Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 924
гр. Русе, 18.03.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIII - ми състав, в открито
заседание на 27 февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при участието на
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 675 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Постъпила е жалба от В.В.Ц. ***
против Уведомително писмо (УП) за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
Мярка 214 „Агроекологични плащания“ („АЕП“) от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за Кампания 2016 г. изх. № 01-6500/9653#30 от 09.10.2023 г., издадено от
Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което на
основание чл. 63, т. 1, във връзка с чл. 77, т. 4,
б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78; (ЕО) № 165/94; (ЕО) № 2799/98;
(ЕО) № 814/2000; (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент (ЕС) №
1306/2013) и на чл.18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията
и реда за прилагане на Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 11 от 06.04.2009
г.) на жалбоподателя, в качеството му на земеделски производител с УРН: 607549,
е отказана финансова помощ и е прекратен поет от него агроекологичен ангажимент
по Направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност“ (ВПС-1). С жалбата се твърди, че оспореният акт е постановен при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Иска се от съда да отмени Уведомително писмо № 01-6500/9653#30 от 09.10.2023 г. и да върне преписката
на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ със задължителни указания по прилагането
на закона. Претендира се и присъждане на разноски, съгласно представен списък
на разноските на л. 68 от делото.
Ответникът по жалбата – Заместник-изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез представител по пълномощие - гл.
юрисконсулт Л.Ж., счита оспорването за неоснователно. Иска се от съда да
отхвърли жалбата, както и да присъди в полза на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като прецени данните по делото, обсъди доводите на страните и
извърши проверка по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна – адресат на акта, налице е
правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С Уведомително писмо изх. № 01-6500/11513
от 01.10.2013 г., жалбоподателят е бил уведомен, че е одобрен за подпомагане по
Направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност“ (ВПС-1) от Мярка 214 „Агроекологични плащания“, като одобрените площи
за участие, отразени в таблица към уведомителното писмо, възлизат на 97,00 ха. Поетият от жалбоподателя
агроекологичен ангажимент е за срок от 5 години.
Одобрени са всичките 14 парцела,
заявени от жалбоподателя за подпомагане по посочената мярка с подаденото от
него заявление за кампания 2013 г. Това са БЗС 22558-270-1-1 с площ 5,91 ха,
БЗС 22558-9988-2-3 с площ 6,49 ха, БЗС 72357-1589-1-1 с площ 57,75 ха, БЗС
72357-2778-1-1 с площ 6,56 ха, БЗС 72357-2780-1-1 с площ 1,30 ха, БЗС
72357-2782-1-1 с площ 1,89 ха, БЗС 72357-2783-1-1 с площ 0,48 ха, БЗС
72357-2789-1-1 с площ 3,41 ха, БЗС 72357-2790-1-1 с площ 0,94 ха, БЗС
72357-2791-1-1 с площ 0,97 ха, БЗС 72357-2793-1-1 с площ 1,91 ха, БЗС
72357-2797-1-1 с площ 0,54 ха и БЗС 72357-2798-1-1 с площ 4,07 ха. Първите два
парцела са в землището на с. Долно Абланово, а останалите – в землището на с.
Тетово, като и двете населени места са в Община Русе.
В заявлението за подпомагане е
отразено, че всичките заявени БЗС се ползват от жалбоподателя въз основа на
договори за наем.
Установено е, че между жалбоподателя
и Община Русе са сключени договори за наем на земеделска земя (пасища, мери).
С договор за наем на земеделска земя
от 02.07.2013 г., сключен между Община Русе и оспорващия като наемател, на В.Ц.
са отдадени под наем имот № 000058 в местност „Над село“ в землището на с. Долно
Абланово, Община Русе с площ 88,394 дка и имот № 000163 в местност „Бялата
пръст“ в землището на същото село с площ 128,043 дка.
С друг договор от 02.07.2013 г.,
сключен също с Община Русе като наемодател, на жалбоподателя е отдаден под наем
и имот № 707005 с площ 1011,269 дка в землището на с. Тетово, Община Русе.
От изготвена Таблица за използваните
парцели 2015 г., предоставена на жалбоподателя преди подаване на заявлението за
подпомагане за Кампания 2016 г., е видно, че по мярка 214 (АЕП) са заявени
отново 14 броя БЗС като 12 от тях съвпадат напълно със заявените през 2013 г. и
одобрени за подпомагане по посочената мярка и са налице различия само за два
парцела – вместо БЗС 22558-998-2-3 с площ 6,49 ха е заявен БЗС 22558-998-3-5 с
площ 6,20 ха и вместо БЗС 72357-1589-1-1 с площ 57,75 ха е заявен БЗС
72357-1589-2-2 с площ 55,08 ха. Така общата заявена площ по мярка 214 за
кампания 2015 г. е 94,04 ха.
На 06.05.2016 г. жалбоподателят е подал
заявление за подпомагане за Кампания 2016 г. УИН 18/140616/75117. Подаването на
заявлението е приключило на 30.05.2016 г., когато заявлението е подписано от
жалбоподателя.
В Таблица на използваните парцели
2016 година В.Ц. е посочил, че заявява за подпомагане по мярка 214 (колона 12
на таблицата) 12 парцела, както следва: БЗС 72357-2778-1-3 с площ 6,33 ха, БЗС
72357-2780-1-2 с площ 1,27 ха, БЗС 72357-2781-1-3 с площ 4,53 ха, БЗС
72357-2782-1-2 с площ 1,59 ха, БЗС 72357-2783-1-2 с площ 0,47 ха, БЗС
72357-2789-1-1 с площ 3,41 ха, БЗС 72357-2790-1-2 с площ 0,97 ха, БЗС
72357-2791-1-2 с площ 1,01 ха, БЗС 72357-2793-1-2 с площ 1,90 ха, БЗС
72357-2798-1-2 с площ 3,93 ха, БЗС 72357-2883-2-3 с площ 1022 ха и БЗС
72357-2883-4-2 с площ 24,88 ха.
Всички заявени през 2016 г. парцела
по процесната мярка са в землището на с. Тетово, Община Русе. Общата площ на
парцелите по мярка 214 за 2016 г. е 60,51
ха.
Към заявлението за подпомагане за
кампания 2016 г. Ц. е приложил обяснение, в което е посочил, че намаляването на
заявените площи за подпомагане по мярка 214 е във връзка с настъпили промени в
ЗСПЗЗ и въведено изискване ползвателите на постоянно затревени площи, включващи
пасища, мери и ливади от Общинския поземлен фонд и от Държавния поземлен фонд
да ползват само площи, съответстващи на броя отглеждани от тях животни. Тъй
като броят на отглежданите от жалбоподателя животни обуславя правото му на
ползване на по-малък размер площи от ОПФ, то той и заявява намален размер на
площите по процесната мярка.
По заявлението на жалбоподателя за
2016 г. са извършени автоматични проверки, при които е изведено съобщение за
две грешки:
-
„Фермерски
блокове без физически блок“ – 1 брой – БЗС 84049-314-2 и
-
„Заявена
недопустима култура в ОПФ/ДПФ – 13 броя – Парцел 22558-992-1-3, Парцел
72357-2883-2-3, Парцел 72357-2790-1-2, Парцел 72357-2783-1-2, Парцел
72357-2780-1-2, Парцел 72357-2793-1-2, Парцел 72357-2782-1-2, Парцел
72357-2778-1-3, Парцел 72357-2798-1-2, Парцел 72357-2781-1-3, Парцел
72357-2791-1-2, Парцел 72357-2789-1-1 и Парцел 72357-2883-4-2.
Изведени са и предупреждения за три вида грешки, една от които е
-
„Не са декларирани същите площи по
направление ВПС-1, спрямо декларираните от предходната година“ като са
посочени 13 парцела, за които се отнася това предупреждение – Парцели:
22558-998-3-5, 72357-2781-1-1, 72357-2797-1-1, 72357-2782-1-1, 22558-270-1-1,
72357-2790-1-1, 72357-2778-1-1, 72357-2783-1-1, 72357-2793-1-1, 72357-2798-1-1,
72357-2791-1-1, 72357-1589-2-2 и 72357-2780-1-1. Това всъщност са номерата на
заявените БЗС за кампания 2015 г. без БЗС 72357-2789-1-1.
Жалбоподателят е запознат на
30.05.2016 г. с изведените от ИСАК съобщения за грешки в резултат от
извършените автоматични проверки на заявлението му.
При извършването на административни
проверки по реда на чл. 65, ал. 1 Наредба № 11/06.04.2009 г. за спазване на
петгодишен агроекологичен ангажимент на подаденото от жалбоподателя заявление с
УИН: 18/140616/75117 и приложенията, било установено, че не са спазени
изискванията от чл. 24 от същата наредба. Изпратено е уведомително писмо изх. №
01-6500/9553 от 08.11.2016 г., с което от жалбоподателя са изискани
доказателства за прекратените договори за наем на постоянно затревените площи,
одобрени по мярка 214, както и същият е предупреден, че ако в срока по чл. 59 от
Наредбата не представи такива, ще бъде прекратен агроекологичният му
ангажимент.
Жалбоподателят е депозирал възражение,
прилагайки към него договорите от 02.07.2013 г. за предоставените му под наем
имоти в землищата на с. Долно Абланово и с. Тетово /горепосочените/, както и
споразумение към всеки един от тези договори.
Установява се следното:
- със споразумение от 01.11.2016 г. е
прекратено по взаимно съгласие наемното правоотношение между Община Русе и
оспорващия, възникнало въз основа на договор от 02.07.2013 г. за наем на
земеделска земя от общинския поземлен фонд (пасища, мери) в землището на с.
Долно Абланово, Община Русе, именно за имот № 000058 в местност „Над село“ и за
имот № 000163 в местност „Бялата пръст“;
- със споразумение от 21.09.2016 г. частично е прекратен договора от
02.07.2013 г. за наем на земеделска земя (пасища, мери) от общинския поземлен
фонд за имот № 707005 в землището на с. Тетово.
Според съдържанието на това
споразумение от имот № 707005 с площ 1011,269 дка е образуван нов имот № 707008
с площ 1002,961 дка, който именно имот става предмет на договора за наем с
Общината. Наемното правоотношение остава в сила само за част от този нов имот № 707008, която възлиза на 600,500
дка, попадаща в специализирания слой ПДЗП, актуален към 2016 г., разпределена в
блокове на земеделското стопанство, отразени в Таблица № 1 към споразумението. В таблицата са включени следните
парцели с номер на БЗС 72357-2790-1 с площ 9,700 дка, 72357-2791-1 с площ
10,100 дка, 72357-2780-1 с площ 12,700 дка, 72357-2782-1 с площ 15,900 дка,
72357-2793-1 с площ 19,000 дка, 72357-2789-1 с площ 34,100 дка, 72357-2798-1 с
площ 39,300 дка, 72357-2781-1 с площ 45,300 дка, 72357-2778-1 с площ 63,300
дка, 72357-2883-2 с площ 102,200 дка, 72357-2783-4 с площ 248,800 дка и
72357-2783-1 с площ 0100 дка (при обща площ на последния парцел 4,700 дка).
В споразумението изрично е посочено,
че същото се сключва за изпълнение на изискванията на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ
(обн. ДВ, бр. 61 от 2015г.), във връзка с § 15, ал. 1 от ПЗР към ЗСПЗЗ (обн.
ДВ, бр. 61 от 2015 г.) и с оглед на това, че наемателят В.Ц. към 01.02.2016 г.
има регистрирани в БАБХ 93 броя пасищни селскостопански животни, които се
равняват на 60,05 броя животински единици.
Налице са данни за това, че от МЗХГ е
извършена проверка в „Справка за отглеждани животни и регистрирани пасища, мери
и ливади към 01.02.2016 г.“ към междурегистров обмен (RegiX) относно възможността на кандидата да
заяви имотите от договорите за наем, предвид това, че допълнителните
споразумения прекратяват правното основание след изтичане на Кампанията за
прием на заявления за директни плащания, Кампания 2016 г. или МЗХГ е формирал
размера на правното основание спрямо отглежданите животни, при която е
установено, че В.В.Ц. отглежда 56 броя пасищни селскостопански животни в
животновъден обект и има регистрирано правно основание за ползване на пасища,
мери и ливади за 1271,968 дка от общинския поземлен фонд в землищата на с.
Долно Абланово, с. Ново село и с. Тетово, община Русе и според общия брой на
животинските единици, полагащите му се пасища, мери и ливади от общинския и
държавен поземлен фонд са в размер на 631,500 дка. МЗХГ сочи, че от приложените
от ДФЗ документи било видно, че между кмета на Община Русе и В.В.Ц. са сключени
две допълнителни споразумения за прекратяване по взаимно съгласие на договори
за наем на земеделска земя (пасища, мери) от общински поземлен фонд от
15.05.2015 г. и 02.07.2013 г., считано от 01.11.2016 г. (един от които е
договора за наем на земя в с. Долно Абланово). От извършена допълнителна
проверка по имоти от ОбСЗ – Русе било установено, че и трите, представени от
жалбоподателя договора са действащи и няма вписване на прекратяване на
действието им в ОбСЗ – Русе. Установено е наличието на регистрирани правни
основания за ползване на земеделска земя, в това число и земите с начин на
трайно ползване „пасища, мери и ливади“ от общинския и държавен поземлен фонд,
като земеделският стопанин не е имал възможност да очертава повече от 63,15 ха
за кампания 2016 г.
Последвало издаването на УП изх. №
01-6500/9653#11
от 29.01.2021 г. на Зам.-изпълнителен директор на ДФЗ, с което на основание на
основание чл.63, т. 1, във вр. с чл. 77, т. 4,
б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 от
06.04.2009 г. на жалбоподателя е отказана финансова помощ и е прекратен поет от
него агроекологичен ангажимент по Направление ВПС-1. Според мотивите на
оспорения акт, жалбоподателят е намалил с повече от 10% площта по направлението
от мярка 214, като процентът на припокриване географски с площта, за която е
поет агроекологичния ангажимент, е под 90%. Изрично е посочено, че наетата площ
е редуцирана на основание чл. 37и от ЗСПЗЗ и § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ,
бр. 61/2015 г.), тъй като оспорващият е доказал за част от площите невъзможност
(стояща извън неговата воля) да спазва занапред поетия ангажимент. Тези площи
са изключени, което е довело до нова референтна площ от 6,12 ха. Въпреки това,
автоматичното географско сравнение на референтните парцели по мярка 214,
направление ВПС-1 и заявените по направлението за текущата 2016 г. в ИСАК, е
довело до оспорения резултат - процентът на припокриване е 0%, което е
основание за отказване на подпомагането и прекратяване на агроекологичния
ангажимент, в хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009
г.
Срещу това УП е подадена жалба пред АдмС – Русе, по
повод на което оспорване е образувано адм. дело № 336/2021 г. по описа на съда,
приложено за послужване по настоящото дело.
С Решение №13 от 23.05.2022 г., постановено по адм.
дело № 336/2021г., АдмС – Русе е отменил УП
изх. № 01-6500/9653#11 от 29.01.2021 г. на Зам.-изпълнителен
директор на ДФЗ като
незаконосъобразно и преписката е изпратена на Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по Заявление за
подпомагане за Кампания 2016 г. с УИН 18/140616/75117, подадено от В.В.Ц. ***,
съобразно дадените указания по приложението на закона в мотивите на постановения
съдебен акт.
Съдът приема, че оспореното пред него УП е постановено при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие
с материалноправни разпоредби – правни основания за отмяна на оспорения акт по
чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. По-конкретно, съдът е формирал извод за това, че
административният орган
не е установил по безспорен начин и правилно адаптираната референтна площ за
2016 г. В писмото липсват мотиви, обосноваващи приетия от административния
орган размер на тази адаптирана референтна площ от 6,12 ха. Това неизясняване
на релевантен за случая факт е довело и до необоснованост на извода за
нарушение на чл. 24 от Наредба № 11/06.04.2009 г. относно географското
препокриване между референтните (след адаптирането) площи и заявените от
земеделския стопанин площи.
Съдът е развил съображения за това,
че в УП липсват мотиви как е определен
размерът на адаптираната референтна площ през 2016 г., като несъмнено правилното определяне на адаптираната референтна
площ за 2016г. се явява от основно и особено съществено значение за определяне
на дължимата на жалбоподателя финансова подкрепа по процесната мярка, тъй като
именно това е площта, с която следва да се извърши сравнение, за да се прецени
изпълнено ли е правилото на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11 от 04.06.2009 г. за
припокриване на минимум 90% от заявените площи с референтните площи на поетия
ангажимент.
АдмС – Русе е приел, че безспорно,
както се сочи и в УП, настъпилата законодателна промяна в ЗСПЗЗ, с която се
въвежда изискване за съобразяване на площите от общинския и държавния поземлен
фонд, които земеделският стопанин (ЗС) може да използва, с броя на животинските
единици, които той отглежда, представлява основание за адаптиране на поетите от
земеделския стопанин агроекологични ангажименти чрез намаляване на референтните
площи до допустимите размери по ЗСПЗЗ. Изводът на съда е обаче, че в случая адаптирането
не е било съобразено с наличните по преписката доказателства. Във връзка с
това, съдът е посочил, че ДФЗ се е позовавал единствено и само на полученото от
МЗХГ писмо, в което обаче са обсъдени само споразуменията за прекратяване на
договорите за наем на земеделски земи в с. Долно Абланово и в с. Ново село. Съдът
е посочил, че органът не е обсъдил значително по-важния въпрос, касаещ ползването на земи в землището на с.Тетово,
с оглед на това, че този договор за наем не е прекратен изцяло, а само частично
и за част от площите остава да действа. Според съда в оспореното пред него
УП липсват и мотиви за това по каква причина административният орган е изключил
от адаптираната референтна площ площите, които жалбоподателят продължава да
ползва на валидно правно основание въз основа на споразумението към договора за
отдаване под наем на имота в с. Тетово. Направил е уточнение, че индиректно от
писмото на МЗХГ би могло да се приеме (но без да са излагани от ответника изрично
подобни съображения), че ДФЗ счита договорите за наем за действащи
(непрекратени) поради липса на вписване на прекратяването им в Общинската
служба по земеделие, т.е. тези договори не са приведени в съответствие с
изискванията на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ и §15, ал. 6 от ПЗР на ЗИД на
ЗСПЗЗ и по тази причина не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1
от ЗПЗП. Според съда обаче този извод не кореспондира с наличните по преписката
доказателства, доколкото сключените между жалбоподателя и Община Русе
споразумения за прекратяване (изцяло или частично) на договорите за наем на
земеделска земя (пасища, мери) са именно в изпълнение на изискванията на
цитираните норми, независимо дали същите са вписани или не в Общинската служба
по земеделие. Тези споразумения са представени пред административния орган,
като съдът е дал указания, че органа-издател на оспореното пред него УП е бил
длъжен да ги съобрази при определяне на адаптираната референтна площ за 2016 г.
На следващо място, съдът е посочил, че
при адаптиране на поетия ангажимент административният орган е бил длъжен да
изясни всички релевантни за случая факти и обстоятелства, включително и
обстоятелството, че заявените през 2013 г. площи обхващат и части от
кадастрални имоти, които не са предмет на представените от земеделския стопанин
договори за наем, като се изяснят и причините за това.
Съдът още е посочил, че не е изяснено
от ответния орган защо въпреки прекратеното наемно правоотношение с
жалбоподателя за имотите в с. Долно Абланово, в Информационната система за
администриране и контрол референтната площ на този имот не е редуцирана изцяло,
а е останала референтна част, предвид че формално механизмът на адаптиране на
референтните площи по поети агроекологични ангажименти отпреди изменението на
ЗСПЗЗ е опростен - отстраняват се трайно затревените имоти, за които са
прекратени договорите за отдаването им под наем на земеделския производител с
общините или държавата, посредством което се получава новата, редуцираната
референтна площ, която е главен структуроопределящ фактор за спазване на
съотношението по чл. 24 от Наредба № 11 от 06.04.2009г.
Съдът е направил извод за това, че след
настъпване на измененията в ЗСПЗЗ, бенефициентът е направил всичко зависещо от
него за привеждане на стопанството си в съответствие с тях и за коректно
изпълняване на поетия от него многогодишен агроекологичен ангажимент, вкл. като
е заявил за подпомагане по мярка 214 за 2016 г. толкова постоянно затревени
имоти, за колкото е сключил договор с Кмета на Община Русе. Всъщност
жалбоподателят е заявил за подпомагане само толкова от парцелите (постоянно
затревени площи), за колкото и за които е останал в сила Договора от 02.07.2013
г. за наем на земеделска с Община Русе, след частичното прекратяване с
подписаното споразумение към договора. Той не е разполагал с информация, а още
по-малко с правни лостове да узнае по какъв ред и кога ще бъдат адаптирани
одобрените през 2013 г. площи по направлението.
В заключение, съдът е дал указания на
АО, че при новото произнасяне по заявлението за подпомагане на В.В.Ц. за
кампания 2016 г., административният орган следва: 1/. точно да идентифицира
площите, за които са прекратени договорите за наем на земеделска земя от
общинския поземлен фонд в изпълнение на изискванията настъпили вследствие на
промените в ЗСПЗЗ, както и 2/. площите, за които е останало в сила валидно
правно основание за ползване, 3/. да съобрази и площите, които по други
независещи от земеделския стопанин причини не могат да бъдат заявени за
подпомагане, и въз основа на всички тези данни да определи адаптираната
референтна площ за 2016 г. и след това да извърши проверка за спазване на
изискването по чл.24 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.
С Решение № 5844 от 05.06.2023
г., постановено по адм. дело № 6345/2022 г., ВАС, V о. е оставено в сила
Решение № 13 от 23.05.2022 г., постановено по адм. дело № 336/2021 г. по описа
на АдмС – Русе.
На основание чл.
221, ал. 2, изр. 2 от АПК, касационната инстанция е препратила към мотивите на
първата съдебна инстанция, изрично посочвайки, че напълно споделя изводите на
АдмС - Русе за това, че правилното определяне на адаптираната
референтна площ е относимо към прилагането на чл. 24, ал. 2 и чл. 18, ал. 3, т.
3 от Наредба № 11/2009 г. Във връзка с
това ВАС е обобщил, че административният орган при новото разглеждане на
подаденото от Ц. заявление за подпомагане следва да:
1/. обсъди всички
представени доказателства за прекратени договори за наем на земеделска земя от
ОбПФ в изпълнение на законовите изменения на ЗСПЗЗ;
2/. определи
площите, за които е останало валидно правно основание за ползване, съобразно
указанията на първоинстанционния съд;
3/. определи тези, за които по обективни причини поетият ангажимент не може да
бъде изпълнен и
4/. едва тогава да прецени дали има нарушаване на чл. 24, ал. 2 от Наредбата.
Решение № 13 от 23.05.2022 г., постановено по адм.
дело № 336/2021г. по описа на АдмС – Русе, с което е отменено УП изх. №
01-6500/9653#11 от 29.01.2021 г. на Зам.-изпълнителен директор на
ДФЗ, е влязло в сила на 05.06.2023 г.
След като преписката е била върната на органа за ново произнасяне по
заявлението на жалбоподателя и след влизане в сила на отменителното съдебно
решение, последвало постановяване на оспореното в настоящото производство УП за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по Мярка 214 АЕП от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за Кампания 2016 г. изх. № 01-6500/9653#30 от 09.10.2023 г., издадено от Зам.-изпълнителен директор
на ДФЗ, с което отново на основание чл. 63, т. 1, във връзка с чл. 77, т. 4, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и чл. 18, ал. 3,
т. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., на жалбоподателя, в качеството му на
земеделски производител с УРН: 607549, е отказана финансова помощ и е прекратен
поет от него агроекологичен ангажимент по Направление ВПС-1.
В
мотивната част на акта, административният орган твърди, че настоящото УП е
постановено в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение и след повторно
разглеждане на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане. То обаче
не съдържа каквито и да било нови фактически установявания, а изцяло преповтаря
обстоятелствената част на предходния акт, отменен с влязлото в сила съдебно
решение. Единственото допълнение, което на практика е направено при новото
разглеждане на заявлението, подадено от Ц., и е включено в обстоятелствената
част на УП, се отнася до изложените от органа данни за това, че на основание
постъпилата от МЗХГ информация и предоставени документи, описани по-горе,
ДФЗ-РА е приел действия по адаптиране на ангажимента. Посочено е, че условията
за адаптиране са регламентирани в Процедура за извършване на пълно или частично
адаптиране на ангажиментите по Мярка 214 от ПРСР 2007-2013 г., Мярка 10 и Мярка
11 от ПРСР 2014-2020 г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ-РА,
представена по делото от ответната страна – л. л. 40 – 44. АО сочи, че в случая
е приложено „Частично адаптиране на ангажимента“ в съответствие с т. 2 от
римско IV, когато засегнатите кандидати, които не са изпълнили
условието всяка година да заявяват за плащане поне 90% от площта по съответното
направление, за която имат поет ангажимент и предоставят доказателства, че част
от земеделските земи отговарят на условията за адаптиране, задълженията следва
да бъдат приспособени към новото положение на стопанството. Посочил е, че
резултатите от приложената процедура по адаптиране са Приложение 1, което е
неразделна част от постановеното УП. Приложението съдържа данни за парцелите,
които са част от ангажимента след приложената процедура по адаптиране на
ангажимента, включително с кои кадастрални имоти се пресичат. В колона
„Останала референтна площ след приложена процедура по адаптиране“ е площта, за
която бенефициентът не е доказал невъзможност да спази поетия ангажимент в
следствие изменението на § 15 и чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
С оглед разпоредбата на чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът дължи произнасяне на всички основания от чл. 146 от АПК. Според
ал. 2 на чл. 168 от АПК, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва
искане за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК влязлото в сила съдебно решение има действие за страните по делото. Ако
оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на
всички. Безспорно
разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК определя като нищожен административен
акт, който е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Това е
следствие от силата на пресъдено нещо на съдебния акт и неговия стабилитет.
По своето съдържание и краен резултат, УП изх. № 01-6500/9653#30 от 09.10.2023 г. е идентично с отмененото с влязло в сила съдебно решение изх. № 01-6500/9653#11 от 29.01.2023 г., вкл. почти идентично е съдържанието и на таблици в писмото и на
вписаните в тези таблици данни и пояснения, които според утвърдената практика
съставляват мотивите за издаване на уведомителното писмо. Допълнително
изложените от органа съображения, че е приел действия по адаптиране на
ангажимента, като резултатите от приложената процедура са обективирани в
табличен вид – Приложение 1, което съдържало данни за парцелите, които са част
от ангажимента след приложената процедура по адаптиране на ангажимента,
включително с кои кадастрални имоти се пресичат и че в Колона „Останала
референтна площ след приложена процедура по адаптиране“ е площта, за която
бенефициентът не е доказал невъзможност да спази поетия ангажимент в следствие
изменението на § 15 и чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ, не променя този извод. Реално
административният орган не е извършил каквито и да било нови фактически
установявания, не е анализирал вече установените такива и не е съобразил и
изяснил всички релевантни за правния спор факти и обстоятелства, които според
влязлото в сила отменително съдебно решение, не са били изяснени при
първоначалното произнасяне на органа. Така, органът е достигнал отново до
извода, че в резултат на изключване от агроекологичния ангажимент на
жалбоподателя на площите, за които е прието за доказано, според ДФЗ,
че е налице невъзможност да спази поетия от него ангажимент вследствие на
изменението на § 15 и чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ, определената нова референтна
площ, за която жалбоподателят има ангажимент, отново е в размер на 6,12 ха.
В мотивите на
влязлото в сила решение, съдът е анализирал данните по преписката, като е указал
на органа, че при първоначалното му произнасяне по заявлението на жалбоподателя
не е установил по безспорен начин и правилно адаптираната референтна площ за
2016 г., като в писмото липсват мотиви, обосноваващи приетия от
административния орган размер на тази адаптирана референтна площ от 6,12 ха. В
тази връзка в мотивите на влязлото в сила съдебно решение, съдът е посочил, че административният
орган:
-
не
е обсъдил въпрос от съществено значение за правилното решаване на спора, а
именно този, касаещ ползването на земи в
землището на с. Тетово, с оглед на това, че този договор за наем не е прекратен
изцяло, а само частично и за част от площите остава да действа;
-
не
е изяснил всички релевантни за случая факти и обстоятелства, включително и
обстоятелството, че заявените през 2013 г. площи обхващат и части от кадастрални имоти, които не са предмет на
представените от земеделския стопанин договори за наем, като се изяснят и причините
за това;
-
не
е изяснил защо въпреки прекратеното
наемно правоотношение с жалбоподателя за имотите в с. Долно Абланово, в
Информационната система за администриране и контрол референтната площ на този
имот не е редуцирана изцяло, а е останала референтна част.
В заключение съдът е дал указания на
органа, че при новото произнасяне по заявлението на Ц., следва:
1/. точно да идентифицира площите, за
които са прекратени договорите за наем на земеделска земя от общинския поземлен
фонд в изпълнение на изискванията, настъпили вследствие на промените в ЗСПЗЗ,
както и
2/. площите, за които е останало в
сила валидно правно основание за ползване,
3/. да съобрази и площите, които по
други независещи от земеделския стопанин причини не могат да бъдат заявени за
подпомагане, и въз основа на всички тези данни да определи адаптираната
референтна площ за 2016 г. и
4/. след това да извърши проверка за
спазване на изискването по чл. 24 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.
Съдът, в настоящия състав, намира, че тези указания, дадени в посоченото влязло в сила съдебно решение, въпреки че
същото е цитирано от административния орган, на практика, при издаване на
оспореното в настоящото производство уведомително писмо, не са изпълнени.
В случая е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, като оспореното в
настоящото производство уведомително писмо, издадено от заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, се явява нищожен административен акт, като издаден
в противоречие с посоченото по-горе влязло в сила съдебно решение. В мотивите
на съдебното решение са дадени ясни указания по прилагането и тълкуването на
закона, които са задължителни за административния орган и не са изпълнени.
Безспорно е, че
административният орган е обвързан от указанията на съда по тълкуването и
прилагането на закона, поради което в случая заместник-изпълнителният директор
на Държавен фонд „Земеделие“ е бил длъжен да постанови административен акт в
съответствие с дадените в мотивите на решението на Административен съд – Русе
указания. Макар в оспореното уведомително писмо да е посочено, че същото е
постановено в изпълнение на влязлото в сила решение, това отразяване е само
формално. В тази връзка по никакъв начин не са съобразени и мотивите на съда
относно изясняване на горепосочените въпроси, имащи отношение към правилното
решаване на настоящия казус.
В конкретния случай настоящият
състав счита, че са налице предпоставките за приложение на чл. 177, ал. 2 от АПК, а именно: наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на
издадения акт с влезлия в сила съдебен акт. На основание цитираната разпоредба от кодекса обжалваният
административен акт следва да бъде обявен за нищожен, а преписката върната на
компетентния орган за ново произнасяне по Заявление за подпомагане за Кампания 2016 г.
с УИН 18/140616/75117, подадено от В.В.Ц. ***, съобразно дадените указания по
приложението на закона в мотивите на постановения влязъл в сила съдебен акт -
Решение № 13 от 23.05.2022 г., постановено по адм. дело № 336/2021 г. по описа
на АдмС – Русе и Решение № 5844 от 05.06.2023 г., постановено по адм. дело №
6345/2022 г., ВАС, V о., с което то е оставено в сила.
Само за пълнота на изложението и с оглед наведено от страна на
жалбоподателя възражение за материална незаконосъобразност на оспореното в
настоящото съдебно производство уведомително писмо, при новото произнасяне по Заявление за
подпомагане за Кампания 2016 г. с УИН 18/140616/75117, подадено от В.В.Ц. ***,
административният орган следва да изложи мотиви и относно относимостта към
настоящия казус на Решение от
18.01.2024 г. по Дело С-656/22 г. на СЕС, представено от процесуалния
представител на жалбоподателя и приложено от съда по делото за сведение в
проведеното на 30.01.2024 г. открито съдебно заседание (л. л. 46 – 60 от делото).
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
Държавен фонд „Земеделие“ следва бъде осъден да заплати на В.В.Ц. сумата от 1 210
лева, представляваща 10 лева – заплатена държавна такса за образуване на дело (л.
25 от делото) и 1 200 лева договорено и заплатено в брой възнаграждение за един
адвокат, видно от представените по делото договори за правна защита и
съдействие № 920457 от 10.01.2024 г. и № 920460 от 26.02.2024 г. (л. л. 66 и 67 от делото).
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо, във връзка с
чл. 177, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО по жалба на В.В.Ц.
***, Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по Мярка
214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013 г. за Кампания 2016 г. изх. № 01-6500/9653#30
от 09.10.2023 г., издадено от Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
ВРЪЩА преписката на
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, за произнасяне
по Заявление
за подпомагане за Кампания 2016 г. с УИН 18/140616/75117, подадено от В.В.Ц. ***,
при съобразяване на влязлото в сила Решение № 13 от 23.05.2022 г., постановено
по адм. дело № 336/2021 г. по описа на АС – Русе, Решение № 5844 от 05.06.2023
г. по адм. дело № 6345/2022 г. по описа
на ВАС и дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона в мотивите на тези и настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София да заплати на В.В.Ц. ***, ЕГН **********,
сумата от 1 210 лева - съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: