Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 208 / 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа адм.д.№ 2013/2022г. на Административен съд
– Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК, във вр. чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните
данни, във вр. с чл.17 и чл.79 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните).
Жалбоподателят Р.И.Д.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 210, чрез адвокат Г.С., е оспорила
отказ на Агенция по вписванията, обективиран в писмо с рег.
№94-00-1027/17.11.2022г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с
който е отхвърлено искане с правно основание чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 за
заличаване на лични данни по партидата на „Верано-13“ ЕООД, ЕИК *********,
раздел „Актуален учредителен акт“ в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ).
Жалбоподателката твърди,
че оспореният отказ е незаконосъобразен поради противоречие с Общия регламент
относно защита на данните и Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТТРРЮЛНЦ). Счита, че Агенцията по
вписванията в качеството на администратор на лични данни нарушава правото на
личен живот и лична неприкосновеност на жалбоподателката. Поради това иска
оспореният отказ да бъде отменен, като административният орган бъде задължен да
изтрие/заличи личните й данни в качеството на едноличен собственик и управител
на „Верано-13“ ЕООД, съдържащи се в публикувания учредителен акт в регистъра.
В съдебно заседание,
жалбоподателката, чрез представител по пълномощие - адвокат С., поддържа
жалбата и пледира за отмяна на обжалвания отказ. Представя становище по
съществото на спора (л. 66). Претендира разноски съгласно приложен списък (л.
67).
Ответникът по
оспорването – Агенция по вписванията, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. В представен по делото писмен отговор (л. 29-38) и молба (л. 62-64) чрез
представител по пълномощие – юрисконсулт И., оспорва жалбата като процесуално недопустима,
евентуално - като неоснователна. Ангажира доказателства. Претендира разноски и
релевира възражение за прекомерност на претендираното от другата страна
адвокатско възнаграждение.
ФАКТИ:
Със заявление вх. №94-00-1027/15.11.2022г.
(л.5 и 19)
жалбоподателката Р.И.Д., в качеството си на субект на лични данни е поискала от
Агенция по вписванията да заличи/изтрие личните й данни, съдържащи се в
публикувания учредителен акт на „Верано-13“ ЕООД, ЕИК *********, на което
дружество е едноличен собственик. Посочила е, че след извършена справка в
ТРРЮЛНЦ по партидата на „Верано-13“ ЕООД е установила, че в полето „Актуален
учредителен акт“ е публикуван учредителният акт на дружеството с всички лични
данни на жалбоподателката – ЕГН, номер на лична карта и дата на издаването й,
постоянен адрес. Счита, че не е било налице законово основание личните й данни
да бъдат обработвани от администратора Агенция по вписванията чрез
публикуването им до неограничен кръг от хора, тъй като това създавало опасност
за личната й неприкосновеност и възможност за трети недобросъвестни лица да
използват данните за противозаконни цели. Д. е заявила, че ако органът приеме,
че личните си данни тя е предоставила на основание чл.13, ал.9 от ЗТТРЮЛНЦ, то оттегля
съгласието си за обработване на личните й данни чрез публикуването им в
учредителния акт по партидата на представляваното от нея дружество.
На 17.11.2022 г. изпълнителният
директор на Агенция по вписванията е издал оспореният акт - писмо рег. №94-00-1027/17.11.2022
г. (л.6-7 и л. 21-23). С него жалбоподателката е била уведомена, че в базата
данни на ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството в поле „Актуален учредителен акт“
действително е обявен учредителен акт, съдържащ лични данни на управителя и
едноличен собственик на капитала – процесният жалбоподател. Според органа в противоречие
с разпоредбата на чл.13, ал.6, изр. последно от ЗТТЮРЛНЦ жалбоподателката не е
представила за обявяване актуален учредителен акт със заличени лични данни. Посочено
е, че Агенцията обработва личните данни на физическите лица във вида, в който
същите са представени, като няма право да извършва действия по вписвания и
заличавания извън правомощията й в рамките на регистърното производство. В
мотивите на писмото е отразено още, че „Верано-13“ ЕООД е администратор на
личните данни на физическите лица, съдържащи се в подаваните до агенцията
документи за целите на вписването. В тази връзка е указано на жалбоподателката,
като представляващ администратора на личните данни („Верано-13“ ЕООД), да
представи в 14-дневен срок заверен препис на учредителния акт със заличени
данни, освен изискуемите по закон, който да бъде обявен по партидата на
дружеството в ТРРЮЛНЦ. Указано е, че завереният препис може да бъде подаден на
хартиен носител или по електронен път с попълване на утвърдения образец „Искане
за отстраняване на грешки и непълноти“, за което не се дължи държавна такса.
Оспореният отказ на
изпълнителния директор на Агенция по вписванията е бил връчен на
жалбоподателката и на процесуалния й представител на 22.11.2022 г., видно от представените
по делото известия за доставяне (л.24-27).
Жалбата, сезирала
съда, е подадена до Административен съд – Бургас на 23.11.2022 г. (л.2-3).
Против жалбата е
депозиран писмен отговор от процесуалния представител на ответника (л. 29-38), към
който са приложени становище на КЗЛД рег. №ПНМД-01-116(20)/01.02.2021 г. (л.
39-50), заповед №РД-01-364/21.06.2022 г. на изпълнителния директор на Агенция
по вписванията (л. 51), ведно с приложение „Процедура за изпълнение на влезли в
сила съдебни решения и за разглеждане на искания на субектите във връзка с
личните данни..“ (л.52-58) и образец на искане за отстраняване на непълноти (л.
58).
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в
срок от надлежно легитимирано лице - адресат на оспорения акт, поради което е
допустима за разглеждане.
Предмет на съдебен
контрол е отказ на Агенция по вписванията като администратор на лични данни да
уважи искането на жалбоподателката, формулирано в подадено заявление за
изтриване/заличаване на нейни лични данни в ТРРЮЛНЦ. С оспорения отказ са
засегнати правата и законните интереси на жалбоподателката, която съобразно
разпоредбите на чл. 79 от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД има
правото на ефективна съдебна защита срещу действията и актовете на
администратора на личните данни.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Оспореният отказ е
постановен от компетентен административен орган съгласно правомощията,
регламентирани в нормата на чл. 6, ал. 2, т. 10 от Устройствения правилник на
Агенция по вписванията. Издаден е в предвидената от закона писмена форма. При
постановяване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да обосноват незаконосъобразност на самостоятелно основание.
Материалният закон е приложен
неправилно.
Съгласно чл.4, §7 от
Общия регламент относно защитата на данните „администратор“ на лични данни е
физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура,
която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработване на
лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от
правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните
критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или
в правото на държава членка.
Съгласно дефиницията,
дадена в чл.4, §2 от Регламента, „обработване“ на лични данни означава всяка
операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от
лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване,
организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане,
консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг
начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване,
изтриване или унищожаване.
Съгласно чл. 3 и чл.
11 от ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписванията води и съхранява Търговския регистър;
осигурява автоматизирано подаване на информация за вписаните търговци и
свързаните с тях обстоятелства и обявените актове в ТР; осигурява свободен и
безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите; осигурява
регистриран достъп до делото на търговеца или на юридическото лице с
нестопанска цел.
Анализът на
цитираните норми обуславя извода, че Агенция по вписванията отговаря на
определението за „администратор“ на лични данни по смисъла на чл.4, §7 от
Регламента, независимо от това, че получава актовете и данните от друго лице -
заявител по чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ. Ето защо съдът намира за неоснователно
становището на ответника, че Агенция по вписванията няма качеството на
„администратор“ на лични данни, а само на получател. Разликата между
„администратор“ на лични данни и „получател“ на такива се установява от
дефинициите на двете понятия, дадени в чл.4,§7 (администратор) и §9 (получател)
от Регламента. Основната разлика се изразява в това, че администраторът сам
определя целите и средствата за обработване на лични данни, а получателят е
това лице, пред което личните данни се разкриват.
Нормите на чл.2, ал.2,
връзка с ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ установяват правилото, че обстоятелствата и актовете
за търговците и клоновете на чуждестранните търговци, юридическите лица с
нестопанска цел и клоновете на чуждестранните ЮЛНЦ, се обявяват без информацията,
представляваща лични данни по смисъла на чл.4, §1 от Регламента, с изключение
на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.
В
настоящия казус обявеният акт е учредителен акт на еднолично дружество с
ограничена отговорност – „Верано-13“ ЕООД, с ЕИК *********. Според чл.115, т.3
от Търговския закон (ТЗ) дружественият договор на такова дружество следва да
съдържа следните идентификационни признаци на съдружниците - име, съответно
фирма и единен идентификационен код на съдружниците. Доколкото в случая
едноличен собственик на капитала на дружеството е физическо лице – Р.И.Д., то
същата следва да бъде индивидуализирана в регистъра само с име. Т.е. изхождайки
от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, личните данни, подлежащи на
обявяване като законовоизискуем реквизит на дружествения договор, са единствено
имената на едноличния собственик на капитала на дружеството.
Подлежащите на вписване
обстоятелства се заявяват по ред, регламентиран с чл.13 от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба №1
от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Съгласно чл. 13, ал.
6 от ЗТРРЮЛНЦ заявителят следва да представи в регистъра подлежащият на
обявяване акт, както и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в
ТР, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени.
В ал. 9 на текста е предвидено, че когато в заявлението или в приложените към
него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се
смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване
от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.
Съдът намира, че
въведената с нормата на чл. 13, ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ презумпция за дадено съгласие за
обработване на лични данни е в противоречие с разпоредбите на чл.4, §11 и чл.
6, §1, б. „а“ от Регламента, които се ползват с предимство пред нормите на
вътрешното законодателство, по аргумент от чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ.
Чл.4, §11 от Регламента дефинира понятието „съгласие на субекта на данните“,
като сочи, че „съгласие“ означава всяко свободно изразено, конкретно,
информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните,
посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява
съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени. А разпоредбата
на чл.6, §1, б. „а“ предвижда, че обработването е законосъобразно, само ако и
доколкото е приложимо поне едно от посочените условия, а именно – субектът на
данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече
конкретни цели.
Съгласието не следва
да бъде презумирано, като администраторът на лични данни не може да бъде
освободен от задължението, вменено му с разпоредбата на чл.7, §1 от Регламента,
а именно обработването да се извършва въз основа на съгласие. Администраторът трябва
да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие за
обработването на личните му данни.
В случая представянето
на дружествения договор на дружеството за обявяване без заверен препис от него
със заличени данни не може да бъде определено като ясно потвърждаващо действие,
което изразява съгласието на определено лице да бъдат обработени свързаните с
него лични данни. Ето защо, дори да не е представен такъв препис,
администраторът в изпълнение на законовото изискване по чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ
и задължението си по чл.7, §1 от Регламента е длъжен да заличи данните или
преди обявяване на акта да изиска недвусмислено изразено съгласие от субекта на
данните.
След като съгласието
на субекта на данните не е изразено недвусмислено и изрично, то обработването
им е незаконосъобразно съобразно разпоредбите на чл. 6 и чл.7 от Регламента.
Дори да се приеме
обратната теза, в каквато насока са мотивите, изложени в оспорения акт, то
отказът за заличаване на лични данни или поставяне на условие за извършване на
това действие, противоречи на разпоредбите на чл.7, §3, изр. 1 и чл. 17, §1, б.
„б“, пр. 1 от Регламента. Според тези разпоредби субектът на данни има право да
оттегли съгласието си по всяко време и да поиска от администратора изтриване на
свързаните с него лични данни без ненужно забавяне. В тази хипотеза администраторът
е задължен да ги изтрие без ненужно забавяне или да обоснове наличие на някое
от изключенията, предвидени с разпоредбата на чл.17, §3 от Регламента, което в
случая не е сторено.
С подаденото
заявление вх.№ 94-00-1027/15.11.2022 г. (л.5 и 19) жалбоподателката изрично е
поискала изтриване на личните й данни от обявения учредителен акт, като е
заявила, че дори да е презумптивно даденото от нея съгласие за обработването
им, тя оттегля същото. Вместо да изпълни задължението си, установено в посочените
по- горе разпоредби, като изтрие данните незабавно, ответникът е указал
необходимостта от представяне на заверен препис от учредителния акт, в който
личните данни, освен изискуемите по закон, са заличени, с което е направил
недопустимо смесване между регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ и предвидените
в чл. 15–22 от Регламент(ЕС) 2016/679 производства по реализиране на конкретни
права от субектите на данни. ЗТТРЮЛНЦ регламентира реда за вписване, заличаване
и обявяване на данни на юридическите лица, но не съдържа уредба за случаите, в
които лицата могат да поискат заличаване на личните им данни. Упражняването на
това право е предвидено в ЗЗЛД и в Общия регламент относно защитата на данните,
което не е било съобразено от ответника, който е бил сезиран в качеството му на
администратор на лични данни, а не на като орган, компетентен да проведе
производство по регистрация, водене и съхраняване на данните в Търговския
регистър.
Съдът намира, че
представеното от ответника становище на КЗЛД с рег. № ПНМД-01-116(20) от
01.02.2021 г. (л.39 и сл.) е неотносимо към настоящия случай и противоречащо на
приложимите материалноправни норми. От една страна, то е изготвено по повод
друго висящо съдебно производство, а от друга страна изложеното в него няма
задължителен характер за съда. В това становище се твърди, че Агенцията по
вписванията само по принцип е администратор на лични данни, но в конкретния
случай е получател на лични данни от други администратори и независимо, че ги
обявява на интернет сайт си, не разполагала с правомощие да ги заличава. Публикуването
на лични данни в интернет сайт, по аргумент от чл.4, §2 от Регламент (ЕС)
2016/679 представлява действие по обработване, тъй като е операция с лични
данни, като регламентът включва в това определение и автоматичните операции. За
получателя на личните данни по чл. 4, §9 от Регламента е характерно, че пред
него се разкриват личните данни, а в случая Агенцията по вписванията ги
обработва, включително и чрез публикуване на общодостъпен интернет сайт. В този
смисъл становището противоречи на горепосочените дефиниции и принципи на Общия
регламент относно защита на данните и на националния закон – ЗЗЛД.
При наличието на
изрично заявено оттегляне на съгласието и при липсата на някое от изключенията,
предвидени в чл.17, § 3 от Регламента, ответникът, в нарушение на императивните
разпоредби на чл.2, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.17,§ 1, б. „б“ от Регламента, е
отказал да изтрие/заличи публикуваните лични данни на жалбоподателката извън
трите й имена. Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл.17,§1, б.“б“,
пр.1 от Регламента задължава за действие не субекта на данни, упражнил свое гарантирано
право, а администраторът.
Поради това съдът
намира, че изискването за подаване на заверен препис от учредителния акт е
незаконосъобразно.
С оглед изложеното оспореният
акт се явява незаконосъобразен като противоречащ на материалния закон, поради
което следва да бъде отменен. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката
следва да бъде изпратена на Агенция по вписванията като администратор на лични
данни за ново произнасяне по заявлението съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с настоящото решение.
Предвид изхода на
спора и своевременно направеното искане, на основание чл.143, ал.1 от АПК в
полза на жалбоподателката Р.И.Д. следва да бъдат присъдени разноските по делото
в размер на 1010 лв., от които 10 лв. - заплатена държавна такса и 1000 лв. -
заплатено възнаграждение за адвокат. Ответникът е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр. 84 от
2016 г., изм., бр. 88 от 2022 г.) при липсата на определен
материален интерес, възнаграждението възлиза в размер на 1000 лв., т.е. в
настоящия случай адвокатският хонорар е определен към минималния размер по
Наредбата.
Мотивиран от горното
и на основание чл.172, ал. 2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказ на
Агенция по вписванията, обективиран в писмо с рег. №94-00-1027/17.11.2022 г. на
изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което не е уважено искането
на Р.И.Д. с правно основание чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 за заличаване на
лични данни по партидата на „Верано-13“ ЕООД, ЕИК *********, раздел „Актуален
учредителен акт“ в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел.
ИЗПРАЩА преписката на
администратора на лични данни – Агенцията по вписванията, за ново произнасяне
по заявление вх.№94-00-1027/15.11.2022 г. на Р.И.Д., съобразно указанията дадени
в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция по
вписванията да заплати на Р.И.Д., с ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 1010 (хиляда и десет) лв.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: