Решение по дело №20/2019 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 март 2019 г.
Съдия: Албена Янчева Зъбова
Дело: 20192001000020
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

РЕШЕНИЕ № 23

            21.03.2019  година, град Бургас

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

АПЕЛАТИВЕН СЪД  БУРГАС,   търговско отделение

На седми март  две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ

                            ЧЛЕНОВЕ:  АЛБЕНА ЗЪБОВА-КОЧОВСКА

                                                        ХРИСТИНА МАРЕВА

При секретар  Станка Ангелова,

като разгледа докладваното от съдия Зъбова въззивно търговско дело по несъстоятелност № 20 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба на молителя по т.д.за несъстоятелност № 401/ 2018 г. по описа на Окръжен съд Бургас- „А“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. Ч., п.к. 8142, област Бургас, община С., ул.“. №19А, с управител Е. , чрез пълномощник адвокат И. от БАК, със съдебен адрес за призоваване: гр. Б., ул.“В“ 5, етаж 1, подадена против решение № 439/20.12.2018 г., постановено по горното дело, с което молбата на дружеството за откриване на производство по несъстоятелност, за обявяване на неплатежоспособност, за прекратяване на дейността му и за обявяването му в несъстоятелност, е отхвърлена.

Въззивникът сочи решението за неправилно и моли за неговата отмяна и за произнасяне по същество, с което искането му да бъде уважено и съобразено изцяло с извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Конкретно въвежда оплаквания, че съдът е направил неправилен извод за платежоспособността и възможността му да погаси публичните си задължения, който не се подкрепя от констатациите на извършената съдебно-счетоводна експертиза, сочеща липса на касова наличност. Не са били представени на експерта инвентаризационни описи за такава наличност, защото не съществуват в дружеството. Отразяването на липсата на касова наличност на молителя подлежало на официално публикуване в годишната му данъчна декларация за 2018г., която ще бъде подадена през 2019г. Дружеството сочи, че правилната преценка на събраните по делото доказателства и в частност на експертното заключение би довела до извода, че установените коефициенти биха били други и биха подкрепили изцяло като основателна заявената молба за обявяването в несъстоятелност. Не ангажира нови доказателства по предмета на спора.

Подадена ведно с въззивната жалба е и частна такава от молителя, срещу постановеното от първата инстанция определение №55/15.01.19г. по същото дело, с което той е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 250 лв. Определението се сочи за неправилно при конкретно изложени съображения за приложимост на правилата на ТЗ досежно дължимите в производството по несъстоятелност държавни такси и разноски. Иска се отмяна на този акт, която се свързва с изхода от въззивното обжалване на съдебното решение.

Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка на съдебното решение по чл.269 от ГПК, го сочи за валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, на база доводите на жалбоподателя, събраните в производството доказателства и действащото право, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано пред Окръжен съд Бургас по чл.625 и сл. от ГПК, по молба на „А“ ЕООД - гр. Ч. с управител Е. , чрез процесуален представител адвокат, с искане за откриването на производство по несъстоятелност, за обявяване на неплатежоспособността на дружеството, за прекратяване на дейността му и за обявяване на неговата несъстоятелност.

В обстоятелствената част на молбата са въведени твърдения, че търговецът не може да продължи дейността си, поради изключителни финансови затруднения, а след дадени указания на съда е уточнил, че няма кредитори и няма задължения към такива. Представил е доказателства по чл.628, ал.1,т.1 и 2 от ТЗ по указания на първата инстанция, както и такива за уведомяването на НАП и е ангажирал съдебно-икономическа експертиза.

Като е обсъдил доводите на молителя, представените по делото доказателства и съобразил закона, първоинстанционният съд е приел молбата за откриване на производство по несъстоятелност и свързаните с нея искания за неоснователни, по причини, че установеното в процеса финансово състояние на молителя-длъжник не обосновава твърденията му за изпадане в състояние на неплатежоспособност, по смисъла на чл.608 ТЗ.

Въззивната инстанция споделя този краен извод на първоинстан-ционния съд, както и обуславящите го фактически и решаващи правни съображения, с оглед на което препраща на основание чл.272 от ГПК към мотивите на обжалваното съдебно решение.

Към тях с оглед възражението във въззивната жалба, за неправилен извод на окръжния съд за недоказана неплатежоспособност на молителя, при несъобразяване с констатациите в изслушаното пред БОС експертно заключение, апелативният съд добавя следното:

Вещото лице по допуснатата в първа инстанция съдебно-счетоводна експертиза е работило при изготвянето й по документите, представени в производството от молителя, включително по тези, събрани след дадените му от съда указания, с оглед силно застъпеното в производството служебно начало, визирано в чл.621а от ТЗ.

Анализът на годишните финансови отчети на дружеството за 2016, 2017г. и за периода 01.01.18г.- 30.08.18г.(молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена пред съда на 30.07.18г.), установява наличието на постепенно нарастващи публични данъчни задължения – от 12х.лв., на 30 х.лв. до 40 х. лв.в края на целия обследван период, същевременно на намаляващи публични такива за социално осигуряване- от 43х.лв., на 37х.лв., до 31х.лв. за края на периода, но като цяло общите му публични задължения се увеличават по размер- от 56х.лв., на 68 х.лв., до 71 х.лв.в края на периода. От общата задлъжнялост на дружеството за първите две години публичните задължения са почти 100%, а за последната- всички дългове са такива- към НАП. Същевременно обаче активите на молителя съществено надхвърлят пасивите му и възлизат на общо 216 х.лв. в края на 2016г.( включващи дълготрайни активи от 1000лв. и краткотрайни от 215х.лв., състоящи се от 29х.лв. вземания от клиенти, 5х.лв. други вземания, парични средства в брой -180 х.лв. и средства в банка – 1000лв.), на 246х.лв. в края на 2017г. ( включващи само краткотрайни активи- парични средства- от които 1000лв. в банка, 229х.лв. в брой и 11 х.лв. вземания от клиенти) и 225х.лв. към 30.08.18г., само парични средства(краткотрайни активи), включващи 15 х.лв. вземания от клиенти, 209 х.лв. пари в брой и 1000лв. парични средства в банка. В края на периода има леко занижаване на общата стойност на актива на дружеството, в сравнение с предходната година.

При съпоставката на тези данни всички обследвани коефициенти за ликвидност на дружеството–обща, бърза, незабавна и абсолютна, значително надхвърлят размер единица( те са 3,17 и 2,96). Финансовата автономност на търговеца е обезпечена, т.к. няма данни за привлечен капитал, генериращ освен печалби и разходи, а само за собствен капитал, с който няма пречки да оперира. Коефициентът на задлъжнялост на дружеството в противовес на горното е под единица (0,46), което сочи на възможност за покриване на разходите с притежаваните средства. Само коефициентите за рентабилност за последната година са отрицателни величини, т.к. дружеството практически не отчита стопанска дейност, не е осъществило продажби и няма приходи, а само разходи за възнаграждения и осигуровки.

От съвкупната преценка на горепосочените показатели съдът обуславя извод за добро и стабилно финансово състояние, с положителен баланс от парични средства, съществено надвишаващ наличните пасиви на търговеца, при което въпреки неосъществяването на стопанска дейност през 2018г. и произтичащите от това отрицателни стойности на рентабилност, предприятието е в състояние да обслужва задълженията си и не застрашава интересите на своите кредитори- в случая- само НАП.

Настоящата инстанция преценява също както и първата, че посочените по-горе данни не установяват общото основание „неплатежоспособност“за откриване на производството по несъстоятелност на дружеството, която то е заявило пред съда, за да обоснове искането си. Понятието „неплатежоспособност“, намиращо легалната си уредба в чл. 608, ал. 1 и 3 и чл. 631 от Търговския закон, както чрез самите норми, така и чрез съдебната практика по приложението им сочи следните основни характеризиращи го признаци: обективна и трайна невъзможност търговецът да изпълни определен вид или конкретно изискуемо парично задължение, чрез наличните си краткотрайни и реално ликвидни активи. Тези признаци не са видни от данните по конкретния казус.

В случая е неприложима също така някоя от законовите презумпции за неплатежоспособност, визирани в чл.608, ал.2-4 от ТЗ, т.к. не са налице предпоставките за това. Молителят е обявявал в ТР годишните си финансови отчети за последните три години и няма данни срещу него да са образувани изпълнителни производства. Видно от заключението на вещото лице е също, че „А“ ЕООД е извършвало плащания за възнаграждения и свързаните с тях социални и здравни осигуровки през 2016 г.,2017 и до м. август 2018г., като последното плащане към персонала е на 31.08.18г., т.е. след датата на подаване на молбата пред съда. Забавени са само данъчните задължения към НАП, последно плащани през м. май 2015г., в размер от 900лв. Обаче само по себе си неплащането на остатъка не е основание за обявяване неплатежоспособността на молителя, т.к. той разполага с достатъчно собствени парични средства(краткотрайни и реално ликвидни активи), с които да покрие тези дългове, т.е. няма доказателства за обективна невъзможност за изпълнение на това му задължение.

Основното оплакване на страната от фактическите изводи на съда, базирани на експертното заключение, че неправилно възприел за доказана касовата наличност от собствени парични средства, обявени във финансовите отчети и в последно представения пред съда баланс на дружеството, на чиято база са определени и благоприятните коефициенти за ликвидност, финансова автономност и ниска задлъжнялост на предприятието, според настоящата инстанция е също неоснователно.

Това е така, защото възражението не се подкрепя от изложените по- горе данни, които регистрираният като търговец на 12.02.11г.(справка в ТР) молител сам е съставял и обявявал в регистъра, за да оповестява редовно финансовото си състояние за всяка от годините на дейността си- последно за 2017г. В съдебно заседание, при изслушването си вещото лице е заявило, че страната не му е представила инвентаризационен опис за фактическото изброяване на касовата наличност, поради което и не може да я потвърди, но съдът съобразява, че доколкото дружеството няма задължение да съставя такъв документ в случаите, когато има касова наличност, то липсата на описа не води еднозначно до обратния извод, че и обявената сума липсва. Още повече, че сумата може реално да се съхранява другаде, не точно в касата на дружеството. Обявяването й като „касова наличност“ е само с оглед счетоводната отчетност на парите извън банкови сметки, с които дружеството реално разполага.

Т.к. няма никакви доказателства, дори косвени, в подкрепа на твърдението, че счетоводно заявената касова наличност липсва, съдът следва да приеме, че тя съществува, а неосъществяването на търговска дейност от дружеството през 2018г. е резултат от само временно затруднение, което може да бъде преодоляно, т.к. не съществуват обективни пречки за това. Следователно молбата на дружеството за откриване на производство по несъстоятелност и обявяването му за неплатежоспособно и в несъстоятелност, както и за прекратяването на дейността му, е неоснователна и трябва да бъде отхвърлена.

С оглед съвпадението на окончателните правни изводи на двете инстанции, обжалваното решение на Окръжен съд Бургас следва да бъде потвърдено.

Поради този изход от обжалването на решението, въззивната инстанция намира за допустима, но неоснователна и частната жалба, подадена срещу определение №55/15.01.2019г. по т.д. №401/18г. по описа на БОС, с което съдът на осн. чл.77 от ГПК е събрал допълнително дължимата за производството държавна такса от дружеството-молител.

Последният не е внесъл държавна такса за производството, което инициира, т.к. в случая са приложими специалните правила на чл.620 от ТЗ, сочещи, че тя не се събира предварително в такива случаи(чл.620, ал. ТЗ), а от масата на несъстоятелността, при разпределението на имуществото на длъжника. Разпоредбата е приложима обаче при уважена молба за откриване на производството за несъстоятелност. Когато претенцията е отхвърлена, няма законово основание за формиране маса на несъстоятелността, от която кредиторите на търговеца да се удовлетворяват при условия на принудително универсално изпълнение. Горното касае и дълговете на търговеца към бюджета на съдебната власт, какъвто е този за държавна такса по съдебно дело.

Същото правно разрешение на повдигнатия от жалбоподателя въпрос явства и от разпоредбата на чл.24, ал.2 от ТДТССГПК. С оглед на това и при субсидиарното приложение на правилата на ГПК, на основание чл.77 от ГПК, първоинстанционният съд напълно законосъобразно и правилно е събрал дължимата за приключилото съдебно производство държавна такса от дружеството, чиято молба по чл.625 от ТЗ е отхвърлена, с нарочно последващо определение, поради пропуск да го стори с решението си.

Предвид тези констатации, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Апелативен съд Бургас

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 439/20.12.2018 г., постановено по т.д.за несъстоятелност №401/2018г. по описа на Бургаски окръжен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение №55/15.01.2019г., постановено по т.д. за несъстоятелност №401/2018г. по описа на Бургаски окръжен съд.

Настоящото решение може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страната, с касационна жалба пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: