МОТИВИ ПО НОХД № 442/ 2012 г.
по описа на РС Ч.
Обвинението е против подсъдимия М.Н.П.
– ** г., роден на *** ***, обл. С.З., ул. Е. № 51. Български гражданин. С основно образование. Не
работи. Не е женен. Осъждан- реабилитиран по право. ЕГН ********** по чл.
206 ал. 1 от НК, за
това, че в началото на месец септември 2008 г. в гр. Ч., обл. С.З.,
противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която е владеел- златна верижка с
тегло 24 грама на стойност 840. 00 лв., собственост на Г.Т.И..
Производството се
разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК, в частност по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК.
Подсъдимият се признава за
виновен по предявеното му обвинение и моли лично и чрез процесуалния си
представител да му бъде наложено наказание при смекчаващите отговорността
обстоятелства, при приложението на чл. 55 от НК- пробация при първите две
пробационни мерки, за срок от около 6 мсеца.
Представителят на обвинителната
власт моли съда да му наложи наказание при приложението на чл. 58а от НК във
вр. с чл. 55 от НК, а именно наказание пробация, за срок над минималния
предвиден в закона с първите две задължителни мерки, а по преценка на съда и
мярката- безвъзмезден труд в полза на обществото.
До започване на съдебното
следствие в първоинстанционен съд е предявен граждански иск за сумата в размер
на 840. 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от Г.Т.И.,
ЕГН **********,***, имущствени
вреди, като конституира Г.Т.И., с п. а. и ЕГН, като граждански ищец по настоящото НОХД
№ 42/ 2012 г. по описа на РС Ч..
Представителят на обвинителната
власт твърди, че приетия за съвмесно разглеждане граждански иск се явява
основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен.
Подсъдимият, чрез процесуалния си
представител взема становище, че гражданския иск е основателен и следва да бъде
уважен.
От събраните по делото и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК доказателства,
събрани в хода на досъдебното и съдебното производство: обяснения на
подсъдимия, свидетелски показания, СОЕ, справка за съдимост, характеристична
справка, ДСМПИС, както и представената към настоящия момент справка за съдимост
с рег. № 898/ 05. 12. 2012 г., изд. от РС Ч. и от направените самопризнания на
подсъдимия, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.П. ***.
Осъждан, реабилитиран по право.
През 2008 г. обв.
П. и свидетеля Г.Т.И. били приятели, живеели на една и съща
улица в гр. Ч.. Една вечер в началото на месец
септември 2008г. подсъдимият П. бил в дома
на св. И., двамата си говорили. Свидетелят И. имал на врата
си златна верижка с тегло 24 грама. Подсъдимият П. поискал да види
верижката и свидетелят И. му я дал. Тогава
подсъдимият П. помолил
свидетеля И. да му позволи да
я поноси известно време, казал му,
че ще ходи
на сватба и след сватбата ще
му я върне. Свидетелят И. се съгласил и му дал
позволение да
поноси верижката известно време.
След около 10 дни
обв. П. отишъл в заложна къща „Токо
2" ЕООД гр. Ч. и заложил
златната верижка на касиерката на
заложната къща - свидетелката Г.Г.Е., която му дала сума
от около 500-600 л в. След като изтекъл
едномесечния срок на залога и вещта
не била потърсена от залогодателя,
св. Е. продала златната верижка на непознато за нея лице,
а издадения на подсъдимия П. заложен документ унищожила. Същевременно св. И. многократно искал от подсъдимия П. да му върне златната верижка, но той
не я връщал, а му казвал, че
сега не може,
тъй като верижката се била
скъсала. След многократните настоявания на свидетеля И. да му бъде
върната верижката, подсъдимият П. му признал, че имал нужда
от пари и я заложил в заложната къща до Мебелния магазин в гр. Ч..
За случилото се свидетелят И. ***.
В резултат
на оперативно— издирвателните мероприятия на РУП - Ч. подсъдимият бил установен като извършител на деянието.
Видно от заключението на назначената в хода на разследването съдебно оценъчна експертиза, стойността на вещта, собственост
на Г.И. възлиза на 840 лв.
По така описания начин с деянието
си подсъдимият М.Н.П. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния
състав на чл. 206 ал. 1 от НК, като в началото на месец септември 2008
г. в гр. Ч., обл. С.З., противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която е
владеел- златна верижка с тегло 24 грама на стойност 840. 00 лв., собственост
на Г.Т.И., по който текст съдът го призна за виновен.
От субективна страна престъпното деяние е извършено от подсъдимите при
пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено- опасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на обществено- опасните последици от
престъпното деяние.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата
основни принципа на наказателно- правната ни система, а имено принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на
наказателно-правната ни система в специалния текст на чл. 206 ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият
П. е извършил деянието през 2008 г. и съобразно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 и
ал. 2 от НК следва да се приложи онзи закон, който е бил в сила по време на
неговото извършване, който се явява и по- благоприятен, а именно към момента на
извършване на деянието се е предвиждало наказание лишаване от свобода до 6
години.
При индивидуализация на
наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и
дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината,
както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на
Закона.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът взе предвид, изразената самокритичност от страна на
подсъдимия, чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни,
а като отегчаващи вината обстоятелства
съдът взе предвид сравнително високата стойност на предмета на престъпление,
надвишаваща 4 пъти МРЗ.
Предвид тези обстоятелства, съдът
счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл. 373 ал. 2 от НПК
и чл. 58а от НК / в редакцията ДВ бр. 27/ 2009 г. / и чл. 55 ал. 1 т. 2 б. “ б
“ предложение 1 от НК, поради което му наложи наказание “ пробация “, при
следните пробационни мерки: 8 / осем / месеца задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност на полагане на подписите при пробационен служител
2 / два / пъти седмично – чл. 42а ал. 2
т. 1 от НК и 8 / осем / месеца задължителни периодични срещи с пробационен
служител – чл. 42а ал. 2 т. 2 от НК.
Съдът счита, че с така
определеното и наложено на подсъдимия наказание ще се постигнат целите на
наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата
на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Относно предявения граждански
иск.
Съгласно нормата на чл. 45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Безспорно в конкретния случай се
установи, че в резултат на извършеното от подсъдимия престъпно деяние в
патримониума на гражданския ищец Г.Т.И., ЕГН **********,*** са
настъпили имушествени вреди в размер на 840. 00 лв.
Водим от горното съдът счита, че
следва да уважи предявения граждански иск и да осъди подсъдимия М.Н.П. с п.
а. и ЕГН да заплатят на Г.Т.И., ЕГН **********,*** сумата в размер на 840. 00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от гражданския ищец в резултат на инкриминираното
деяние, извършено от подсъдимия, имуществени вреди.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът счита, че следва да възложи направените
по делото разноски върху подсъдимия.
Причините за извършване на
престъпното деяние е желанието на подсъдимия да се облагодетелства по лек и престъпен
начин.
Водим от изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………. .