№ 332
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
Членове:Екатерина Ст. Роглекова
Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
в присъствието на прокурора Светлозар Н. Чераджийски
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225300601008 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по протест и допълнителен такъв на Районна прокуратура
гр. Пловдив против Присъда от 12.04.2022г. по НОХД № 1435/2022г. по описа
на Районен съд гр. Пловдив, по въззивна жалба от подсъдимия И., чрез
защитника му адв. Й. Д. и въззивна жалба от страна на повереника на частния
обвинител и граждански ищец И. Г. – адв. Кр. Б..
С атакувания съдебен акт подс. С. И. е признат за виновен в това, че на
11.06.2020 г. в землището на с. Песнопой, обл. Пловдив, в сграда за
обществено ползване, собственост на фирма ЗК „Лондон Груп“ ЕООД, е
причинил другиму – И. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Пловдив, тежка телесна
повреда, изразяваща се в разрушаваща травма на дясната очна ябълка,
руптура на склерата, пролапс на съдовата обвивка и тялото на дясната очна
ябълка, довела до постоянна слепота с дясното око – престъпление по чл. 128,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 от НК
вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е определено наказание „лишаване от
свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
1
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато от така
определеното наказание „лишаване от свобода” времето, през което подс. С.
Л. И. е бил задържан по реда на ЗМВР за 24 часа със Заповед № 273зз-76 от
12.06.2020 г. на полицейски орган при РУ – Хисар при ОДМВР – Пловдив,
считано от 12.06.2020 г. до 13.06.2020 г., както и по реда на НПК, считано от
13.06.2020 г. до 19.05.2021 г., като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът е определил така
наложеното на подс. И. наказание „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно
при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
Подсъдимият е осъден и да заплати на гражданския ищец И. Г. Г.
сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, като е отхвърлил предявения граждански иск до сумата от 100 000
лева, като НЕДОКАЗАН по размер.
Съдът е осъдил подсъдимия да заплати и направените по делото
разноски, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
В протеста и допълнителния такъв се оспорва постановената
първоинстанционна присъда по отношение на наложеното наказание, като
същото се приема за явно несправедливо и се желае изменение на присъдата в
тази му част, като се претендира, че наказанието следва да се определи при
условията на чл. 54 от НК - или по-точно при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, както и се приложи разпоредбата
на чл. 58а от НК. В протеста и допълнителния такъв се настоява наказанието
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. В останалата част се
приема, че присъдата трябва да бъде потвърдена.
По делото е постъпила и въззивна жалба от адв. Й. Д. - защитник на
подсъдимия И. срещу така постановената присъда, с която същата се приема
за постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, при
нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наказанието,
като се поддържат всички изложени съображения пред първоинстанционния
съд. Моли се да се измени присъдата, като се намали наказанието „лишаване
от свобода“, размерът на гражданския иск и да се приложи разпоредбата на
чл. 66 от НК, като се предлага съдът да определи изпитателен срок в размер
2
на 3 години.
По делото е налице и частна жалба от адв. Б., в качеството му на
повереник на пострадалия Г., както и допълнение към депозираната частна
жалба. Желае се наказанието „лишаване от свобода“, което е наложено на
подсъдимия И., да бъде завишено по размер, както и същото да бъде
изтърпяно ефективно, като за целта се предлага да се вземат предвид налични
според повереника отегчаващи вината обстоятелства. Като такива се моли да
се отчете фактът, че на няколко пъти подсъдимият се е опитвал да влезе в
словестни и физически пререкания с пострадалия Г., както и че поведението
му в конкретния случай се окачествява като изключително агресивно и
целенасочено, водещо на извод за завишена обществена опасност на дееца.
Моли се също така предявеният и приет за разглеждане граждански иск
да бъде уважен в цялост.
Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура поддържа
въззивния протест по подробни доводи, изложени в съдебно заседание.
Адв. Б. и повереникът му – пострадалият Ив. Г. в съдебно заседание
изцяло подкрепят изразените с въззивната си жалба искания и приемат
определеното от първата инстанция наказание за явно несправедливо и
несъобразено с отегчаващите отговорността обстоятелства.
Подс. И., лично и със защитника си адв. Д., считат протеста и жалбата
на частното обвинение за неоснователни. Моли се съда да уважи
депозираната от тях жалба и да измени първоинстанционната присъда, като
се приложи института на условното осъждане. В тази насока се акцентира
подробно на добрите характеристични данни на подсъдимия, направените
самопризнания, изразеното искрено съжаление за стореното, младата му
възраст и трудова ангажираност.
Съдебното следствие пред първата инстанция е протекло като съкратено
такова при условията на чл. 371, т.2 от НПК. Решението за предварително
изслушване на страните е взето от съдията - докладчик по изрично искане на
подсъдимия, направено в разпоредително заседание. Подсъдимият е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
е съгласил да не се събират доказателства за тяхното установяване. Въз
основа на нарочното изявление на подсъдимия, съдът е констатирал, че
самопризнанията кореспондират с формираната по досъдебното производство
3
доказателствена съвкупност и е обявил, че ще го ползва при постановяване на
присъдата, без да експлоатира други доказателствени способи. Преди да
постанови определението си по чл. 372, ал.4 от НПК, съдът е разяснил на
подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и го е уведомил, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще
се ползват при съставяне на присъдата, така както го задължава
императивната норма на чл. 372, ал.1 от НПК.
Съобразно изискванията на тази диференцирана процедура и след като
правилно е преценил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
досъдебния доказателствен материал – самопризнанието на подс. С. И.,
дадено в хода на съдебното следствие и ползвано на основание чл.372 ал.4 от
НПК, от показанията на свидетелите, дадени в хода на досъдебното
производство и ползвани от съда на основание чл.373 ал.3 от НПК, от
заключението на СМЕ, протокол за разпознаване, справка за съдимост,
характеристична справка и др.
Точна е констатацията, че посочените доказателствени материали не се
съдържат съществени противоречия и те еднопосочно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия.
При пълната служебна проверка на присъдата, въззивният съд намира,
че по отношение на оценъчната дейност на първоинстанционния съд не се
констатираха логически грешки и волята му е обективирана ясно, което
позволява проверка на изведените фактически констатации. Възприетата
фактическа обстановка е следната:
Подсъдимият С. Л. И. е роден на ******** год. в гр. К., живущ в с.
*************, б., български гражданин, със завършен 7-ми клас,
неграмотен, сезонен работник в селското стопанство, неженен, неосъждан,
ЕГН **********.
На 11.06.2020 г. след обяд, подсъдимият С. Л. И. и още няколко човека,
между които свидетелите И.С.М., Р.М.Д., Р.С.М., И.А.А., Н.С.М., посетили
обществена баня, намираща се в землището на с.Песнопой, в сграда за
обществено ползване, собственост на ЗК“Лондон Груп“ЕООД. На входа на
банята си закупили билети от *****а – свидетелката Г.Г.К.. Жените влезли в
женското отделение на банята, намиращо се в лявата част на сградата. В
4
мъжкото отделение в дясната част на сградата, с обособени помещения –
съблекалня с кушетки и шкафове, помещение с душове и корита и помещение
с басейн, влезли подсъдимият И. и свидетелите И.М., Р.Д. и Н.М.. Същите си
оставили дрехите в съблекалнята, разпределили се по душовете, след което
влезли в басейна.
По същото време – на 11.06.2020 г., около 17:00 часа, в мъжкото
отделение на банята, в помещението с басейн бил свидетелят И. Г. Г. с двама
негови приятели – свидетелят Л.М.К. и лицето А.Д.. Свидетелят Г. помолил
И.М. да излезе от басейна и да се измие, тъй като имал остатъци от сапун по
себе си, при което свидетелят М. се измил и се върнал при останалите в
басейна.
След известно време свидетелят Г. излязъл от басейна и отишъл в
съблекалнята на кушетка да се охлади, а свидетелите И.М. и Р.М. също
излезли от басейна и отишли в съблекалнята, където И.М. си запалил цигара.
С оглед на това, свидетелят Г. уведомил свидетелката Г.К., че вътре в банята
пушат цигари, при което свидетелката го помолила да ги предупреди да
загасят цигарите, иначе ще извика СОТ. Свидетелят Г. направил забележка на
свидетелят И.М., че това не е място за пушене и го приканил да загаси
цигарата, което И.М. направил, като загасил цигарата и заедно с Р.М. се
върнал в басейна при подсъдимия С. И. и свидетеля Н.М..
Малко след това в басейна се върнал и свидетелят Г.. След известно
време от басейна излезли свидетелите И.М. и Н.М., отишли в съблекалнята и
започнали да се обличат, а малко след това при тях дошли и подсъдимия С. И.
и свидетеля Р.М., които заявили, че в банята пушил българин и се оплакали
на св.Калайджиева.
Подсъдимият С. И. последван от свидетелите 5 Н.М., И.М. и Р.М. се
отправил към помещението с басейна, където свидетелят Л.К. бил седнал
срещу вратата, а свидетелят И. Г. стоял на ръба на басейна, с дясното рамо
към изхода. Подсъдимият С. И. започнал да вика на св.Г.: “Излез, че жената
те вика!“, при което Г. отговорил: “Остави ме“. Подсъдимият И. казал на
св.Г.: “Ти какво правиш забележки за пушене?!Ела вънка!“, при което
свидетелят Г. отговорил “Не ме закачайте, оставете ме на мира“.
Подсъдимият И. продължил да говори на ромски език, че ще набие Г. и го
псувал. Свидетелят И.М. започнал да дърпа подсъдимия и да го убеждава да
5
не се разправя като два пъти го прибирал в съблекалнята, но на третия път
подсъдимият С. И. се отскубнал и тичешком се върнал при басейна,
приближил се до свидетеля И. Г. и нанесъл странично с десния си юмрук
силен удар в областта на дясното око на Г.. След силния и болезнен удар,
свидетелят Г. извикал от болка и се свлякъл до кръста във водата на басейна.
Веднага на помощ му се притекъл свидетелят К., извадил от водата Г., който
изпитвал нетърпима болка в дясното си око, от което обилно течала кръв.
Междувременно подсъдимият И. побягнал навън към изхода на банята и
се развикал на свидетелите И.М., Р.М. и Н.М. : „Бягайте, че ударих оня
българин, дето ни правеше забележки“ и последван от свидетелите, преминал
през съблекалнята, където се намирали свидетелите И.М.А., Г.И.Т. и Я.М.А..
Подсъдимият И., заедно със свидетелите И.М., Р.М., Н.М., И.А. и Р.М. се
качили на автомобила на И.М. и напуснали мястото.
Междувременно свидетелката Г.К. сигнализирала за случилото се на
телефон 112 като на място пристигнал екип на спешна медицинска помощ и
дежурни полицейски служители при РУ на МВР гр.Хисаря. Лекарят от
спешна медицинска помощ, който прегледал на място свидетелят И. Г.
установил, че Г. има сериозна травма на дясното око и се нуждае от
специализирано лечение. Свидетелят И. Г., придружаван от К., бил откаран и
приет по спешност в очна клиника на УМБАЛ “Свети Георги“ гр.Пловдив,
където била извършена оперативна интервенция от дежурен очен лекар –
свидетелят В.Т.М. -Х. и било установено, че зрението на дясното око на
свидетелят И. Г. е невъзможно да бъде възстановено, зрителната острота не
може да се подобри и остава абсолютна слепота.
Видно от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-
медицинска експертиза № 230/2020г. /л.95 – л.97 от ДП/, става ясно, че при
инцидента на 11.06.2020 г. в с.Песнопой на И. Г. Г. е било причинено:
контузия на главата и лицето, разрушаваща травма на дясната очна ябълка,
руптура на склерата, пролапс на съдовата обвивка и тялото на дясната очна
ябълка. Разрушаващата травма на дясната очна ябълка, руптурата на склерата,
пролапса на съдовата обвивка и тялото на дясната очна ябълка е довела до
постоянна слепота с дясното око – т.е. тежка телесна повреда по смисъла на
чл.128 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Контузията на главата и лицето по отделно и по съвкупност са му
6
причинили болка и страдание, без разстройство на здравето – т.е леки телесни
повреди по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху
твърд тъп предмет и е възможно да възникне при нанасяне на удар с юмрук в
областта на дясното око. Описаните травматични увреждания е възможно да
имат причинно-следствена връзка с нанесения на И. Г. Г. удар в дясното око.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд прие за установена
въз основа на същите доказателствени източници, които е обсъждал и
районният съд – обясненията на подсъдимия И. и направените от него
самопризнания, показанията на свидетелите И. Г. Г. /л.12 – л.15 от
досъдебното производство/, Л.М.К. /л.32-л.33 и л.127-128 от ДП/, И.С.М.
/л.44 от ДП/ и Н.С.М. /л.47 – л.48 от ДП/, Г.Г.К. /л.34 от ДП/, И.М.А. /л.36 –
л.37 от ДП/, Г.И.Т. /л.38 - л.39/, Р.П.Х. /л.40 – л.41/, И.А.А. /л.42 от ДП/,
Р.С.М. /л.43 от ДП/, Я.М.А. /л.45 от ДП/, Р.М.Д. /л.46 от ДП/, от заключението
на депозираната в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза № 230/2020г. /л.95 – л.97 от ДП/, както и писмените
доказателствени средства, изготвени в хода на досъдебното производство, а
именно – от Протокол за извършено по реда на НПК разпознаване от
12.06.2020г. /л.27 от ДП/, свидетелство за съдимост и характеристична
справка.
За решението си въззивният съд взе предвид и приложената към
въззивното производство Характеристика на подс. И. от ***********.
Така приетата от въззивния съд фактическа обстановка, се
припокрива с установената от първоинстанционния съд и застъпена в
обвинителния акт. Настоящият съдебен състав не констатира нарушения при
оценката на районния съд на събраните по делото доказателства - както
поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Изложеното се подкрепя в цялост от самопризнанието на подсъдимия
И., чиито обяснения са правилно кредитирани като правдиви, подробни и
съответни на останалия инкорпориран по делото доказателствен материал.
Същият не отрича, че именно той е нанесъл удар с юмрук в дясната част на
лицето на пострадалия. В тази насока са както гласните, така и писмените
доказателствени средства, в това число и извършеното по реда на НПК
разпознаване от 12.06.2020г., в хода на което свидетелят К. е разпознал
подсъдимия И. като лицето, извършило описаните в показанията му действия,
включително - нанесло удар на пострадалия.
7
Установеното е въз основа и на еднопосочните показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели – пострадалият И.
Г. Г., Л.М.К., И.С.М. и Н.С.М..
Много точно същите са възприети и обсъдени от страна на
проверявания съд като свидетели на изпълнителното деяние – очевидци - на
изследваното престъпление. Действително същите възпроизвеждат подробно
възприетата фактическа обстановка – как, кога при какви обстоятелства се е
развил инцидентът, какви са били първопричините му, как е нанесъл именно
подсъдимият удар в областта на окото на Г. и какви са били последиците.
Въззивната инстанция е също на становище, че изложеното от тях в
пълна степен кореспондира с показанията на останалите свидетели, разпитани
в хода на досъдебното производство, а именно – Г.Г.К. - ***** в описаната
обществена баня, И.М.А., Г.И.Т., Р.П.Х., И.А.А., Р.С.М., Я.М.А., Р.М.Д..
Коректно те са възприети от Районен съд гр. Пловдив като лица,
които не са били очевидци на самото изпълнително деяние, но всеки един от
тях сочи какво му е станало достояние по отношение на изследваните
събития, съобразно личните си възприятия и описват еднозначно повода за
конфликта – забележки относно тютюнопушенето.
Свидетелите Г.Г.К. и Р.М.Д. са възприели пряко състоянието на
пострадалия след нанесения му удар и дават детайлни показания в тази
насока.
Св. Г.Г.К., Г.И.Т., Р.П.Х., Я.М.А. от своя страна са чули обясненията
на подсъдимия И., че ударил човека, който направил забележка.
Въззивният съд установи и че от показанията на свидетелят В.Т.М. –
Х. се черпят данни за констатираното медицинско състояние на пострадалия
Г..
Анализирайки така инкорпорирания гласен доказателствен материал,
настоящата инстанция приема за обоснован изводът, че показанията на
свидетелите И. Г. Г., Л.М.К., И.С.М. и Н.С.М., Г.Г.К., И.М.А., Г.И.Т., Р.П.Х.,
И.А.А., Р.С.М., Я.М.А., Р.М.Д. са логични, последователни и
непротиворечиви, съвпадащи едни с други и непротиворечиви.
Особено значение имат показанията на самия пострадал, на които е
дадена вяра, който подробно и ясно е изяснил случилото се на
инкриминираната дата, причината, начинът по който му е била нанесена
тежката телесна повреда от страна на подсъдимия – чрез удар с юмрук в
дясната половина на лицето, последствията за здравето му.
Аргументирано е заключението на първата инстанция, че
свидетелските показания и обясненията на подсъдимото лице се подкрепят в
пълнота от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза № 230/2020г., която е кредитирана като
компетентно изготвена, от вещо лице с необходимите професионални
познания и опит в съответната специализирана област. Заключението на
8
същата с категоричност установява вида, характера и възможния механизъм
на причинените на свидетеля Г. телесни увреждания, които добре
кореспондират с признанието на подсъдимия относно фактите, включително –
нанесения от него удар на пострадалия. Всичко изложено, води до
единствения възможен извод, че именно подсъдимият е автор на деянието.
Като заключение на гореизложеното, може да се обобщи, че въззивният
съдебен състав споделя напълно анализа на доказателствата, направен от
районната инстанция в мотивите към атакуваната присъда. Съдът е обсъдил
подробно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон
доказателствените материали. С оглед обстоятелството, че въззивната
инстанция се солидаризира изцяло с доказателствения анализ и оценка на
събрания доказателствен материал, извършени от първия съд, липсва
необходимост от повторно още по-подробно обсъждане на доказателствата от
направеното по-горе.
Ето защо при правилно изградена фактическа обстановка,
първостепенният съд напълно обосновано е приел, че подсъдимият С. Л. И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.128, ал.2 вр. ал.1 от НК. Правните изводи на първоинстанционния съд са
съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка
и със закона, поради което въззивният съд не намира основания за приемане
на някакви различни изводи от правна страна, а именно, че подсъдимият на
11.06.2020 г. в землището на с. Песнопой, обл. Пловдив, в сграда за
обществено ползване, собственост на фирма ЗК „Лондон Груп“ ЕООД, е
причинил другиму – И. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Пловдив, тежка телесна
повреда, изразяваща се в разрушаваща травма на дясната очна ябълка,
руптура на склерата, пролапс на съдовата обвивка и тялото на дясната очна
ябълка, довела до постоянна слепота с дясното око.
Престъплението, за което И. е привлечен към наказателна отговорност,
представлява престъпление против здравето. Именно "здравето" като
човешко благо е засегнато при пострадалия Г., като е нарушена функцията на
сетивен орган от човешкия организъм. От обективна страна изпълнителното
деяние е формулирано от законодателя посредством резултата - "увреждане
на здравето". В конкретния случай такова увреждане е доказано, че
съществува, като то е нанесено чрез действие и по-конкретно механизмът на
причиняване на телесната увреда е чрез удар с юмрук в областта на дясното
око на пострадалия. Престъплението е резултатно и е довършено при
настъпилото реално увреждане, което в настоящия случай е настъпило
веднага след нанесения удар. Налице е причинна връзка между деянието и
настъпилия престъпен резултат, която е установена от съдебномедицинската
експертиза и свидетелските показания, коментирани по-горе.
От тях е доказана и нанесената на И. Г. Г. - тежка телесна повреда,
изразяваща се в разрушаваща травма на дясната очна ябълка, руптура на
склерата, пролапс на съдовата обвивка и тялото на дясната очна ябълка,
9
довела до постоянна слепота с дясното око.
От субективна страна правилно е застъпено от страна на проверяваната
инстанция, че деянието е извършено от подсъдимия И. при условията на пряк
умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимият е целял да нарани пострадалия, което се извежда
именно от установения механизъм на извършване на деянието - нанесен
юмручен удар в лицето на пострадалия, което неизбежно предвид естеството
и силата на удара и неговата насоченост води до причиняване на конкретния
вредоносен резултат. Законосъобразно и отговарящо на дългогодишната
съдебна практика и доктрина е становището, че за субективната
съставомерност на деянието не е необходимо подсъдимият И. да е имал
съзнание за точната по вид телесна повреда, която ще причини на лицето,
което удря, а е достатъчно, че той е имал представа за това, че с активните си
действия ще причини увреждане на пострадалото лице.
Ето защо са неоснователни и направените в тази връзка възражения
на защитата – адв. Д. пледира, че е деянието е осъществено не при пряк, а при
евентуален умисъл.
Въззивната инстанция не споделя тази теза.
На първо място, както е констатирал и районният съд, подсъдимият
И. е бил достигнал достатъчна степен на психо-физическа и социална зрялост,
за да може да прецени, че като удря свидетеля Г. в главата с такъв интензитет
може да причини всякакви по вид и последствия телесни увреждания.
Макар в настоящия казус да се касае за един единствен удар, който
подсъдимият е нанесъл, следва да се отбележи, че той е насочен не само към
такъв жизненоважен орган, каквато е човешката глава, но и в такава
деликатна област от нея, каквото е окото, нанесен е с много голяма сила
(свидетелят е усетил силна болка и не могъл да запази равновеси), годен да
причини тежка телесна повреда.
Всички тези факти налагат като единствен възможен извод, че от
субективна страна подсъдимият е действал умишлено – той е имал ясни
представи за общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици – че начинът, силата и мястото, на
което нанася удара, ще причини при всички случаи сериозна телесна повреда
на Г. - и е искал настъпването на тези общественоопасни последици.
Конкретният случай е класически пример на типичния за телесните
увреждания пряк неопределен (алтернативен) умисъл, при който
наказателната отговорност на дееца се ангажира с оглед най-тежкия резултат,
който в настоящия казус е причинената на пострадалия И. Г. тежка телесна
10
повреда.
В тази връзка с категоричност следва да се приеме, че подсъдимият е
цялял нанасянето телесно увреждане от причинения вид, тъй като е в рамките
на интелектуалните възможности на обикновен човек да предположи, че
силен удар в главата - една от най-чувствителните и животоопределящи зони
на човешкото тяло, може да доведе до такъв вид увреждане. И. е съзнавал, че
при нанасяне на такъв удар, с една значителна сила, както е в случая, ще се
обективира констатираното телесно увреждане или подобно на него, т.е.
съзнавал е общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, като е целял пряко
настъпването им.
За пълнота на изложението може да се добави, че за да е налице
евентуален умисъл, то деецът следва да е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, да е съзнавал общественоопасните му последици, но да
не е желаел тяхното настъпване, като е допускал, че могат да настъпят и
въпреки това не се е въздържал от деянието, а го е извършил, като е останал
безразличен към настъпването на този по-тежък резултат, стига да настъпи
целения от него. Т.е. деецът преследва друга цел/резултат, но се отнася с
безразличие към възможното настъпване на друг. За умисъла на дееца е
ноторно известно, че следва да се преценява съобразно действията на дееца,
като в случая няма каквито и да са доказателства подс. И. нанасяйки удар с
юмрук в лицето на пострадалия да е преследвал друга цел, освен да го увреди
телесно, та да се е отнасял с безразличие към настъпилия тежък резултат.
Тези обстоятелства изключват както по-леко укоримия евентуален
умисъл, така и формите на непредпазливостта.
За престъплението по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК, законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода за срок от 3 до 10 години.
Районният съд е индивидуализирал същото в минимума предвиден в закона,
като е определил 3 години лишаване от свобода, което на основание чл. 58 а
от НК е намалил с една трета и е наложил на И. наказание лишаване от
свобода в размер на ДВЕ години.
Въззивният съд намира така отмереното наказание за правилно
определено, в съответствие с наличните по делото доказателства, релевантни
за отговорността на подсъдимия и в съответствие с материалния закон. При
11
преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,
настоящият съдебен състав счита, че първостепенният съд правилно е отчел
като смекчаващи такива добрите характеристични данни на подсъдимия,
трудовата му и семейна ангажираност, признанието на вината и изразеното
съжаление за стореното.
От друга страна, независимо от възраженията в противната насока,
настоящата инстанция също като районен съд не откри отегчаващи
обстоятелства – не се констатира екстремна агресивност, конфликтност или
жестокост у подсъдимия, преди и при осъществяване на деянието, които
прояви да утежнят положението му, в каквато насока пледира частното
обвинение.
Съобразявайки всичко изложено, въззивният съд освен това намира, че
не са налице и основания за приложение на чл. 55 НК с оглед липсата на
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито
някое изключително такова.
Като отчете степента на обществената опасност на деянието и тази на
дееца, настоящата инстанция счита, че така отмереното наказание в
минимума в най-пълна степен би довело до постигане целите, визирани в чл.
36 НК. Същото максимално ще окаже необходимото превъзпитателно и
поправително въздействие върху подсъдимия към спазване на законите и
добрите нрави и най-вече към зачитане на човешката личност, ще му покаже
укоримостта на неговото поведение и ще въздейства предупредително върху
него, като му отнеме възможността да извърши и други престъпления.
Т.е. - въззивният съд намира, че правните изводи в мотивите към
присъдата на първоистанционният съд относно индивидуализиране на
наказанието и определянето му при наличието на превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства по реда на чл. 54 от НК се явяват правилни и
законосъобразни. Съобразно закона определеното по размер наказание от три
години лишаване от свобода е било редуцирано на две години лишаване от
свобода съобразно изискванията на чл. 58 а от НК.
Предвид изложеното, не се възприеха за основателни доводите на
държавното и частно обвинение за завишаване размера на определеното от
първия съд наказание „лишаване от свобода“.
Приложението на чл. 66, ал.1 НК в случая и според настоящата
12
инстанция не е приложимо, макар и да има наличие на две от законовите
предпоставки на института на условното осъждане – деецът е неосъждан и
размерът на определеното му наказание позволява това.
Въззивният съд е солидарен със становището на първостепенния такъв,
че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения е наложително той да изтърпи ефективно това наказание.
Предпоставката, касаеща целите на наказанието се заключава в прогнозата
дали функцията на чл. 36 от може да бъде постигната с отлагателното условие
на чл. 66 от НК.
В тази насока анализът и изводите в проверяваните мотиви са
издържани логически и правилни – в този смисъл е отчетена безпричинната
агресивност, ескалирала до желание за телесна увреда на пострадалия,
незначителния повод, за възникване на конфликта, голямата упоритост на И.,
който е убеждаван и дърпан от св. И.М. да не се разправя с пострадалия.
Действително не са установени данни в подкрепа твърдението на защитата, че
са налице причини, свързани с някакво етническо деление спрямо него или
близките му, доколкото не се установява други лица да са нарушавали реда на
общественото място и да са били третирани различно.
Поведението на подсъдимия е оценено много точно като една твърде
ниска степен на индивидуална волева устойчивост от страна на И., във връзка
с възможността му да се въздържа от първичните пориви на своите желания,
при наличието на една нормална способност да ръководи постъпките си.
Въззивният съд е на становище, че тази ниска степен на индивидуална
волева устойчивост е правилно взета предвид при преценката, дали за
поправянето на подсъдимия е наложително той да изтърпи наказанието и се е
стигнало до законосъобразното заключение, че за превъзпитанието на И. не
би се достигнал ефект от едно отложено наказание по реда на чл.66, ал.1 от
НК.
В съответствие със закона е постановено и на основание чл. 57, ал. 1, т.
3 от ЗИНЗС така наложеното на подсъдимия С. Л. И. наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ да бъде изтърпяно при първоначален
ОБЩ РЕЖИМ и е приложена разпоредбата на чл. 59 от НК.
По отношение гражданския иск, настоящият съд счита, че същият е
безусловно доказан по основание. Както правилно е заключил
13
първостепенният съд, доказано е виновно извършено от подсъдимия И.
противоправно и наказуемо деяние, както и причинените на пострадалия Г.
неимуществени вреди, изразяващи се в причинено сериозно физическо
увреждане, съпътствано от болки и страдания в предоперативния и
следоперативния период, шок и уплаха от внезапно, неочаквано и
непредвидимо като резултат нападение, както и най-вече нарушаване
качеството на живот на пострадалия, който не само ще изпитва доживотен
дискомфорт от липсата на нормално пространствено зрение, но и ще следва
да се ограничи от активни дейности; ще бъдат затруднени негови обичайни
дейности, които човек с нормално зрение извършва свободно и ще му се
наложи да живее с допълнителен и сериозен психологически стрес. Доказана
е и причинно-следствената връзка между деянието и вредите. За справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди, РС Пловдив е приел
сумата от 70 000 лв., която преценка въззивната инстанция изцяло споделя.
Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се
извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят
обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен
на интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни
и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската
прогноза за неговото развитие /Решение № 202 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 6375/2014 г., IV г. о., ГК/. С оглед тежките последици, настъпили за Ив.
Г., при преценка на всички гореизброени обстоятелства и особено на
неотстранимостта на вредите за в бъдеще, налагаща адаптация към живот с
по-ограничен обхват дейности и ежедневни ограничения, сумата от 70 000 лв.
се явява справедлива и съобразена със спецификите на конкретния случай. В
останалата му част, а именно до предявения размер за общата сума от 100 000
лева съдът правилно отхвърлил гражданския иск като недоказан по размер,
поради горните съображения. В тази връзка и не се споделиха доводите на
частното обвинение за уважаване на гражданската претенция в цялост.
Законосъобразно са възложени и разноските по настоящето дело на
подсъдимия И., както и е осъден да заплати държавна такса върху уважената
част на гражданския иск.
При извършената на основание чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменение или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение.
Воден от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 НПК, вр. чл.
338 НПК‚ Пловдивският окръжен съд
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 12.04.2022г. по НОХД №
1435/2022г. по описа на Районен съд гр. Пловдив
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15