо майката, когато майката Г.
била на легло, нямало кой друг да я замени, бащата трябвало да работи в
чужбина, изкарвал и изпращал пари, за онкологичното заболяване на майката
били необходими повече средства. Установява се следователно, че М. и
починалата негова сестра Р. са живеели заедно от рождението си и към
момента на ПТП, в един апартамент със своите родители, като към момента
на нейната смърт на 19.12.2020 г. тя е била на 17 години и 7 месеца, а той
(роден е на 13.12.2004 г.) е бил на 16 години. Установява се, че като по-
голяма сестра Р. не само е помагала в ежедневието на своя брат, но поради
тежкото онкологично заболяване на майка им Г. тя е поела както грижите за
майката, така и за ежедневието в дома и за своя брат. Установява се, че в
случая сестрата Р. на практика до голяма степен е поела грижите за М. вместо
болната им майка, поради което е несъмнено, че заради специфичните
обстоятелства в семейството с оглед тежкото заболяване на майката и
работата в чужбина на бащата заради набавяне на доходи за семейството
между сестрата и брата е била налице специална връзка, до голяма степен
заместваща майчината грижа. Несъмнено е, че затова те са имали особено
близка връзка, която е била добре осъзната и емоционално пълноценна за М..
Тъй като братът и сестрата са поддържали ежедневно близки лични
отношения и с оглед младата им, почти детска възраст, те са били несъмнено
силно привързани един към друг. Няма основания да не се приемат за
достоверни свидетелските показания, които установяват наличието и
поддържането на близката връзка между сестрата и единственият й брат.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че М. към момента на смъртта на
своята сестра е бил едва на 16 години, когато внезапната загуба на толкова
близък човек на толкова крехка негова възраст причинява голяма болка и
празнота. Несъмнено е, че М. е преживял силен шок, като липсата на сестра
му е довела и до един толкова необичаен израз на нуждата да поддържа
спомена за нея като направата на татуировка с нейното лице на крака му, за
което говорят двамата свидетели. При тези обстоятелства се установява, че в
случая ищецът М. К. като брат на починалата при ПТП Р. е материално
22
легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди, защото между
него и починалата негова сестра е била налице трайна и дълбока емоционална
връзка и той търпи от нейната смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като
обезщетение следва да се присъди с оглед доказаните особено близка връзка с
починалата и действително претърпени от смъртта й вреди. Затова
настоящата съдебна инстанция намира, че е справедливо при условията на чл.
52 от ЗЗД определяне за него на обезщетение в размер на 60 000 лв. В случая
няма спор между страните, доколкото няма позоваване от застрахователя на
тези разпоредби, че е неприложима разпоредбата на чл. 493а,ал.4 от КЗ,
съгласно която когато по изключение друго лице, извън лицата по ал.3 (които
са съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на
съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете,
родител, включително осиновител или отглеждащ), претърпи неимуществени
вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни
болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетение, обезщетението
се определя съгласно методиката, утвърдена с наредба по алинея 2,
респективно, неприложима е и нормата на §96, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИДКЗ
(ДВ, бр.101/2018 г., в сила от 7.12.2018 г.), съгласно която до влизането в сила
на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а,ал.2, обезщетението
за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал.4 се определя
в размер до 5 000 лв. Както безпротиворечиво се приема от съдебната
практика в страната, нормата на §96 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр.101/2018 г., в
сила от 7.12.2018 г.) е неприложима, тъй като се явява в несъответствие с
общностното право – чл. 9,ал.1 от Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета
от 16.09.2009 г., транспонирана в КЗ, която Директива е транспонирана в
българското законодателство, а именно в Кодекса за застраховането, както
изрично е посочено в §7,ал.1,т.2 от ДР на КЗ. Съдилищата безпротиворечиво
се позовават на решението от 24.10.2013 г. на СЕС по дело С-277/12,
постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на чл.3,§1 от
Директива 72/166, обнародвано в Официалният вестник на ЕС на 14.12.2013
г., съгласно т.2 от чийто диспозитив е прието, че чл.3,§1 от Директива 72/166
и чл.1, пар.1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната
23
отговорност „Гражданска отговорност“ при използването на МПС покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната
правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума,
която е по-малка от посочените в чл.1,§2 от Втора директива 84/5. На нормата
на чл.1,§2 от Втора директива 84/5 съответства понастоящем чл. 9,ал.1 от
Директива 2009/103/ЕО, съгласно която държавите-членки могат да
предвидят по-големи гаранции, но са длъжни да изискват застраховката по
чл.3 (застраховането на гражданската отговорност при използването на
превозни средства, които обичайно се намират на нейна територия) да бъде
задължителна най-малко по отношение на посочените минимални суми, които
в случай на телесно увреждане са минимална застрахователна сума 1 000 000
евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на
пострадалите. Съответно, съгласно нормата на чл. 492 от КЗ, за всяко МПС,
което се намира на територията на България и което не е спряно от движение,
е необходимо да има сключена задължителната застраховка „ГО“ на
автомобилистите за следната минимална застрахователна сума (лимит на
отговорност) – за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица. Видно е, че приетото разрешение от СЕС с решението по
преюдициалното запитване касае именно недопустимост на лимитиране на
размера на конкретно обезщетение, което се дължи за причинени на близките
неимуществени вреди, за размер под лимитът на отговорност
(застрахователната сума) по чл. 9,ал.1 от Директива 2009/103/ЕО и по чл. 492
от КЗ. Напълно ясно е, че съгласно това решение е недопустима национална
правна уредба, съгласно която задължителната отговорност „Гражданска
отговорност“ при използването на МПС покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-малка
от посочената в чл.9,ал.1 от Директива 2009/103/ЕО (която разпоредба е
транспонирана конкретно в чл. 492 от КЗ), т.е. такава уредба, която
предвижда обезщетението да е лимитирано до сума, по-малка от
застрахователната сума (лимита на отговорност). Несъмнено е, че съгласно
чл.633 от ГПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е
24
задължително за всички съдилища в Република България. Няма затова
основания да се приеме, че обезщетението, което се дължи на ищеца, следва
да бъде лимитирано до размер на 5 000 лв., а то следва да се определи, както
бе преценено по-горе по изложените съображения, в размер на 60 000 лв.
Ответното застрахователно дружество претендира както с отговора на
исковата молба, така и с подадената от него въззивна жалба, дължимото от
него на ищците обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено с ½
при условията на чл. 51,ал.2 от ЗЗД поради съпричиняване в размер на 50% от
починалата на вредоносния резултат, тъй като е пътувала като пътник в лекия
автомобил, управляван от водач с алкохол в кръвта 2,34 промила, за който тя
е знаела, че е употребил алкохол. Този жалбоподател обаче неоснователно
твърди в жалбата си, че в случая е налице доказан безспорен неин принос.
Несъмнено е, че приносът на пострадалата следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и този принос следва да е конкретно посочен – да се
изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива
от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и
предполагаем, - съответно, обстоятелствата, които навежда ответника и на
които основава възражението си по чл. 51,ал.2 от ЗЗД също трябва да са
конкретни. С надлежно заявеното от страна на застрахователното дружество
като ответник в производството пред окръжния съд с отговора на исковата
молба защитно възражение за съпричиняване от починалата на вредоносния
резултат съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД се твърди допринасяне от Р. за
настъпването на вредите, което да е основание за намаляване на дължимо
обезщетение, тъй като от постановлението за прекратяване на наказателното
производство е видно, че тя е била на купон заедно с водача на лекия
автомобил Х. К., където са употребявали сериозно количество алкохол бира и
уиски и въпреки това се е качила и се е возила при тежко повлиян от алкохола
водач, който е управлявал същия с 2,34 промила. Мотивната част на
документа постановление за прекратяване на наказателното производство
обаче не представлява годно доказателство в настоящия исков процес за
установяване на това твърдение на ответника. Обстоятелствата, на които той
се позовава, следва да се установяват в настоящото производство от него при
негова доказателствена тежест със съответните доказателствени средства. В
случая такива се явява свидетелските показания на лицата, които могат да
25
установят поведението на водача К. и починалата Р. преди настъпването на
ПТП. В производството пред окръжния съд ответникът надлежно е ангажирал
такива гласни доказателства, като с отговора на исковата молба е поискал
допускане и извършване на разпит като свидетел на Н. Н. К. за установяване
основателността на възражението за съпричиняване. Свидетелката Н. К. е
разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на 4.12.2023 г., като от
нейните показания е видно, че тя е видяла последно Р. и Х. половин час преди
да се блъснат на 18.12.2020 г. около 11 часа вечерта, те не са били във връзка
помежду си като двойка, били заедно в къщата на едно момче, събрали се да
празнуват, Х. пил горе-долу около една бира, даже и по-малко, Р. пила около
една чаша водка, Х. е употребявал алкохол пред всички, но в много малко
количество, по-малко от едно кенче бира. Установява се следователно от
нейните показания, че това, което Р. е възприела, е че Х. е пил около една
бира, което несъмнено по начало не може да обоснове приемане на нейно
знание, че той е бил алкохолно повлиян и тя не е трябвало да пътува с
автомобил, управляван от него, респективно, от тези свидетелски показания
не се установява основателност на възражението на ответника, напротив,
установява се неговата неоснователност. Във въззивната си жалба ответното
дружество оспорва тези показания с оглед установеното количество на
алкохол в кръвта на починалия водач от 2,34 промила, но по начало свидетел
установява какво е възприел относно употребата на алкохол от един водач, а
водачът може да е употребил алкохол и без да е бил виждан от свидетеля,
поради което установената от експертизата в наказателното производство
концентрация на алкохол в кръвта не е аргумент за нелогичност, респективно
затова за недостоверност, на свидетелските показания. Също така във
въззивната жалба застрахователят заявява, че от постановлението за
прекратяване на наказателното производство е видно, че пред органите на
разследването свидетелката Н. К. е заявила друго – че всички са употребявали
алкохол уиски и бира, а не само бира, именно което обяснява изключително
високата концентрация на алкохол в кръвта на Х. К.. Показанията на Н. К.
като свидетел в наказателното производство (ДП) обаче не могат да се
ползват като доказателство в настоящия процес, тъй като сега доказателства
могат да бъдат само събрани от съда по делото гласни доказателства. След
като в настоящото производство свидетелката установява употреба на
алкохол от водача К. в присъствието на Р. само в количество и вид на една
26
бира, то твърдението на ответното дружество за нейно знание, че водачът е
употребил алкохол и затова е в състояние, при което заради повлияването му
от него тя не трябва да пътува с него в автомобила, е неоснователно. Следва
при тези обстоятелства само да се отбележи, че при прочита на показанията
на свидетелката Н. К., дадени в досъдебното производство, е видно, че там тя
действително е заявила друго. Съгласно протокола за разпит на свидетел от
13.04.2021 г., пред разследващия полицай Н. К., тогава на 15 години и 4
месеца, е била разпитана без присъствието на родител,психолог или педагог,
като е заявила, че на 18.12.2020 г. те с Р. са били на купон в къща в с. Ч. с
приятели, били около 8-10 човека, там бил и Х. К., имало алкохол, всички
пили, включително Х., той изпил една бира и две малки чаши уиски, а Р. няма
и една чаша с уиски, до около 23,30 часа Р. и Х. били с тях, те двамата слезли
долу пред къщата да говорят, едно момиче от компанията-братовчедка на Х.
му взела ключовете от колата, която била паркирана отпред, двамата стояли
вън около 10-15 минути и Х. се върнал и взел ключовете от колата, казал, че
иска да стоят в колата на топло, тъй като тогава било много студено, Х. бил
преместил колата си на една поляна в близост до къщата и там стояли двамата
доста време, около 2 часа, малко по-късно свидетелката излязла и видяла
линейка и след това катастрофиралата кола на съседната улица, и двамата
били починали. Видно е обаче от тези показания, които по начало сега не
могат да бъдат ползвани като доказателство в настоящия процес, че Х. е взел
ключовете, за да стоят с Р. в колата, поради което от тези показания и не се
установява тя да се е качила да пътува в колата при шофьор, който е
употребил алкохол, а за да бъдат двамата на топло, като как и защо се е
стигнало до катастрофата на съседната улица и какво конкретно е било
поведението на Р. не е установено по делото, включително от показанията на
свидетелката в досъдебното производство. Видно е от заключението на СМЕ
от 25.08.2023 г., изготвено от вещото лице д-р Светлозар Спасов, прието в
съдебното заседание на окръжния съд на 25.09.2023 г., че от протокола от
27.01.2021 г. като част от приложеното дело по досъдебното производство се
установява, че в пробата от кръвта, взета при изследване на трупа на Х. К., е
установено наличие на етилов алкохол с концентрация 2,34 промила, като
когато и да е взета пробата при аутопсията на водача концентрацията й е
приблизително равна на тази при смъртта му по време на ПТП. Видно е от
същото заключение, че установената стойност на концентрация на етилов
27
алкохол в кръвта отговаря на средна към тежка степен на алкохолно опиване
и че несъмнено при концентрация на алкохол в кръвта 2,34 промила пияното
състояние е доловимо за околните, независимо от силната индивидуалност на
повлияването от етиловия алкохол, миризмата на алкохол в издишания
въздух се усеща при концентрация на алкохол в кръвта не по-ниска от 0,3
промила, а при концентрация 1,2 промила миризма се усеща у всички
консумирали, при топло време тя се усеща при по-високи концентрации,
отколкото при студено време или при пребиваване в хладни помещения, в
издишвания алкохол се усеща миризмата на самия алкохол. При тези
обстоятелства дори и да се приеме обаче, че Р. е могла да възприеме
признаците на пияно състояние у Х., не се установява, че тя се е качила в
лекия автомобил не с друга цел, а именно за да пътува, въпреки че е знаела
или е могла да разбере по външните признаци за неговото пияно състояние,
съответно за опасността той да управлява автомобила. Както е указано в т.7
от ТР № 1/23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014 г., ОСТК, за да е налице
съпричиняване на вредата, следва пострадалото лице да е пътувало в
автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения
минимум, и този факт да му е бил известен. Ясно е посочено от ВКС, че
употребата на алкохол трябва да е била над законоустановения минимум,
който е посоченият в чл. 174,ал.1 от ЗДП 0,5 промила, поради което е
неоснователно оплакването на жалбоподателя, че окръжният съд неправилно
е приел, че той като ответник е следвало да докаже, че Р. е знаела, че Х. е
управлявал МПС с концентрация над допустимата по закон 0,5 промила.
След като не е забранено от закона управляването на МПС от водач, който е
употребил алкохол в количество, при което концентрацията на алкохол в
кръвта му е под 0,5 промила, по начало пътуване в автомобил, управляван от
водач, употребил минимално количество алкохол, каквото е едно кенче бира,
не може да обоснове наличие на рисково поведение на пътника. Както е
посочено в мотивната част на ТР № 1/23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д. №
1/2014 г., ОСТК по т.7, дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е
допринесло за увреждането подлежи на установяване във всеки конкретен
случай, като доказателствената тежест е за заявилия възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат застраховател-ответник по спора. В
разглеждания сега спор не се установява обаче от ответното застрахователно
дружество с оглед събраните от съда доказателства починалата Р.К., на първо
28
място, да е възприела, че водачът, причинил ПТП, Х. К. е изпил пред нея на
купона количество алкохол, което да определя негово повлияване при
концентрация на алкохол в кръвта над законоустановения минимум, и, на
второ място, тя да се е качила в автомобила именно за да пътува в него (а не с
друга цел) при управление на водач, повлиян от алкохола. При тези
доказателства възражението на ответника за съпричиняване от починалата
Р.К. на вредоносния резултат е неоснователно и правилно то е било
отхвърлено от окръжния съд. Не се установява основание обезщетенията,
които както бе прието по-горе по изложените съображения ответникът дължи
на всеки от тримата ищци, да следва да бъдат съответно намалени при
условията на чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Оплакванията на ответното дружество в тази
насока в подадената от него въззивна жалба са неоснователни.
Установява се, че въззивната жалба, подадена от Г. Х. и П. К., е
основателна. Решението на окръжния съд следва да бъде отменено в
обжалваните от тях части, с които предявените от всеки от тях искове са
отхвърлени за размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди
над сумата 160 000 лв. до 200 000 лв., като им се присъди и тази разлика от по
40 000 лв., ведно със законната лихва от 4.03.2022 г. Установява се, че
въззивната жалба, подадена от М. К. е частично основателна, съответно,
частично неоснователна. Решението на окръжния съд следва да бъде
отменено в частта му, с която предявеният от него иск е отхвърлен за размер
60 000 лв., като му се присъди като обезщетение за неимуществени вреди тази
сума, ведно със законната лихва от 4.03.2022 г., и да бъде то потвърдено в
частта му, с която искът му е отхвърлен за размера над 60 000 лв. до 120 000
лв., ведно със законната лихва от 4.03.2022 г. Установява се, че подадената от
ответното застрахователно дружество ЗД“Б.“АД-гр.С. въззивна жалба е
изцяло неоснователна, поради което решението следва да бъде потвърдено в
обжалваните от ответника негови части, с които исковете на ищците Г. Х. и
П. К. са уважени за сумите от по 160 000 лв. за всеки от тях двамата, ведно
със законната лихва от 4.03.2022 г. С оглед резултата от въззивното
обжалване следва сега да бъдат определени и присъдени разноски за
производството пред окръжния съд в полза на ищците по делото освен тези,
вече присъдени с обжалваното съдебно решение. Направените в
производството пред окръжния съд от ищците разноски за депозит за
експертиза (СМЕ) са в размер на 250 лв., като е видно от вносната бележка
29
(л.197 от делото на ОС), че сумата от 250 лв. е внесена за задължено лице Г.
Х.. С оглед уважаването сега на исковете в пълен размер следва тази сума да
се присъди в полза на ищцата Х. и в тежест на ответното дружество.
Окръжният съд е присъдил на пълномощника на ищците адвокат Н. Г.
възнаграждение съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА за оказаната от него на ищците Г.
Х. и П. К. безплатна правна помощ по съразмерност от по 4 370 лв. или общо
9 460 лв., определено с оглед нормата на чл. 7,ал.2,т.5 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към
действащата към датата на сключване на договорите за правна помощ –
22.07.2022 г. - редакция. С оглед уважаването сега на претенциите за пълния
предявен техен размер следва на адвокат Г. да се присъди допълнително
възнаграждение. При предявен иск за размер 200 000 лв. възнаграждението е
в размер на 3 530 лв. плюс 2% за горницата над 100 000 лв. (т.е.2% от 100 000
лв.) или 5 530 лв. Окръжният съд вече е присъдил сума от по 4 730 лв.,
поради което сега следва да се присъди и разликата от 800 лв., общо за
двамата 1 600 лв. С оглед частичното отхвърляне на исковете на ищците Г. Х.
и П. К. и пълното отхвърляне на иска на М. К. окръжният съд е осъдил
тримата да заплатят на ответното застрахователно дружество по съразмерност
за направените от него разноски сумата 115,40 лв. С оглед уважаването на
исковете на Г. Х. и П. К. сега в пълен размер решението следва да бъде
отменено относно това присъждане на разноски в полза на ответника,
доколкото то е и в тежест на тези двама ищци. Ще следва да се присъдят на
ответното дружество разноски по съразмерност само в тежест на М. К. с
оглед частичното отхвърляне на неговия иск. Ответникът е направил разноски
за заплащане на възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лв. за
изготвяне на СМЕ и на свидетел в размер на 50 лв. или общо 300 лв. Касае се
за събиране на доказателства за установяване основателност на заявеното от
ответника възражение за съпричиняване от починалата на вредоносния
резултат, което е относимо към претенциите и на тримата ищци, поради което
спрямо ищеца М. К. разноските са направени в размер на 1/3 от тях или на
100 лв. При предявен иск за присъждане на сумата 120 000 лв. като
обезщетение и отхвърлянето му за сумата 60 000 лв. дължимите от този ищец
на ответното дружество разноски по съразмерност са 50 лв. Съгласно нормата
на чл. 78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
съдебната власт, но сега по сметката на АС-Пловдив, сума за ДТ над вече
30
присъдената от окръжния съд сума 12 800 лв. с оглед уважаването на
исковете още общо за сумата 140 000 лв. - още 5 600 лв. ДТ за
първоинстанционното производство.
С оглед уважаването на жалбите, подадени от Г. Х. и П. К., следва сега
в полза на техния пълномощник по делото адвокат Н. Г. да се присъди
адвокатско възнаграждение за оказаната им от него безплатна правна помощ
при въззивното обжалване съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА, осъществена съгласно
договорите за правна защита и съдействие от 18.01.2024 г., представени с
въззивната жалба. Съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер
на възнаграждението при интерес от 40 000 лв. е (2650 лв. плюс 8% от 15 000
лв.) 3 850 лв., или общо за двамата жалбоподатели 7 700 лв. С оглед
частичното уважаване на жалбата на М. К. следва в полза на неговия
пълномощник по делото адвокат Н. Г. да се присъди адвокатско
възнаграждение за оказаната му безплатна правна помощ при въззивното
обжалване съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА, осъществена съгласно договора за
правна защита и съдействие от 18.01.2024 г., представен с въззивната жалба.
Съгласно чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението при
интерес от 60 000 лв. е (2 650 лв. плюс 8% от 35 000 лв.) 5 450 лв. Следва
ответното по спора застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на
адвокат Г. общо 13 150 лв. възнаграждение. С оглед отхвърлянето на жалбата
на ответното дружество разноски за производството по тази жалба не следва
да му бъдат присъждани. По начало разноски се дължат на ответното
дружество от жалбоподателя М. К. с оглед защитата на дружеството от
адвокат поради отхвърлянето на подадената от него жалба частично относно
размера на претенцията му – за 60 000 лв. Доказателства за направени от
дружеството разноски обаче не са представени до момента на приключването
на съдебното дирене в съдебното заседание на апелативния съд на 12.06.2024
г., като в това заседание е заявено, че дружеството претендира само за
присъждане на ДТ, съответно, не е заявено по делото пред апелативния съд
искане за присъждане на разноски в полза на застрахователното дружество за
защита срещу подадената от ищците по спора жалба. Едва с молба, изпратена
по куриер на 12.06.2024 г. в 14,49 ч., получена в съда на 13.06.2024 г., е
представен договор от 6.06.2024 г. за възлагане от дружеството на адвокат Г.
31
да го защитава в производството по жалбата на М. К., както и платежен
банков документ от 12.06.2024 г. заплатено възнаграждение в размер на
10 830 лв., и е заявено искане за присъждане на тези разноски (както и искане
за присъждане на разноски за защитата по жалбите на дружеството и тези на
Г. Х. и П. К.). Както е посочено в т.11 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК, претенцията за разноски по чл. 80 от ГПК може да
бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото пред съответната инстанция. Доказателствата, че
сумите за разноски са платени, също следва да бъдат представени до
приключване на съдебното дирене. В случая искането за присъждане на
разноски в полза на ответното дружество за защитата пред апелативния съд
по подадената от ищеца М. К. въззивна жалба е заявено след приключване на
делото в апелативния съд, както и доказателствата за заплащането на
адвокатско възнаграждение са представени след приключването на делото.
При тези обстоятелства разноски в полза на дружеството и в тежест на
жалбоподателя М. К. няма основание да бъдат присъждани. За осъществената
от адвокат Н. Г. защита на ищците Г. Х. и П. К. против подадената от
ответното дружество въззивна жалба също му се дължи адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38,ал.2 от ЗА. Определено съгласно чл.
7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, то е в минимален размер (2 650 лв. плюс 8% от
55 000 лв.) от 7 050 лв. или общо за защитата на двамата 14 100 лв. Съгласно
нормата на чл. 78,ал.6 от ГПК следва ответното по спора дружество да бъде
осъдено да заплати ДТ за въззивното производство за подадената от
жалбоподателите Г. Х., П. К. и М. К. въззивна жалба в размер на (2% от
140 000 лв.) 2 800 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/4.01.2024 г. по т.д. № 471/2022 г. на ОС-
Пловдив В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е осъдено ЗД“Б.“АД-
гр.С. да заплати на Г. А. Х. и на П. П. К. сума над 80 000 лв. до 160 000 лв.- на
всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от смъртта на дъщеря им Р.П.К., настъпила в резултат на
32
ПТП на 19.12.2020 г. в с. Ч. по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. №**********, за който е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗД“Б.“АД, на
основание чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху тези сум,
считано от 4.03.2022 г. до окончателното изплащане на основание чл. 429,ал.3
във вр. с чл. 86 от ЗЗД, и е отхвърлен предявеният от М. П. К. срещу
ЗД“Б.“АД-гр.С. иск за заплащане на сумата над 60 000 до 120 000 лв. като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на
сестра му Р.П.К., настъпила в резултат на ПТП на 19.12.2020 г. в с. Ч. по вина
на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №**********, за който
е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ЗД“Б.“АД, на основание чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 4.03.2022 г. до окончателното
изплащане на основание чл. 429,ал.3 във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение № 6/4.01.2024 г. по т.д. № 471/2022 г. на ОС-
Пловдив В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които са отхвърлени
предявените от Г. А. Х. и на П. П. К. против ЗД“Б.“АД-гр.С. искове да
заплати на всеки от тях двамата сума над 160 000 лв. до 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от смъртта на дъщеря им Р.П.К., настъпила в резултат на ПТП на
19.12.2020 г. в с. Ч. по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег. №**********, за който е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗД“Б.“АД, на основание
чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху тези сум, считано от
4.03.2022 г. до окончателното изплащане на основание чл. 429,ал.3 във вр. с
чл. 86 от ЗЗД, и е отхвърлен предявеният от М. П. К. срещу ЗД“Б.“АД-гр.С.
иск за заплащане на сумата 60 000 лв. като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра му Р.П.К., настъпила в
резултат на ПТП на 19.12.2020 г. в с. Ч. по вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. №**********, за който е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ЗД“Б.“АД, на основание чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 4.03.2022 г. до окончателното изплащане на
основание чл. 429,ал.3 във вр. с чл. 86 от ЗЗД, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
33
ОСЪЖДА ЗД“Б.“АД-гр.С., район „Л.“, бул.“Д.Б."**, ЕИК ******** да
заплати на Г. А. Х., ЕГН ********** от гр. П., ЖК“Т.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*
и сумата над 160 000 лв. до 200 000 лв. (т.е. още 40 000 лв. над присъдената й
от ОС-Пловдив сума) като обезщетение, дължимо за претърпените от нея
неимуществени вреди– болки и страдания, причинени от смъртта на дъщеря й
Р.П.К., настъпила в резултат на ПТП на 19.12.2020 г. в с. Ч. по вина на водача
на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №**********, за който е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ЗД“Б.“АД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 4.03.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД“Б.“АД-гр.С., район „Л.“, бул.“Д.Б."**, ЕИК ******** да
заплати на П. П. К., ЕГН ********** от гр. П., ЖК“Т.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*
и сумата над 160 000 лв. до 200 000 лв. (т.е. още 40 000 лв. над присъдената
му от ОС-Пловдив сума) като обезщетение, дължимо за претърпените от него
неимуществени вреди– болки и страдания, причинени от смъртта на дъщеря
му Р.П.К., настъпила в резултат на ПТП на 19.12.2020 г. в с. Ч. по вина на
водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №**********, за който е
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ЗД“Б.“АД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 4.03.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД“Б.“АД-гр.С., район „Л.“, бул.“Д.Б."**, ЕИК ******** да
заплати на М. П. К., ЕГН ********** от гр. П., ЖК“Т.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*
сумата 60 000 лв. като обезщетение, дължимо за претърпените от него
неимуществени вреди– болки и страдания, причинени от смъртта на сестра
му Р.П.К., настъпила в резултат на ПТП на 19.12.2020 г. в с. Ч. по вина на
водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №**********, за който е
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ЗД“Б.“АД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 4.03.2022 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 6/4.01.2024 г. по т.д. № 471/2022 г. на ОС-
Пловдив И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която са осъдени Г. А. Х.,
П. П. К. и М. П. К. да заплатят на ЗД“Б.“АД-гр.С. сумата 115,40 лв. –
направени деловодни разноски по съразмерност на основание чл. 78,ал.3 от
ГПК.
34
ОСЪЖДА ЗД“Б.“АД-гр.С., район „Л.“, бул.“Д.Б."**, ЕИК ******** да
заплати на Г. А. Х., ЕГН ********** от гр. П., ЖК“Т.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*
сумата 250 лв. – направени разноски за възнаграждение на експерт за
изготвяне на заключение по СМЕ в производството по спора пред Окръжен
съд-Пловдив.
ОСЪЖДА ЗД“Б.“АД-гр.С., район „Л.“, бул.“Д.Б."**, ЕИК ******** да
заплати на адвокат Н. Л. Г. от АК-П. с адрес гр. П., ул.“Я.С."*, ап.* още
сумата 1 600 лв., представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по спора пред Окръжен съд-Пловдив за
защитата на ищците Г. А. Х. и П. П. К. на основание чл. 38,ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА М. П. К., ЕГН ********** от гр. П., ЖК“Т.“, бл.***, вх.*,
ет.*, ап.* да заплати на ЗД“Б.“АД-гр.С., район „Л.“, бул.“Д.Б."**, ЕИК
******** сумата 50 лв. – разноски по съразмерност, направени от
дружеството в производството пред Окръжен съд-Пловдив за защита по
предявения от него иск.
ОСЪЖДА ЗД“Б.“АД-гр.С., район „Л.“, бул.“Д.Б."**, ЕИК ******** да
заплати на основание чл. 78,ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Апелативен съд-Пловдив сумата 5 600 лв. – дължима ДТ за
производството по предявените срещу дружеството искове пред
първоинстанционния окръжен съд Окръжен съд-Пловдив, както и сумата 5
лв. за издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума при
невнасянето й от ЗД“Б.“АД-гр.С. до влизане на настоящото решение в сила.
ОСЪЖДА ЗД“Б.“АД-гр.С., район „Л.“, бул.“Д.Б."**, ЕИК ******** да
заплати на адвокат Н. Л. Г. от АК-П. с адрес гр. П., ул.“Я.С."*, ап.* сумата
13 150 лв., представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по спора пред Апелативен съд-Пловдив за
защитата на жалбоподателите Г. А. Х., П. П. К. и М. П. К. по подадената от
тях въззивна жалба, на основание чл. 38,ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗД“Б.“АД-гр.С., район „Л.“, бул.“Д.Б."**, ЕИК ******** да
заплати на адвокат Н. Л. Г. от АК-П. с адрес гр. П., ул.“Я.С."*, ап.* сумата 14
100 лв., представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по спора пред Апелативен съд-Пловдив за
защитата на Г. А. Х. и П. П. К. като ответници по подадената от дружеството
жалба, на основание чл. 38,ал.2 от ЗА.
35
ОСЪЖДА ЗД“Б.“АД-гр.С., район „Л.“, бул.“Д.Б."**, ЕИК ******** да
заплати на основание чл. 78,ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Апелативен съд-Пловдив сумата 2 800 лв. – дължима ДТ за
производството по предявените срещу дружеството искове пред въззивния
съд Апелативен съд-Пловдив, както и сумата 5 лв. за издаване на
изпълнителен лист за събиране на горната сума при невнасянето й от
ЗД“Б.“АД-гр.С. до влизане на настоящото решение в сила.
Настоящото решение е постановено при участието на Й. Х. К., ЕГН
********** и Т. С. К., ЕГН **********, и двамата от с. О.К., обл.П., ул.“П."*,
като трети лица-помагачи на ответника по спора ЗД“Б.“АД-гр.С., ЕИК
******** по предявените срещу дружеството от ищците Г. А. Х., П. П. К. и
М. П. К. искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
36