№ 1132
гр. Варна, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110112173 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 423, ал. 1 от КЗ от Р. В. Р., ЕГН
**********, с адрес“ гр. В., за осъждане на ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК/ПИК
*********, гр. София 1700, район р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да
му заплати сумата от 100,00 (сто) лв., представляваща частичен иск от общо 1046,00
лв., представляваща обезщетение по застрахователна щета №003-5000-20-452023 за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по задна броня, заден десен вътрешен
сен пом парк /вътрешен парктроник/, задна маска горна ЕТ, заден капак и Л степенка
задна броня на собствения му лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с peг. №
ХХХХ, причинени в резултат на настъпило ПТП на 20.12.2020г., което ПТП е
причинено по вина на водача, управлявал лек автомобил марка „Рено“, модел
„Колеос“, с peг. № ХХХХ, застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ с
полица № BG/22/120002867297 при ответното дружество, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
20.08.2021 г., до окончателно изплащане на задължението. Претендира заплащане и
съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право: В исковата си молба
ищецът излага, че на 20.12.2020г., в гр. Варна на кръстовището на бул. „Сливница“ и
бул. „Христо Смирненски“ възникнало ПТП, като при изчакване на червен сигнал на
светофарната уредба, л.а. марка „Ауди“, модел „А6“, с peг. № ХХХХ, собственост на
ищеца бил ударен отзад от друг автомобил - марка „Рено“, модел „Колеос“, с peг. №
ХХХХ, собственост на В. Ч.. За възникналото ПТП бил съставен и подписан
1
двустранен протокол за ПТП, в който било посочено, че виновен за настъпване на ПТП
е водачът на л.а. марка „Рено“, модел „Колеос“, с peг. № ХХХХ, за който е налице
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество
съгласно полица №BG/22/120002867297, действаща към датата на възникване на ПТП.
Вследствие на възникналото ПТП били причинени увреждания по автомобила на
ищеца. На 22.12.2020 г. било депозирано уведомление за щета при ответника, като
била образувана застрахователна преписка №003-5000-20-452023. Бил извършен оглед
на автомобила, въз основа на който бил съставен Опис на щета - налице били
увреждания по задна броня. На 29.12.2020г. бил извършен допълнителен оглед на
автомобила, от който били установени и следните увреждания: задна броня, заден
десен вътрешен сен пом парк /вътрешен парктроник/, задна маска горна ЕТ, заден
капак, Л степенка задна броня. На 12.01.2021г. ответното дружество заплатило на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 303,53 лв. След извършено проучване
сред сервизи в гр. Варна за стойността на необходимия ремонт ищецът установил, че
средната пазарна стойност за отстраняване на щетите е в размер на 1350 лв. сочи, че
ответникът не е заплатил дължимото застрахователно обезщетение в пълен размер.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. В него изразява становище за
неоснователност на иска, като го оспорва изцяло по основание и размер.
Не оспорва, че във връзка с процесното събитие и с оглед на предявената от
ищеца извънсъдебна претенция за обезщетяване на имуществени вреди е образувана
ликвидационна преписка по щета № 0003-5000-20-452023, приключила с определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил в
размер на 303,53 лева.
Оспорва, размера на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение,
като счита, че същият е силно завишен и не съответства на реално претърпените от
увреденото лице имуществени вреди вследствие на процесното събитие. Счита, че с
изплащането на ищцата на сумата от 303,53 лв. е покрил нанесените щети в пълен
размер.
В съдебно заседание ищецът е увеличил исковата си претенция на сумата от
895.00 лева частичен иск от общо 1 046.00 лева лв.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 20.12.2020г.,
в гр. Варна на кръстовището на бул. „Сливница“ и бул. „Христо Смирненски“
възникнало ПТП, като при изчакване на червен сигнал на светофарната уредба, л.а.
2
марка „Ауди“, модел „А6“, с peг. № ХХХХ, собственост на ищеца бил ударен отзад от
друг автомобил - марка „Рено“, модел „Колеос“, с peг. №ХХХХ, собственост на В. Ч.,
че за възникналото ПТП бил съставен и подписан двустранен протокол за ПТП, в който
било посочено, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на л.а. марка „Рено“, модел
„Колеос“, с peг. №ХХХХ, за който е налице задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, съгласно полица №BG/22/120002867297,
действаща към датата на възникване на ПТП; че вследствие на възникналото ПТП
били причинени увреждания по автомобила на ищеца, съгласно първоначален опис по
щета - увреждания по задна броня и съгласно опис по щета от 29.12.2020г. - задна
броня, заден десен вътрешен сен пом парк /вътрешен парктроник/, задна маска горна
ЕТ, заден капак, Л степенка задна броня; че уведомление за щета било депозирано при
ответника на 22.12.2020 г., като по него била образувана застрахователна преписка
№003-5000-20-452023; че на 12.01.2021г. ответното дружество заплатило на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 303,53 лв.
Част от фактите се потвърждават и от представените по делото, Двустранен
констативен протокол от 20.12.2020 г., уведомление за настъпило застрахователно
събитие от 22.12.2020 г.; опис на необходимите документи за приключване на щета от
22.12.2020 г., опис-заключение по щета № 0003-5000-20-452023 от 22.12.2020 г. , опис-
заключение по щета № 0003-5000-20-452023 от 29.12.2020 г., свидетелство за
регистрация на МПС, част 1.
Спорният въпроси по делото е: Дали се дължи изплащане на застрахователно
обезщетение в по-висок размер от изплатеното такова от 303,53 лв.
От представеното заключение на вещото лице Ал. В. се установява, че общата
стойност на уврежданията и извършването на ремонтни дейности на увредените части:
задна броня, заден десен вътрешен сен пом парк /вътрешен парктроник/, задна маска
горна ЕТ, заден капак, Л степенка задна броня на лек автомобил марка „АУДИ“, модел
„А6“, с рег.№ ХХХХ по средни пазарни цени, е в размер на 1199,52 лв., което включва
следните позиции: общо за задна броня – 384,96 лв., общо за партктроник вътрешен
заден десен – 21,00 лв., общо за маска задна горна – 202,56 лв., общо за капак заден –
468,96 лв., общо за Л степенка броня задна – 47,04 лв., общо за общи операции – 75,00
лв.
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – чл.
432, ал.1 от КЗ.
Съобразно чл.477, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
3
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно чл. 477, ал. 2 от ГПК по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и
държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.
За възникване на правото на обезщетение и успешното провеждане на исковете с
правна квалификация чл.477, ал.1 КЗ ищецът следва да установи в условията на пълно
и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор
за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и
застрахователя-ответник към момента на увреждането, както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на
противоправно деяние (виновно причинено от водача на лекия автомобил, от което
като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените вреди в правната
сфера на ищеца в претендирания размер.
В случая е безспорно наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за гражданска застраховка по отношение на причинилия
вредата автомобил и ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, дължимото от застрахователя
обезщетение следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице.
В настоящия случай застрахователното обезщетение е определено по експертна
оценка съобразно методика на застрахователя в размер на 303,53 лв., която сума е
изплатена на ищеца.
Размерът на действително претърпените вреди от застрахованото лице се
равняват на пазарната стойност за репатрирането им, която е определена от вещото
лице на 1199,52 лв., а определената от застрахователя сума съобразно методиката на
застрахователя е в размер на 303,53 лв. Тъй като изчислено по този начин
обезщетението е недостатъчно да покрие действително претърпените от ищеца вреди,
то същото противоречи на повелителната норма на чл. 386, ал.2 от КЗ. Принципът на
пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението
да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество, а за
такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество – чл. 402 от КЗ. Или в случая дължимото
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца вреди, представляващи покрит
4
застрахователен риск, се равнява на определената от вещото лице средна пазарна
стойност за възстановяването им в размер на 1199,52 лв., от която сума
застрахователят е погасил сумата от 303,53 лв. чрез плащане. Или дължима е останала
сумата от 895,99 лв. Доколкото настоящият иск е предявен именно за сумата от 895,00
лв., то същият се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят претендираните и направени разноски по делото, съгласно приет
списък по чл. 80 ГПК и доказателства, установяващи заплащането им. В полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 485,00 лв., от които сумата от
50,00 лв.- платена държавна такса, 115 лв.- депозит за вещо лице и 320,00 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК/ПИК *********, гр. София 1700, район р-н
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. Р., ЕГН
**********, с адрес“ гр. В. сумата от 895,00 (осемстотин деветдесет и пет) лева
представляваща частичен иск от общо 1046,00 лв., представляваща обезщетение по
застрахователна щета №003-5000-20-452023 за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждания по задна броня, заден десен вътрешен сен пом парк /вътрешен
парктроник/, задна маска горна ЕТ, заден капак и Л степенка задна броня на
собствения му лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с peг. № ХХХХ, причинени в
резултат на настъпило ПТП на 20.12.2020г., което ПТП е причинено по вина на водача,
управлявал лек автомобил марка „Рено“, модел „Колеос“, с peг. № ХХХХ, застрахован
по договор за „Гражданска отговорност“ с полица № BG/22/120002867297 при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 20.08.2021 г., до окончателно изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК/ПИК *********, гр. София 1700, район р-н
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. Р., ЕГН
**********, с адрес“ гр. В.сумата 485,00 (четиристотин осемдесет и пет) лв,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6