№ 20
гр. гр. Добрич, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело №
20213200900082 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „Г.“ЕООД,ЕИК ****,със седалище и
адрес на управление гр.В.,п.к.9000,ул.“Н. В.“№3,вх.Г,ет.7,офис
19,представлявано от управителя Ч. В. Т.,чрез пълномощника си
адв.В.А. Р.-ВАК с адрес на кантората:гр.В.,бул.“С.“№111,ет.2,ап.9
срещу „Г. Б.“ЕООД,ЕИК **** ,със седалище и адрес на управление
гр.С.,п.к.1606,р-н „К. С.“,бул.“Т.“ №** Бизнес център Р. и Г. АНТ. П.
ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Добрич,ул.“Г. К.“№18 ,ет.5,ап.6
с цена на иска 165 717,67 лв. и правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба се излага следното:На 02.04.2018г. първият
ответник дружество е издал на ищцовото дружество запис на заповед
за сумата от 208 000 лв.,с падеж на плащане 31.07.2018г.Ценната
книга е авалирана от ответника физическо лице.Нито издателят на ЗЗ
,нито авалистът са погасили дълга си.На 16.03.2021г. ищецът е
депозирал в РС гр.Добрич заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение за сумата от 165 717,67 лв.
Образувано е ч.гр.д.№798/21 г.на РС гр.Добрич и е издадена
исканата заповед за незабавно изпълнение,по силата на която двамата
ответници са осъдени солидарно да заплатят на ищеца 165 717,67
лв.,ведно със законна лихва ,считано от 16.03.2021г.до окончателното
й изплащане и разноски в заповедното производство.
Въз основа на издадения изпълнителен лист ищецът образува
изпълнително дело№**от 2021г.по описа на ЧСИ Д. И. К.,като на
длъжниците е връчена покана за доброволно изпълнение,ведно с
копия от издадените заповед за незабавно изпълнение и копие от
документа послужил за издаването й.
1
Ответниците са подали възражение по чл.414 от ГПК на
22.04.2021г.,като съдът е издал разпореждане №653/07.05.2021г.по
ч.гр.д.№**/2021г.по описа на съда с указания за предявяване на иск
относно вземането към длъжниците в едномесечен срок,което било
връчено на ищеца на 18.05.2021г.
Предвид изложеното е предявен и настоящия иск.
Записът на заповед е автентичен,действителен и редовен от външна
страна,подписан от издателя и авалиста и съдържащ всички
реквизити,посочени в чл.535 от ТЗ.Същият съдържа безусловно и
неотменимо задължение на издателя,поръчителствано от авалиста за
заплащане на процесната сума.С оглед разпоредбата на чл.492 ал.1 от
ТЗ на датата на падежа е представен записа на заповед на издателя му
и поръчителя,което е удостоверено с полагането на подписите им.С
настъпването на падежа е настъпила и изискуемостта на вземането.
Посочва се,че ценната книга е издадена с оглед обезпечаване на
задълженията на издателя,породени от подписания помежду страните
анекс №1/02.04.2018г. към Договор за покупко-продажба на пшеница
Р 009 WHT 180103/03.01.2018г., за покупко продажба на пшеница.
По силата на този договор,първият ответник е следвало да прехвърли
на купувача „Г.“ЕООД собствеността върху 1000т.пшеница от
български произход,реколта 2018г.,при посочените в договора
спесификации на стоката,място на доставка Пристанище В.,в периода
15.07.2018г.до 31.07.2018г.В договора е допусната техническа грешка
,като се сочи ,че се касае до реколта 2017г.,но издадените от първия
ответник фактури свидетелстват ,че се касае до реколта 2018г.Цената
на стоката е следвало да бъде заплатена от купувача към
15.07.2018г.,намалена с разходите за финансиране,изчислени на база
6% годишна лихва,считано от датата на авансовото плащане до датата
на доставка на стоката.
Съгласно чл.6.2.от договора ищецът е следвало да заплати авансово
по проформа фактура част от стойността на договореното количество
стока -200 000 лв.,а остатъка след доставка на стоката.Съгласно по –
горепосочения анекс от 02.04.2018г.страните са се споразумели за
промяна на количеството стока на 1 800 тона.
В чл.6.5.от Договора продавачът се задължил да издаде запис на
заповед за заплатената авансово сума,чиито размер е бил определен от
заплатената като аванс сума,завишена с уговорената по чл.7.1
неустойка в размер на 30 %.
Посочената сума е преведена авансово на два транша в съответствие
са издадените фактури № 602/05.01.2018г. и №604/09.01.2018г. общо
за сумата от 200 000 лв.За тези суми,завишени с дължимата неустойка
е издаден записа на заповед от първия ответник,авалиран от втория
ответник,който не е предмет на настоящото производство,а на ч.гр.д.
№800/2021г.на ДРС.
2
В съответствие с подписания анекс №1 към договора ответникът е
издал ф-ра №635/05.04.2018г. за авансово заплащане на сумата от
160 000 лв.,която ищците заплатили авансово на 03.04.2018г.В
изпълнение на чл.6.2. от Договора,с цел обезпечаване на изпълнението
му първият ответник е издал запис на заповед ,авалиран от втория
ответник за сбора от получената авансово сума,завишена с
уговорената по договора неустойка-5 717,67 лв.,от общо дължимата
48 000лв.
Въпреки многократно провежданите разговори първият ответник не
доставя нищо по така сключения договор и анекс към него.В края на
2018г. ответникът се свързва с ищеца и заявява,че разполага с така
поръчаното количество пшеница.Издава ф-ра №748/20.12.2018г.за
доставка на 1 219т.пшеница,на стойност 350 лв.на тон,от която
приспада получените по договора и анекса към него суми.Не е
последвала доставка.
Това поражда правния интерес от предявяване на установителния иск
за дължимост на вземането.
В срок от ответниците по делото е постъпил писмен отговор,в който
се оспорва предявения иск ,със следните съображения:
Не се оспорва,че между ищеца и първия ответник е сключен договор
009 WHT 180103/03.01.2018г., за покупко продажба на
пшеница,реколта 2018г.,погрешно посочена в договора реколта 2017г.
и анекс №1/02.04.2018г.към договора ,с който количеството е
увеличено на 1 800т.Не се спори,че ищецът е заплатил на първия
ответник сумата от 160 000 лв.аванс за допълнително договореното с
анекса количество и че процесния запис на заповед е подписан като
обезпечение на задълженията по анекса.Не се спори,че страните са
уговорили окончателна цена от 350 лв./т.
Оспорва се ,че продавачът не е изпълнил задължението си за
доставка на стока по анекса.С ф-ра №748/20.12.2018г. е продадена на
ищеца 1 219т.пшеница по 350 лв.за тон.Издаването на фактурата
удостоверява възникването на данъчно събитие,а самата фактура
може да се приеме като доказателство за сключване на договора за
покупко-продажба и да установи задължението,ако отразява
съществени елементи на сделката.Приспадането на данъчен кредит от
купувача при доставката на родово определени вещи има значение на
признание за получаването на стоката.Следователно с ползване на
данъчен кредит по ЗДДС по фактурата е налице и установеност на
предаване на стоката.Ищецът е представил към исковата молба ф-ра
№748/20.12.2018г.,с издаването на която са приспаднати платените от
него аванси за доставка на стока по процесния анекс.Ищецът сам е
поискал издаването на фактурата,което също представлява
извънсъдебно признание за получаването на фактурираната стока.
Ответното дружество няма задължения към ищцовото.Напротив
след 2019г. търговските отношения между страните са
3
продължили,като ответното дружество е извършвало услуги,които
ищецът е заплащал.Ако имаше задължение,то ищецът не би заплащал
задълженията си,а би прихващал срещу вземането си.
При неизпълнение на двустранен договор ищецът е могъл да развали
договора,като определи подходящ срок за изпълнение или ако то е
станало невъзможно изцяло или отчасти –без да даде срок за
изпълнение.
Тъй като ищецът не е развалил договора,такова изявление не се
съдържа в исковата молба ,той няма право да иска връщане на
платената цена и компенсаторна неустойка в размер на 30 %.
Неустойката се оспорва като прекомерна.
Неоснователна е и претенцията за лихва,тъй като не е налице забава
на ответника.
В депозирана в срок допълнителна искова молба ищецът уточнява
следното:Той не оспорва осчетоводяването на издадената от
ответника ф-ра №748/20.12.2018г. за доставка на 1219 т.пшеница по
350 лв./т.В никакъв случай не може да се счита ,че след като е
осчетоводена фактурата,то е налице извънсъдебно признание за
извършената доставка.В Договора,подписан между страните ясно е
установено,как следва да се извърши предаването на стоката-в т.2.2 е
посочено ,че количеството стока се установява по кантарните
бележки,издадени от пристанище В..В т.3.2.се договаря,че качеството
на стоката се определя за всяко превозно средство,доставено от
продавача на пристанище В.,въз основа на анализно
свидетелство,издадено от независима контролираща организация,а в
т.5 е договорено,че за предаването на стоката се изготвя приемателно
предавателен протокол.Нито един от така посочените документи не са
приложени с отговора на ответника,а и няма как,след като стоката не е
доставена.
Ирелевантни са последващите търговски отношения между
страните.Плащането респективно прихващането е избор на
ползувателя на услугата.
Изявлението за разваляне на договора се счита направено още с
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение при ДРС.С допълнителната искова молба се прави
изрично изявление за развалянето на сключения договор,поради
неизпълнение от страна на ответника по делото.
Възражението за прекомерност на неустойката е неоснователно,тъй
като страните са търговци,а неустойката не подлежи на намаляване
,поради прекомерност в тази хипотеза.
В подаден в срок допълнителен отговор ответниците поддържат
позицията си ,изразена в подадения отговор на исковата молба,като
поставят допълнителна задача към назначената съдебно икономическа
експертиза,която е от значение за изясняване на спора и следва да се
4
допусне.
Прави се и възражение за нищожност на неустойката,освен че
същата се счита за прекомерна.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си,изразени от
тях в разменените помежду им книжа.
Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото,както и
със заключението на допуснатата и изслушана съдебно икономическа
експертиза,прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори в процеса относно редовността на представената в
заповедното производство по ч.гр.д.№798/2021г.по описа на РС
гр.Добрич ценна книга,а именно Запис на заповед за сумата от
208 000лв. ,с падеж 31.07.2018г. и дата на издаване 02.04.2018г.
Не се оспорват подписите на издателя и авалиста по ценната
книга,които принадлежат на издателя –първи ответник по делото и
физическото лице-втори ответник Г.П..
За безспорно установено е прието ,че между ищеца и първия
ответник е сключен Договор 009 WHT 80103/03.01.2018г.за покупко-
продажба на пшеница,реколта 2018г. и Анекс №1/02.04.2018г.към
договора,с който дължимото количество пшеница по договора е
увеличено до 1 800т.Ответникът не оспорва,че сумата от 160 000
лв.му е преведена от ищеца по делото,нито че процесния запис на
заповед е подписан,с цел-обезпечаване на каузалното правоотношение
,свързано със задълженията по сключения анекс.
От ищеца по делото не се оспорва,че издадената от ответното
дружество ф-ра №748/20.12.2018г. е осчетоводена в дружеството.
Спорен по делото факт е,дали ответникът е изпълнил задължението
си по договора да достави дължимото количество стока по сключения
между страните анекс.
Изслушана е съдебно икономическа експертиза по делото,от
заключението на която се установява следното:
В ищцовото дружество не е налице взет счетоводен запис за
периода от 01.01.2018г.до 31.12.2018г. за отразяване на постъпване и
заприхождаване на 1 219 т. пшеница в патримониума на дружеството
купувач.
Издадената ф-ра №748/20.12.2018г. е включена в дневник за
покупки за данъчен период 01.12.2018г.-31.12.2018г.,поредност №62,
с „нулева“ стойност,съответно декларирана с СД по ЗДДС вх.
№03003267213/14.01.2019г.Във фактурата е вписан предмет
„приспаднат аванс“,или отразено е „сторниране“на преди това
предоставени аванси,като следствие на това е формирана „нулева
стойност“ по фактурата.
По сметка №301 Доставки е отразена непостъпила стока
пшеница,реколта 2018-1219 т.При ищеца „Г.“ЕООД процесното
5
количество от 1 219 т.пшеница не участва в стоковия
поток,формиращ сделките по продажба на стоки от вида на
процесната стока.
Съгласно счетоводните записвания при „Г. Б.“ЕООД към датата на
подаване на исковата молба не е налице задължение към ищеца.
От своя страна първият ответник по делото не представи първични
счетоводни документи ,които да удостоверят предаването на стоката –
кантарни бележки,товарителници,приемателно –предавателни
протоколи и други ,уговорени в договора съпровождащи предаването
на стоката документи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира,че по
делото не се доказа изпълнението на сключения между страните анекс
от 02.04.2018г. към Договор 009 WHT 80103/03.01.2018г.
В клаузата на чл.4.1 от сключения между страните договор е
определен срок за доставка на стоката от 15.07.2018г.до 30.07.2018г.В
чл.7.1. от същия договор е договорено,че в случай на неизпълнение на
задължението на продавача да достави стоката в уговорения по чл.4 от
договора срок,купувачът има право да прекрати договора и да иска
плащане на неустойка в размер на 30 % от стойността на
недоставеното количество.
От своя страна анексът е неразделна част от сключения на
03.01.2018г. договор за покупко-продажба на фуражна пшеница и
условията по договора,извън допълнително уговореното количество
стока, остават непроменени със сключването му.
В случая се касае до срочен договор,след изтичането на срока по
който покана за изпълнение не е необходима,тъй като „срокът кани
вместо човека“.С изтичането на уговорения срок договорът следва да
се счита прекратен,като възникват и уговорените последици за
заплащане на дължимата неустойка.
При това положение заплатената авансово цена се явява платена без
правно основание-на отпаднало основание,а именно прекратен
договор.Развалянето на двустранния договор се осъществява чрез
едностранно изявление на изправната до неизправната страна само в
случай,че нищо не е било уговорено относно развалянето.С оглед
изложеното, като неоснователно се възприема възражението на
ответника,че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 16.03.2021г. договорът не е бил валидно
развален,следователно вземането за връщане на заплатената авансово
сума не е съществувало във вида ,в който е претендирано в
заповедното производство.
Що се отнася до възражението за нищожност на договорената
неустойка,съдът го намира за неоснователно.Страните по договора са
уговорили този размер на неустойката като израз на свободата на
договаряне.Тя следва да обезщети вредите от неизпълнението на
6
договора, който е със значителен интерес и по който е преведена
авансово по-голямата част от цената по сделката.В този смисъл не е
налице противоречие на уговорката на добрите нрави.
Като се има предвид,че страните са търговци не може да се приема
за прекомерна неустойка и тя да се намалява,предвид разпоредбата на
чл.309 от ТЗ.
Предвид изложеното искът ,с правно основание чл.422 от ГПК за
установяване на дължимостта на сумата в размер на 165 717,67 лв.е
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Следва да се присъдят сторените от ищеца разноски в заповедното
производство,които са в размер на сумата от 3 314,35 лв.-държавна
такса и 2 751 лв.-адвокатски хонорар,както и сторените в настоящото
производство съдебно деловодни разноски. 3 314,35 лв.-държавна
такса,4 844,35 лв.адвокатски хонорар и 24 лв.-заплатена такса на ЧСИ
за връчване на документи.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
„Г.“ЕООД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:
гр.В.,п.к.9000,ул.“Н. В.“№3,вх.Г,ет.7,офис 19,представлявано от
управителя Ч. В. Т., „Г. Б.“ЕООД,ЕИК **** ,със седалище и адрес на
управление гр.С.,п.к.1606,р-н „К. С.“,бул.“Т.“ №** Бизнес център Р. и
Г. АНТ. П. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Добрич,ул.“Г.
К.“№18 ,ет.5,ап.6,че „Г. Б.“ЕООД,ЕИК **** ,със седалище и адрес на
управление гр.С.,п.к.1606,р-н „К. С.“,бул.“Т.“ №** Бизнес център Р. и
Г. АНТ. П. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Добрич,ул.“Г.
К.“№18 ,ет.5,ап.6 дължат СОЛИДАРНО на „Г.“ЕООД,ЕИК ****,със
седалище и адрес на управление: гр.В.,п.к.9000,ул.“Н.
В.“№3,вх.Г,ет.7,офис 19,представлявано от управителя Ч. В. Т. сумата
от 165 717,67 лв./сто шестдесет и пет хиляди седемстотин и
седемнадесет лева и шестдесет и седем ст./-задължение по запис на
заповед ,издаден на 02.04.2018г.,с падеж 31.07.2018г.,ведно със
законната лихва ,считано от 16.03.2021г.до окончателното изплащане
на главницата,за която сума е издадена Заповед за незабавно
изпълнение №53/17.03.2021г. по ч.гр.д.№798/2021г.по описа на РС
гр.Добрич.
ОСЪЖДА „Г. Б.“ЕООД,ЕИК **** ,със седалище и адрес на
управление гр.С.,п.к.1606,р-н „К. С.“,бул.“Т.“ №** Бизнес център Р. и
Г. АНТ. П. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Добрич,ул.“Г.
К.“№18 ,ет.5,ап.6 да заплатят СОЛИДАРНО на „Г.“ЕООД,ЕИК
****,със седалище и адрес на управление: гр.В.,п.к.9000,ул.“Н.
В.“№3,вх.Г,ет.7,офис 19,представлявано от управителя Ч. В. Т. сумата
от 6 065,35 лв./шест хиляди шестдесет и пет лева и тридесет и пет
7
ст./-разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№798/2021г.по
описа на ДРС и сумата от 8 182,70лв./осем хиляди сто осемдесет и два
лева и седемдесет ст./-разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
гр.В. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
8