№ 257
гр. Ловеч, 18.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500130 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда чл. 413, ал.2 вр. чл.279 ГПК (ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГПК).
Образувано е по частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, представлявано от Анислав Я.,
депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт
Христо Атанасов, срещу Разпореждане № 146/17.02.2022г. на Районен съд –
Луковит, постановено по ч.гр.д. № 56 по описа на съда за 2022г., с което
първоинстанционният съд оставил без уважение Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д.Андр.Андр.
изцяло, поради неотстраняване на недостатъците в срок. С разпореждането
съдът е прекратил производтвото по делото. Твърди, че съдът неправилно е
приел, че след подадена уточнителна молба, заявителят не е отстранил
констатираните нередовности на първоначално подаденото заявление.
По съществото на спора, счита, че съдебният акт е направилен и следва
да бъде отменен, във връзка с което излага следните аргументи:
Счита, че е отговорил на нередовностите както следва – кога е усвоен
кредитът (13.01.2020г.), кога е настъпило последното плащане (23.06.2020г.).
1
намира за неоснователен извода на съда, че заявителят не е отстранил
нередовностите в срок за посочване кога е направено последното плащане
предвид обявената предсрочна изискуемост и длъжникът е платил само 45.00
рлева, което не покрива поне 15 процента от усвоената сума. Сочи, че без
експертиза, която да проследи сумите, които са внесени, изтеглени или с
което е платена, както и удържаните суми за лихва, не може да се приеме, че
лицето е надвнесло дължимата сума по кредита. Представя мнение, че
заповедното произовдство е едностранно и е опростена процедура.
Счита, че предвид всичко гореизложено, дружеството е отговорило
коректно и изчерпателно на посочените от съда въпроси и не е налице пречка
за издаване на заповед за изпълнение и неправилно и неоснователно е
разпореждането на PC – Луковит.
Въз основа на всичко гореизложено, моли съда да отмени
Разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 56/2022г. по описа на РС – Луковит, с
което е отхвърлено в цялост заявлението на „ПРОФИ Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК и делото се прекратява, против Д.Андр.Андр., като се настоящият
съдебен състав да се произнесе по същество да бъде издадена Заповед за
изпълнение.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата,
както и материалите по делото, установи следното:
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413,
ал.2 ГПК) чрез процесуален представител юриконсулт Христо Атанасов, с
надлежно учредена представителна власт (л.7).
Разпореждането е връчено на заявителя на 23.02.2022г. (л.32 от
първоинстанционното дело), а жалбата е подадена чрез куриерска фирма на
01.03.2022г. (л.5). Съгласно чл.275 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт
е едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния акт. Срокът
изтича на 02.03.2022г., поради което жабата е подадена в преклузивния срок
по чл.275 ГПК и следва да се разгледа по същество.
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по
2
валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано въз основа на
заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД с вх.№349/28.01.22г., с което е поискано издаване на
заповед за незабавно изпълнение срещу Д.Андр.Андр. от с. Б., общ. Луковит,
ул. „***“ № 62 за сумите от: 255.65 лева главница, възнаградителна лихва от
26.02 лева за периода от 03.06.2020г. до 06.08.2020г., обезщетение за забава в
размер на 22.25 лева за периода от 07.08.2020г. до 21.01.2021г. и законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението (21.01.2021г.) до
изплащане на вземането. Претендира разноски: държавна такса в размер на
25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
В заявлението е посочено, че паричното задължение е възникнало по
договор за „Бяла карта“ № 809067 с „Аксес Файнанс“ ООД като кредитор.
Кредитополучателят е декларирал, че е получил и е запознат с с всички
условия на индивидуалния договор и Общите условия. Твърди се, че
кредиторът се е задължил да предостави на длъжника договорна сума под
формата на револвиращ потребителски кредит в максимален размер на 300.00
лева, с разрешен кредитен лимит по международна кредитна карта Access
Finance / iCard / Visa. Кредитът бил усвоен на 07.11.2019г. Сочи, че
дължимата главница към момента на подаване на заявлението е 255.65 лева.
Като върху усвоената сума е начислена договорна лихва за периода от
03.06.2020г. (дата на първа транзакция) до 06.08.2020г. (дата на настъпване на
предсрочна изискуемост).
Сочи, че се е възползвал да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй
като кредитополучателят в рамките на два последователни месеца, не е внесал
общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит. Посочва датата на която е
обявена предсрочната изискуемост.
Претендира и законна лихва за забава от 07.08.2020г. – денят след
датата на обявяване на предсрочната изискуемост до датата на подаване на
заявлението 21.01.2022г.
Изрично е посочено, че в периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. по
3
договора за кредит не е начислявана законна лихва, на основание чл.6
ЗМДВИП.
Към заявлението са приложени договора за кредит „Бяла карта“,
приложението към него, общите условия към рамков договор за издаване на
платежна бяла карта и пълномощно.
С разпореждане № 80/01.02.2022г. съдът е указал на заявителя в
тридневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните
нередовности на заявлението като въведе твърдения относно: кога е усвоен
кредита, погасявал ли е длъжника част от него, кои поредни два месеца и
какви суми длъжникът не е платил преди кредитът да бъде обявен за
предсрочно изискуем, да посочи уведомил ли е длъжникът за предсрочната
изискуемост, кога и как.
В указания срок от заявителя е постъпила уточняваща молба с вх.№
533/15.02.22г., в която се уточнява следното: сумата от 300.00 лева
първоначално е усвоена на 13.01.2020г.; на 23.06.2020г. е направено последно
плащане и последните два месеца, които не е погасил задълженията се са 06 и
07 2020. Представя доказателство за уведомената предсрочна изискуемост. В
молбата се твърди постъпващите плащания по договора за в размер на 767.58
лева, които са постъпления по картата. Твърди, че без експертиза, която да
проследи сумите, които са внесени, теглени, кога е платена, удържаните
лихви, не може да се приеме, че лицето е надвнесло дължимата сума.
С разпореждане № 146/17.02.2022г., по ч.гр.д. № 20224320100056 по
описа за 2022, РС – Луковит е отхвърлил изцяло заявлението с мотиви, че не
са отстранени констатираните нередовности в заявлението, както и поради
противоречието му със закона.
В мотивите си районният съд е приел, че въпреки дадените указания
заявителят не е отстранил всички нередовности, като не е посочил на коя дата
и в какъв размер са неплатените задължения. Посочено е, че твърденията са
противоречиви, че последното плащане е извършено на 23.06.2020г., а се
твърди, че задължението за юни месец е просрочено. В мотините е
отбелязано, че в заявлението е посочено че сумата по кредита е 300 лева, а са
заплатени 767.58 лева, от което не може да се направи извод на какво се
дължи тази разлика и какъв е ГПР, с оглед разпоредбата на чл.19 ЗПК.
Настоящата инстанция приема, че е сезирана с обжалване на
4
разпореждане № 146/17.02.2022г., по ч.гр.д. № 20224320100056 по описа за
202 на РС – Луковит. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1
и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично
вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата
на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка
дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на
ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето
си.
Съдът приема за правилни възраженията на жалбоподателят, че с
допълнителната уточнителна молба е отстранил част от нередовностите.
Действително в уточнителната молба е посочено кога е усвоен кредитът и
кога е направено последно плащане и са представени доказателства за
обявената предсрочна изискуемост (т.18 ТР 4/18.06.2014г. по тълк. д.№
4/2013, ОСГТК на ВКС). Въпреки това, за да отхвърли заявлението, съдът не
се е позовал на тези нередовности, тъй като ги е приел, че са отстранени.
Въпреки това, в уточнителната молба заявителят не е отстрани
нередовностите, дадени с указанията досежно кои поредни месеци и какви
суми длъжникът не е платил преди кредитът да бъде обявен за предсрочно
изискуем. Липсват такива данни, а и същите не могат да се изведат от
заявлението и от уточнителната молба. Нещо повече, твърди се кредитът е в
размер на 300 лева, а длъжникът е платил 767.58 лева. Няма никакви други
уточнения. Не е посочена датите на плащанията. От това може да се направи
извод, че кредитът е погасен над претендираната горница, поради което
заявлението противоречи на добрите нрави и морал, тъй като се претендира
нещо повече, от това което е дадено. Второ, не е ясно кога са платени суми,
каква част са платени и за кои два месеца длъжникът е просрочил
задълженията си, за да може кредиторът да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Нещо повече, в уточнителната молба се въвеждат допълнителни
твърдения, които си противоречат със заявлението, вместо да се отстранят
нередовностите – те се увеличават. Правилно съдът е приел, че се твърди, че
5
на 23.06.2020г. е направено плащане от длъжника, а се твъди, че последните
вноски за юни и юли 2020 са неплатени и въз основа на този факт кредитът е
обявен за предсроно изискуем. На това основани няма как за втори път да се
оставя без движение заявлението за отстраняване на нередовности, тъй като
са дадени указания в тази насока (л.21) и заявителят е предупреден за
последствията.
Освен това в уведомлението по чл. 60 ЗКИ от кредитора към длъжника
е посочено, че размера на кредита е 443.98 лева. Налице е второ
противоречие, от което въззивният съд не може да установи размера на
действителния кредит, периода му.
Съдът прие за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
следва да се назначи експертиза за да се установи кои суми са внесени, кои и
кога са изтеглени, какво е платено, както и за определяне на удържаните
лихви. Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК и за да се издаде заповед
вземането следва да бъде индивидуализирано, а заявлението да отговаря на
редовностите на искова молба (т.1 ТР 4/18.06.2014г. по тълк. д.№ 4/2013,
ОСГТК на ВКС). Разпоредбата на чл.410 и сл. ГПК са специални спрямо
разпоредбите на ГЛАВА ТРАНАДЕСЕТА и ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГПК. В
исковото производство, когато претенцията е доказана по основание, съдът
определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице
(арг. чл.62 ГПК). В този смисъл размерът на иска се преодолява с решението
на съда, докато размера на търсеното вземането по чл.410 ГПК не може да
бъде преодоляно по този начин, тъй като заповедното е едностранно и не се
събират доказателства. В настоящото производство се проверява
оспорването на вземането, а не установяването му по основание и размер. Ето
защо това възражение е неоснователно. Заявителят следва да се направи
предварително изчисленията и да претендира сумата, която мисли, че му се
дължи. Не е допустимо това да се прави в охранителното производство. След
като заявителят не може да проследи внасянето, тегленето на суми, кога и
колко е платено, то правилно РС – Луковит е приел, че заялението е
нередовно, тъй като липсват достатъчно информация за паричната претенция.
По изложените съображения, заявлението е нередовно като не са
отстранени всички недостатъци, вземането не е индивидуализирано. На
основани ечл.522, ал.2, т.1 ГПК следва да бъде отхвърлено подаденото
6
заявление изцяло.
По изложените съображения и поради съвпадане на правните изводи на
ОС - Ловеч с тези, отрезени в атакуваното разпореждане на РС- Луковит, то
на основание чл.279 вр. чл. 278, ал.4 вр. чл.272 ГПК Разпореждане №
146/17.02.2022г. на Районен съд – Луковит, постановено по ч.гр.д. №
20224320100056 по описа за 2022г., следва да бъде потвърдено изцяло, като
правилно.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че заявителят не е
представил доказателсва за извършената цесия, поради което не е ясно дали
заявителят се легитимира като кредитор. Също така липсва доказателство, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия, което е задължително съгласно
т.4а ТР 4/18.06.2014г. по тълк. д.№ 4/2013, ОСГТК на ВКС.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 146/17.02.2022г. на Районен
съд – Луковит, постановено по ч.гр.д. № 20224320100056 по описа за 2022г.,
като правилно, на основание чл.279 вр. чл. 278, ал.4 вр. чл.272 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване (т.8 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7