Решение по дело №422/2020 на Районен съд - Стара Загора

                                       

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер               29.06.2020 г.        град Стара Загора

 

Районен съд – Стара Загора         ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 18 май                          Година: 2020

в публично заседание в следния състав:

                       

Председател: БЛАГА БОЗОВА

 

Секретар: МАРИЯН КРЪСТЕВ

като разгледа докладваното от съдия БОЗОВА

административно наказателно дело № 422 по описа за 2020 година, съобрази следното:

    

 Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 488381-F503935 от 08.01.2020 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „СТОЯН ТОДОРОВ 2003“ ООД, със седалище и адрес на управление в град Стара Загора, на основание чл.185 ал.2 изр.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено наказание имуществена санкция в размер на 600.00 лева.

Жалбоподателят в жалбата си моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Сочи съображения, които в съдебно заседание се поддържат от пълномощник.

Въззиваемата страна в съдебно заседание изпраща представител, който оспорва жалбата и изложените в нея съображения и моли съдът да потвърди НП като законосъобразно. Сочи съображения.

     Съдът, след като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление /НП/, приема за установено следното:

     Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна санкция.

При извършена проверка на 05.08.2019 г. в 17.40 часа на обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в град Стара Загора, кв.„Три чучура – север“ до блок 67, стопанисван от жалбоподателя, свидетелите ..и колегата й .., при изпълнение на служебните си задължения по проверки по спазване на данъчното законодателство, констатирали нарушение на разпоредбите на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, тъй като не е регистрирана чрез операцията „служебно въвеждане” сума промяна на касовата наличност в размер на 167,40 лева. 

Проверяващите, при проверката на касовата наличност на фискалното устройство в обекта притежаващо конструктивно възможността да се извършват операциите „.служебно въведени" и „..служебно изведени суми", констатирали, че не е регистрирана сумата от 147.60 лв. чрез операцията „..служебно въведени суми" - парични средства въведени в касата за започване на работния ден. 

Нарушението е открито и документирано с протокол за ивършена проверка  сер. АА № 0029786/05.08.2019 г.

Нарушението  не води до неотразяване на приходи.

Проверяващите възприели нарушение на чл.33 ал.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

Нарушението е за първи път.

За констатираното нарушение свидетелката ..на 10.08.2019 г., в присъствието на колегите си свидетелите И. и Д., съставила и връчила на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/.

Срещу съставения АУАН е постъпило възражение от жалбоподателя, което е разгледано по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и е преценено за неоснователно. За да се определи административното наказание наказващият орган е приел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

     Въз основа на този АУАН в законния срок и от компетентен орган е издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 600.00 на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, изречение второ във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС.

Горната фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства. По делото няма доказателства оборващи констатациите направени в АУАН и НП.

От показанията на свидетелите ../актосъставител/ и И.И. и И.Д. /свидетели по съставяне и връчване на акта за нарушение/ се установяват фактите, описани в АУАН. Съдът кредитира показанията им, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират с приетите по делото в съдебно заседание писмени доказателства заверени копия на: Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г.; Акт за установяване на административно нарушение № F503935 от 10.08.2019 г.; Протокол за извършена проверка в обект от 05.08.2019 г.; два въпросни листи от 05.08.2019 г.; Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение от 05.08.2019 г.; Декларация за стопанисвани обекти от задължено лице от 05.08.2019 г.; Обяснение от М.С.С.; Договор за сервизна поддръжка на фискално устройство DT 420527-9/05.12.2018 г.; Договор за сервизна поддръжка на фискално устройство DT 425462-3/05.12.2018 г.; Декларация от М.С.С.; Становище от Любомир Димитров Ненов от 06.08.2019 г.; Служебен бон от 05.08.2019 г.; Дневен финансов отчет от 05.08.2019 г.

 

По делото се установи по несъмнен начин, че на процесните време и място, в обект на жалбоподателя не е регистрирана чрез операцията „служебно въвеждане” суми промяна на касовата наличност в размер на 167,40 лева.

  При издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. При изготвяне на АУАН и наказателното постановление изцяло са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащия го АУАН, правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав.

Относно описаното в АУАН и НП нарушение,  същото е доказано от събраните писмени доказателства /протокол за извършена проверка, въпросен лист, дневен отчет № 176952 от 05.08.2019 г., служебен бон № 176963 от 05.08.2019 г., обяснение от М.С. - управител на дружеството/, както и от показанията на свидетеля П., които са непредубедени, безпротиворечиви и почиващи на личните й възприятия. Същата установи, че при проверката на касовата наличност на фискалното устройство в обекта притежаващо конструктивно възможността да се извършват операциите „.служебно въведени" и „..служебно изведени суми", не е регистрирана сумата от 147.60 лв. чрез операцията „..служебно въведени суми" - парични средства въведени в касата за започване на работния ден.  

Фактическото извършване на нарушението не се оспорва в жалбата срещу НП и в обяснението на управителя на дружеството, присъствала при проверката.

Разпоредбите на чл.33 ал.1 и ал.2 от Наредба №Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ са императивни, като само за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал.1 /„служебно въведени" и „служебно изведени суми"/, какъвто не е настоящия случай, в ал.2 е въведено изключение в книгата за дневните финансови отчети да се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута.

Обстоятелството, че началната сума е посочена в книгата за дневни финансови отчет не може да обуслови приложение на чл.28 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че нерегистрираната сума като абсолютен размер е голяма, а е повече от 10% процент от общо отчетения чрез фискално устройство /ФУ/ оборот от 1130,65 лв.

В аналогични случаи, при наличие на отбелязване на разликата в касовата наличност в книгата за дневни финансови отчети, дори при липсата на други нарушения и на публични задължения, Административен съд - Стара Загора е приемал, че е налице извършено нарушение на разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ и няма основание да се счита, че същото е маловажен случай – виж в този смисъл Решение № 155/17.05.2017 г. по КАНД № 120/2017 г., Решение № 183/26.05.2017 г. по КАНД № 121/2017 г., Решение № 156/19.05.2017 г. по КАНД № 122/2017 г., Решение № 186/25.05.2017 г. по КАНД № 142/2017 г. и др.

В случая е осъществен състава на нарушение на чл.33 ал.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.

От фактическа страна по делото безспорно се установи, че в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който се осъществява дейност по продажба на стоки и в който е монтирано фискално устройство, не е регистрирана чрез операцията „служебно въвеждане” суми промяна на касовата наличност в размер на 167,40 лева. Казано по друг начин, към датата на проверката, поведението на жалбоподателя обективно покрива признаците на нарушение по чл.33 ал.1 от Наредбата, съгласно която разпоредба - Чл. 33. (1) (Доп. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.) Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

     Не е налице изключението по чл.33 ал.4 от същата Наредба, в сила от 29.03.2019 г., съгласно която - Алинея 1 не се прилага при отчитане на продажби на стоки и услуги чрез вградени фискални устройства в автомати на самообслужване.

Понастоящем не е налице нов, по – благоприятен закон.

Съдът не намира основания да изменя размера на санкцията, тъй като същата е съобразена със санкционната разпоредба за това нарушение. При определяне размера на санкцията е отчетена тежестта на нарушението и конкретния размер на процесната сума.

Ето защо, атакуваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.  

С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се възложат разноски дължими на въззиваемия, представляващи юрисконсултско вънаграждение. На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва на въззиваемия да се присъди юрисконсулстко възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в Наредба на министерски съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ предвижда възнаграждение от 80.00 до 120.00 лева.

 

 

Производството продължи в едно съдебно заседание, с кратък разпит на трима свидетели, не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80.00 лева.

     Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът

                  

                        Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление № 488381-F503935 от 08.01.2020 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „СТОЯН ТОДОРОВ 2003“ ООД, със седалище и адрес на управление в град Стара Загора, на основание чл.185 ал.2 изр.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 600.00 /шестотин/ лева.

ОСЪЖДА „СТОЯН ТОДОРОВ 2003“ ООД да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 80.00 /осемдесет/ лева разноски за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                            СЪДИЯ: