О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 442
27.11.2019 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в закрито
заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 433 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс и е образувано по
жалба на Ю.Р.Х. *** срещу Заповед № 8121К/04.02.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи, в частта, с която е
определено заплащане на разходи за издръжка и обучение в Академия на МВР,
пропорционално на времето на неизпълнение на задължението за служба в срок от 5
години.
Жалбоподателят
не е съгласен със заповедта в оспорената й част като твърди, че не са налице
материално-правните предпоставки на закона, при наличието на които служители на
МВР заплащат разходи за издръжка и обучение в Академията на МВР. В съдебно
заседание, лично и с адв.П.М.-ДАК, поддържа жалбата и моли заповедта в
оспорената й част да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответната
страна – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител,
Диана Йовчева- главен юрисконсулт, редовно упълномощена, в писмена молба от
28.10.2019 г. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С
оспорената частично Заповед № 8121К/04.02.2019 г. министърът на вътрешните работи е прекратил по желание на
жалбоподателя, Ю.Р.Х. – инспектор – разследващ полицай в ОДМВР Добрич,
служебното му правоотношение и на основание чл.173, ал.4 и чл.174, ал.4 от
Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е определил служителят да
възстанови на МВР разходите за издръжка и обучение в Академия на МВР,
пропорционално на времето на неизпълнение на задължението за служба в срок от 5
години.
Заповедта е
връчена на 21.02.2019 г., видно от извършено отбелязване върху нея ( л.20 от
адм.д. № 3835/2019 г. по описа на ВАС).
На 06.03.2019
г. Ю.Р.Х. е подал жалба срещу заповедта, в частта й за възстановяване на
разходите за обучение, пред Върховен административен съд. С Определение №
10201/02.07.2019 г. постановено по адм.д. № 3538/2019 г. Върховен
административен съд, V отд., е изпратил делото по подсъдност на Административен
съд Добрич.
По
допустимостта на жалбата
При
служебната проверка относно допустимостта на жалбата и като прецени доводите в
жалбата и съдържанието на заповедта на министъра на вътрешните работи в
оспорената й част, Административен съд – Добрич, трети състав, намира, че не е
сезиран с процесуално допустима жалба.
Оспорената
част от Заповед № 8121К/04.02.2019 г. на министъра на вътрешните работи няма
характер на властническо волеизявление, което непосредствено да поражда
задължения за жалбоподателя или да засяга неговите права, свободи или законни
интереси и да подлежи на обжалване по реда на АПК като индивидуален
административен акт. На пряк съдебен контрол по реда на АПК подлежи на
оспорване частта от същата заповед, с която се прекратява служебното
правоотношение, но не и разпореждането на основание чл. 172 и чл. 174, ал. 4 от ЗМВР, което единствено указва на имуществените последици от прекратяване на
правоотношението и в конкретния случай не определя конкретно задължение с
фактическо основание (получени суми, периоди, падеж и др. индивидуализиращи
белези) и размер. Възможността от това волеизявление да породи за в бъдеще
имуществен спор не поражда право на жалба срещу частта от заповедта, която няма
характер на индивидуален административен акт. Допълнително следва да бъде
посочено, че според т. 6 от Тълкувателно постановление на Общото събрание на
Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, ако възникне реален спор относно тези
имуществени последици от прекратяване на служебното правоотношение, то той би
подлежал на разглеждане по общия исков ред от гражданските съдилища при надлежно
сезиране с предявен иск, какъвто в случая липсва, за да възникне задължение за
изпращането му по подсъдност.
В този
смисъл е и трайно установената съдебна практика в аналогични случаи (например Определение
№ 14709/ 01.12.2017 г. по адм.д. № 13359/2017 г., V отд на ВАС 01.11.2016 г., Определение
№ 11593/01.11.2016 г., постановено по адм. д. 12064/2016 г. по описа на
Върховния административен съд, пето отделение, Определение № 2270 от 20.02.2018 г. по адм.д. №
1083/2018 г., 5 чл. с-в на ВАС И ДР.)
Разноски
На
ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. А
според чл.78, ал.4 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото.
По
изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд
– Добрич, трети състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ю.Р.Х. *** срещу Заповед № 8121К/04.02.2019 г., издадена
от министъра на вътрешните работи, в
частта, с която е определено заплащане на разходи за издръжка и обучение в
Академия на МВР, пропорционално на времето на неизпълнение на задължението за
служба в срок от 5 години.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. №433/2019 г. по описа на Административен съд –Добрич.
ОСЪЖДА Ю.Р.Х.
***, да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лева
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в седмодневен срок от съобщението до страните с частна
жалба пред Върховен административен съд на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: